Публикувана: 23 ян. 2009, 17:17 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2009, 13:10 ч.

За стереотипите и смелостта

2 588
42
1

1
2
3
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е вашето мнение за индивидуализма и стереотипите в обществото?
Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате?
Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е вашето мнение за индивидуализма и стереотипите в обществото?
  
  Индивидуализмът и стереотипите в обществото са теми, които пораждат различни мнения. Някои хора считат, че бягството от утвърдените стереотипи във визията може да породи съмнения в останалите качества на даден човек, докато други вярват, че външният вид и поведението могат да бъдат израз на индивидуалност, без да изключват съобразяването с условията на средата. Важно е да се отбележи, че външният вид може да бъде израз на индивидуализъм, но също така и на съобразяване с условията на средата.
- Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате?
- Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума?

23 ян. 2009, 17:17 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

да ги пренебрегваме, задавам тема.
Обществото, част от което сме и ние, малко или много ни култивира и налага върху нас своя отпечатък и своите стандарти. Трудно е да избягаме от тях, защото те са наложени и общоприети, не се поставя въпросът за тяхната удачност, практичност или дори...естетика, те са даденост, възприета незнайно кога и произлязла незнайно точно от кого.
В тази връзка, докъде позволявате на тези стандарти да бележат вашето поведение и стил. Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума. Правите ли компромиси със собствените си възприятия и желания в името на спокойствието да не бъдете сочени с пръст, че сте по-различни. Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате.
Или, казано просто - борите ли се за индивидуализма си / а имате ли го?/ или сте склонни да го смачкате, защото ви е страх да се отличите, с всички произтичащи от това последици? Grinning

# 1 23 ян. 2009, 17:39 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 428

Ще смея да кажа, че се стремя да бъда индивидуална и неповторима - не съм привърженичка на гоненето на някакви огледални образи...
Мисля си, че трябва да бъдеш малко по-конкретна - какво визираш с темата? Дали си говорим за мода, облекло, грим, прически и прочие външни белези на индивидуалността или за поведение, стил като цяло newsm78

# 2 23 ян. 2009, 17:53 ч.

Мнения: 743

Обичам свободата и не бих търпяла наложени стереотипи. За мен, изразяването на собственото отношение към света е именно тази индивидуалност, ни прави свободни и неповторими.
Друг е въпросът, че се възползвам от някои сереотипи, по простата причина, че по този начин няма да се набивам на очи и ще свърша това, което искам по-бързо. Но, в моменти, в които няма сила, която да ме принуди да се съобразявам с наложени стереотипи.
Абе с две думи - смела и свободна!

# 3 23 ян. 2009, 17:55 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Мисля, че стила се формира в резултат на всички тези външни фактори за които ти говориш - облекло, грим и т.н. - съвкупност от тях е. Всеки е свободен да сподели своята гледна точка или своите предпочитания в една или друга посока.
Поведението също би могло да бъде част от стила. Но там е по-специфична категория и може да го оставим настрани Simple Smile

# 4 23 ян. 2009, 18:17 ч.

Мнения: 14 498

стилът е пълното съответствие на личността с външната изява.
в този смисъл явно 99 % от хората или не познават себе си или не желаят да се отличават и затова избират външност и поведение, каквото виждат наоколо най-често.

# 5 23 ян. 2009, 18:35 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Моите родители бяха хора-индивидуалисти, не се "вписваха". Все пак, професията им го позволяваше, така да се каже. До ден днешен ми е чудно, когато определят семейството ми като различно, странно, някои хора даже се шашардисват. Joy

Не знам защо толкова се чудят, особено когато по телевизията ежедневно показват наистина странни хора (кръстили детето си Адолф или ядат живи хлебарки, или са татуирани от главата до петите - е, все пак те са по друг начин странни).
То и мен много хора ме определят като "различна", "кукувица" Joy

или "странна". Аз не виждам нищо странно в себе си, ама нейсе. Mr. Green

И ако това е така, не е въпрос на смелост - такава съм се родила и не смятам да се променям. Не от смелост, по-скоро от чиста злобица. Thinking

И все пак, съобразявам се разбира се, с условностите на средата. Ако говорим за облекло. Laughing

Но нямам някакви терзания по въпроса, защото смятам, че не изневерявам на себе си.
П.П. Все още не ми е минал меракът да нося цилиндър. Mr. Green

Това, което ме спира е, че нямам цилиндър. Rolling Eyes

# 6 23 ян. 2009, 18:57 ч.

Мнения: 12

Няма нищо ново под слънцето.
Да си анти-стереотипите също е стеротипно поведение.

Стереотипно е да се подхожда към уникалността и неповторимосттта като към нещо положително.

Но все пак щом ги разглеждаме в тази светлина...
Че съм уникална и неповторима звучи истински и убедително само казано от човек, който ме обича. За такъв човек и най-стереотипната ми черта е само моя, строго специфична и единствена.

Иначе -
Мисълта, че може и да не съм фундаментално различна от останалите, не ме плаши. Защото няма как да бъда и напълно еднаква. И всеки, който прилича на мен дори 99,99%, няма да е същия като мен. За някой, който е имал мен и иска мен, 99,99% прилика не е достатъчно.

П.С. Не обръщайте внимание на скромността ми, тя е част от моята индивидуалност.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 19:14 от Myriad Canaan

# 7 23 ян. 2009, 19:00 ч.

Мнения: 2 926

Индивидуализъм имам определно.
Обичам новите, модерните и нестандартните неща.
Обичам да се отличавам от масата.
Не мога да си представя да обличам и обувам това, което носят повечето.
Само че никога няма да успея да превъзмогна себе си и да изляза на вън с различен цвят обувки и чанта.
Това ми е златното правило и мразя експерименти в това отношение.
Не само, че обичам обувките, чантата и колана ми да са в един цвят, но и един тон отклонение от цвета започва да ме дразни.

# 8 23 ян. 2009, 19:07 ч.

Мнения: 256

Myriad Canaan , newsm20

абсолютно се припокрива с моето мнение, но за мое най-голямо съжаление, аз не мога да го изразя толкова сполучливо

# 9 23 ян. 2009, 19:28 ч.

Мнения: 4 294

dodo_dodo,

нали не очакваш сериозно някой да каже, че е част от масата и му липсва индивидуализъм?
Аз пък смея да твърдя, че огромен брой от хората, които казват, че са ярки индивидуалисти и имат различен стил, са точно обратното, но уви, или се заблуждават, или не искат да си го признаят. А може би просто не съзнават реалното значение на думата, поне що се отнася до стил и външен вид.

# 10 23 ян. 2009, 19:41 ч.

Мнения: 2 388

Имам един и същи стил от години.
Отличавам се, когато не е на мода черния цвят. Когато е, сигурно се сливам.
Водя се по модни тенденции, когато са моите такива.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 19:51 от palavata_monahinq

# 11 23 ян. 2009, 19:50 ч.

Мнения: X

Мисля, че Клото е права.
Индивидуализмът понякога се гради на добре заучени стереотипи.
В болезненото си старание за различност понякога ужасно си приличаме, хората.

# 12 23 ян. 2009, 21:50 ч.

Мнения: 2 448

Имам късмет, че реалното ми виждане за това как искам да изглеждам не е никак шокиращо на общия фон и мога да съм си напълно себе си, без да се притеснявам ще съм или не приета от хората.
Виж въпроса за поведението и доста от вижданията за живота съвсем не стои така. Но, не ми пука особено.

# 13 23 ян. 2009, 22:06 ч.

Мнения: 6 624

Не държа да се отличавам от "масата" чрез външният си вид.
Всъщност това е доста лесно.
Обличам се според настроението си и ситуацията и умерено се водя по модните тенденции/но се водя/.

# 14 23 ян. 2009, 22:16 ч.

Мнения: 4 300

Ами аз нямам амбиции да се отличавам от тълпата, по точно да разбивам стереотипи. Чудесно живея с тях, обичам подреденото, предвидимото, очакваното.
Понякога може би се отличавам, защото съм си избрала един стереотип ( по отношение на външия вид), който на моменти е модерен и актуален, но проявявам характер ( и стил) и си го следвам без да се съобразявам особено с модните писъци.
В много голяма степен съм повлияна от съраунда. Това ми спестява лепенето на етикети на "различна" и съответно борбата да ги отлепям. Не си представям как отделям време и усилия да убедя хората, че не съм попаднала на мястото си случайно. Случвало ми се е да се возя в асансьора на финансова институция, държавна, с момиче, облечено в готик стил. Зачудих се какво прави там, и си помислих че може би е дъщеря на някой от служителите. За моя огромна изненада се оказа юрисконсулта Shocked

. Излишно е да казвам, че си имах едно наум за работата, която ще свършим.

# 15 24 ян. 2009, 12:33 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Рокси в пт, 23 яну 2009, 22:16

Случвало ми се е да се возя в асансьора на финансова институция, държавна, с момиче, облечено в готик стил. Зачудих се какво прави там, и си помислих че може би е дъщеря на някой от служителите. За моя огромна изненада се оказа юрисконсулта Shocked

. Излишно е да казвам, че си имах едно наум за работата, която ще свършим.

Т.е. ако правилно те разбирам, считаш, че в определени случаи бягството от утвърдения стереотип във визията може да породи съмнения в останалите качества на даден човек?
Клото, защо да не признаят? Макар и далеч не всички, но доста хора имат реална самооценка.
За останалото съм напълно съгласна с теб.
Myriad Canaan, че си уникална и неповторима, казано от любим човек също е така стереотипно и предсказуемо. Със сигурност е приятно, но в никой случай не е задължителнно да има истинност в него - чисто обективно, макар за вас двамата / и особено за човекът, който го изрича/ със сигурност да е абсолютно реално. Но при положение, че единствено в тази посока се интересуваш от уникалността си в своята и относителност, разбирам те какво казваш.
Аз не съм срещу стереотипите, те носят удобство и сигурност, а в определени случаи са и полезни. И следването на определени от тях не винаги изключват индивидуалоността. Човек може да бъде стандартен като цяло, но да има едно единствено нещо, което да го отличава - дали в поведение или във визия - все едно, което да му придава индивидуализъм.

# 16 24 ян. 2009, 12:36 ч.

Мнения: 6 624

Естествено ,че следването на стереотипите особено в работно време не пречи на човек да е смел в нещо друго/по-важно/.

# 17 24 ян. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 12

Цитат на: dodo_dodo в сб, 24 яну 2009, 12:33

Myriad Canaan, че си уникална и неповторима, казано от любим човек също е така стереотипно и предсказуемо. Със сигурност е приятно, но в никой случай не е задължителнно да има истинност в него - чисто обективно, макар за вас двамата / и особено за човекът, който го изрича/ със сигурност да е абсолютно реално. Но при положение, че единствено в тази посока се интересуваш от уникалността си в своята и относителност, разбирам те какво казваш.
Аз не съм срещу стереотипите, те носят удобство и сигурност, а в определени случаи са и полезни. И следването на определени от тях не винаги изключват индивидуалоността. Човек може да бъде стандартен като цяло, но да има едно единствено нещо, което да го отличава - дали в поведение или във визия - все едно, което да му придава индивидуализъм.

Реално? Истинност? Това също са относителни понятия. Всяка гледна точка неизбежно е субективна. Въпросът е чия гледна точка има значение.

Всяко нещо в абсолютната си стойност е неутрално. Единствено поставено в контекст (на дадена ценностна система например, която обаче не е универсална), то бива ситуирано някъде по оста "плюс-минус". Няма резон нещата да бъдат разглеждани по друг начин освен в тяхната относителност.

# 18 24 ян. 2009, 13:53 ч.

GYM
Мнения: 814

Не се замислям.Обичам себе си и живота си, както сме Grinning

Опитвам се да не съдя за хората по тхния външен вид. Да си част от масата е клише. Да се опитваш да си различен- също. Всъщност за кого има значение?

# 19 24 ян. 2009, 14:26 ч.

London, baby
Мнения: 800

Цитат на: buttinsky в пт, 23 яну 2009, 19:50

Подкрепям. Знаем, че всеки си мисли, че е модерен и неповторим.
Аз не се интересувам от модни тентенции, разчитам на някакъв си мои индивидуализъм, като винаги заимствам идеи от интернет.

# 20 24 ян. 2009, 22:02 ч.

Мнения: 4 300

Додо, да кажем, че сък скептична към хората, които разбиват стереотипи с външността си ( не говоря за хората, постигнали абсолютната хармония).
Колкото повече напредва времето- разбирай помъдрявам и остарявам- толкова по малко време отделям да разгадавам хората, да откривам че там някъде, в абсурдна опаковка се крие нещо неподозирано. Дори бих казала, че ме изнервят в известна степен, особено когато не ги срещам пред чаша алкохол.

# 21 24 ян. 2009, 22:08 ч.

Мнения: 5 370

А не е ли "излизането" от стереотипа налагане на друг вид стереотип?
За мене това е игра на думи. И една безконечна матрица.
Ти си мислиш, че си уникален, като излизаш от НЕуникалното, но, всъщност, вече някой друг преди тебе го е сторил. Ерго, отново влизащ в стереотип.
(не знам дали ме разбрахте, ако ли не, виновно е червеното вино).

П.С. За да стана по-ясна, ще се хвана за примера на Рокс-юрисконсулт в готик стил. Някак си сякаш този човек крещи тихо на останалите "вижте ме колко съм различен и какъв бунтар (непукист)".

# 22 24 ян. 2009, 22:13 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Пъзел в сб, 24 яну 2009, 22:08

П.С. За да стана по-ясна, ще се хвана за примера на Рокс-юрисконсулт в готик стил. Някак си сякаш този човек крещи тихо на останалите "вижте ме колко съм различен и какъв бунтар (непукист)".

Да, на пръв поглед сякаш това крещи. Но пък напълно вероятно е да се облича така просто защото и харесва. Thinking

# 23 24 ян. 2009, 22:22 ч.

Мнения: 2 401

Мразя да се отличавам с външния си вид, винаги съм мразела. Пълна консерва съм по отношение на облекло, грим и пр. Модата въобще не ме вълнува. Това е.

# 24 24 ян. 2009, 22:23 ч.

Мнения: 5 370

За да и харесва, пак си има крушка-опашка. Мое лично мнение- когато човек иска да подчертае индивидуалността си чрез външността, то той може би не намира друг начин да се самоизрази. Тук включвам нестандартни прически, виолетови/зелени/оранжеви цветове на коса, прекомерно количество пиърсинги и татуута, както и гореупоменатите "нестандартни"стилове на обличане. Обикновено това са младежки периоди, както вече е подчертала Додо.
Сега ми идва наум едно сравнение, дано някой не се засегне само. Обикновено в животинския свят чрез красиво оперение/кожа/нестандартен цвят се изразява настроение, знак другите да внимават или се използва като оръжие в размножителния период.
Да, но животните не притежават словесност, нали?

# 25 24 ян. 2009, 22:28 ч.

Мнения: 5 370

Офф топик-с цялото ми уважение към Додо, но тази тема предполага едни, хм, доста сериозни разсъждения и психологически разрези, не в тон с КМ. Mr. Green

На мене ми лично ми е много приятна, но.....точно тук едва ли би се радвала на голям интерес.
То не е като да питаш за номер лак или червило, да речем. Whistling

# 26 24 ян. 2009, 22:32 ч.

Мнения: 2 448

Само предполагам, не знам какво кара хората да се обличат така. Аз се сливам с масата и то не защото толкова много се стремя да получа одобрението на околните за външния си вид, а просто така се харесвам. Не знам дали бих била смела да се обличам различно, ако харесвах нестандартния стил. Наистина не знам.
Ама ето на, в една друга тема за обувките изказаха мнение, че щом не съм имала перфектни пръсти на краката нямам право да ходя с открити обувки , а трябвало лятото да ги тикам в затворени такива , дори с риска да ги вмириша, само защото не било допустимо подобно нещо. Е, ами абсурдно е да се съобразя с подобно нещо. Още повече, че като дадох сравнение, че ако на мен не ми харесват жени с дебели глезени или паласки те как да си го прикрият ми се отговори, че това било друго. 33uu

# 27 24 ян. 2009, 22:39 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Пъзел в сб, 24 яну 2009, 22:28

Е, като сме блондинки, да не сме лишени от размисли Grinning

Баш за тука си е темата, не е казано, че всички постоянно присъстващи в подфорума, трябва да се изкажат, я! Интересни са ми коментарите, за това, моля, продължавай Simple Smile

А по повод предният ти постинг - за оперението и начините за самоизразяване.
Тук темата мисля, че вече намира допирна точка с крилатата фраза, че по дрехите посрещали, по ума изпращали. Не може да отречеш, че първото впечатление, което изграждаме за някого е именно резултат на визията му. Словото идва по-късно...или изобщо не идва.
Ако не бе така нямаше на никой да му пука как изглежда, да има модна индустрия, така много пари да се харчат за козметики, гримове, изобщо за стайлинг.

# 28 24 ян. 2009, 22:45 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Рокси в сб, 24 яну 2009, 22:02

Додо, да кажем, че сък скептична към хората, които разбиват стереотипи с външността си ( не говоря за хората, постигнали абсолютната хармония).
Колкото повече напредва времето- разбирай помъдрявам и остарявам- толкова по малко време отделям да разгадавам хората, да откривам че там някъде, в абсурдна опаковка се крие нещо неподозирано. Дори бих казала, че ме изнервят в известна степен, особено когато не ги срещам пред чаша алкохол.

Може би те изнервят защото видът им поражда несъзнателно съмнение в тяхната предсказуемост. Човек, който няма задръжки да руши наложените норми в облеклотото си, може би е също такъв и в отношението и поведението си спрямо останалите. И в този смисъл не знаеш какво би могъл да очакваш от него. Това на свой ред те държи нащрек и те кара да се чувстваш несигурна, от там изнервена.

# 29 24 ян. 2009, 22:48 ч.

Мнения: 5 370

Додо, аз имах предвид онова оперение, което е с някаква цел. Например има една муха с окраска на....оса. И знаеш ли каква е целта? Ми много проста-да плаши, без да е страшна.
Съгласна съм за декоративната козметика, за прикриващите слабости на тялото дрехи, за козметичните процедури, за индустрията, наречена "направи ме по-красива".
Обаче.
Ето, ти сама каза "По дрехите посрещат". Пак ще прибягна до Роксиния пример, но той е христоматиен.
Отивам, да речем, при адвокат, имам сериозен проблем. Същият ме посреща с тениска с надпис "I'm too sexy for you" или нещо от типа плюс нарочно съдрани дънки тип "аз отивам на концерт на Металика".
Добре....той може да е много добър специалист и да си владее перфектно кодекса и алинеите. Обаче....мене точно първото впечатление ще ме постави в състояние на ступор и отттам нататък е възможно комуникацията да не тръгне. И пак , значи, опираме до психологията.

Охххх, почвам да става дълга и досадна, изгони ме да спя вече.. Но отдавна не бях попадала на тема, която да ми хареса. bouquet

# 30 24 ян. 2009, 23:19 ч.

Мнения: 4 300

Додо, ти може да си блондинка, ама аз не Mr. Green

Това с чувство за хумор, знам че и ти имаш и че не си блондинка.

Темата много ме кефи, ако помниш бях дала преди време подобен уклон По чорапи и без грим.
Аз имам друго обяснение на изнервянето, макар че и твоето сигурно е вярно. Разбиването на стереотипа с дрехи ми прилича на бунт срещу дисциплината, който в контекста на работата ми е хмз, как да кажа, смешен- мразиш шефа си и тъпата униформа, но въпреки това работиш и харчиш спечелените пари, бунтувайки се. Смел си да нахлузиш два ката дрехи, но не и да промениш живота си.
Прилича ми на "Fuck for virginity" или "пия с отвращение" Mr. Green

.
Прилича ми и на голяма златна плочка D&G на скъпа лачена чанта, на тясна тигрова рокля на Кавали. Прилича ми и на моя милост в къса пола и бюстие в 6 30 сутринта след дискотека, ядяща шкембе в Гюрлата , с все работниците, тръгнали към заводите. На филм изглежда готино, но в действителността е гротескно почти винаги.
Високите токчета в пясъчника при децата в повечето случаи ми говорят, че на мацката й се ходи на бар, слушат й се мъжки комплименти, но уви, сменя памперси и слуша за пюрета.
Има все пак и хора, разбили стереотипната външност, които ми харесват- Найджъл Кенеди, Ла Мари от Чамбао, Вивиан Уестууд ( за последната имам лееко колебание).

# 31 24 ян. 2009, 23:47 ч.

Мнения: 2 448

Да кажем, че примера с юриста може да говори за бунт срещу дисциплината. Но дори в сфери,където ексцентричното облекло е често срещано, пак не мога да го харесам. Не , че си правя специални изводи за хората по това, но например Кремена Халваджиян не мога да я трая. Все се питам дали наистина се облича по този начин, защото така и харесва или защото се мъчи да се прави на интересна. Thinking

Аз съм толкова консервативна, че трудно възприемам нещо, дори да е много модно. Променял ми се е вкуса с годините, но твърде минимално на фона на модните промени за този период. Confused

# 32 24 ян. 2009, 23:58 ч.

Мнения: 127

Цитат на: Рокси в сб, 24 яну 2009, 23:19

Прилича ми и на голяма златна плочка D&G на скъпа лачена чанта, на тясна тигрова рокля на Кавали. Прилича ми и на моя милост в къса пола и бюстие в 6 30 сутринта след дискотека, ядяща шкембе в Гюрлата , с все работниците, тръгнали към заводите. На филм изглежда готино, но в действителността е гротескно почти винаги.

Ха, добре казано Simple Smile

В крайна сметка - важното е да ти допада това, което носиш. Това е. Всъщност, не - най-важното е да има какво да носиш...всички останали въпроси са второстепенни.
По другите се водят много хора, по-малко се обичат хубаво, а стил (собствен или какъвто и да било) имат много малко.
Аз лично си имам стил на обличане, който показва много ясно какви са ми предпочитанията, музикални и други, убежденията, настроението и прочее. Просто така се харесвам. Специалността ми в университета налага да съм понякога доста строго официална - това не ми пречи. Защото не се идентифицирам с дрехите си - и съм на мнение, че всеки, който го прави, има някакъв вътрешен проблем. Облеклото, гримът могат да са израз на нещо, но не трябва да са от първостепенна важност...
За примера с юриста, който се мъкне с разкъсани дънки и прочее - не би ме смутило и няма да си помисля нещо за професионалните умения на въпросния човек. Но аз съм прекалено либерална в някои отношения - зависи защо се е облякъл така.
(Въпрос на толерантност и на добър вкус е да покажеш предпочитанията си дискретно, когато обстановката е работна\официална. А за това начин винаги има, поне според мен. Ще видим аз като (ако) стана юрист как ще мисля.)

# 33 25 ян. 2009, 09:27 ч.

Мнения: 5 370

Някой тук спомена имена от модата и шоубизнеса. Хм, за там имам по-друго мнение.Ето, например, вече дадените примери с Готие и Уестууд.

Впрочем , за да не съм голословна, ето ги:Кралицата-хулиганка

Офф топик-Умагума, подписът ти е уникален!!! Mr. Green

А никнеймът ти ме кара да си мееечтааааяяяя.....

# 34 25 ян. 2009, 09:31 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: pasinet в сб, 24 яну 2009, 23:47

Не , че си правя специални изводи за хората по това, но например Кремена Халваджиян не мога да я трая. Все се питам дали наистина се облича по този начин, защото така и харесва или защото се мъчи да се прави на интересна. Thinking

Ха ха, тази и на мен ми е много анти. Преди да я видя се чудех дали мрази водещите, за чиято визия се грижи. Хубави жени, а ги прави на маймуни - Гала, Наталия, Лора. После видях, че ги прави по свой образ и подобие - ужасно просто, тия бели проскубани коси, тия черни вежди и кафяви червила, за дрехите да не говорим..

Цитат на: Ummagumma в сб, 24 яну 2009, 23:58

Аз лично си имам стил на обличане, който показва много ясно какви са ми предпочитанията, музикални и други, убежденията, настроението и прочее. Просто така се харесвам. Специалността ми в университета налага да съм понякога доста строго официална - това не ми пречи. Защото не се идентифицирам с дрехите си - и съм на мнение, че всеки, който го прави, има някакъв вътрешен проблем. Облеклото, гримът могат да са израз на нещо, но не трябва да са от първостепенна важност...
За примера с юриста, който се мъкне с разкъсани дънки и прочее - не би ме смутило и няма да си помисля нещо за професионалните умения на въпросния човек. Но аз съм прекалено либерална в някои отношения - зависи защо се е облякъл така.
(Въпрос на толерантност и на добър вкус е да покажеш предпочитанията си дискретно, когато обстановката е работна\официална. А за това начин винаги има, поне според мен. Ще видим аз като (ако) стана юрист как ще мисля.)

Да, така е. Аз ако трябваше да изразя чрез облеклото само музикалните си предпочитания например никога нямаше да мога да си намеря работа, не и такава, каквато искам Laughing

Жозе, тия пък какви комплексари са, да не ти казвам.. Simple Smile

Между другото тия дни четох някаква статия, която твърдеше, че най-комплексираните индивиди са манекенките. Никак не е нелогично, спокойно бих сложила и дизайнерите в кюпа.

Последна редакция: нд, 25 яну 2009, 09:44 от минзухар

# 35 25 ян. 2009, 11:46 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Пъзел в сб, 24 яну 2009, 22:48

Додо, аз имах предвид онова оперение, което е с някаква цел. Например има една муха с окраска на....оса. И знаеш ли каква е целта? Ми много проста-да плаши, без да е страшна.
Съгласна съм за декоративната козметика, за прикриващите слабости на тялото дрехи, за козметичните процедури, за индустрията, наречена "направи ме по-красива".
Обаче.
Ето, ти сама каза "По дрехите посрещат". Пак ще прибягна до Роксиния пример, но той е христоматиен.
Отивам, да речем, при адвокат, имам сериозен проблем. Същият ме посреща с тениска с надпис "I'm too sexy for you" или нещо от типа плюс нарочно съдрани дънки тип "аз отивам на концерт на Металика".
Добре....той може да е много добър специалист и да си владее перфектно кодекса и алинеите. Обаче....мене точно първото впечатление ще ме постави в състояние на ступор и отттам нататък е възможно комуникацията да не тръгне. И пак , значи, опираме до психологията.
Охххх, почвам да става дълга и досадна, изгони ме да спя вече.. Но отдавна не бях попадала на тема, която да ми хареса. bouquet

Разбира се, че оперението е с цел. Съзнателно или не, опосредено, чрез вида си ние се опитваме да наложим някакво впечатление за себе си. Такова, което според личните ни представи, нагласи или пък цели е правилното в даден момент. Поради което, когато отиваш на интервю за работа ти се съобразяваш с подходящия затова дрес код.
ПРимерът с юриста е на място. Но пък я кажи, ако този юрист ти е препоръчан горещо от сериозен човек на когото имаш пълно доверие в преценката? Макар и това да не дава отговорът на въпроса в средностатистическа ситуация, факт е че има хора, достигнали определени висоти в професията си, които си позволяват всевъзможни ексцентричности и волности с ясно съзнание и без това изобщо да ги тревожи. Тогава съм склонна да си мисля, че подобна визия се приема с усмивка и толерантност, дори възхищение. Приема се като доказателство за невероятни способности.
Разбира се, хаотичните ми разсъждения в момента не променят и моят консерватизъм по отношение на връзката работа/външен вид, когато става въпрос за крайности във вида.

# 36 25 ян. 2009, 12:00 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Рокси в сб, 24 яну 2009, 23:19

......................

Възможно е, Рокси. Макар и малко вероятно. Точно примера със служителя решил по този нелеп начин да изрази бунта си срещу шефа. Или трябва да е малоумен / при условие, че има строги изисквания за дрескод / или да е супер близък с шефа си или да работи на две места и точно това е мястото от което иска да се отърве, но колебанието му да не му позволява да направи окончателен избор / демек си търси начин друг да вземе решението вместо него/.
Защото бунтове от подобен тип са безсмислени. В отношенията на влас и подчинение по вертикала подобна проява на негласен протест е обречена на провал и само незрял човек би си въобразил, че с подобна демонтстрация ще постигне нещо по-различно от това да "накриви шапката" на шефа си.
Но темата не е за подбудите, които карат хората да бъдат по-различни. Те могат да бъдат от различен характер и аз в никой случай не бих искала да ги квалифицираме или недай боже - осъждаме.

# 37 25 ян. 2009, 13:46 ч.

Мнения: 5 370

Признавам, че ако ми е препоръчан, Додо, ще се опитам да игнорирам максимално първото впечатление и да премина възможно по-бързо към второто такова.
Та....за стереотипите. Можем да си мислим, че сме избягали от тях и пак , всъщност, да сме се вкарали в подобен такъв.

Минзи, кой комплексар, не схванах? Дизайнерите или Пинк Флойд? А за манекенките....чак не мога да го повярвам това. newsm78

Че те са еталони за подражание на цели поколения?

# 38 25 ян. 2009, 17:41 ч.

Мнения: 5 940

Харесва ми усещането за шарено, за многообразието, при което очите ти запазват образи от улицата. Картини. Преди доста време бях за малко в Испания, още помня онази приятна тръпка, че има толкова много неща за откриване. Натрапчивото усещане за много по различен начин свободни хора.
Има дрехи, които никога няма да облека. Те не ме харесват, аз не ги харесвам, чувствата ни са взаимни. В съобразяването с условностите на мястото, събитието, участниците му стигам до там, че да не получа някакъв отчайващ дискомфорт между вътрешното ми себеусещане и външната му изява.
По повод коментираните в темата хора, които с вида си изглеждат като да не са на мястото си, да воюват с позицията си, работодателите, се сещам за един колега, на който многократно му беше напомняно, че не е удачно да ходи по институции като дъновист. Той така и не се промени, но поради факта, че е незаменим, работохолик, си извоюва заслуженото място на работното място, носейки си големите широки ризи, свободните панталони и сандалите. За това трябва смелост и сигурност в собствените качества.
И все пак.. Въображение трябва и да се облечеш, и да откриеш индивидуалността на другите пред иначе видимото уеднаквяване, което понякога налагат външни обстоятелства. Но все можеш да се измъкнеш, ако искаш.

# 39 25 ян. 2009, 21:21 ч.

Мнения: 10

Бих казала, че не си сформирам мнение за хората от начина, по който се обличат. Изключение правят момичета, които са на 15сантиметрови токчета и с тежък лъщящ грим рано сутринта или на летището. Но дори в тези случаи зависи повече от фасона - не харесвам самовлюбени и арогантни хора, а в повечето случаи те си личат още преди да си отворят устата. Разбира се това е само на първо четене, и нищо не ми пречи да си променя мнението в хода на разговор с този човек.

Нямам нищо против готически мацки на работното място! Ако обаче шефът ми има нещо против, най-вероятно не бих се облякла шашкащо, все пак ако съм избрала да работя някъде, съм длъжна да се съобразявам с дрес-кода или да си намеря друга работа.

# 40 26 ян. 2009, 09:10 ч.

Мнения: 516

Всеки се влияе от стереотипите. Човекът е социално животно. Крайните индивидуалисти са аутсайдери, а да си аутсайдер на 18 може да е куул, но на 30 е депресарско. От друга страна за да си ексцентрик, трябва да си много добре осигурен. Човек, който гледа как да свърже двата края, общо взето се старае да се слее със социалния си кръг или да подражава на по- богатите(известните, признатите). Помислете си за готик банкерката на Рокси. Ако беше момиче, което тепърва кандидатства за работа, колко от вас биха я назначили на тази позиция?
kukumiafka, всеки си формира мнението и на база външен вид. Изключения няма.

# 41 26 ян. 2009, 09:16 ч.

Мнения: 5 370

В тази посока на мисли, за дрескода, се сещам за една, хм,. смешна ситуацийка.
Преди години, когато мъжът ми кандидатствал за работата , на която е и до днес, идва момент, в който вече договор ще се подписва.Тогава шефът му дава думата за въпроси и той попитал 2 неща :"ще трябва ли да си обръсна брадата" и "за мене костюмите задължителни ли са". На двата въпроса шефът отговаря негативно , тъй като той не е от търговския отдел, и до ден днешен си ходи с дънки и 20 дневна брада а ла мафиозо сичилиано. Mr. Green

Без проблеми, обаче, защото така са се разбрали.

# 42 28 ян. 2009, 13:10 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Василиса Умница в пт, 23 яну 2009, 18:35

или "странна". Аз не виждам нищо странно в себе си, ама нейсе. Mr. Green

И все пак, съобразявам се разбира се, с условностите на средата. Ако говорим за облекло. Laughing

Това, което ме спира е, че нямам цилиндър. Rolling Eyes

Ми да, и аз не виждам нищо странно в тебе, освен че съществуваш в София.
Ако намеря цилиндър, непременно ще ти го подаря, но ще си ми го даваш назаем за фокуси.
Мъжът ми от време на време ми казва любовно, че съм куку. (Точно пък той, ха! Ама пък другите не смеят). Аз се надувам.
Иначе за себе си съм една скучаеща дребнобуржоазна домакиня, ама толкова много скучаеща, че ако не си измисля непрекъснато разни щуротии, ще се пръсне. За щастие работата ми е свързана с измисляне на щуротии.
Последната, да се похваля, беше завземане на стълбищната площадка чрез рисуване на ретро-велосипед Simple Smile

засега с молив, ако не ме прогонят с гнили яйца и бетонни саксии съседите, ще го мина с боя.

Препоръчани теми

👜Нови придобивки в гардероба - 70

Уреди за домашна грижа за кожата - 7

1 295
Козметика и мода

Всичко за всички марки гел лакове - тема 55

Как да се справим с пигментните петна (кожни, хормонални проблеми и др.) - 10

Причина:

Причина: