Публикувана: 30 май 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 15:33 ч.

За личното ви мнение по една тема, моля.

5 499
132
1

# 90 1 юни 2008, 10:53 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 12:25

.............: Полага ли се на хората с нелепо поведение и отношение единствено заради статута им " родители ", безусловно уважение от страна на децата им?
...........

Уважение, да..или поне зависи от това, какво ТОЧНО са направили!!!
От там на татък, просто е въпрос на възпитание и умерена сдържаност Wink

# 91 1 юни 2008, 21:27 ч.

Мнения: 560

Цитат на: Р0кси в нд, 01 юни 2008, 09:01

70 годишните имат едни представи за живота, 30 годишните съвсем други. И тъй като все пак става дума за живота на 30 годишите е естествено нещата да се случват според техните представи, а не според тези на родителите им, които най вероятно в случая живеят в друго време.

И затова не би трябвало да ги уважаваме ли?

# 92 1 юни 2008, 22:14 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Много интересна тема. Разбирам се с родителите ми, уважаваме се взаимно. Вероятно и за двете страни е имало моменти в които сме пренебрегвали своите потребности, нужди или друго, но точно това са компромисите, които е редно да са в рамките на разумното / като и това е различно за всеки / . Направили са от мен човек, възпитали са ме, научили са ме на много неща и заслужават моето ужавение.

За съжаление има една граница, която често родителите в старанието си да от помощ, прекрачват и не усещат, че започват да дразнят, пречат и т.н. Абе не знам, сложни са тези отношения... Просто е хубаво, когато може да се намери златната среда.

# 93 1 юни 2008, 22:29 ч.

Мнения: 5 940

Истински злонамерени родители ми е трудно да си представя.
Уважението често е свързано с някаква обща ценностна система, с респект. Обичта е емоционално понятие.
Винаги съм обичала родителите ми и винаги ще ги обичам. Признавам, имало е ситуации, които техните приоритети не са били мои, тогава ми се е струвало, че мога да изгубя чувството на уважение. Така и не се случи, за което съм благодарна и на тях, и на себе си.
Винаги са поддържали тънката граница между грижа за нас и ненамеса в личното ни пространство. Едновременно патриархално настроени и широкоскроени, насочвали са ни, без да ни водят за ръчичка по житейския ни път.

# 94 1 юни 2008, 22:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Ами, родителите вредят (и за нас се отнася) повече от глупост. И нас това ни чака.

# 95 1 юни 2008, 22:33 ч.

Мнения: 5 940

От глупост, от обич, от криворазбрана загриженост....

# 96 1 юни 2008, 22:37 ч.

Мнения: 4 300

Цитат на: Sigy в нд, 01 юни 2008, 21:27

Цитат на: Р0кси в нд, 01 юни 2008, 09:01

И затова не би трябвало да ги уважаваме ли?

Ами....в един момент като се премине поносимото количество от глупави намеси уважението изчезва, общуването се превръща в досада, ядосване, напрежение и спорове. За съжаление.

# 97 1 юни 2008, 23:34 ч.

Мнения: 139

Родителите не са безгрешни за съжаление, също така нелепо поведение е доста относително понятие. Аз уважавам родителите си, такива каквито са, въпреки че повечето пъти не съм била съгласна с мнението им и съм им се дразнила, когато са мислили вместо мен. В крайна сметка винаги съм си правила това, което съм си решила и те рано или късно са се примирявали. Така откакто съм правоспособно и дееспособно лице, отговорността за моите действия/бездействия си е пряко и само моя! И нямам право да обвинявам родителите си повече, това е.
Отношенията между родители и деца не се решават от трети лица Wink

, ако не са екстремно проблемни разбира се

# 98 2 юни 2008, 09:25 ч.

Мнения: 502

Цитат на: kalina@ в нд, 01 юни 2008, 00:08

Родителите трябва да уважават децата си. Още от малки. А за порасналите деца това си е направо задължително. Така, според мен децата ще се научат на уважение /или поне би трябвало/. А уважение не се полага никому. То се заслужава.

Хубаво казано.Като родител ще се стремя да постъпвам точно така! Peace

# 99 2 юни 2008, 11:32 ч.

София
Мнения: 39 117

За колко големи деца става въпрос?
Зависи и какво разбираме под уважение.
Ако наистина си намразил родителите си по разни причини, поне едно обаждане в седмицата и едно посещение в месеца са си чисто уважение.
Обяд, разговори на популярни теми и това е.
Но не повече.
Аз лично се обичам с майка ми, а баща ми го "уважавам".

# 100 2 юни 2008, 11:51 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: anna i mamma в нд, 01 юни 2008, 23:34

...Отношенията между родители и деца не се решават от трети лица Wink

,...

. Ако пусна тема за това, което са ми сторили моите родители сигурно ще ги изядете с парцалките... И защо на 15 живеех на квартира в същия град... Но ги обичам и уважавам bouquet

...

# 101 2 юни 2008, 12:04 ч.

Мнения: 4 792

Благодаря че сте писали толкова много по темата, за съжаление нямах нет да отговарям на всички въпроси.
Избрах да формулирам така въпроса си още в началото понеже нямам желание да навлизам в конкретика. Чета че някои са разбрали правилно въпросите ми, други от вас изобщо не са разбрали за какво говоря. Не става въпрос за взаимоотношенията между мен и родителите ми, става въпрос за взаимоотношенията на родителите и човек който безкрайно обичам.
Относно теориите че "Отношенията между родители и деца не се решават от трети лица", мога доста да поспоря. Когато отношението на родителите краде спокойния сън или лишава душата на макар и вече порасналото дете от спокойствие, третото лице което обича този човек няма как да стои безпристрастно или поне на мен не ми се вижда редно.
Прочетох и други упреци, едва ли не че едва ли аз съм човека който може да определя чие поведение е нормално и чие не. Свързала съм живота и съдбата си с този човек и неговите проблеми са се превърнали и в мои. Когато телефона позвъни посред нощите за да му бъде изсипан едни куп психологически товар на плещите( а е нещо, което може да му бъде спестено ) и аз съм тази която трудно заспива. И куп други примери, но темата наистина е по-скоро за принципите а не за конкретния случай защото от това което чета разбирам че има и други като мен, които чувстват или са чувствали същото някога.

# 102 2 юни 2008, 12:05 ч.

Мнения: 3 521

Родителите ми е меко казано, че имаха неадекватно поведение безкрайно дълго време.
Дълго време не можех да реша какво точно трябва да чувствам, прощавам, забравям, преживявам и т.н.
В крайна сметка от сегашната ми гледна точка мога да кажа, че ги обичам и уважавам много, но съм щастлива, че целият цирк премина и имам собствено семейство, а те останаха заедно и не ми се налага да ги мисля поотделно.

# 103 2 юни 2008, 12:17 ч.

Мнения: 139

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 12:54

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:52

Ето ти парадокс.През очите на детето майката е само една.Независимо тя как постъпва.

Обичта и уважението са две съвсем различни чувства, Шанел. Аз може да обичам, но ако човека не е заслужил да бъде уважаван няма как да стане.

Подобна мозъчна нагласа по темата, повече от видно грешна има ли начин да бъде променена? Има ли някакъв начин един такъв човек да бъде накаран да прогледне или по-скоро би било бой с вятърни мелници?

Според мен всеки човек трябва сам да избира поведението си спрямо собствените родители и аз лично бих изтълкувала като неуважение намесата на страничен човек (партньора ми) във взаимоотношенията ми с близките ми хора (каквито и да са). А да се опитва някой да накара другиго да спре да уважава родителите си - струва ми се отвратително, долно и егоистично.

# 104 2 юни 2008, 12:18 ч.

Мнения: 4 792

Цитат на: muneca de porcelana в пн, 02 юни 2008, 12:17

А да се опитва някой да накара другиго да спре да уважава родителите си - струва ми се отвратително, долно и егоистично.

Леле, а къде точно от думите ми пролича че искам да накарам някой да спре да уважава някого?

Препоръчани теми

Обичате ли да четете книги и коя ви е любимата?

Weeds

Упражнения за дупе

Мнение за д-р Сарайлиева

Причина:

Причина: