Здравейте мили момичета и момчета. Честит първи сняг. 
Преди известно време ви бях писала за раздялата ми с бившия и вие ми помогнахте да преодолея тъгата от раздялата и да не се върна назад. 
Благодаря. Това, което искам да ви попитам е как бихте постъпили в следната ситуация:
Запознах се с едно момче - приятел на мой много добър приятел. Въпросното момче явно ме хареса и ми предложи да излезем. До тук добре, но отложи първата среща, тъй като имал работа и ме попита, ако искам да се видим по-късно вечерта или на следващия ден. Аз съм малко по-широко скроен човек и не обичам да притискам някого - в смисъл, че когато човек има ангажимент е по-добре да го свърши, а не да се притеснява и да бърза. До тук всичко ок. Разбрахме се за среща за следващата вечер. През деня ми позвъни и се извини, но трябвало да се подготви за изпит (учи магистратура), който е за сутринта на следващия ден. И така, на мен ми се стори малко съмнително и му казах, че няма смисъл. Той се извини отново, каза, че знаел колко несериозен изглежда и се извинява и когато се освободи ще се реваншира. Стана ми тъпо, но не го показах. Аз съм леко импулсивна и почти винаги първо казвам нещо и после мисля. Не съм тинейджър и не страдам в момента. Просто се питам как вие бихте постъпили в такава ситуация. Бихте ли му дали шанс за среща? Благодаря. Надявам се, че не съм ви отегчила.
Преди известно време ви бях писала за раздялата ми с бившия и вие ми помогнахте да преодолея тъгата от раздялата и да не се върна назад. Благодаря. Това, което искам да ви попитам е как бихте постъпили в следната ситуация:Запознах се с едно момче - приятел на мой много добър приятел. Въпросното момче явно ме хареса и ми предложи да излезем. До тук добре, но отложи първата среща, тъй като имал работа и ме попита, ако искам да се видим по-късно вечерта или на следващия ден. Аз съм малко по-широко скроен човек и не обичам да притискам някого - в смисъл, че когато човек има ангажимент е по-добре да го свърши, а не да се притеснява и да бърза. До тук всичко ок. Разбрахме се за среща за следващата вечер. През деня ми позвъни и се извини, но трябвало да се подготви за изпит (учи магистратура), който е за сутринта на следващия ден. И така, на мен ми се стори малко съмнително и му казах, че няма смисъл. Той се извини отново, каза, че знаел колко несериозен изглежда и се извинява и когато се освободи ще се реваншира. Стана ми тъпо, но не го показах. Аз съм леко импулсивна и почти винаги първо казвам нещо и после мисля. Не съм тинейджър и не страдам в момента. Просто се питам как вие бихте постъпили в такава ситуация. Бихте ли му дали шанс за среща? Благодаря. Надявам се, че не съм ви отегчила.
Звъни ми първия път- на работа съм и не мога да говоря, звъни втори път- бях на слъжебна среща с непозната на непознато място и отново му се извиних, че не мога да говоря. Третия път пак не можех да говоря, защото имах втора почасова работа и бях с хора около мен. Каза ми, че ще звъни, докато улучи удобно време. На четвъртия път се разбрахме. Той и до днес работи до след полунощ без почивен ден, така че се бяхме уговорили да ме вземе в 1:30 през нощта. Аз бях гримирана, с прическа, направена...обаче ми се доспа и като ми се обади, отговорих че съм заспала и съм се затоплила /беше стууууд януари/ и не ми се става. 
. Да му дам шанс (как звучи само) за среща или?
Няма да се правя на важна. Не съм такъв човек просто. А и не съм тръгнала с план-женитба. Искам да го опозная. 
Ех, колко са хубави тези първи трепети... 
Първо, отказвала съм се напълно от идеята да се видя с някой мъж и по доста по-леки причини (това тук си е чиста проба разиграване). 
! 
