Въпрос на навик е. Всичко. Свикнала съм да имам бутилка доматен сок нашенско производство, а не да търча до магазина, когато искам да направя пиле с доматен сос.
Като няма от къде-ще вземам от пазара или от складовете и ще консервирам. По-добре да взема домати, когато са по 50 стотинки и да се потя 1 ден, отколкото да ги купувам после за 10 пъти повече.
Просто у дома така се живее. Идея си нямам точно колко доходи имат родителите ми сега, нито колко харчим за храна. Определено е голямо перо.
Но не разбирам и една приятелка, която казва, че в домашни условия, сготвената храна за нея и приятеля й струва 20-25 лв на 1 ядене и за 1 месец е похарчила над 1200 лв (теглила е заем за това, защото заплатата й чисто е към 300 лв).
Казвам ви-с приятеля ми сме си правили нееднократно сметката колко ще ни трябват, за да живеем сами и 700 лв е това, което ни трябва (в това число и наема), като правя сметка, че всичко ще купувам. Явно съм доста пестелив човек като цяло.