Публикувана: 11 авг. 2008, 07:18 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2008, 12:16 ч.

Разтърсващи и запомнящи се моменти от филми

5 416
22
1

1
2
Всички

11 авг. 2008, 07:18 ч.

София
Мнения: 3 884

момичета, предлагам в тази тема да споделим моменти от филми, които са ни въздействали много силно.

айде аз първа. веднага се сещам за филма "Били Елиът", когато малкият Били говореше с учителката си по балет и тя го попита за починалата му майка "Били, сигурно майка ти е била необикновена жена?", а той отговори "не, беше просто мама"...така се разплаках тогава...

или пък за "Имало едно време в Америка", там пък имам толкова разтърсващи моменти, както и всеки път, когато звучеше невероятната музика на Енио Мориконе...

а и един тъжно-весел филм, който ми е много мил. от "Сватбата на най-добрият ми приятел"...когато Рупърт се обажда на Джулия, а тя е на съседната маса и докато го търси с поглед той й казва толкова сладки неща, които винаги ме разсмиват, когато го гледам "...цитирам по памет "тази вечер няма да има смях до сълзи, няма да има див секс, но за Бога ще има танци"...и всичките му думи, някак готино ми става, защото има такива приятели и точно те могат да те извадят от гаден момент като този...

сигурна съм, че тепърва ще се сещам много още моменти, но хайде малко и вие Wink

# 1 11 авг. 2008, 09:26 ч.

Мнения: 1 775

Сега се сещам за един, който ми е по-пресен, че наскоро го гледах отново - момента на гарата в "Сибирския бръснар", когато Андрей го изпращат в Сибир, песента...уф, тръпки ме побиват.

# 2 11 авг. 2008, 09:27 ч.

Мнения: 4 496

В " Град на ангели", когато свещта на масата угасва от внезапен вятър.
И когато героят на Никълъс Кейдж опитва за пръв път круша.

# 3 12 авг. 2008, 11:24 ч.

на терасата
Мнения: 672

Aurora, страшна темичка!

В "Мостовете на Медисън", когато на кръстовището, в дъжда, Мерил Стрийп се колебаеше дали да не излезе от колата и да иде при Клинт Истууд.
В "Животът е прекрасен", когато отвеждаха Роберто Бенини на смърт, а той правеше разни маймунджилъци, за да разсмее сина си.

Пoнеже напоследък си гледам отново сериалa "Sex and the city", там има две сцени, на които много плача и винаги ме трогват много. Едната е в края на втори сезон, когато Тузарът се сгодява за Наташа, а Кари му казва думите от филма с Робърт Редфорт и Барбара Стрейзънт. Другата е , когато Кари отказва да се омъжи за Ейдън и се разделят.

# 4 12 авг. 2008, 11:49 ч.

Мнения: 1 841

За първи път плаках на филма "Белия Бим, черното ухо" - беше много отдавна, но когато кучето остана да гледа след влака съвсем самотно - като му ревнах...

Винаги плача на "Стоманени магнолии" на погребението на героинята на Джулия Робъртс, когато майка й разговаря с приятелките си и им обяснява колко много я боли от загубата - сцената е неповторима, невероятно режисьорско решение - за мен е шедьовър.

А също и във филма "Втората майка" - когато двете майки - истинската майка и мащехата, разговарят за това как ще продължи животът на децата, след като болната им от рак майка напусне света. (пак с Джулия Робъртс - партнираше й Сюзън Сарандън) Героинята на Джулия казва: Представям си сватбата на дъщеря ни, как ще й оправям булото и ще й казвам, че е най-красивата жена на света, а тя ще си мисли "Щеше ми се сега майка да беше тук". А Сюзан Сарандън отвръща - "А мен пък ме е страх, че няма да си го помисли".

# 5 12 авг. 2008, 13:40 ч.

Мнения: 1 277

В "Хубави неща"- учителката беше болна от рак и знаеше, че краят на дните и наближава. Затова беше направила валентинки за да каже на децата, че много ги обича. Денят не беше св. Валентин. Когато извика едно от децата да му даде валентинка то каза: "Аз зная истината", а тя му отговори "Нека това е нашата малка тайна" Cry

# 6 12 авг. 2008, 15:02 ч.

София
Мнения: 3 884

Цитат на: рак-щрак в вт, 12 авг 2008, 11:24

В "Животът е прекрасен", когато отвеждаха Роберто Бенини на смърт, а той правеше разни маймунджилъци, за да разсмее сина си.

о, да, този момент и на мен ми е много мил и си го спомням още много ясно Peace

и аз се сещам един любим момент от "Доктор Хаус", когато Уилсън предлага на Хаус вместо да продължи да бъде такава гад да се опита да се събира с хора и примерно да излезе с него и останалите на пица...и когато Хаус върви в снега към пицарията и върви онова яко парче на Ролинг Стоунс "You can`t always get what you want it" и се колебае дълго дали да влезе, много силно е съчетано парчето с момента, тръпки ме побиват...
или когато поддържат изкуствено Амбър жива в края на 4ти сезон и Уилсън я "събужда" само, за да се сбогува с нея. абе, в този сериал имам чувството, че във всяка серия откривам по частица, която ми обръща сърцето, много силни диалози и моменти има...

Последна редакция: вт, 12 авг 2008, 15:09 от Aurora

# 7 12 авг. 2008, 16:43 ч.

Мнения: 8 999

Единствено сцени, в които умират деца ме трогват. Всичко друго е като на кино.

# 8 12 авг. 2008, 21:26 ч.

UK
Мнения: 3 959

Имам много любими моменти от филми, но сега се сещам за един от Вероника Марс, в първи сезон, епизода в който Логан прави клипче за помена на Лили и накрая когато пускат клипчето и всички го гледат и е готино някакво, много запомнящо се.

Ето го:
http://www.youtube.com/watch?v=nXT0g8MpBIo

# 9 13 авг. 2008, 16:16 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 913

"Смело сърце" - преди да обезглавят сър Уилям той извиква "Свобода" (сетих се за него защото го даваха скоро).
"Страстите Христови" - сълзата от Господ при смърта на Исус.

Цитат на: мис арк в пн, 11 авг 2008, 09:27

"Град на ангели" - когато Никилъс Кейдж усеща, че нещо ще се случи с Мег и тръгва да я търси и тогава я блъска камиона.

Този не е разтърсващ, но ме кефи максимално: "Доблесни мъже" - Том Круз предизвиква Джак Никълсън да си признае.

При д-р Хаус - бебето, което оперирват в корема на майка му то хваща за пръста Хаус

# 10 13 авг. 2008, 17:43 ч.

Мнения: 940

Сещам се за почти целия сериал "Отчаяни съпруги"

Но най-запомнящ за мен е момента от "Шесто чувство", когато се разбира, че главния герой е умрял. Аз разбрах на края, когато жена му изтърва халката. Никога няма да го забравя този филм.

Също така--филма "A.I."--Изкуствен интелект.

# 11 13 авг. 2008, 23:25 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Спомням си много стар руски филм - " Съдбата на човека" (мисля че той беше). Там главния герой беше намерил едно малко сираче и тръгна да го води някъде. В камиона хлапето стоеше до него и му разказваше как си представя, че баща му идва и го отвежда. И в следващия момент детето извика " татко, татенце, ти ме намери и дойде да ме прибереш нали" и се хвърли на врата му. А той човекът май не беше решил да го осиновява точно, но след тази сцена се реши.
Малко са ми объркани спомените, но страшно ме разчустваше този момент.

# 12 14 авг. 2008, 08:38 ч.

Мнения: 11 747

В 'Отвъд Африка', когато вожда на местното племе пише писмо на героинята на Мерил Стрийп, която вече си е отишла в Англия, че край гроба на героя на Робърт Редфорд са видели да обикалят тигри.

# 13 14 авг. 2008, 13:49 ч.

София
Мнения: 3 884

оу, сетих се един адски любим, гледала съм филма поне 5 пъти..."Обичайните заподозрени", когато се разбира, че Кевин Спейси всъщност е Кайзер Созе и вече беше прецакал всички и излизаше на свобода от Полицейското...както си куцаше изведнъж започна да ходи нормално и се разбра, че изобщо не е Сакатия...ох, адски тъпо го обясних, но в този момент, когато вече откачах да разбера истината беше много силно направена тая сцена.

и един настръхващ от "Гладиатор", когато Ръсел Кроу бърза да се прибере при жена си и при сина си...и ги намира...мъртви, много силна музика и игра на Ръсел Кроу, много смазващ момент...

а и после, когато приятелят му му казва "винаги можеш да отидеш при тях там горе" (сина му и жена му)
и той казва "нямам търпение, но не още, не още..."
а края няма смисъл да го разказвам, който го е гледал знае...там комбинацията актьорска игра-музика-уникално поднесен сценарий е просто... Heart Eyes

# 14 14 авг. 2008, 14:17 ч.

Мнения: 11 747

Да, в Гладиатор бих посочила и аз тези моменти! Peace

Помня ги, макар да не съм гледала филма много отдавна.
Тази сутрин като четох темата и ревнах... Не съм гледала и половината сцени, за които пишете, но си ги представих! Blush

# 15 18 авг. 2008, 16:58 ч.

Мнения: 389

"What dreams may come ... "

Главният герой слезе в Ада да търси жена си, но когато я намери, тя не можеше да го разпознае, защото беше объркана. Той се опитваше да я накара да си спомни, за да я вземе със себе си, но не успяваше, а мракът и безумието започваха да ги поглъщат. И тогава той се върна и каза на спътника си да си заминава без него, защото ще остане при нея. В Ада. За да бъде с нея.

Винаги се разплаквам. Това искам аз. Някой да би предпочел Ада, само и само да бъде с мен.

--------------

"Москва не вярва на сълзи"

Тя му каза:
- Колко дълго те чаках!

Той я погледна.
- Осем дни.

И тя повтори:
- Колко дълго те чаках!

Последна редакция: пн, 18 авг 2008, 17:05 от Рони Бо

# 16 18 авг. 2008, 20:56 ч.

На погрешната планета
Мнения: 2 762

В "Патриотът", моментът когато малката дъщеричка на Мел Гибсън се затича след него и му обещаваше, че ще говори, ще каже всичко което иска, само да не заминава и да остане при тях. Ревах като идиот тогава.

# 17 18 авг. 2008, 21:37 ч.

Пазарджик/Лондон
Мнения: 2 419

Във "Властелина на пръстените" - когато Арвен вижда бъдещият си син и вече прошарения Арагорн, в същият филм , когато баща й й обяснява как ще остане сама и ще живее дълго след като Арагорн умре и ще страда - то не може много добре да се обясни, трябва да се види - красота Heart Eyes

# 18 19 авг. 2008, 09:39 ч.

Мнения: 1 479

http://www.youtube.com/watch?v=5SoeDAPj6gg&feature=relatedот "Последният мохикан".Освен това: всички филми на Мел Гипсьн са "тежки".Вече не ми се гледа "Смело сьрце",че сьлзите ми потичат сами Cry

Последна редакция: вт, 19 авг 2008, 09:50 от dannyangel

# 19 19 авг. 2008, 09:59 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 913

Във "Властелина" има още един момент, който винаги ме е карал да настръхна. Преди последната битка. Гадния крал изпраща Фарамир на самоубийствена мисия. Малкия хобит пее нежна песен, конете препускат към гибелта, а краля се тъпче.

# 20 19 авг. 2008, 11:27 ч.

България
Мнения: 106

На много филми плача,но един ме разтърси до дъното на душата ми"Кой ще обича децата ми"(създаден по действителен случай).
Майката разбира,че е болна и скоро ще умре и решава да намери осиновители на децата си приживе(дечицата бяха към 10 по мои спомени)Постепенно за всяко едно от тях намира дом ,където то да се чувства най-добре. Остава само едничко ,което е болно от епилепсия и никой не иска да го вземе,него го настанява в сиропиталище(казваше малката душичка "те не ме искат ,защото съм болен".)Но едно от семействата осиновили едното от момченцата си говорят преди да заминат в някаква друга страна,че няма никаква гаранция дори да си родят собствено дете ,че то ще е здраво и се връщат и взимат и другото.
Доста объркано го обясних,но съм го гледала отдавна и въпреки това само като се сетя и ми става много тъжно.