защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 342
  • 244
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 084
За нас самото решение осиновяване беше мого бързо. Подадохме документите без да си даваме време за размисъл. Изобщо не бяхме мислили за етнос. Въпроса ни завари абсолютно неподготвени. Бяхме искрени и двамата. В сегашно време - ние ще си останем с две деца. Това ни е капацитета.
Мисля, че е неправилно да се свързва факта дали някой би осиновил дете, родено от циганка с расизъм, с неприемане на етноса.
Факт е, че не исках, факт е и това, че изобщо не попитахме. След като бяхме попълнили документи за делото мъжа ми попита "ама нали не са циганчета". Служителката отговори - "те вече са ваши". Беше си и шега и истина.
За близките... Не ми се спомня. Моята майка издирваше белези, по които се съдело дали детето е циганче. Единия ми е цветен, другия ми е бял. Беличкото беше фаворита й, на черничкото и сбръчканото само ние с мъжа ми се радвахме и една съседка...
Сега бих имала сили да защитя решение да осиновя едно дете, с цигански черти. Преди около 5 години нямах. Трябваше да оправдавам детето си, че му тече храна от нослето, че не може да си държи главата изправена, че кожата му се лющеше и беше много сбръчкана, и за още холяди неща. За мен проблема с осиновяването изобщо беше свързан предимно с моите родители. Не с обществото - просто обществото не ме интересуваше.
В сегашно време - ако имах решение за трето дете, на въпроса за етноса и пола ще си представя на Монда прекрасното дете. Просто имам и друга асоциация.

# 151
  • Мнения: 1 843
Леле!
Тази тема ме покъртва.

Преди месец беше, обадиха ми се да ми кажат, че във Военния клуб има "Рома фешън". Събитие, организирано от различни ромски и други световни организации, но основно от една нашенска. Представиха ромска мода от девет страни, пяха се песни, рецитираха ромска поезия на няколко езика.
Седях сред роми. До мен беше един доста красив мъж - ром. Заговорихме се и се оказа един от лидерите на въпросната ромска организация.
Запознах ги с дъщеря ми и му казах защо сме там.
Не знам дали ме разбра, но обеща да ми даде цялата желана информация и помощ, която искам, за да може дъщеря ми и други деца като нея, да научат повече за историята, културата и душата на ромите. Не само на гетото, което виждаме ежедневно.

Странно. Аз подскачах доста повече на ритмичната музика в клуба, отколкото щерката, която даже пусна няколко прозявки... Wink

Заведох я, защото не бива да се срамува, а би било лесно да е така. Даже е по-вероятно. Дано не реши и тя, че майка й я обича някой ден, само защото има мерак да бъде "широкоскроена" в нечии очи.

Да. В очите на манекенките ромки най-сетне видях този пламък и гордост, който виждам всеки ден в очите на дъщеря ми.
Очите на едни красиви, екзотични и умни жени с матова кожа и някаква горест в душата... може би, тази... на обречените да носят печата на "гетото", на неприетите, независимо от себе си...

Прощавайте, но надали повече ще "стъпя" в подобна тема, дори ако я е пуснала моя приятелка.
Който иска, ще намери начин да получи отговори. Който не иска, има това право.
Децата ми не са етикети, а аз не съм избирала нищо и никой. Осинових първите две деца, за които ми се обадиха. Сега сме семейство и няма какво повече да кажа.


# 152
  • на път
  • Мнения: 2 804
.....Децата ми не са етикети, а аз не съм избирала нищо и никой. Осинових първите две деца, за които ми се обадиха. Сега сме семейство и няма какво повече да кажа.
.....

Ей тук е истината  Peace

Подкрепям с всички сили. Не мога да деля децата по каквито и да е било "признаци" свързани с нищо друго освен с комплексите и амбициите на възрастните (било то родители, осиновители, общество).
Всички етикети които им приписваме са измислени от нас. Имам особени чувства към хората които "избират" деца, както и към техните техните "избрани" с търсен цвят на кожата деца (светъл или тъмен). Изключвам случаите със здравословни проблеми с които бъдещите кандитат осиновители не могат да се справят - емоционално или пък финансово.

Извинявам се за включването. Бях се зарекла, че няма да се включвам повече в етнически дебати ...

# 153
  • Мнения: 358
Не съм сложила на никой етикет и не съм делила децата. Децата са си деца независино от етноса си цвят произход бели черни или червени те са деца с български произход.
Преди години осиновяванията са били такива имало е избор колкото и грозно да изглежда. Осиновителите са имали право на избор. Всеки го знае това.
Накой от двойките тръгнали по пътя на осиновяването са споделяли тук че единия от тях не е бил съгласен. Отговорете ми как един човек на който се е налагало да убеждаваш че имаш потребност да бъдеш майка  как да го убедиш после и за дете от ромски произход. За съжаление в България Осиновен/а/ все още е мръсна дуга и за повечето от хората сред които живее е дума за махлянски материал.

Аз също осинових първото дете което ми предложиха но чакак 4 години защото държах на произход. В нашето осиновяване инициатор беше таткото. Аз можеби още щях да пробвам да износя поредната бременност. За мен също беше трудно да приема че не мога да имам биологично дете и не вярвах че бих могла да се справя в чувствата си към осиновено. Живота променя и сега съм изцяло отдадена на детето зарязала всичко и работа и кариера.
Може би ако живеех в друга държава нямаше да имам тези задръжки .


# 154
  • Мнения: 1 325
Мира,
В добавка към казаното от Ганката и ДарзаМен, аз също осинових първото ми предложено дете. Произхода за мен беше без значение. Интересуваше ме само тя. Исках само да я вида. И досието й не прочетох като хората (трябваше да съм по-внимателна и да запомня повече, но човек се учи докато е жив, бях неопитна, за първи път ми беше). После получих още едно писмо за момиченце със същото рождено име, българче ли беше, ромче ли, турче...не зная. Аз обаче вече бях срещнала детето си и
единственото, за което съжалявам, че не можах да осиновя и другото момиченце. Милата, дано да я намерила родителите си.
Та мисълта ми е : не знам как бих избирала между две деца едновременно и слава богу, че не ми се наложи. Как да вземеш едното, а да оставиш другото, когато и двете си видял? Как ще ти даде сърцето? Произхода щеше да е последния критерий на "избора" ми. Най-вероятно бих направила и невъзможното да се справя с две деца.

# 155
  • Мнения: 17
И аз имах парво задражки, но след като помислих малко не ми беше много време нужно и реших, че бих осиновила на драго съртце детенце "циганче". Нито ще се срамувам въпреки, че биологичната ми дащеря е бяла със сини очи и руса коса, а ще се гордея със него както и се гордея със дащеря ми.

# 156
  • София
  • Мнения: 9 517
Отговорете ми как един човек на който се е налагало да убеждаваш че имаш потребност да бъдеш майка  как да го убедиш после и за дете от ромски произход.
Обяснявам - така, както този човек е "узрял" за осиновяването, по точно същия начин може да "узрее" за произхода. И двете са текущи процеси, които се простират във времето - на някои им трябва кратък период, на други продължителен, за трети моментът никога не идва, независимо дали говорим за осиновяване, произход или друго.

# 157
  • Мнения: 26
Ха , то това адски ме побърква! #CrazyАз съм осиновена преди 30 години,когато моите родители са искали да ме осиновят е имало битка за мен между тях и семейство от турски произход, но са ме дали на бг.,сега можеше да съм с турско име и вяра ,което щеше да е съвсем обикновено за мен защото така щях да се приемам! Познавам едно ромско семейство ,което осиновиха бг. детенце,като сълзица е  и се грижат и го обичат,така че стига с тези предразсъдъци !Колко ще говорят хората те винаги ще говорят,но в крайна сметка първите седем години са най важни дали е бг, ромче или от друг произход по рождение , семейната среда определя какъв ще станеш така че .....

# 158
  • Мнения: 737
Както писах в началото, не ми хареса темата, названието й, не мислих да пиша, на моменти не е приятно и да се чете - какво да правя в тема, в която се излагат доводи защо детето ми е било два пъти отказвано, без да се види, защо то е втора ръка според някои, абсурдните формулировки защо хората и децата могат да се делят на черни и бели, роми и българи и т.н.???

Какво да правя в тази тема?!?

Но писах, писах за тези, които се колебаят, за тези, които искат деца, но по понятни причини, не знаят какво са ДЕЦАТА, заради децата, които видях домовете (ох много са!...) И смея да твърдя, че писах не "лицемерно" и не за да се издокарвам пред някого, писах искрено и с добро чувство, ако мога да помогна. Аз съм зрял човек, на 46, познавам и копнежа по дете, и радостта да го имам, да му се радвам вече 5 и кусур години, познавам и болката и радостите да се живее в нашето объркано време... Пред кого да се доказвам, пред дами, които гордо развяват байрака, че чакали били 4 години, но са дочакали "чисто етнически"! Или, (Калина извинявай но и твоя пост ме потресе) които асоциират детето ми с "мръсно, агресивно и арогантно" ?!?

Все нямам време да разкажа и кача снимки от рождения ден на моето прекрасно момче-цигане, което този месец навърши 6 години. Мислих да ги кача тук, но сега принципно няма да го направя. Ще ги кача, като намеря време, в мястото за снимки, а тук нека си пишат тези, които имат какво да кажат по темата.

# 159
  • Мнения: 26
мама Ира  имаш от мен   bouquet Hug дано им повече хора като теб(казвам го съвсем искрено)

# 160
  • Мнения: 358
Ако всички бяхме с едно мислене и едни и същи изживявания и разсъждение нямаше да има какво да се пише в този форум.
Всеки си има своите гледни точки и никой не е тръгнал да се доказва колко е умен и велик.
 За моите 40г не мога да кажа все още че съм зряла. Има още много неща с които да се сблъскам в живота за да узрея.

Темата тук е защо не искам да осиновя цигане............
Е на някои не им стиска да се сблъскат с това да са майки на деца от ромски произход.
Аз съм от тези на които не им стиска и не се срамувам че не съм толкова силна нито се гордея с това че съм чакала 4 години.
Чисто етнически произход трудно се доказва . Зная че моето дете е с български произход но незная какви са корените на този произход.

Темата мисля че е пусната за да напише всеки своите виждания
Не съм писала никъде видиш ли вие не ви се чака с години и за това ....
Никой на никого тук няма и да даде медал че е осиновил дете ромче или че е чакал 4г. като мен
Вярното е че всички са деца и имат нужда от майка имат едни и същите потребности и всяка майка е горда със своето дете

magika winx   все пак са те дали на българското семейство ???

Моята леля преди 25г са и предложили 3 бебета . Избрала е най-малкото защо не знам
Друга моя роднина също се е наложило да избира
Примерите в моя род са 5. Явно е наследствен

Пред всички има избор
дали да станеш майка или не
дали да осиновиш ромче или не
Отговорите ни не на всички ще харесат. Различни хора сме в различни среди живеем и различно посрещаме света

# 161
  • Мнения: 286
Мираааа, не мисли че се заяждам, ама искам да те питам откъде си толкова сигурна, че твоето дете е с български произход? Щото му е бяла кожата ли? Или от документите е видно или сте правили някакви изследвания?
То и на моето така му пишеше в документите, ама аз не съм така убедена като теб в това.

# 162
  • Мнения: 26
защо си мислиш че са ме дали на бг семейство, и от къде д съм сигурна в моя произход ,в корените на Биологичните си "родители ли?

# 163
  • Мнения: 358
Bonita77
по горе писах че моето дете е с български произход но не зная какви са корените на този произход. Така че дори и да имам пълна информация /Снимки и данни на биологичните родители и дацата им/ за произхода никой не може да е сигурен.

magika winx
самата ти си го написала. все още мога да чета
имало битка за мен между тях и семейство от турски произход, но са ме дали на бг.,

# 164
  • Мнения: 26
а, и сега се сещам нещо. преди години една моя позната остави дете за осиновяване  от смесен произход(не разбирам защо след като вече повече от 10 години живее с бащата и на оставеното и на детето което живее с тях) , но го остави с бг име , а второто го кръсти с турско ,та мисълта ми беше,че как ще разбереш за произхода на детето след като в акта за раждане пише майка бг и баща неизвестен

Общи условия

Активация на акаунт