Бихте ли разделили близнаците си в училище?

не можах да прочета всчии мнения, пък и още не съм се замисляла по този въпрос.
Не съм ги разделяла досега, но ако се случи някоя да спи по-дълго и другата е будна, настъпва едно лудо търсене из всички стаи... въпроси, учудване - къде е?...
Рано или късно раздяла ще има, и май колкото по-рано - толкова по-добре.
Как бихме могли да разберем дали ако са заедно в училище ще се стимулират, или ще се конкурират?

 PolarFox обясних го преди няколко постинга 
скандал няма само спор 

Според мен разделянето трябва да става постепенно и плавно без да се насилват или травматизират излишно децата.Моите  големите тази година се разделиха за първи път по тяхно желание.Единият остана в старото си училище,адругият кандидатства и го приеха в друго.Ние уважихме личният избор на децата.Като по-малки сме ги разделяли за кратко и то поради здравословни причини и винаги са си липсвали един на друг.Но тук става въпрос за напълно разделяне т.е единият не  е у дома.А посещението на различни училища не мисля,че е пълно разделяне на децата ,това не им пречи напротив-помага.Карат се по-малко и са си по-мили един на друг.

да, разбира се че ще ги запиша в различни училища. от личен опит знам какво е да седиш със сестра си на един чин цял живот и всички да ви викат навсякъде и винаги.аз дори смчтам и в различни ясли да ги запиша, колкото и невероятно да ви се струва. на мойте двама много добре им се отразява разделянето за няколко дни и напредъка в говора, ходенето и въобще настроението  на всеки от тях е огромен. по-добре по-рано,да се разделят за малко и по често, защото после привързаността ще е осъзната и с това по-силна и по-трудна.

нещо клаввиатурата ли не работи, какво ли, ама гълта цели думи. исках да кажа че всички са ни викали  близначките, че сега тази дума ми звучи грозно и гадно.много ми е мило, когато някой се обърне по именно към децата ми

Аз не бих ги разделила. Те са еднояйчни блицначки и заедно си се оправят много добре и сега. Не мисля, че ще им е в минус да са заедно в училище. А и опита на едни приятели с близнаци напълно отдалечава дори от самата мисъл да ги разделям.

Гледам, че пак сте възродили темата.
Само да допълня лично за себе си. Все повече се убеждавам, че да са заедно за моите деца дори ще е полезно. Причината - винаги са били с различен характер, темперамент и поведение и с времето разликата става все по-голяма. Ние самите силно стимулираме тази различност. Когато са в компания с други дечица, всяка играе на различни игри и с различни деца от сестра си.
Да са заедно би ги подтикнало единствено да са по-близки.
Разказвала съм, че и аз, и мъжът ми сме от близнашки родове - в рода на моя баща никой никога не е бил разделян, но пък в един момент децата винаги сами са искали да се разделят и са тръгвали по свой път /примерно, едното отива в гимназия, а другото в техникум; едното следва висше в София, другото в Пловдив; единият близнак живее в БГ, а другият в Гърция/, но са запазвали невероятно добри отношения помежду си. Баща ми са 2 разнополови двойки - баща ми и сестра му са невероятно близки /делят ги километри, но знаят, че може да разчитат един на друг - леля ми е и моя кръстница и я приемам като втора майка; другата ми леля и чичо ми - също имат такива красиви отношения; 2-те сестри също са близки, а братята не са особено - двамата са се разделили, когато татко е бил на 13 и е отишъл да учи в друг град, а брат му е бил на 11 г. - много се разбират, могат да разчитат един на друг, но просто не се познават достатъчно и са различни характери - чак сега с напредването на възрастта започнаха да стават наистина братя, според моите разбирания/.
Свекър ми също беше близнак, лека му пръст - с брат му са били разделени още от бебета /единият е отгледан от родителите им, а другият - от кръстниците им/. От около 15-годишна възраст двамата са се държали като непознати /свекър ми казваше, че има само 2 сестри и няма брат; брат му не дойде на погребението му; откровено не се харесваха един-друг и свекър ми страдаше неимоверно много, а за мен това е страшно и ужасно за братя - особено абсолютно идентични близнаци/.
Т.е. имам възможност пред очите си да сравнявам няколко случая с близнаци, които не са били разделяни и им е дадено право на избор сами да се разделят, когато решат, че е време за това + един случай с насилствено разделени близнаци /уж за по-лесното им отглеждане/, който е съсипал /буквално/ техните отношения и отношенията в семейството им /имат 2 по-големи сестри и досега лелите на мъжа ми се чувстват един вид виновни, че обичат и двамата си братя и винаги са общували еднакво и с двамата/.

Дъмпер  , понеже знам, че следиш темата, обади ми се по кю-то /обещавам да не говорим по тази тема/.

О, да! В никакъв случай не може да става дума за преднамерено разделяне.
Аз тълкувам темата като въпрос дали да се стремим да ги задържаме заедно, в случай, че имат различни интереси.
Тази година запърви път се изправихме пред такава дилема. Трябваше да избираме `извънкласни` занимания в градината. На английски си ходях от миналата година, така че това не подлежеше на коментар. Умишлено ги накарах да изберат още само едно. Стела поиска танци, Георг айкидо. Не, че пречи да ходят и на трите, но исках да видя какво ще се получи. Обясних, че или трябва да се разделят, или да изберат едно общо. Стела клекна и реши, че ще ходи на айкидо  След като си начесох крастата им разреших да ходят и на танци  Те пък им сменили учителката, не я харесаха и се отказаха да ходят. Заменихме танците с рисуване, сега пак са на 3 извънкласни 

  у вас е купон як, на както виждам единият се е прежалил да ходи на нещо, което не му е по вкуса. аз лично не искам едното се жертва заради другото 
и аз не приемам разделяне за отглеждане в различни семейства по каквато и да е причина 
azaf, това май е единствения въпрос, по който сме на различни мнения  но аз вече не се паля толкова, така че и това може да се обсъжда 

Ами всъщност не, защото тя първоначално искаше да ходи на всичко. На танци, на рисуване, на айкидо, на народни танци и на английски  Дето има едни лаф - `-Ракия или вино? -И бира`  Казах да избере едно, тя каза танци.  След това заради брат си просто замени едно от желанията си с друго.
Тя поначало е по-отстъпчива от него, но не виждам смисъл да вървя срещу природата им и да ги мъча да са равностойни в отношенията си. Мисля, че е невъзможно такова равенство  Това е отделна, мнооооого дълга тема 

Е, ако е това - аз значи моите ги разделям  .
Еса обожава да плува и още от морето стана така - тя си влиза сама във водата и плува, а сестра й така и не се прежали да се натопи по-надълбоко от глезените. След това Еса започнахме да я водим на плуване - за съжаление, няма сериозни занимания за толкова малки дечица и трябва само с индивидуален треньор и излиза много скъпо и времеемко, та засега ходи рядко /1-2 пъти в месеца, но е много щастлива/. В същото време Кика /засега не изявява желания за допълнителни занимания извън градината и я водим в някой детски клуб да си играе или идва с нас "на кафе" и чакаме сестра й.
За есента - отсега сме решили да ги запишем на немски, а в градината Еса иска на балет  , а Кика - на пеене.
 

Аз също сериозно се замислям за разделянето на близнаците.  Много ми се иска и трите ми деца да растат като индивидуални личности,  а не "Йоана и близнаците". Искам да избегна влаченето на единия след другия, резултатите за двама на гърба на единия, а също искам всеки да си намери интересна област за развитие и т.н. Но сега с тези проблеми около записването в ясли и градини, ми се вижда почти невъзможно. 

На нас ни е доста рано, но затова се оглеждам още. 

Имам чувството, че общо взето майките, които имат само близнаци не искат да ги разделят. Може би и аз бих била на същото мнение, ако бяха само те. Но при наличието на трето дете нещата май стоят по-различно.  Може ли някоя мама с трето дете да сподели личен опит?! 

да, мисля че и те ще се чувстват по-добре разделени;
а и ще им обръщат повече внимание като на отделни личности

Аз вчера си поговорих с моята лекарка по въпроса и тя ми обясни, че не е хубаво да се разделят близнаците нарочно в отделни групи и класове. Щели да страдат много един за друг, а индивидуалността можела да се развие независимо от това дали ще са в една група в градината и един клас в училище. Всичко зависело от отношението на родителите, според които ще се настройват и роднините, и приятелите, а не от отделните класове. 

Аз както се бях навила да се настройвам от сега да ги разделям, сега изпаднах в дълбоки "размисли и страсти"!  Добре, че имаме доста време... 

По едно време се бях замислила но се отказах, защото все си мисля че така ще си помагат във всяко отношение, ама с този бой между тях не знам.