Различният първи юни

Не грешиш, за съжаление. Но постави се на мястото на една такава "лелка". Някой тук каза, че отглеждането на специално дете е 24-часов къртовски труд. При това всяка майка на такова дете има най-силната възможна мотивация - огромната майчина любов. Съпостави я сега с престой сред 30 крещящи, хленчещи и нито за секунда немлъкващи "нормални"  чужди дечица по 8 часа на ден - за колосалната сума от 450 лв. Е, коя от вас ще се навие? Коя от вас ще намери сили, умения, желание да се наеме да обучава и едно специално дете отгоре на всичко? При тази "мотивация"? То и без това в училищата останаха само тези, които са толкова некадърни, че никъде другаде не могат да се пласират.

Не съм "лелка" и в никакъв случай не оправдавам поведението на цитираните образователни кадри. Но ги разбирам. Разбирам и родителите, които се борят с нокти и зъби против присъствието на едно специално дете сред техните "нормални" отрочета.  Ако госпожата е заета да тушира истеричен пристъп, вместо да ги учи на буквите - кой губи? Естествено -"нормалните"! А, колкото и грубо да звучи - всеки се интересува само от собственото си гардже. Идеята за интеграция на различните е прекрасна, но по начина, по който се опитват да я прокарат тук - еми не става!!! Необходими са помощници - например в класа да има човек, който да се занимава само със специалното дете. Непрекъснато. По индивидуален план. В същата класна стая, сред другите деца - но съобразен с индивидуалните особености на всяко дете. Е, как го виждате в реалния живот това? Кой ще плаща заплатата на този човек, при положение, че министерството се чуди откъде да щипне още някой лев от и без това мизерния бюджет за образование?

За това, че терапиите трябва да се плащат от изтормозените родители - думи нямам...Но за нови самолети пари винаги има

Гадното е, че от този подход страдат всички - родители, учители, "нормални" дечица - и най-крехките, най- уязвимите - вашите специални съкровища.

Благодаря ви за темата! Имаше нужда от нея.

На дъщеря ми обясних, че децата с Даун носят късмет, ако ги докоснеш.Постоянно ходеше след тази същата Рая да я прегръща, а и това дете е уникално и тя се привърза към нея не заради думите ми, а заради детето.

Исках да ви разкажа нещо.Синът ми посещаваше две години специална група в масова детска градина.Когато го приеха там - беше нещо такова.
Тръгват да извеждат специалната група по стълбите и се чува по коридорите - "Мишо идва" Госпожите си прибираха децата като квачки пилците и се криеха от Мишо зад колоните.Хич и не ги обвинявам даже.Той беше много тежък случай.Агресивен, самонараняващ се, хапещ, скубещ.Приеха ни там по милост, и само заради моя чар не ни изгониха веднага, ами изтърпяха няколко месеца да го поотчуват  
След две години там решихме, че е време да го преместим в масова група.Една от госпожите се запъна кат магаре на мост - не го ще, и не го ще  .Благодарение на супергърл - жената директор и се наложи да го приеме в групата си.
Само след месец същата тази госпожа ми се извини, за нежеланието си да приеме синът ми в нейната група (от нея разбрах, че не го е искала) същата тази госпожа рева най много за детето ми, че напуска градината поради старост - навършва 7 год. след месец.

Не го е искала заради старата му слава на бандита от когото бягаха, не го е искала заради непознаването на детето, не го е искала заради това което е учила навремето, че аутистите са.................нещо кофти вероятно.
Навремето, ако не го бяха приели в тази ДГ сега детето ми щеше да е тежко увреден, но при добро желание от целия персонал на ДГ сега точно този бандит е тяхната гордост и тяхното лице.Директорката даже написа някакъв реферат за аутизма визирайки моя син.

Ако обществото опита, така както допусна тази ДГ - вероятно много деца ще се слеят и няма да се различават от другите.Няма да са изолирани.

Да допълня pasinet, при това това за нормата не и правеха забележка майката на притеснените родители, а от намесените да дават акъл, че имало деца много късно проговорили и нищо им нямало. Е определено им е трудно на такива деца и трудно е човек да ги обучава и на по-късен етап.  Ето тук във форума научих, че едва ли не с първото захранване трябва да се работи в някои случай с логопед, ама де толкова акъл. Сега виждам съседското дете, че ще берат ядове, ама как да им каже човек - дете на 1 год и три месеца - педиатърката казала например, че може и шоколад вече да се дава на детето и всякакви сладкиши  , ама намесиш ли се и дадеш ли акъл си дърта мърморана например. На децата трябва със спокойствие да им се помага навреме.

По повод съжалението и нуждата от помощ - всеки си носи съдбата, за всеки родител детето  еспециално и единици са децата, които се развиват като по учебник.

Една от нещата, които се надявам да се постигне с темата е по-скоро написаното от Катина, да има повече разбиране от страна на родителите. Ето два примера от темата, единят, че детето ученик си смъквало гащите, а може да се окаже, че не умее да се загащи и така му е по-лесно. Но си представете, ако 5-6 деца започнат да му се подиграват, или ако по-големите го карат да го прави нарочно...
И другият пример, че едно дете в детската градина се изакало на килима. Най-вероятно става въпрос за голям стрес и детето започва така неконтролируемо да се изпуска. Дъщеря ми тръгна на 4 години на ДГ и при нея се появи този проблем, хубаво е че работехме с психолог и тя ни даде много адекватни съвети. Отшумя за около 2 седмици. Но това може да се появи и при 5-6 годишни деца в момента на откъсване от семейстовто. За всяка страност най-вероятно си има причина, която ще отшуми при правилен подход и малко повече търпение.

Безспорно можем да дадем доста примери за ограничени поведение и мислене, изобщо.
И аз съм срещала всевъзможни интерпретации за влиянието на различните деца. Наясно съм, че ще се опитват да им налагат изолация, да ги дискриминират, да им налагат насила рамки, етикети и откровено пренебрежение. И онова съжаление, което граничи с жестокост.
Наясно съм, че няма да е лесно.
И независимо от витруалната си подкрепа, тези деца и родители се нуждаят и от реална такава.
Именно заради това, трябва да съберат смелост и да се появят в пространството.
И когато в класа или в групата в детската градина има такова дете, или повече, ще се наложи на неинформираните да се информират, на учителките- да се занимават, изобщо наложително е да влязат в реалния живот с вратите напред, както казва моят мъж.
Тогава ще получат и реална подкрепа от мен и всички като мен.
Иначе, по форумите е ясно, ивонска предложи да се видим- с удоволствие.
Но не е достатъчно, дами, не е достатъчно.

Социализацията е много дълъг, продължителен и активен процес. Но само началото е трудно, повярвайте.
Уверявам ви, че едно дете, което адекватно е обгрижвано, в среда , с помощта на родители, педагози, психолози и съответните тесни специалисти дефектолози и прочие, има напълно реални шансове да живее достоен живот, пълноценен живот в обществото, към което принадлежи.
Да, ще е различно, но ние всички сме различни.

Когато пътувам в чужбина, най-впечатлителното за мен е това.
Навсякъде има различни хора, вече пораснали деца, облечени прекрасно, някои са с ограничени двигателни възможности и в колички, или с помощни средства, но са навсякъде, живеят нормален живот, общуват нормално, ходят на плаж, пият коктейли, имат приятели, среда, живот.
И никой не ги гледа с онзи втрещен, особен поглед, все едно носят еленски рога. И не снижават глас да започват да шепнат, или да гледат умилително и изобщо всички безумни реакции, които хората, с подобни особености, отлично разбират.

Мисля си за написаното за заплатите на учителите - изглежда стигнахме до момента, че това не може да е извинение.
Когато една майка е положила толкова усилия до 4-5 годишна възраст, когато е видяла, че посещението на детска градина е полезно за детето, това че заплата на учителката е малка не може да бъде мотив да се затвори детето в къщи. Хубаво е политиците да се сетят да оправят базата и заплащането, обаче до тогава ще минат още 5 години и децата не могат да стоят затворени. Има и учители, които дори и да мислят, че заплатите им са малки си вършат работата. По скоро им трябва и подкрепа от психолог, ресурсен учител, курсове.

За съжаление, Таня, мотивацията за подобни кадри бива морална и материална.
Един добре подготвен кадър вероятно ще отдели няколко години в името на каузата и убежденията си, но ако няма материален отговор на труда му, би се оттеглил.

Затова казвам, че общественият натиск е от значение. На всички нива.
Децата в никакъв случай не трябва да стоят затворени.
Но много родители, които се сблъскват с негативизъм и пренебрежение, от страна на кадрите, а след тях и децата и родителите, накрая просто се оттеглят. Общуват в затворен кръг със себеподобни и сами се справят с децата си, образоват се, информират се и прочие.

Таня, за съжаление човешкият разум работи на принципа "А аз каква полза ще имам от това?". Да се преструваме, че не е така е като да отменим закона за гравитацията, щото на нас не ни изнася. Да, грозно е, но възрожденският плам отдавна го няма. И подкрепата, както казах, е свързана с пари. С много пари - за обучение, за помощен персонал, за информиране, за мотивация (стигнахме пак до вълшебната думичка) за работа.

Azzy го е казала перфектно.

Не всичко винаги опира до пари, Делфина фон Ю , понякога се иска само човечност. Една майка да не дърпа детето си от друго, като го види, че не е като нейното трябва да и се заплаща ли??? Ама това отношение към различните го насаждат родителите на децата със стреснатия си поглед, обсъждане, извръщане на глава и в много случаи забрана да играят с такива деца. Те като са малки за тях всичко е различно и ако не им се насажда това негативно поведение и страх, няма да станат и такива като пораснат.
Скоро една майка в темата за деца с очни проблеми сподели нещо, което крайно ме шокира. Една жена се скарала на детето си, че ако не слуша, ще го накаже като му сложи очила като на ей това дете и посочила нейното. Това за едни очила, ами какво ли ще е за нещо друго. Тези хора да не би да обясняват на децата си, че различните са така наказани заради непослушанието си ??? 

Azzy, замислих се и си права в частта за продължителното пресиране във времето ще доведе до своите резултати и родителите ще се оттеглят.

Но си мисля, че ако един учител от сега заявява "аз няма да работя, защото парите са малко" и при други обстоятелства няма да го прави или ще го прави колкото да вземе парите.
А че трябва да има мотивация го написах тук /поне аз така го разбирам/.

Но за мен като родител е много важно първо да видя, че учителят има убеждението да работи с такива деца. Защото той може да се запише в някаква програма и да вземе 2 деца в групата си, да им даде да късат по цял ден листчета и накрая на годината да си вземе бонусите. А същите деца в края на годината ще бъдат изпратени на тестове и резултатите им няма да бъдат добри. Според мен през следващите 2-3 години ще стане ясно какви нужди имат учителите. Аз не съм убедена, че непременно са повече пари за самият учител. Поне от моите разговори, те биха били по-доволни от 1 час намалено време или допълнителен помощник. Все пак един учител има само 2 очи и при заплата от 450 или 900 лв. пак само тях използва.



 

Дами, разбира се, че не говорим само за пари.
За тази работа се иска сърце. Знам го.
Знам също, че удовлетворението, което носи подобен труд, особено когато в резултат има напредък е насравнимо, дори с голяма материална печалба.
Затова, освен материалния стимул, тези хора заслужават уважение, признание и благодарност.
Но не само в очите на благодарната майка и нейното дете.
А от обществото.

Конкретната методика, по която се стимулират тези кадри не е толкова сложна и спокойно може да се взаимства от страни, където успешно се практикува с отлични резултати.
Но няма да стане безплатно.

Пасинет, разбира се, че ме отвращава поведението на такива "майки", но аз говоря за практическите аспекти на интеграцията в масовото училище, а не за тях.
А една съвестна и способна учителка няма да ти каже "Аз няма да ти гледам детето за тези пари". По-вероятно е тихичко да си вземе багажчето и да хукне да гледа холандчета и испанчета (и то да ги гледа добре). А на твоето детенце да му натресат някоя 60 годишна пенсия, дето не е и чувала за аутизъм. Ето тук е голямата трагедия.

Таня, споменах за нуждата от помощник. Но този помощник няма да работи за "мерси". И пак опираме до ония от "седЕнката"...

Мисля си как тази тема е огледало на действителността - започва с ентусиазъм и от двете страни, но само няколко дни по-късно вече разговорът стигна до стената, пред която ние, родителите на деца с най-различни увреждания, се изправяме всеки ден. Стената е огромна - висока, широка и трудно пробиваема. Изградена е от предразсъдъци, неразбиране, непознаване на проблема, некомпетентност от страна на замесените страни (включително и на специалистите), невъзможност да се осигури днес и веднага това, от което се нуждаят децата ни, огромни, непосилни за повечето от нас суми за терапия, много добри пожелания и малко действителна помощ. Сами можете да усетите колко абсурдно и някак безнадеждно изглежда всичко... И виновни не сме нито ние, нито вие. Няма как за една-две, че даже и десет години, да се заличат последствията от криенето на проблемите, натикването на болните деца и възрастни вдън земя и измислената реалност, в която сме научени да живеем...
Нека, нека са добре заплатени учителите, нека! Но кажете ми, какво се случва с нашите деца днес, когато те са все още зле заплатени? Защо и при осигурен помощник за детето, те пак недоволстват, като нямат никаква грижа за него - само трябва да го изтърпят? Защото е по-лесно, ако такива деца няма, това е моят отговор. А това мислене с допълнително заплащане, благодарности и поклон току-тъй няма да се промени. Факт е, че в нашия случай заплахата, че ще потърсим друг начин да докажем правотата си, свърши работа. Но какво удовлетворение мога да има аз, че по този начин съм ги принудила да си свършат работата и да поемат отговорността, която работата им налага? Не мога да си кривя душата - ужасена съм и отчаяна...

Ieppe, нещата са навързани. Нека има строг контрол, нека изхвръкнат 5-6 , дори 50-60 директорици за отказ да работят със специални деца. Нека! Нека останат само най-добрите, само най-сърцатите! Но нека получават заслуженото - и не говоря само за заплати. Образованието, обучението на работа с такива деца иска пари. Защо, вместо да давате луди пари за терапии, да няма места, където децата ви да получат най-качествени грижи - при това безплатно, от хора, които отиват на работа с радост и желание? Това би бил идеалният вариант. Нали?
Моля се да доживеем този ден. Но не съм оптимистка.
И аз съм ужасена и отчаяна...
 

Да, разбира се, мисля, че всички ние искаме това, но го искаме днес и сега! Утре за някои от децата ни ще е късно. Ето защо аз съм отчаяна.