На мама и на татко най-сладките деца - ОКТОМВРИйските слънца!

Здравейте мами
Много празници съм отървала!
Бини - Честит Рожден ден на Ивето и имен ден на Нати! Да са ги живи и здрави!Радостта и щастието в домът Ви никога да не свършват. Много, много прегръдки от нас!
Мишленце - и теб съм отървала...
Пожелавам ти много любов, много радости, много професионални и житейски успехи. Бъди все така мила, лъчезарна и добричка! 
Ади вече ми стана навик да я пропускам ама тя ще ме извини.... като съм голяма бяла птица...така
Честит имен ден на Голяма патерица Жива и здрава да си!
Спокойно Танче - слабост си ми ти   Айде само добри резултати чакаме от теб!
Ер-ка,2 незнам какво да кажа... вероятно ти е много трудно в момента. Но аз съм твърдо на мнение че щом нещо трайно не върви - то никога няма да се оправи! Вярвам ,че си взела най правилното решение. Краско ще му е трудно в началото, но той е още мъничък и ще се оправи. Не се чуствай виновна спрямо него. За него ще е по добре да живее с двама разделени но спокойни родители, отколкото в една напрегната обстановка в която живеете заедно "в имато на детето" и да не се разбирате, да се карате  и всички екстри покрай това. Сигурна съм че нещата ще се наредят.Успех момиче!
Джъмпи - девойките са чудесни. Големи са сладурани!

Джули, раздялата ни не е породена от неразбирателство! Само 12 часа преди да се случи всичко си бяхме съвсем наред! Причината е съвсем друга, дори е и глупава!

Дринка и аз съм "ЗА" среща! Чакам само да се разберете нещо, аз нямам претенций за място, час и дата!

Ер-ка, много прегръдки от мен! Не се плаши, с всичко можеш да се оправиш сама, пък и не си сама, защото майка ти и баща ти ще ти помагат. Може би ти изглежда много страшно всичко, което ти предстои... Но не е така. Краси ще продължи да търси татко си. Искрено се надявам той да има желание да го вижда и да го прави. Ако не го вижда, Краси постепенно ще го забрави, колкото и да е тъжно.
При мен беше много по-различно от при теб, но мисля че мога да съм ти полезна поне с морална подкрепа. Насреща съм.
Винаги можеш да ме откриеш на:
скайп: ma_nda_rinka
ICQ: 107934394
тел: 0887848742

И като за десерт да ти кажа, че ти пожелавам да се сдобрите с Петър. Дано причината наистина да е глупава и да успеете да я преодолеете.

както казват хората: баба знае и 2 и 200. няма невъзможни неща, особено за една майка  кураж, ще се справиш И с това

Благодаря за подкрепата Ви момичета, благодаря на всички Ви!   

Някакси 4 месеца вече отминаха и вече свиквам с тази мисъл. Трудно ми е много, а сигурно и докато минат всичките процедури ще ми е още по трудно! Човек, никога не знае, какво го чака. Аз не съм си преставяла, че ще ми се случи всичко това! Още повече, че Петър беше много отговорен, много ми помагаше... Не че не сме се карали, но това е нормално, не може все всичко да е наред и да е по вода. Живяли сме с Петър и в много по трудни "времена". Не сме имали никакви пари дори и за кафе и пак сме били заедно и сме се подкрепяли и сме се разбирали. И какво ли друго не е било, но все сме надмогвали всичко и бяхме заедно. Майка му за нас беше най-голямия проблем! Това е единственото нещо за което нито ме подкрепи, нито ме защити. Неща трупани с годините. В началото споделях с него, той отиваше при нея, тя отричаше и той се обръщаше срещу мен. После се научих да преглъщам нещата и да не говоря за това. Спрях контактите си с нея, като времено прекратих конфликти по този начин. Е, да де, ама пак не спрях да преча. И това да не споделям и това да споделям с него, нещата свързани с майка му, все бяха в мой ущърб. И така нещата трупани, трупани просто дойде  и малката капка, която преля чашата. Казах му да си ходи при нея щом за пореден път пак трябва аз да преглътна нещата, заради някой който никога не се е съобразил с мен, пък какво остава за някакво уважение и така той си отиде при мама. 4 месеца вече! Връзката някъде се скъса съвсем. С времето с Краско си създадохме други навици и колкото и трудно да ми е преглътнах нещата и си дадох сметка за себе си! Не съм вярвала, че ще ми дойде такова нещо до главата, че...  Незнам! Просто си дадох сметка, че няма нищо по важно за мен от това сина ми да е жив и здрав и вече нищо няма значение! Да си живее живота, може би ще дойде ден в който много неща ще разбере, но тогава едва ли ще има кой да откликне... Тежко е да си сам, самотен и празен! Липсва ми дори и това просто да си седим и да мълчим! Истина е, че незнам дали в момента го обичам или мразя за всичко, което пречини на детето! На мен, ок, аз ще го преглътна и по зле и от това съм се чуствала... Това оабче детето ми да се буди посред нощ в просъница плачейки и търсейки баща си няма да забравя! Няма да забравя как като го доведе бяга да си ходи, а детето плаче! Няма да забравя, как седи на портата и чака.... Няма да забравя! Петър го взима в събота или неделя само за през деня и вечер го връща. Всеки ден почти звъни, а аз трябва да лъжа, че се обажда някой друг, защото ако разбере, че е баща му почва да плаче! Опитвам се да говоря с Краско и да му обясна по някакъв начин, че ще живеем от сега нататък по този начин само аз и той, а тати ще го взима в събота. Той ми казва "На Ка къщата са Ани, тати и Ка".  Незнам как ще свикне с тази мисъл... Деня след тяхната среща за мен е най тежка, защото цял ден само за него пита и аз трябва да се чуда какво да измисла да кажа, за да не плаче. Незнам просто. Сега трябва да се ориентирам за адвокат, да отида да пусна молба и всичко това ме изнервя и просто съм в някаква задънена улица и не виждам изход от нея. С парите в момента ми е ужасно трудно и това  ме изнервя още повече, защото трябва да мисла за всичко и да си права сметката за всяка една стотинка, а как се казва на дете, че нямаш пари да купиш еди какво си или, че няма бензин да го заведа еди къде си. И когато го заведа извън квартала някъде и той се радва и само повтаря, че имаме бензин...  Или му казвам, че нямам пари, а той ми подава нещо и казва "Ето Ка, има паи". Или когато татко ме попита дали имам пари и аз от неудобство понеже ме хранат казвам, че имам и Краси казва, че нямам пари ми е толкова болно. Не е нормално близо 3 годишно дете да мисли дали имам пари или бензин.... 
Петър ми дава някакви пари, не че съвсем ни е зарязъл, но казва "това не ползвам за какво да ти давам пари, това еди какво си за какво да ти давам пари, аз  съм дал пари да има за детето!" Еми да ама ако ми се наложи дори и едни изследвания примерно да му пусна, аз нямам пари, бюджета е определен до стотинка! И с това иска Петър да ме смаже допълнително, но и това ще преглътна! Да слуша майка си... На нея голям проблем и беше преди това колко пари изкарвал Петър, пък аз колко съм харчела... Изядох и му изпих парите!!! В началото като се разделихме и все имаше някакъв начин да се съберем, но времето прекарано с майка му си има голямо значение, понякога сега като ми говори все едно слушам нея! Така добре е обработен! Да е жива и здрава и тя, щом това я кара да се чуства добре! И така момичета....

Манди, нали знаеш, че те обичам!    Възхищавам ти се, че ти така се справи и че си стъпи на краката! Аз незнам дали ще имам тази сила!

Хайде организирайте една срещичка искам да ви вида всички! Поздрави!

мила, бях в подобно положение. и моят мъж си мислеше, че като не се оправя финансово ще се върна при него. после разбра, че няма да стане. опитва се да купи мен и децата, пак не се получи. накрая поиска развода, който аз исках преди година още и който той ми отказа. знам, че ви е трудно, с времето ще свикнете  за малкия бих ти препоръчала да отидете на детски психолог, предполагам е скъпо, но много помагат. страхотни съвети дават 

Ох Ерка... Тъжно ми е. Иво е от 10 месечен без баща си и просто си знае, че има 3 къщи - тук при мен, при баща си и баба си, при дядо си и жена му...
С парите се свиква. На мен ми е много терсене с тия пари. Може да работя, ама пак никога не ми стигат. Преди като не работех и се налагаше да взимам от майка ми беше ужас... Ми тя ми и натякваше и правеше нещата още по-гадни. Но както и да е, на мен тия неща са ми минали отдавна. Сега на 4ти септември ще станат точно 2 години от както се изнесох. 2 прекрасни години.
А така като гледам за какво сте се скарали... Все си мисля, че има шанс да се съберете. Той може и да се усети и ако е скоро да се оправят нещата.

Родили сме преди 3 години и вече 3 сме се разделили с бащите на децата.
Ох, няма страшно и сами ще се оправим с помощ от мама и тати.

за жалост моите са твърде далеч  но все пак приятелите също помагат доста 

Ани, съжалявам за това, което преживяваш 
Много е трудно, но ще си стъпиш на краката и ще продължиш и ще бъдеш по-щастлива някой ден! 
За съжаление в момента този "някой ден" сигурно ти се струва невъзможен, но не е така. Преживяла съм почти същата ситуация, разликата е (а тя не е малка никак) , че нямахме дете с бившия ми. Така живяхме, дори с майка му заедно 3 години, и ситуацията беше същата, както казваш и при Петър. Да знаеш, че този тип мъже никога няма да се променят. Аз лично се радвам, че не останах с него. Сега ти е трудно, но може би е за добро.

На мен един ден ми писна и му казах, че за изнасям, защото повече с майка му не мога да живея, намерих квартира, изчаках го 10 дни да премисли нещата и една събота вечер му казах - утре се пренасям, идваш ли или не. И той каза не  оставам с мама  и така стана. Първите месеци бяха ужасно трудни, все си мислех, че ще ме потърси - ама не. Вече знам, че е било за добро. И дете да имах така щях да постъпя. Финансовата страна също не е за пренебрегване, а нямах кой да ми помага. Не е голямо успокоение, но поне си с вашите  С 250лв плащах наем, сметки, храна и то за друго почти не оставаше. Но преживях някак и един ден всичко си дойде на мястото.

Знам, че ти е много тежко за Краси, но няма как, а може би и за него е по-добре, един Господ знае. Знам, че за детето си готова на всичко, както всяка майка, но, ако нямаш ответна реакция от Петър няма как да промениш нещата.

Накрая ти пожелавам, ако ти желаещш все пак да намерите начин да се съберете, но без да правиш Огромни компромиси, защото това няма да доведе до нищо. Отстъпки - да, но и той трябва да е готов да прави отстъпки по отношение на този проблем - майка му  в името на семейството ВИ!

Здравейте момичета,

отдавна не съм писала - много рожденнници съм изпуснала, много именници - на всички - най-щголямото щастие на света пожелавам, а на малката Ивка - да е много усмихната , радостна и весела, много умна и красива и да расте палава и здрава!!една годинка си е ммного нещо.

Ани - не знам какво да ти кажа - много е трудно - човек се чувства предаден и изоставен. много е кофти да получиш такъв удар от човек който обичаш и разчиташ на него. така както усещам нещата при вас освен майката на Петър, в момента е въпрос на борба на воли. кой ще надделее - дали ти или той, като се ползват всички възможни средства - като финансови проблеми и прочие. естествено това е повече от негова страна - предполагам , че по някакъв начин той също е обиден и затова се държи така. н еме разбирай погрешно - не съм на негова страна, просто понякога най-доброто решение е да идете далече от неговите и твоите родители - по този начин никой няма да се бърка в живота ви. но няма да ви е лесно..........
може би - преди да започнете да подписвате разни документи няма да е лошо да обсъдите и този момент като компромисен вариант. И още нещо - в такива ситуации най вежното е как се преставят нещата - ако си нападателна  - и той ще бъде такъв. ако ти си готова на компромиси - може и отй да е готов, но както по горе беше писано - важно е какви са компросите.................И ако и това не стане - е .......тогава каквото сабя покаже! пожелавам ти много много сила, и да знаеш, че всичко отминава.
А това за детето - то сега му липсва баща му - и никога няма да спре да му липсва - но ако баща му е с акъла си - така ще се получат нещата , че липсата му няма да е много голяма (с две думи ако баща му реши да присъства повече в живота на сина си въпреки раздялата ви)
освен това -децата свикват бързо и се адаптират бързо -вземи за пример една детска градина - и тогава плачат децата , и тогава искат мама или тати, ама свикват, че мама и тати ще ги има чак вечерта . та и при теб така ще се получи( предполагам).
с две думи - не го ползвай детето, за да се озлобяваш повече срещу Петър.
Освен това идеята за детския психолог я подкрепям с две ръце - много помагат, и много облекчават и твоят живот- знаеш,че аз го водих моят и още ще го водя , защото ми хареса как има ефект от съветите, които получих. да не говорим , че ти самата си объркана и не можеш да прецениш кое е правилно да казваш и кое -не.
ако искаш - мога да ти дам координати на тази психоложка, която ние ползваме. Много те прегръщам и ти пожелавам много сила!!!!!

За среща - момичета - винаги съм ЗА. надявам се някой да ни организира.

и ако има мами с деца които вече тръгнаха на градина- да казват как е - ние започваме от 15.09

хайде поздрави на всички.

Привет, момичета!
Ето ме пак тук, след прекрасна отпуска. Не ми се работи и това си е...
Ани, мила, знам, че не е лесно, но ти пожелавам повече спокойствие, бъди силна, един ден нещата отново "ще влязат в релси" и тогава ще разбереш, че си направила правилния избор, какъвто и да е той.
Аз пък бързам да ви почерпя виртуално с по едно питие и тортичка (ще ме извинявате, но съм на работа и нямам време да търся картинки, затова моля използвайте въображението си  ) защото преди 29 години в 5.45ч. сутринта мама е родила най-прекрасното дете на света - МЕН 
За среща - ЗА с двете ръце! Тази седмица само петък съм на работа до по-късно, така че когато и където кажете - аз нямам претенции.
Както спомена Ади - в сряда става, ако имате други предложения - споделете моля в публичното пространство 
Ще проверявам кога и къде е срещата.
Айде, отивам да взема тортата и да отворим винцето... време е да се почерпим с колегите 
Прегръдки!

P.S. Успях да кача малко снимки от морето, следват още - от планината 
Ето: http://www.marinafil.snimka.bg/album.php?album_id=280410

Миринда, ЧРД, с малко закъснение. Да си жива и здрава, многооооо щастлива.
Ани, съчуствам ти за това, което изпитвате  с Краси. Надявам се да си запазите, доколкото може, човешките отношения с Пепи, за да е по- лесно за детенце. Ако се решиш на консултация за Краси, имам подходящия човек. Ако имаш време за кафе с дружки от форума-пак съм насреща  .
За среща аз не мога да обещая, но ще пробвам, ако някой успее да ни организира.
Аз от днес съм без деца, за първи ден са на градина. В една група са, защото сме сборни. Сутринта баткото даде тон за рев и ги оставих ревящи там. Всеки път е същото, а се надявах, че вече като по-голям няма да плаче. Аз отивам да свърша малко работа и после трябва да чета, че сесията дойде.

Здравейте и от нас!
Ема започна градина на 01.09. и за сега е без проблеми, но тя си имаше навик от яслата. Пък и пропагандната машина сработи добре, цяло лято я надъхваме всички колко ще е хубаво там.
Ани, ако си спомняш и аз бях пропищяла от свеки, но важното е човекът до теб да те подкрепи, а не да застане на страната на майка си. Имам познати, които решиха, за да останат заедно да сменят континента, но пак не се получи. Тази жена успяваше даже по телефона да подкове синчето си. Но той просто се поддаваше.
И все пак само вие знаете какво е между вас. Тази игра с финансовото изнудване е много кофти, ако си решила да я играеш не е ли по-добре да дадеш Краско на градина, и да потърсиш по-добре платена работа.

Здравейте!

След малко ще ходиме с Краси да направиме резервация за рождения му ден в един детски клуб. Той е много щастлив, гледа тук в нета торти и само избира и тази, и тази, и тази - около 20 торти иска!  Сега ще падне голямо чудене като отиде в клуба и трябва да се спре само на една!
Зори, ситуация с Петър сме я обсъждали много кратно! Първо бяха едни приказки, но след месец под крилото на мама почна да говори така все едно слушах нея! Първо не му трябвало развод, защото така "какво ни било". Просто човека иска да си поживее и след време като му омръзне да си се прибере! Е, аз това няма да допусна! След време вече каза да си търся адвокат! Да, обиден е, но е обиден от истината! Защото вкъщи са правени много компромиси спрямо него от страна на майка и татко. И са му помагали хиляди пъти! То обаче доброто се забравя! Сам вижда каква е разликата в общуването с моите родители и с неговите и това е нещото, което най-много го дразни! Майка му никога не може да бъде "човек", с който може да се общува по някакъв начин.
Факта, че аз не общувам с нея вече 2 години, не се и виждаме, освен на Р.Д. на детето, на нея пак не и секса ентусиазма да дразни и прави конфликти. Защото тя нямаше никакъв интерес към сина си половин година, той тогава не работеше и майка и татко ни помагаха много, но когато почна да работи звънеше всеки ден и живо я интересуваше кой колко пари взима и аз колко харча от парите на сина и! На нея винаги и преча, дори и когато не ме вижда! А всъщност нейния най-голям проблем с мен е, че аз не съм като синовете и, както и всичките и познати, аз не си мълча, а тя не е свикнала да е така. Все пак тя е командира и всички трябва само да кимат с глава! Е, ама аз съм личност със свое мнение! За психолога, имам позната, която е много добра, не работи с деца, но може да ме прати при някой нейн колега, но за сега не мисла да прибегна до тези услуги. Мисля си, че все още увладявам положението и сама.

Ло, варианта с детската градина  съм го мислила и обмисляла незнам и аз колко пъти. Имаме подадени молби в около 10 градини, но в нито една не сме приете и сме се още в чакащи, но имайки предвид под кои номера сме, няма да го приемат никъде! Обещали са ми от едно място, но сигурно няма да стане! Една позната сега ще говори с една директорка в една градина до стадион Славия, няма да ми е много близко, но пак ще е някакъв вариант! С дрехите, с които се занимавам си изкарвам добри пари, но сега юли, август не е имало никаква работа, защото почна да се шие есенно и зимно, но сега от средата на този месец пак ще почна и ще си стъпа малко на краката. Друга работа също търсех, но когато кажеш, че си сама, почти разведена, с малко дете и какво да ти кажа "избиват се" да наемат такива хора!

Няма организация за вечерна среща, но пък може и някакво след обедно кафе да спретнем с тези които са по слободни!

хелоу от мен.

ЧРД Мириндичке... малко на патерица. Да си много здрава и винаги усмихната!!!

Аничка, душа какво да ти кажа. Толкова сме го дъвкали и обсъждали. Прегръщам те и знаеш че съм насреща.

Ние ще ходим на градина от 15-ти. Сега са сборни групи, а и ремонта още не е приключил съвсем. Та директорката каза ако можем да дойдем след 2 седмици. Сега ще ходя да пускам изследвания на Пепи и да пазарувам. Я кажете какво ви искат в градината. Ама питам за дрешки и прочие. На мен нищо не ми казаха. И родителска среща нямало да има.

Ама хайде деее... искам среща. Понеже сряда е утре и може да имате планове вече предлагам...

Среща - 04.09. - четвъртък, 19:00 часа... примерно О'Шипка (мястото подлежи на коментар и може да го решим и в движение)

1. първа писта... кака ви Дрина
2.