до огъня треперя вкоченен;
във своя дом съм сякаш без роднини;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача,чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чуствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден:
печеля,но от загуби сломен,
в зори усещем нощната прохлада;
лежа,а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по бoгат от вас,
наследник съм но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм,ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровенността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада-
добре приет и нежелан съм аз.