приучване към гърне

  • 89 879
  • 1 645
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 2 447
И сядаха доброволно на гърне  Shocked
....
Не,даже до мноого скоро изобщо не сядаше на гърне.Ползвахме тоалетната.Не виждам защо непременно свалянето на памперса,означава детето да е на гърне.Не съм насилвала за нищо,просто бях търпелива и постоянна.

Ми дайте да си кажем тогава, че тези които учат децата си на гърне от малки, всъщност са скръндзи и не им се дават пари за памперси, защото им идва скъпичко, или просто нямат пари. Повечето всъщност правят точно това  - опитват се да дебнат пиш, за да не хабят памперси. 
Глупости....Дебнах пиш,не за да икономисам от памперси,а за комфорта на детето ми.
По твоята логика,да си кажем,че тези дето чакат до 3год са мързеливи и нехайни майки.... ooooh! Аман от такива определения и незачитане на чуждото мнение.... Sick

# 631
  • Мнения: 613
На 11 месеца сама съм си вземала гърнето и съм си казвала. И какво от това, напикавах се до 12 годишна възраст (пуберетета ми). Това беше определено травмиращ период от живота ми. Тогава нямаше памперси. Благодаря, обаче моето дете няма да травмирам по същия начин. Дори и да вижда, дори и през най-големия студ, че детето ти проявява тенденции да се научи, какво ще направи човек? Аз бих изчакала да се стопли и да се уверя, че детето е готово. Особено ако живееш на морето и пролетта си е  просто зима.  Peace
А от къде си сигурна, че травмата ти е именно от гърнето?

# 632
  • Мнения: 636
Люлякова, как единствено енергията изключва любопитството и самостоятелността? Все едно има здраво дете на света, което да се задържа с часове на едно място...

По този въпрос мнението ми се покрива 1 към 1 с написаното от Ескарина и не знам защо някои родители с такава готовност подценяват децата си. Казваш им, че детето им е умно и способно на много неща от най-ранна възраст, а те спорят и твърдят, че не, не било така... И да, донякъде зависи от децата, но не чак толкова. Аз имам момиче и момче, напълно различни; сестра ми има момиче, също различно; дружката ми има момиче и момче, още по-различни. При всички тях гореспоменатото е факт. Е, как пък случихме на такива свръхгении ние?  Rolling Eyes

Напротив! Не ги подценявам, а точно обратното, трудно се водят и подчиняват, защото имат характери. Дори повечето деца ми се виждат твърде лесни и наивни да се командват, за което понякога направо завиждам. То за всяка майка нейните деца са най-хубави, но ето най-големият ми син вече изключително изпъква над връстниците си, нищо че на година и половина не е ходил на гърне.
При нас акцента пада върху съвсем различни неща. Моментът с гърнето дойде по естествен начин, без драми и никой не може да ме убеди, че съм сгрешила, защото реално проблем няма.

Така че няма смисъл да спорим и да се заяждаме, разберете че не за всички е толкова ценно непременно до определена възраст да приучат децата си на този хигиеничен навик. Не от нехайство, а от различна ценностна система.

# 633
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 500
Инатенето или доброволното съдействие е единствено въпрос на подход.

Вероятно е така. Но това, че един подход работи при едни, не значи, че ще работи и при други. В това съм напълно убедена. Аз лично отчитам като грешка, че чаках до годинката, за да започна да уча големия си син да се изхожда в тоалетната. И аз вярвам в  естественото любопитство и подражание на децата в тази възраст, но точно тук ни най-малко не подейства.  Нищо не можеше да накара големия ми син да стои на тоалетната, каму ли пък да свърши нещо там.  

Анализирайки периодичните ми опити да се отървем от пампреса цели 2 години!!! и поведението на сина ми, аз за себе си стигнах до извода, че  той просто трябваше да преодолее някаква психологическа  бариера и "привързаността" към него. Подходящият термин на цялата процедура за мен е не  "учене на гърне/тоалетна", а "отучване от памперс". И ако децата не са приучвани така старателно в продължение на години да пишкат и акат в памперс, нещата ще се  получат по-лесно, по-естествено и по-рано.

Затова и с  второто си дете реших да действам по съвсем различен начин. Запознах го с гърнето и тоалетната още на около 5-6 месеца. Нито съм била настоятелна, нито съм дебнела, нито дори последователна. Награди не съм давала. Не съм ръкопляскала. Важното беше синът ми да знае, че има други алтернативи на памперса и да ги опитва чат-пат. Честно казано нещата се получиха толкова естествено, че даже ни си спомням кога точно синът ми започна сам да дърпа памперса и да се опитва да си го свали когато му се ака и пишка.  Беше преди годинката. Окончателно махнахме дневния може би някъде около 1г. 9 - 10 мес. Ако имам 3-то дете един ден, пак ще процедирам така.

# 634
  • Мнения: 146
на две години и половина мисля,че е достатъчно голямо детето за да знае какво трябва да прави в гърнето или тоалетната.Визирайки моето,то вече знае да се облича почти само,да се храни само, да говори и да разсъждава доколкото му позволява главичката кое е добро и кое лошо.Не приемам това,че на него не му пука,че то е единственото в групичката което се напишква.Гледа батко си как пишка в тоалетната и си мие отдолу ръцете или изтисква кошничката с ароматизатор.Той неиска памперс,дърпа го ,сваля го сам ,а в същото време свършва работата в гащите.Като го попиташ:"къде се прави това" тои ти казжа "на гърнето".Когато вече се е напикал тогава сяда на гърнето.

# 635
  • Мнения: 3 034
Теории много, практиката е различна. Моят син е запознат с гърнето от мноооого отдавна по всички правила на играта, поощряването, показването и тем подобни техники за събуждане на любопитство и подтикване към имитация. Ами, просто не му е интересно още и толкоз. Няма да се юрнем цялата къща сега да изпаднем в депресия. И седалка за тоалетната имаме, и степ столче да може сам да действа ако реши. Като му щукне, ще го направи. Противно на широко разпостраненото в БГ мнение, аз тук не съм виждала деца на по 4-5 години с памперси и определно не е масово. Което иде да ми покаже, че на педиатрите техниките действат прекрасно.

# 636
  • Мнения: 4 554
Ескарина, това че твоето дете е такова, не значи че и другите са такива. За моите лично седенето на едно място не е могло да се мотивира от абсолютно нищо. Дори и телевизията ги заинтересова много по-късно. Аз сега виждам огромната разлика от това да имаш момиче и момчета. Просто като чета за учене и самостоятелност, за вроденото любопитство и т.н.  ми става смешно. При нас е имало единствено енергия!!!
Защо смяташ, че процесът задължително включва седене на едно място, едва ли не с часове, докато детето случайно уцели да свърши нещо. Аз показах гърнето на дъщеря си едва когато тя вече казваше "Имам пиш". Преди това изобщо не съм я карала дори да сяда, камо ли да стои върху него дълго. Така че кой колко е енергичен изобщо няма отношение към това.

ЧеКа, и това съм го писала много подробно назад. Ако изчакаш до възраст, в която децата вече имат установени навици,  научили са "за света" основните неща, касаещи ежедневието им, те се съпротивляват на внезапна и неинициирана от тях промяна, която може да промени установения ред, който току-що са осмислили и към който са привързани. Един такъв внезапен опит за промяна, те го възприемат като опит да се внесе хаос в техния личен ред.

Последна редакция: нд, 23 май 2010, 10:24 от Ескарина

# 637
  • Мнения: 1 547
Има и друго. Понякога твърде много се акцентира върху гърнетата, тоалетните и естествените нужди на детето, като по този начин изкуствено се създава напрежение и ореол на излишна важност. То не са дрънкалки, то не са песни, етюди, награди, книжки и всевъзможни залъгалки, докато детето напълно се обърка какво и защо се иска от него. Ако при първа възможност се започнат обясненията и нагледните ненатрапчиви примери - под "първа възможност" разбирам 6-ти/8-ми месец - до възраст от около година и нещо детето вече възприема самостоятелното ходене до тоалетната като естествено бъдеще и чака с нетърпение да го достигне.

# 638
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 500
Ако изчакаш до възраст, в която децата вече имат установени навици...

Въпросът е коя е тази възраст? Аз, примерно, имам доста познати, които запознаха децата си с гърнето и тоалетната на около година - година и половина и преди 2 всички бяха вече без памперси. Отделно масовите препоръки на педиатрите са да се изчака дотогава, че и по-късно даже. Предвид историята със сина ми за мен  11-12 месеца вече е много късно.

# 639
  • Мнения: 110
И аз по темата със закъснени Wink
За да привикне детето по-бързо и лесно към гърнето може да ползвате няколко хитринки:
1/ затоплете добре гърнето, като седне да е топличко
2/ бъдете до него и му подавайте любимите играчки, като го заигравате с тях
3/ ако има свършена работа, бурни аплодисменти smile3501
При нас тези хитринки свършиха чудесна работа. Peace
Успех и знайте, че няма да стане от днес за утре. Peace

# 640
  • Мнения: 56
И аз по темата със закъснени Wink
За да привикне детето по-бързо и лесно към гърнето може да ползвате няколко хитринки:
1/ затоплете добре гърнето, като седне да е топличко
2/ бъдете до него и му подавайте любимите играчки, като го заигравате с тях
3/ ако има свършена работа, бурни аплодисменти smile3501
При нас тези хитринки свършиха чудесна работа. Peace
Успех и знайте, че няма да стане от днес за утре. Peace
Тези хитринки всички ги знаем,но не действат при всички деца Wink

# 641
  • Мнения: 7 947
Аз пък съм на точно обратното мнение - ползването на гърнето не е игра, а нужда, не мисля, че трябва да се правят панаири, за да махнеш памперса възможно най-рано, само за да се наредиш в графата - моето дете пък ...

# 642
  • Мнения: 719
Момичета, кажете какво да правя - дъщеря ми си сяда на гърне и си пишка, но за голямата нужда е голям проблем. Страх ли е, отвращение ли е, сяда на гърне пишка и след 5 минути е направила голямата работа в гащите...говоря , обеснявам нищо... Помогнете със свежи идеи.   Praynig

# 643
  • Мнения: 7 947
Ето...
Ми кво да правиш - чакай, в даден момент ще започне да си го прави в гърнето - няма възрастен - акащ в гащите  ooooh!

# 644
  • Мнения: 468
Момичета, кажете какво да правя - дъщеря ми си сяда на гърне и си пишка, но за голямата нужда е голям проблем. Страх ли е, отвращение ли е, сяда на гърне пишка и след 5 минути е направила голямата работа в гащите...говоря , обеснявам нищо... Помогнете със свежи идеи.   Praynig

 Някои деца на тази възраст (около 2 години) възприемат изпражненията както част от тялото си. Те не желаят да се разделят с тях. Особено за да бъдат изхвърлени. Преодоляването на този неприятен период става по различни начини. Те зависят от темперамента на детето и въображението на възрастните, които са ангажирани с това. Много е важно да се уважават чувствата на детето, колкото и абсурдни да изглеждат желанията му. Не знам, какво би помогнало във вашия случай, но при нас свърши работа "Търсенето на Немо". Изпращахме "скъпоценностите" да плуват в морето("всички канали водят до океана"). Така вместо да ги изхвърля, тя ги "освобождаваше".

Общи условия

Активация на акаунт