Та... моите приключения...
Преди около 2 седмици получих много обнадеждаващ мейл от един господин, тукашен.
След малко кореспондиране си разменихме телефонните номера и се разбрахме да идем да ядем сладолед някъде, а Оливер да търчи наоколо.
Е, в петък беше деня на срещата... ние нагиздени се запътихме да видим дали къщата на майка ми още си е там дето я оставиха преди да заминат за България. Аз се надявах да може Оливер малко да поскача на трамплина в двора им и след това да си ходим.
По едно време чух телефона ми да звъни. Момъка ми се обажда да ме пита ще се срещаме ли. Викам му, ми ела тука за малко, ще поговорим, чедото ще си поизхаби енергията и след това ще идем за сладолед.
И тамън преди този ерген да се изтърси в двора (с много хубава кола... ) и като почна да се лее един дъжд. Та така и не можахме да стигнем до яденето на сладоледа.
Дойде той, влязохме вътре... бебата се разквича, Оливер полудя от щастие като видя играчките на брат ми. Седнахме на дивана в хола на майка ми и дъра дъра... да се опознаваме. Обаче ни писна да клечим там, та решихме да отидем до един търговски център. Отидохме, седнахме, бебата спеше, Оливер пощтъкля да подскача из детския кът точно до кафенето в което ние бяхме. Пълен кеф... А ние пак дъра дъра... опознаваме се.
След като ни писна и там да седиме, решихме да си ходим. Натовари ни той в колата си... точно такава, да побира цяло семейство, че и количката не трябваше да разглобявам за да се смести вътре... и ни докара до нас. Аз, да не остана на зад го питам иска ли да влезе... Е, влезе човека. А моята лампа на тавана в кухнята взела та паднала от единствения болт дето я придържаше закачена за тавана. И си паднала тя, и си виси на жиците само... Той като я видя и беше твърдо решен, че ще я завинти обратно. Обаче, аз нали сама жена, и дори и един чук нямам в къщи, да не говорим за нещо друго. Не можа да я закачи обратно, но каза, че ще дойде с неговите си инструменти.
След това седнахме на дивана и дъра дъра... бебата щастлива на килимчето си, Оливер щастлив, че има някой на когото да показва играчките си.
И така около час след което господина реши, че ще си ходи.
Замина си той... пратих му СМС, че ми е било много приятно. Той отговори, че и на него му е било и очаква следващия път когато ще се видим отново.
Е, вчера трябваше да е тоз следващ път... но получих СМС, че е уморен и ще спи, утре (днес) щял да ми се обади.
Добре!
Днес обаче, до 14:00 и нищо от него. Та пращам му аз СМС, би ли искал да дойде с нас до парка (че тоз парк е на другия край на града... ама той нали е с кола, кво му пречи да дойде?). Той след час закъснение праща СМС, че ядял сега и след това щял да кара брат си нейде си и после щял или СМС да ми прати или да се обади... И така си и останах да го чакам да ми се обади... Ни вест, ни кост от тоз екземпляр.
Изплаши ли се? Какво му стана? Чудя се...
Или се е събрал отново с бившата си... Че няма да е първия такъв... Преди месец имаше един на хоризонта... ма много приятен човек... Тати на 3 деца, живеещ с 2 от тях... Да дойде да се видим, да дойде... ама получих СМС от него: да съм го забравела, бил се събрал с бившата... Да са живи и здрави те, прекрасни деца имат... видях ги на снимка.
Та... ПЛАША ЛИ ГИ АЗ ТЕЗИ МЪЖЕ???
Сори, че стана дълго... ма нали си ви на вас казвам всичко...
Преди около 2 седмици получих много обнадеждаващ мейл от един господин, тукашен.
След малко кореспондиране си разменихме телефонните номера и се разбрахме да идем да ядем сладолед някъде, а Оливер да търчи наоколо.
Е, в петък беше деня на срещата... ние нагиздени се запътихме да видим дали къщата на майка ми още си е там дето я оставиха преди да заминат за България. Аз се надявах да може Оливер малко да поскача на трамплина в двора им и след това да си ходим.
По едно време чух телефона ми да звъни. Момъка ми се обажда да ме пита ще се срещаме ли. Викам му, ми ела тука за малко, ще поговорим, чедото ще си поизхаби енергията и след това ще идем за сладолед.
И тамън преди този ерген да се изтърси в двора (с много хубава кола... ) и като почна да се лее един дъжд. Та така и не можахме да стигнем до яденето на сладоледа.
Дойде той, влязохме вътре... бебата се разквича, Оливер полудя от щастие като видя играчките на брат ми. Седнахме на дивана в хола на майка ми и дъра дъра... да се опознаваме. Обаче ни писна да клечим там, та решихме да отидем до един търговски център. Отидохме, седнахме, бебата спеше, Оливер пощтъкля да подскача из детския кът точно до кафенето в което ние бяхме. Пълен кеф... А ние пак дъра дъра... опознаваме се.
След като ни писна и там да седиме, решихме да си ходим. Натовари ни той в колата си... точно такава, да побира цяло семейство, че и количката не трябваше да разглобявам за да се смести вътре... и ни докара до нас. Аз, да не остана на зад го питам иска ли да влезе... Е, влезе човека. А моята лампа на тавана в кухнята взела та паднала от единствения болт дето я придържаше закачена за тавана. И си паднала тя, и си виси на жиците само... Той като я видя и беше твърдо решен, че ще я завинти обратно. Обаче, аз нали сама жена, и дори и един чук нямам в къщи, да не говорим за нещо друго. Не можа да я закачи обратно, но каза, че ще дойде с неговите си инструменти.
След това седнахме на дивана и дъра дъра... бебата щастлива на килимчето си, Оливер щастлив, че има някой на когото да показва играчките си.
И така около час след което господина реши, че ще си ходи.
Замина си той... пратих му СМС, че ми е било много приятно. Той отговори, че и на него му е било и очаква следващия път когато ще се видим отново.
Е, вчера трябваше да е тоз следващ път... но получих СМС, че е уморен и ще спи, утре (днес) щял да ми се обади.
Добре!
Днес обаче, до 14:00 и нищо от него. Та пращам му аз СМС, би ли искал да дойде с нас до парка (че тоз парк е на другия край на града... ама той нали е с кола, кво му пречи да дойде?). Той след час закъснение праща СМС, че ядял сега и след това щял да кара брат си нейде си и после щял или СМС да ми прати или да се обади... И така си и останах да го чакам да ми се обади... Ни вест, ни кост от тоз екземпляр.
Изплаши ли се? Какво му стана? Чудя се...
Или се е събрал отново с бившата си... Че няма да е първия такъв... Преди месец имаше един на хоризонта... ма много приятен човек... Тати на 3 деца, живеещ с 2 от тях... Да дойде да се видим, да дойде... ама получих СМС от него: да съм го забравела, бил се събрал с бившата... Да са живи и здрави те, прекрасни деца имат... видях ги на снимка.
Та... ПЛАША ЛИ ГИ АЗ ТЕЗИ МЪЖЕ???
Сори, че стана дълго... ма нали си ви на вас казвам всичко...
А се врътни, откажи му веднъж и ще видиш как няма да спира да ти звъни 
Ама ти не му се връзвай де! 
Който ТРЯБВА и който е ТОЧНИЯ човек ще се появи отново и ще пише... и ЩЕ имаш всичко! Ти си невероятен човек и ще ти се случи!
скоро в чата обясних, че една девойка е бременна, тя УЖ не беше... ама след няколко седмици се оказа, че е 
та ...Абе дано те стигне, това дето тук в чата ти желаем!
.Ти и децата сте добре, това е най-важното, пък господина ако не се обади много му здраве 
, той губи нали така. 