С жена ми живеем при родителите й, с които принципно сме в добри отношения, но те са някак как да кажа...малко надменни хора. Едно време са били от "Голямото добрутру" и това донякъде обяснява тяхното високомерното, наставническо поведение. Преди седмица, мой много близък приятел се завърна от гурбет в чужбина и му предложих да пренощува в къщи. Вечерта естествено с моя приятел излязохме на заведение и от дума на дума, неусетно сме попрекалили с алкохола. Абе направо си се натряскахме до козирката. Прибрахме се някак си и си легнахме тихо и кротко. Проблемът обаче дойде малко по късно. Организмът на моя приятел не издържал и решил да се освободи от погълнатите отрови. Неспособен да контролира действията си, момчето одрайфало целият хол, в който беше настанен – дивана, персийският килим, че дори и любимият гоблен на тъща ми – “Тайната вечеря”. Отвратително на пръв поглед, нали? Да, но не е само това. В последствие, моят приятел почувствал нужда да “разтовари самосвала” както казва един мой вуйчо. Тотално дезориентиран, вместо на обичайното място, нашто момче свършило тази работа в банята на пода, след което разнесло “чакъла” из целият коридор. По-късно през нощта, тъща ми се събудила да си изпие лекарството и се натъкнала на целия този ужас. Единствено хола светел и тя влетяла там, но какво да види – телевизорът бил включен на XXL, а моят приятел лежал безпомощно чисто гол, със кльопнала патка в ръка…
Това е историята с две думи, но проблема е, че сега всички ми се цупят на мен. Тъща ми дори ми заяви в очите, че този човек не може да ми бъде приятел и ако го считам за такъв, то аз съм бил същата свиня като него. Жена ми и тя кудкудяка наоколо, а тъст ми дори си отиде на вилата за няколко дни. Въпроса ми е, заслужава ли този човек наистина да ми бъде приятел и прави ли са да реагират така?