Разликите в манталитета

Съгласна.

Да, но употребата на връзките е доста различна. Примерна ситуация: мой колега е в борда на еди коя си организация, в която аз искам да работя. Той хваща телефона, обажда се на мениджъра и ме възхваля 15 минути. В отговор мениджърът ще ме покани на интервю, но нито ще ми спести процедурата, нито ще ме наеме само защото съм на еди кой си протеже. А моят колега в борда може и да се прояви като идиот и да каже "Ама аз искам да я назначите", но никой няма да мисли, че му е длъжен и да ме наеме, ако за нищо не ставам. А ако той се опита да тропа по масата и да нарежда кой да бъде назначен, просто на следващата среща на борда ще бъде освободен.

А в България връзките могат от последен на опашката да те сложат първи в рамките на две секунди.

Ами те навиците не зависят ли от възпитанието? А то пък от своя страна от манталитета? Е, не претендирам връзката да е тоЧно описанта, но опредлено смятам Че навици, манталитет и възпитание са в много взаимосвързани, та няма лошо и да ги пообъркаме.

Eagle, важно е да имаш връзки, но и без тях си стават нещата. Почти винаги съм си намирала работа без връзки. Освен това разликата е, че дори и да имаш връзки ще те свържат само до интервюто. След това всички са равни и се гледат умения. Няма такова нещо да вземеш някой, защото е наше момче без значение какво прави и как.

Съгласна и аз.
Струва ми се, че отдавана никой не препоръчва хора на работодател, които могат да разклатят собствените му позиции по някакъв начин, особено в частния сектор. Нещата са променени и в Бг, хората много се 'пазят' от шуробаджанащина в чистия й вид " ей тва е наш'то момче".
Изключения обаче има и то във важни сектори, например държавната и общински администрации, където е много важно да си заобиколен от 'свои хора', затова и са ( администрациите) на това дередже.
Италия в това отношение ми се струва , че е много подобна на България - все още и тук има абсурдни ситуации, сещам се за примера с факултета,  в който всички бяха роднини. В моята болница отделението по гинекология завеждащите са 2ма  - баща и син, като единият е специализирал в болести, а другият в бременност и раждане. Затворили са цикъла, хората.
Засилено тук е и заемането на позиции от баща/майка на дете. Бабата на мъжа ми, например, се пенсионира, като преди това се уверява, че дъщеря й ще заеме мястото й в болницата.
Тези неща все още съществуват и това не е никакъв нетуроркинг, а са архаизми и нагласи от миналото, които трябва да умрат, някак си.
Предполагам, че ще се случи по естествен начин с отслабването на позициите на семейството в обществото, но да не задълбавам чак до там.

В Щатите са много напред в нетуоркинг, в стандартизация, в лицензиране за всяко нещо, което много помага точно на това да ги няам тия остарели форми на 'връзки'.
Може да си завършил в Танганайка, взимаш стандарта, лиценза ( който не е пожизнен) и продължаваш напред,наравно с останалите. 
Тук  например, за признаване на диплома , искаха да представя И конспектите от 5 години учене.
После решението какво точно се признава плува в една мъгла.
Аз предпочитам да има стандартизирани тестова по специалността, да си седна на д-то, да го взема и да продължа наравно с останалите, отколкото да ровя по бумагите с 10г. задна дата. И накрая какво като ги намериш и докажеш професионализъм, като примерно си забравил разликата между мейоза и митоза.
Тук обаче това скоро няма да се случи.

.

.

Мисля същото.
Никога не съм сме си намирали работа с "връзки" тук - нито аз, нито съпругът ми.
Говоря за квалифицирана работа също.

Хм, карам четвърта година тука и вече съм свикнала с повечето неща....В началото ми беше странно как съпругът ми ходи бос вкъщи ( лято и зима ),сега аз правя абсолютно същото и дори не се усещам... На мен пък ми беше странно, че посред лято майка ми ходи с чехли върху килим Чантата не си я слагам по земята и то не заради друго, а защото не искам да си я цапам,но се е случвало де...
Някой по-горе беше споменал на кой колко информация ще давам - абсолютно подкрепям!! Същото и за обаждането преди гостуване! Най-много мразех тъкмо излизам от банята и хоп гости....Предпочитам аз да си реша кога кой ще ми идва в къщата и обратно. Животът е толкова забързан тука, че съботата и неделята гледам да си ги прекарам със семейството, да наваксаме един с друг....а не да се обяснявам пред още  хора.

отивам си в Бг-то, бе   .
тук съм/ в холандия/, както казва законната ми радост, "за малко и на гости само"   .
за 39  дни тук/от последното прибиране/ едва  удържам фронта   .

Съгласна съм напълно с това, че във форума има примери за взаимопомощ, които предизвикват възхищение  Може би тук е и по-лесно да се идентифицираме една с друга, което допринася, не знам...

Но от примери на улицата впечатленията са ми по-различни , а и сред израелците наистина има някакъв дух на солидарност и това се усеща много силно именно в най-простите, ежедневни моменти, в които ти се случва да си загубен или нещо да ти липсва. Не давам примери, защото все ми излизат много дълги постовете 


А от Италия впечатленията са ми само като турист... не се е налагало нещо по-специално, но пък вие в италианската тема ми помогнахте като си определях маршрута 

А тука, връзките са си стабилна работа.  Не са просто колкото да те пуснат на интервю, ами докарват нещата до край. Познавам толкова парадоксално нелепи слуЧаи, Че е повеЧе оЧевидно. Да кажем (само като пример), може да се назнаЧи химик на място за сЧетоводител. И ако са му достатъЧно дебели връзките, до 2 години и биг бос ще е станал, ще има достътЧно хора под себе си, които да му вършат Черната работа, така Че никой няма и да забележи колко е некомпетентен.

Vjara, за коя страна става дума?

За Австрия.

Не виждам какво лоШо има в това. БаЩата лекар и сина лекар,работят в едно отделение. Е, и? Моя дядо беШе лекар и баЩа ми съЩо е,не се уцелиха в едно отделение,заЩото специалностите им са разли4ни. Моя гинеколог и баЩа му са то4но като в дадения от теб пример: баЩата неонатолог,сина акуШер гинеколог,работят в една и съЩа болница ,4е и в един и съЩи 4астен медицински център. Е,и ? Ходила съм и при двамата и впе4атленията ми са отли4ни. Не мисля,4е в тези слу4аи става дума за връзкарство.
Във фирмата,където работя имаме два такива слу4ая: на4алника на фабриката по4ина преди няколко години. Около година след това синът му дойде на интервЮ в 4овеШките ресурси. Изкара 3 месеца изпитателен срок и после го назна4иха в отдел Логистика.
IT директорът си подаде оставката и след около 7 месеца синът му дойде тук на стаж в Търговския отдел,изкара си стажа,удобриха го и го назна4иха.

Що се отнася до признаването на дипломите тук в Италия мисля,4е си има абсолЮтен резон в това да ти искат конспектите за да видят какво си у4ил в Бг. Щото инженер от Бг в никакъв слу4ай не е еквивалентен на инженер,завърШил тук. Познавам семейство български лекари,които минаха процедурата по признаване на дипломите от Бг и сега работят тук.От тях знам ,4е им се е налагало да доу4ват една година поради разлики в материала.

те не работят в едно отделение, те го оглавяват.
вероятността да падне гръм на едно и също място сигурно е малко по-малка от тази в посочените и от теб примери. майка ми и дядо ми също работиха в една и съща болница, но на съвсем различни места в нея.
а това, че ще донесе конспекти от 5 години учене не е гаранция за абсолютно нищо, тъй като нивата на университетите са различни,системите за обучение също. критерия е , като си донесеш дипломката да ти подадат един тест на съответния език, и ако го издържиш да ти признаят съответната образователна степен.
така или иначе това ще се промени и дипломите ще се признават автоматично, както с останалите страни от ЕС.
а аз ще глътна и една тукашна диплома, да съм спокойна, че съм достатъчно образована. шегата на страна, аз мисля, че това е много важен етап в интеграцията. да си бил и в образователната система, да си наясно как се учи, да вземеш адекватна диплома, която да им говори нещо, а и никаква гаранция няма, че това, което си учил е финално, като необходимост в живота.
така мисля, де. по темата. сега.. няма да се хващаме за косите, нали