Раждане вкъщи - 3

Били-сан, може в последния момент да ти се яви името, а може и след като се роди бебето да го погледнеш и да кажеш "Здравей...." и да си абсолютно сигурна, че това е името
Ако те хване "паника", че още не си подготвила нещата за бебето, много е вероятно да забавиш раждането  Да си призная, добре, че нашето бебе се забеви, защото и аз оставих пазаруването за последния момент, а повечето неща за първия месец купех след като се роди  (не от суеверие, просто дрешите ми бяхо последна грижа за августовско бебе )

Репортажът е страхотен, готин.     Браво!

heureuse, не тогава се заговори за секцио. Сега си направих труда да погледна в едни стари теми, да видя какво съм писала последните седмици от бременността. В болницата за пръв път се заговори седмица след термина ми, един понеделник. Ходих да ми слушат тоновете и ми казаха, че, ако до четвъртък не родя, в петък трябва да се насрочи операция. Притесняваше ги, че преносвам, макар че аз бях сигурна, че не преносвам. До този момент всичко беше наред що се отнася до болницата. Дори не се е и споменавало секцио.Терминът ми беше за 08.06. Тази, която успя да ме психира, беше наблюдаващата лекарка. Първо на 23-ти май заради епидурала. Почна да ме плаши колко било рисково за моето положение да я отказвам. След това на 12.06 като ме видя в чакалнята неродила, каза: О, ама ти какво правиш тук! Не може повече да чакаш, отивай в болницата да насрочваш секцио! Е точно тогава много се обърках, разстроих и разочаровах. Отидох аз както ми се нареди. Там пък ми казаха, че мога спокойно да си чакам и нищо все още няма да насрочваме. Има там една готина мадама, но за съжаление не й помня името. Поддръжничка на VBAC. Може би 3-4 пъти да съм успяла да попадна на нея. Винаги звучеше много окуражаващо, но явно не е било достатъчно. Даже и в срядата на 18-ти, ден преди да родя. Каза имаш голям шанс, раждането е почнало, прибирай се и ще дойдеш в последния момент, няма смисъл да се стресираш в болницата. Оттам нататък всичко се обърка. Отчитам си го като моя грешка. Никого не виня / както и друг път съм писала /, може би единствено наблюдаващата. Но ако бях уверена в себе си, нямаше да се връзвам на думите й.  

Благодаря ви, момичета!
Ескориал, ще ми бъде много приятно да споделиш опита си с мен, ние можем и да се видим на местна монреалска почва
Вери, благодаря, това ме успокои! За мен важното е че този преглед с видеозон за да определят дари белегът позволява вагинално раждане не е проформа. А иначе знам че при пренасяне много бързат.
Ама им се чудя защо твърдят че без епидурал било опасно при VBAC. Епидуралът забавя раждането, просто не виждам логика.

Да споделя и аз,че моето родено в болница бебе,без сериозни инревенции е също много спокойно,будно и уверено в себе си дете.Според мен не само начинът на раждане е важен,но и цялостното емоционално състояние на майката през бременността и по време на самото раждане.Аз имах чудесна бременност,а когато започна раждането бях супер спокойна и щастлива и за момент не съм изпитала страх,че нещо може да се обърка,както каза веднъж Мег - просто нямах такива сценарии в главата си.
Мег,винаги ми е интересно,когато разказваш за тези ваши пренатални отношения със синът ти.Би ли споделила повече.Иска ми се и аз да бях така подготвена по отношение на моето момченце.А за името - аз избрах името на сина си още,когато аз самата бях 10-11 годишна,кръстен е на българския цар Калоян.
  за всички!

Ние "избрахме" името на сина ми вечерта преди да се роди. Бяхме си решили друго да е, много месеци преди да настъпи момента. Но в един момент - бам! - генерална промяна... Дойде си с името детето... А може би дори си се роди, така както той е искал...
Въпреки доста стресиращото раждане, той също е много спокоен и уверен. Напредва с неимоверни темпове в развитието си.Просто огромна разлика откривам спрямо връстниците му... Но тук донякъде имаме пръст и ние с баща му... Оставили сме го да се движи в живота както намери за добре! 

Meg!, ти се оказа абсолютно права. Предписаха ми прогестерон  , който обаче аз няма да пия.

Lady Frost , благодаря ти за пожеланието, този път това ще е моето раждане, а не "на лекаря" 

Гледах репортажа - поздравления за участничките и авторката     На фона на нашата действителност, имаме нужда от това -  да ни отворят очите  , за мен това си е едно пробуждане, дано достигне до повече хора 

Здравейте и от мен!     Вече писах в "Маймунската тема", че с мъжо сме решили да си раждаме вкъщи, живот и здраве, а и дай Боже и тази ми бременност да е лека и безпроблемна като първата. Радвам се, че мога да намеря подкрепа от жени, които са минали по този път вече... Роднини и медицински лица не могат да свършат такава работа за огромно съжаление. Изчетох доста разкази вече и съм твърдо решена, че мога да се справя, но все още имам някои малки страхове, които с ваша помощ, надявам се, ще премахна докато дойде моментът.   

Zdraveite,maiki!Az malko ni v klin ,ni v rukav se namesvam v temata.Ne me svurta na edno miasto da ia iz4eta cialata i zatova 6te si pozvolia da pitam napravo otnsno rajdaneto vku6ti.V 34 sedmica sum i sega zapo4nah da si zamisliam dali izob6to mi se hodi po bolnici.Purvoto mi deteto se rodi v Bg ,v bolnica i imam ko6marni spomenia ot tam.Sega puk mi e o6te po-stra6no za6toto su v nepòznata strana ,s nepoznati privi4ki ,a mujut mi niama da moje da prisustva za upora(za jalost i tuk ne razre6avat b6atat da prisustva).Ta taka si misli dali niama da moga sama da se psravia u doma.Ot otova ,koeto pro4etoh i izgledah dobih predstava kakvo triabva da podgotvia i nai-vajnoto kak AZ triabva da deistvam.Samo edno ne mojah da si raziasnia-kak to4no stava preriazvaneto na pup`nata vruv.Imam predvid na kakvo raztoianie triabva da se privurje i sreje.Bihte li me prosvetlili ,molia!
P.P.Mai zabravih da spomen a,4e sum v Panama...

d.ancheva
Добре дошла и поздравления за решението! Пожелавам ти само приятни изживявания
Винаги може да споделиш каквото пожелаеш с нас. 

teodora_ch
Добре дошла и на теб!
Пъпната връв се връзва един път на около 5 см от коремчето на бебето и след това втори път на около 5 см от първото връзване, в посока към плацентата.
Реже се със стерилна ножица между двете връзвания.
Може да ползваш клипси или конец за зъби, за да я завържеш.
Има още един вариант, за който ще намериш инфо на сайта на Клер - става дума за прегаряне на пъпната връв.
Обмисли добре решението си и дано то бъде идеалното за теб. Важното е ти да се чувстваш комфортно с него. И имай предвид, че при вземането на такива решения, трябва да си готова да ги отстояваш, ако наистина държиш на тях, въпреки, че може да не намериш изобщо подкрепа в хората около теб.
Успех и пиши пак как се развиват нещата! 

Za nerazbiraneto-da,ve4e se sbluskah s tova!Moiat muj me obiavi edva li ne za luda!I ne znam dali izob6to 6te stignem do edinodu6ie.No v kraina smetka moga i sama da se sprqavia,nali!Malko se pritesniavam za situacia ,v loiato ne6to se oburka i ne6tata ne potrugnat tolkova estestveno i beproblemno.No pove4e me ujasiava da sum sama v nepoznata obstanovka,sred 4ujdi hora,s koito na vsi4ko otgore ne govorim edin i su6t ezik.Kato znam kak v Bg si praveha kakvo to si iskaha i mi slagaha kakvito si iskaha injekcii i t.n. tuk ne si predstaviam kak 6te se boria sre6tu tova.Predpolagam ,4e kogato mu doide vremeto 6te vzema nai-pravilnoto re6enie.Zaega triabva prosto da se podgotvia za vsi4ko.Blagodaria za obiasnenieto ,kakto i za dopulnitelnata informacia ,koito namerih kum temata.Do skoro!

Момичета, ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ!!!

Гледах "Репортажът" и се просълзих...
Аз имах кошмарно първо раждане. Няма да разказвам, само ще кажа, че сънувах всяка вечер месеци на ред кошмари и ми трябваха години за да го преодолея. Докато раждах мислех, че ще полудея в буквален смисъл. Второто раждане беше секцио, избрано съвсем съзнателно...
Последните месеци на бременноста ми попаднах на вълнуващ разказ за домашно раждане, който едва вчера свързах с Мег А при "септемврийките" шпионирах от време на време, там Шейла даваше много интересни линкове, четох и за нейното раждане със затаен дъх 

Извинявам се, че нахълтах в темата ви. Само исках да ви кажа, че за себе си кураж не набрах, но се възхищавам на това което правите и го подкрепям с две ръце
Успех!!!

Не знам защо все така ми се случва, но и с двете бременности попадам на акушер- гинеколози, които при всяко посещение при тях ме гледат на ехограф. Аз съм против честото му използване, но първото нещо, което правят при прегледите е точно това. А ако посмея да откажа... все си мисля просто да пропускам по-често да ходя на месечен преглед, но пък не обичам да се налага да измислям разни причини за пропуските си. И винаги ме е дразнело това вземане на кръв от вената, аз съм 45 кила с мокри гащи, слабичка, едва ми стига кръв за собствени нужди, че и бебе храня, а те ми източват огромно количество, което после тялото ми се чуди как да навакса... Особено ме притеснява вземането на влагалищни секрети, дали има начин да ги избегна? Като цяло не ми допада да ходя на подобни "грижи" за майчиното здраве, само да се стресирам без причина. И то при положение, че се чувствам прекрасно, като изключа гаденето и повръщането през ден, за които се изпуснах пред дофторката... А тя ми отвърна:  "Абе, момиче, 'що си мълчиш? Ний за 'кво сме тука? Постъпвай в болницата да наливаме системките и за дни ще те вдигнем на крака! Направо за нула време ще ти светне."  Замълчах си, защото знам, че няма смисъл да обяснявам за собственото си виждане за това как трябва да премине една нормална бременност. Достатъчно се належах по болниците и се нагледах и наслушах на какво ли не, та знам колко ще ми светне.

http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/health/features/ … rticle5924063.ece

Записвам се в темата, че ме вълнува, всъщност не виждам нищо по-нормално от раждането вкъщи. Моя братовчедка не успя да стигне до болницата (на 2 мин. с кола/10 мин. пеша) и роди у дома си, но там наистина беше от забавяне, а не по нейно предварително желание. Мой съученик пък помогнал на жена си да роди в колата на път за града, в който бяха тръгнали да раждат. И в двата случая всичко минава без никакви произшествия. Едва ли някой от тук пишещите би се учудил от това (че всичко е минало добре без лекарска намеса), нали

Моята одисея завърши със секцио "по спешност" в хубава болница, всичко беше наред и като отношение, и като пост-оперативна грижа, наистина нямам от какво да се оплача. Но въпреки това се чувствам неудовлетворена, пришпорена и употребена. Предполагам можете да ме разберете. И колкото повече време минава, толкова повече се засилва това чувство, не успявам да се излекувам от него, въпреки че привидно всичко беше наред.

Най-хубавите ми спомени от бременността са летните вечери когато вече преносвах. Всяка вечер получавах контракции, така чакани и желани. Пусках си музиката, запалвах ароматна пръчица и се наслаждавах на всяка следваща силна контракция. Когато се уморявах лягах на дивана и изпадах в нещо като сладък транс радвах се, че може би тази нощ ще бъде началото. Но така минаха много дни и накрая... Както и да е, разказвала съм го вече.

И сега когато пиша една буца ми седи на гърлото. Всичко мина перфектно, защо тогава се чувствам така?! Защото знам как исках да бъде, знам как можеше да бъде. Сега ще имам 2 летви, които да прескоча: VBAC и то да бъде у дома. Направо се чудя от къде да започна.

Pea®ly
Добре дошла сред нас!

Мисля, че вече си започнала и по-трудната част си я преминала
Вече знаеш какво искаш, остава само да накараш рационалната част от съзнанието ти да го повярва също.
Събирай информация докато имаш нужда, за да се почувстваш по-сигурна в решението си.
В първия пост на темата има събрани всички линкове и полезни книжки, филмчета и т.н., които могат да са ти от полза.
Ще се радвам, ако намериш нещо полезно за себе си там