Знам, че е нормално през бременността да сме малко по-чувствителни, с изострени нерви, на настроения. Обаче аз на моменти направо не се понасям сама себе си. Вчера, например, се скарахме с мъжа ми /направихме от нищо-нещо, но искам да подчертая, че в случая не бях виновна аз/ и тая сутрин си го изкарах на дъщеря ми. Нахоках я / не че беше без причина - тръгна да излиза навън без да ми се обади / и през цялото време си казвах - детето не е виновно, но въпреки това и се карах. Което е още по-лошо - хем осъзнавах, че правя грешка, хем го правех. После, след като тя излезе, се разревах от яд на мене си. Горкото ми дете - тя е толкова добра, а го отнесе заради пустите ми нерви. А мъжа ми май непрекъснато си мисли, че го манипулирам заради бременността си. Аз пък смятам, че не бива да ми крещи, колкото и да сме ядосани в момента. Не че аз не крещя, ама бременната съм аз все пак. Сигурно някои от вас ще ме упрекнат, но това чувствам в момента. Утре вече ще ми е смешна цялата случка. Как се справяте вие в такива ситуации, когато хормоните бушуват?
- Публикувана: 6 юли 2008, 10:56 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 16:47 ч.
Как се справяте с нервите?
Май трябваше да се запита "как се справяте с хормоните"!Те са отговорни за всичко.Моя съпруг се сблъска с един такъв момент и не отреагира ,както очаквах - с разбиране и нежност,а напротив-ядоса се.Тогава,аз го предупредих да бъде по-мек,защото аз също съм толкова безсилна към странните си състояния.Сега нещата са коренно различни,защото той знае и РАЗБИРА 
Дано и вашите близки се отнасят с търпение към тези моменти!
Дано и вашите близки се отнасят с търпение към тези моменти! 
Напоследък и аз съм много изнервена.Не с понасям.Дъщеря ми е на 10 месеца, синът ми на 7 год.По цял ден съм сама с тях.Грижите за децата, домакинската работа, която няма край, ми се отразяват зле. 
Опитвам се да гледам по-ведро, но все някое дете ще мрънка за нещо, а като прибавим и мъжо... 
Опитвам се да гледам по-ведро, но все някое дете ще мрънка за нещо, а като прибавим и мъжо...
Когато бях бременна със синът ми, с мъжо се карахме много често и все за глупости. И аз не можех да се понасям, бях много ревлива и за най-дребното нещо се сърдех. Все повтарях на мъжът ми, че е от хормоните, но не помня да се е съобразявал с това или да е проявявал някакво съчувствие и това ме вбесяваше още повече. Иначе е прекрасен съпруг и баща, но си е мъж. Като не минал през такова състояние няма как да разбере. На моменти се опитваше, но в повечето случаи май забравяше 
Но както и да е, не му се сърдя вече 
Но както и да е, не му се сърдя вече
ВСИЧКО МЕ ДРАЗНИ! КОГАТО НЯМА КАКВО ДА МЕ ДРАЗНИ СИ СЕ ЯДОСТВАМ НА СЕБЕ СИ. ПОЛОВИНКАТА МИ ГО ОТНАСЯ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, НО НЕ МИ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ, ПЪК И АЗ СЕ ОПИТВАМ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ. ПО ПРИНЦИП СЪМ СИ ПО-МЪЛЧАЛИВА, КАТО СЕ ЯДОСАМ ВЗИМАМ СИ ДИСТАНЦИОННОТО, ПУСКАМ СИ ТЕЛЕВИЗОРА И ПОЧВАМ ДА СМЕНЯМ БЕЗЦЕЛНО КАНАЛИ.
НО ХОРМОНИТЕ СА СИ ПРОСТО ГОСПОДАРИ И СИ БУШУВАТ, И СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ.
НО ХОРМОНИТЕ СА СИ ПРОСТО ГОСПОДАРИ И СИ БУШУВАТ, И СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ.
Защото моя си мислеше, че като родя, това с нервите ще свърши, но като му казах че има и следродилна депресия, така ме изгледа уплашен. Не можа даже да гъкне и коментира. 
Аз много внимавам как се държа с околните, защото съм прекъсвала контакти с мои приятелки, които като бременни са били просто непоносими. Ако много ме задруса нервата отивам с кучето в парка и не говоря с никой. Татковците са също толкова притеснени като нас и не е редно да правим скандали за дреболии.
Аз мисля, че по време на бременността не бях много нервна.
Струва ми се, че след като родих бях по изнервена \не съм изпадала в депресия де\, но определено......горкото М \мъжа ми\
Струва ми се, че след като родих бях по изнервена \не съм изпадала в депресия де\, но определено......горкото М \мъжа ми\
и мен от време на време ме прихващат, но гледам да е по-рядко
пък и си мисля за бебо, че и на него му се отразяват моите настроения, затова гледам да я карам по-спокойно и даже съм придобила търпение на бик
даже май съм по-търпелива от преди, но може би само на мен така да ми се струва...
друго нещо, което ми прави впечатление е, че съм станала по-устата, в смисъл, преди се въздържах да казвам на всеки и за всичко какво мисля по въпроса, но сега направо ми се изплъзва от устата преди да успея да си прехапя езика
пък и си мисля за бебо, че и на него му се отразяват моите настроения, затова гледам да я карам по-спокойно и даже съм придобила търпение на бик
даже май съм по-търпелива от преди, но може би само на мен така да ми се струва...
друго нещо, което ми прави впечатление е, че съм станала по-устата, в смисъл, преди се въздържах да казвам на всеки и за всичко какво мисля по въпроса, но сега направо ми се изплъзва от устата преди да успея да си прехапя езика
ами, честно казано не се справям. Като бях бременна, бях все на настроения, а от както се роди малката съм просто нетърпима. Гледам я сама, чистя, готвя, пазарувам и т.н. все с нея, даже и в тоалет да вляза, трябва да е с мене.... Ами, много съм изнервена и все се надявам, че с времето ситуацията ще се подобри. Чайове и други подобни не пия.
Мисля че в състоянието което се намираш нервите и заядлевостта са нещо нормално 
Аз толкова крещях и ревях докато бях бременна че никой около мен не можеше да ме търпи-нищо по специално не съм пила за успокоение но и аз много чистих и търках като бясна 
Аз толкова крещях и ревях докато бях бременна че никой около мен не можеше да ме търпи-нищо по специално не съм пила за успокоение но и аз много чистих и търках като бясна 
ОХ POLINA ТОВА С ЧИСТЕНЕТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МЕ ВБЕСЯВА, ЗАЩОТО ИМАМЕ КУЧЕ И САМО ЛЕТЯ С МЕТЛАТА СЛЕД НЕГО ДА ЧИСТЯ КОСМИТЕ.
ДО СЕГА ДОРИ НЕ МИ Е ПРАВИЛО ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧИСЯ СИ И ТОЛКОЗ, НО СЕГА ТЕЗИ КОСМИ!
ЧИНИИТЕ, ДА И ТЯХ ГИ МРАЗЯ ВСЕ МИЕШ, И ВСЕ ИМА ЗА МИЕНЕ.
А ТОЗИ КРЪСТ СЛЕД ЧАС СПРИНТ ИЗ СТАИТЕ И КРАЙ, ЗАБОЛЯВА И СЯДАМ. КАКВО ПРАВЯ, ВЗЕМАМ ДИСТАНЦИОННОТО ПАК. А БЕ ЩЕ СВЪРШИ И ТОВА И СЛЕДРОДИЛНИЯ И Т.Н.
САМО ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИМ. 
ДО СЕГА ДОРИ НЕ МИ Е ПРАВИЛО ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧИСЯ СИ И ТОЛКОЗ, НО СЕГА ТЕЗИ КОСМИ
!ЧИНИИТЕ, ДА И ТЯХ ГИ МРАЗЯ ВСЕ МИЕШ, И ВСЕ ИМА ЗА МИЕНЕ.
А ТОЗИ КРЪСТ СЛЕД ЧАС СПРИНТ ИЗ СТАИТЕ И КРАЙ, ЗАБОЛЯВА И СЯДАМ. КАКВО ПРАВЯ, ВЗЕМАМ ДИСТАНЦИОННОТО ПАК. А БЕ ЩЕ СВЪРШИ И ТОВА И СЛЕДРОДИЛНИЯ И Т.Н.
САМО ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИМ.
Имала съм такива моменти. Разчитам на разбирането от страна на мъжа ми. Даже по някога ми се е искало да се скараме, да викаме, да крещим, а той не. Трае си и чака да ми мине. Откъде го вади това търпение, незнам.
Лошото е, че не само той го е отнасял. Друго дете нямам, но майка ми е на линия, а тя е душа човек, т.е. много удобна да се скараш с нея, щото не се сърди, а и всичко прощава
Лошото е, че не само той го е отнасял. Друго дете нямам, но майка ми е на линия, а тя е душа човек, т.е. много удобна да се скараш с нея, щото не се сърди, а и всичко прощава
Ами аз май не се справям и си го обирам на мъжа ми.Понякога аз не се понасям , а той е толкова добър и съобразителен , че направо ме е яд , че го хокам ама .Майка ми е много остър камък и почти постоянно се караме , тя е в критическата , аз бременна и всичко го обират мъжете до нас.Помага ми прегръдката на мъжа ми и неговите топли думи , разходките и тинктура от мента глог и валериан .Това последното през бременността съм го ползвала веднъж , че може и да не е полезно , но преди много ми помагаше.
.Майка ми е много остър камък и почти постоянно се караме , тя е в критическата , аз бременна и всичко го обират мъжете до нас.Помага ми прегръдката на мъжа ми и неговите топли думи , разходките и тинктура от мента глог и валериан .Това последното през бременността съм го ползвала веднъж , че може и да не е полезно , но преди много ми помагаше.
Аз не съм бременна, но когато бях бременна, бях сравнително спокойна. Или поне се опитвах да не се дразня от всичко заради бебето. Сега обаче не успявам да се справя. Препоръчвам ти да правиш неща, които ти доставят удоволствие. Ако се ядосаш за нещо, просто кажи, че това нещо те ядосва, но не и да си го изкарваш на някой, който ти е пред очите.
Желая ти спокойна бременност.
Желая ти спокойна бременност.
Първата бременност бях ок с нервите, сега за първи път онзи ден усетих какво е да те тресе нервата. Имах среща с роднини и както им бях набрала, не можах да се сдържа и да си мълча за неща, които откровено казано ме дразнят (въпреки че не обичам тази дума). Иначе бих се овладяла, но тогава просто ми трепереше отвътре и просто не можах. 
Като цяло за сега нещата са поносими. Ще видим после. Първата бременност някак нямах сили да споря и т.н и мълчах. Развих супер търпеливост. Не че не са ме ядосвали някои неща, но просто нямах сили да реагирам и ги отминавах. Като дрогирана. Сега е малко по - различно. Нищо не съм пила и едва ли може с нещо да си помогнем освен сами на себе си чрез самоконтрол. Трудно!!! Да не казвам невъзможно. Ми хормони му кажи и това е.
Като цяло за сега нещата са поносими. Ще видим после. Първата бременност някак нямах сили да споря и т.н и мълчах. Развих супер търпеливост. Не че не са ме ядосвали някои неща, но просто нямах сили да реагирам и ги отминавах. Като дрогирана. Сега е малко по - различно. Нищо не съм пила и едва ли може с нещо да си помогнем освен сами на себе си чрез самоконтрол. Трудно!!! Да не казвам невъзможно. Ми хормони му кажи и това е.