Миналата година на рождения му ден (21.01 ) Тогава сервирах в едно барче и той си празнуваше рождения ден там. Приятелите му искаха да го изненадат с торта, а той беше забранил всякакви изненади. Излизам аз и нося тортата всички крещаят а милото седи гледа мен, тората, приятелите..пак мен пак тортата... в един момент вече буквално ми писна и му викам "Ще духаш или да си ходя?" Така той почна да идва там постоянно да ме кани по кафета и лека полека така
- Публикувана: 23 авг. 2008, 23:56 ч.
- Последно мнение: 19 март 2023, 09:11 ч.
Как се запознахте с таткото?
Запозна ни наш общ познат през пролетта ,започнахме да излизаме заедно след около седмица,отначало се държах доста сдържано,за да направя добро впечатление-нещата вървяха много добре.На есен отиде да учи-много усилия положих за да бъда с любимия човек,свърши ученето за 2год.и се оженихме-вече 12години. Разбираме се много добре и сега и мисля че се обичаме много все още.Но за да върви връзката разбрах че са необходими много взаимни компромиси,които продължавам да правя и сега.Имаме две чудесни дъщери,както е видно и се стремим да ги възпитаме добре.Айде стига толкова за да не изпадам в лирически отклонения.
лелеее каква темичка 
и аз да кажа ...ами ние се познавахме от едно мое пътуване до Одрин ама бяхме малки тогава той в гимназията аз в гимназията...той си има6е 3 годишна връзка ....аз приятел....и 2 години бяхме само приятели.Мога даже да кажа мн добри приятели..всичко си споделяхме...но само чрез нета,нямах възможност да пътувам до одрин постоянно.С течение на времето той се раздели от приятелката си и аз от моя,но това нямаше нищо общо с нашето приятелство.Един ден ми каза че идва да учи в България но в ТУ-Варна,аз пък съм от София...така дойде той но мен до Варна не ми се ходеше.Оказа се че приятеля на братовчедка ми е мн добър и негов приятел
....ноо той си учи във Варна аз във София....случайно до6ъл до София 
и се срещнахме на партито на братовчедка ми ....в момента в който ме видя...той имаше една символична черна връзка на китката отвърза я и я завърза на моята и каза само това"Ще я отвържеш в деня на нашата сватба" 
и аззззззззззззз 
такааааааааааааа....
Днес:имаме
,което на 10.02.09 навършва 1год
и двамата живеем в София.....
и аз да кажа ...ами ние се познавахме от едно мое пътуване до Одрин ама бяхме малки тогава той в гимназията аз в гимназията...той си има6е 3 годишна връзка ....аз приятел....и 2 години бяхме само приятели.Мога даже да кажа мн добри приятели..всичко си споделяхме...но само чрез нета,нямах възможност да пътувам до одрин постоянно.С течение на времето той се раздели от приятелката си и аз от моя,но това нямаше нищо общо с нашето приятелство.Един ден ми каза че идва да учи в България но в ТУ-Варна,аз пък съм от София...така дойде той но мен до Варна не ми се ходеше.Оказа се че приятеля на братовчедка ми е мн добър и негов приятел
....ноо той си учи във Варна аз във София....случайно до6ъл до София и се срещнахме на партито на братовчедка ми ....в момента в който ме видя...той имаше една символична черна връзка на китката отвърза я и я завърза на моята и каза само това"Ще я отвържеш в деня на нашата сватба" и аззззззззззззз такааааааааааааа....
Днес:имаме
,което на 10.02.09 навършва 1годи двамата живеем в София.....
здравеите мами!ние с моя мъж..........ами той е на 30 ,а аз съм на 22.живеем в един блок и в един вход-познавамваме се от деца.доста 4есто той ми разказва 4е помни майка ми бременна и ми с е смее! 
решихме да се съберем на шега а то.....какво се полу4и! .не слу4айно хората казват 4е няма нищо слу4айно 
решихме да се съберем на шега а то.....какво се полу4и! .не слу4айно хората казват 4е няма нищо слу4айно 
Тривиално - чрез Интернет. Аз и в една подобна тема писах.
Регистрирах се в една блог-платформа. Мъжа ми беше сред първите, които ме приветстваха. Допаднахме си, но дълго време имахме чисто приятелски отношения. Докато на една от общите срещи на блога не решихме да си тръгнем заедно! 
Бракувахме се година по-късно, 9 месеца след това си гушнахме и беборанчето!
Регистрирах се в една блог-платформа. Мъжа ми беше сред първите, които ме приветстваха. Допаднахме си, но дълго време имахме чисто приятелски отношения. Докато на една от общите срещи на блога не решихме да си тръгнем заедно!
Бракувахме се година по-късно, 9 месеца след това си гушнахме и беборанчето!
С таткото се познаваме от лапешори,тоест от 2-3 клас!Като бяхме в 7 клас той ми предложи да
ходим и аз разбира се приех!На 17 бях бременна с Веси!Завърших образованието си на самостоятелна форма,заради
детето!С Филип не сме женени,но живеем заедно!
Сега съм една млада мама на 21 годинки!
ходим и аз разбира се приех!На 17 бях бременна с Веси!Завърших образованието си на самостоятелна форма,заради
детето!С Филип не сме женени,но живеем заедно!
Сега съм една млада мама на 21 годинки! 
Запознахме се в едно кафе, където работеха 2ве мои приятелки /сестри, едната съученичка от другия клас/. Стояхме си с най-добрата ми приятелка и братовчедка и и си пиехме кафето. Аз тогава бях заета и се оплаквах от бившия, че ме е ядосал. По едно време едната сервитьорка /съученичката ни - Петя се казва/ дойде и ни каза, че от първото сепаре ни канят при тях и ние готови да ходим с моята приятелка, но братовчетка и не искаше /беше малко срамежлива/. И, за да не останем по назад и казах, че като искат да се запознаем да дойдат те при нас.. и те дойдоха.. запознахме се с милото, но 15 мин. по-късно дойде и приятеля ми. Ние си тръгнахме, а те останаха да си допият бирата. След няколко дена започна да ми пише смс-и, да ми се обажда, а аз все се криех от него. Един ден вече реших, че ще се видим, защото само го мотаех.. е, видяхме се и се залюбихме.. аз оставих вече бившия и си отидох при нахалния Иво 
Тогава бях на 16г. май месец... 6 месеца по-късно /вече бях на 17г./ бях бременна с Мартин. Сега завършвам 12 клас като частна ученичка, а Мартин расте и ни радва с присъствието си. Аз вече съм на 18г., а Иво на 24г. Живеем тримата заедно и сме много щастливи
Тогава бях на 16г. май месец... 6 месеца по-късно /вече бях на 17г./ бях бременна с Мартин. Сега завършвам 12 клас като частна ученичка, а Мартин расте и ни радва с присъствието си. Аз вече съм на 18г., а Иво на 24г. Живеем тримата заедно и сме много щастливи
Наскоро бях завършила университета и бях се върнала в родния ми град. Започнах работа, която нямаше нищо общо със специалността ми, работех в една бензиностанция. Тъкмо бях започнаа нещо като връзка с едн момче, но бях доста рабозарована. Някак си не вярвах, че онзи индивид изпитва нещо истинско към мен, а и замина даработи в чужбина. Поддържахме някаква връзка по телефона, но така и не повярвах в тази връзка.
А на работата идваше да зарежда едно момче. Вече доста пъти се бяхме засичали, поздравявахме се. Не го намирах за особено привлекателен, но ми беше приятно с него, макар и за малкото време в което го виждах. А и не ми беше никак скучно, защото почти всяко негово идване в началото беше съпроводено с куп проблеми. То не беше блокирване на служебната карта с която плаща, то не беше блокирване на нашия компютър... Направо му бях забранила да идва да зарежда, когато аз съм на работа Постепенно усещах, че ми е приятно да го виждам, и че на него му е приятно да ме вижда. Но пустата му срамежливост някак си му пречеше да ме покани на кафе.
Един ден се засякохме случайно в града, пихме кафе. Поиска телефонния ми номер, на следващия ден се обади и излезнахме. На връщане попита имам ли си приятел, отговорих му, че нямам / на следващатта сутрин се отървах от момчето с което уж имах връзка/. Започнахме да излизаме всяка вечер, взимаше ме от работа. Реши той да ме заведе на концерта на Желко Йоксимович, тъй като много исках да отида. После му правих компания при негово пътуване. Усещах нещо различно към него, инстиктивно си знаех, че може да му имам доверие.
След седмица - две започна да подмята да се преместя да живея с него. Точно месец след първото ни излизане вече живеехме заедно, а след още един месец разбрахме,, че нашето малко семейство се увеличава с още един член. И така до сега нито за миг не ми хрумва да съжалявам за случилото се между нас.
А на работата идваше да зарежда едно момче. Вече доста пъти се бяхме засичали, поздравявахме се. Не го намирах за особено привлекателен, но ми беше приятно с него, макар и за малкото време в което го виждах. А и не ми беше никак скучно, защото почти всяко негово идване в началото беше съпроводено с куп проблеми. То не беше блокирване на служебната карта с която плаща, то не беше блокирване на нашия компютър... Направо му бях забранила да идва да зарежда, когато аз съм на работа
Постепенно усещах, че ми е приятно да го виждам, и че на него му е приятно да ме вижда. Но пустата му срамежливост някак си му пречеше да ме покани на кафе.Един ден се засякохме случайно в града, пихме кафе. Поиска телефонния ми номер, на следващия ден се обади и излезнахме. На връщане попита имам ли си приятел, отговорих му, че нямам / на следващатта сутрин се отървах от момчето с което уж имах връзка/. Започнахме да излизаме всяка вечер, взимаше ме от работа. Реши той да ме заведе на концерта на Желко Йоксимович, тъй като много исках да отида. После му правих компания при негово пътуване. Усещах нещо различно към него, инстиктивно си знаех, че може да му имам доверие.
След седмица - две започна да подмята да се преместя да живея с него. Точно месец след първото ни излизане вече живеехме заедно, а след още един месец разбрахме,, че нашето малко семейство се увеличава с още един член. И така до сега нито за миг не ми хрумва да съжалявам за случилото се между нас.
Темата е страхотна 
която ме накара да си спомня времето когато се запознахме с моят мъж 
Беше преди близо 10 години,и той беше войник в моят роден град..тогава се зароди нашата любов...Ходехме си на гости 4 години,живяхме заедно 3,а от 3 години сме женени и имаме една прекрасна дъщери4ка,много се радваме 4е си имаме детенце,тя е символа на нашата дружба 
.Желая на вси4ки много любов 
която ме накара да си спомня времето когато се запознахме с моят мъж Беше преди близо 10 години,и той беше войник в моят роден град..тогава се зароди нашата любов...Ходехме си на гости 4 години,живяхме заедно 3,а от 3 години сме женени и имаме една прекрасна дъщери4ка,много се радваме 4е си имаме детенце,тя е символа на нашата дружба .Желая на вси4ки много любов Това е сигурно петата тема,която попълвам 
Извинете ако се повтарям Запознахме се във влака,на връщане от морето.Романтичен жест....хвана ме за ръката и ме целуна.После ми поиска телефона и ме попита как се казвам
Извинете ако се повтарям Запознахме се във влака,на връщане от морето.Романтичен жест....хвана ме за ръката и ме целуна.После ми поиска телефона и ме попита как се казвам сладко Защо чак накрая е питал за името ? Преди това ‘мацко’ ли ти викаше ...
Мисля че момчето питаше какво да каже на едно момиче за да я впечатли ??
Много конструктивни идеи ...
Виж сега .... как да ти кажа ??!! Ако една жена те хареса каквото и да кажеш - все ще си готин.
Ако не те хареса - и илиядата да и изрецитираш - се тая ... 
Така че гледай коя те заглежда и ..... давай каквото ти дойде на акъла .. като Боби Турбото ... ако се сещаш за този елемент
И успех !
п.п. Ако не ти върже - друм да те няма - не губи време да се пробваш !
