Различният първи юни

Исках да се извиня на firebird, ако поведох темата в някаква различна от първоначалния замисъл посока и да я уверя, че въпреки моя песимизъм, намирам разговора за много полезен. 

КЛОНКА, много правилно си усетила
Много си права нуждата от съвети, та продължението на нашата история е, че аз след като слушах 15 мин. и се притесних съвсем /защото детето в къщи прави тези неща, може би не с най-бързата скорост, но не може да се каже, че не умее/, си взех детето и след известно време се върнахме с мъжа ми, уж че сме забравили нещо и пак поговорихме с госпожата, а тя каза, че иска съвети как да се справи. Последва разговор с психолога и пак съвети и мисля, че госпожата получи идеи какво да прави, за да извади детето от нежеланието.

Ieppe, да допълня аз не мисля, че трябва да го търпим в пълният смисъл на думата и явно ще трябва да прочета по-сериозно правата на детето. Подхода ми към градината е, че всяко дете има право на известно време индивидуално внимание, а също и да бъде приобщено в групата и го изисквам. До сега сме работили добре с тях, дано да не е било поради рядкото ни появяване. Надявам се да го намерим общ език с учителките и да не стигаме до законите. Но всяко дете е в правото си.

И още нещо по повод постинга на Катина, мисля че тя иска да ни нахъси в добрият смисъл на думата да си търсим правата. Имаме нужда от специалисти и трябва общо да слепим частите - детска градина, ресурсни учители, другите около нас и частна терапия, защото никой не е в състояние да се справи сам.

Между другото, относно заетостта на учителките в детските градини, искам да кажа, че има лимит за бройката в една група -  22 деца.
По списък в нашата група бяха толкова, но една седмица по-късно вече бяха 36.
Ясно е, че има проблем и недостигат места в градините, но с такова количество деца е просто невъзможно да се работи нормално според мен.
Всеки родител със специално дете би трябвало да види и каква е бройката на децата в групата, за да може да се бори за правото на своето дете, ако се наложи и по този параграф, макар скромните ми наблюдения да сочат, че с рогата напред не се решават много неща, особено когато иде реч за дете и се очаква то да бъде обгрижвано и обичано там, където го гледат.

Детето ми , въпреки, че не е аутист, до 4 годишна възраст беше смятан в яслата и градината за напаст. Първата ясла се наложи да я сменя, но във втората беше приет добре и се справяха с него отлично. После в градината в началото имах страшни проблеми с персонала, бях казала още преди да го запиша какъв е и дали ще го вземат. Казаха, о, няма проблем нищо че почти не говори, той ще се научи. Да, но не искаха да спазват инструкциите, които им казах и се получиха агресивни постъпки от негова страна, след които ми казаха да си го вземем в къщи. Ама тук не познаха и вдигнах страшен скандал, че ще се оплача където трябва и постепенно започнаха да изпълняват за различния подход към него. Отделно и за ресурсен учител не бяха чували, ама като им го пратиха, нямат право да откажат. Сега им е от любимите и най послушни според тях деца. Той самия напредна страшно много в говора, а в поведение наистина е от най неагресивните и мили деца, дори в сравнение с такива, които никога не са имали проблем.
Естествено, че се притеснявам за училище, защото той по бавно и трудно учи, трудно се концентрира за по дълго време, но смятам, че с общи усилия ще успее да се сработи и да навакса. Записала съм го в предучилищна група, където ми похвалиха много госпожата , лично се познава с ресурсната и ми обещаха да работят с него и да не се притеснявам.
Така, че майките на деца, с каквито и да било по специални нужди изобщо да не навеждат глава, ами ако трябва и по нахално и агресивно поведение да имат да си защитават правата на децата. Знам, че на повечето от тях е и дори много по трудно отколкото на мен, когато различията са по големи, но пък това са нашите деца все пак и заслужават щастливо детство заедно!

Клонка, бройката деца в групите е много относително понятие. В групата на сина ми през цялата учебна година постъпваха нови деца. В началото на годината бяха по-малко от 15 (защото е полудневна), а в края й бройката се беше удвоила. И това ни беше казвано като мотив - броят на децата в групата бил завишен и на учителката й било трудно да обръща внимание на Йоан! Сякаш това не е тяхно дело, а наше! Просто... безумни са нещата. Колкото и да подбира човек, и колкото и да си мисли, че е предвидил всичко, все ще изникне нещо неочаквано - много са изобретателни хората в желанието да си улеснят работата.

Няма защо да се извиняваш, темата е за това, да си кажем кой какво мисли и усеща.
Съгласна съм, че не всички родители са борбени, нито пък са с образование на психолози или логопеди, че сами да се справят с всичко. Макар че неволята много учи, има нужда от подготвени специалисти.
Отказът от градина и ясла (поне при мен) дойде, когато видях, че упорството ми може да накара да задържат детето, но да го гледат отделно (заварвах го в кабинета на директорката, където седеше на пода и въртеше чинийка, ял само хляб, и явно така им е било по-лесно...)
Относно учителите - не може да се пратят всички учители на курсове "как да се отнасяме с деца аутисти", а после трябва да ги пратим на курсове за деца с диабет, ДЦП, и цял дълъг списък с диагнози.
Скъпо е и ненужно, защото курсът не може да обобщи всички деца - а те са много различни.
Много по-просто е да се изслуша майката или друг роднина на детето - какви са му навиците, особеностите, какво е казал терапевтът, какви задачи да поставят на детето и тн.
И тук опираме до това,  дали учителката ще приеме всички тези неща от майката, или ще я отпрати с думите "ама какво си мислите, че ние досега не сме работили с деца"
Именно затова моят син не позволяваше да го преобличат и затова ухапал 2 логопеда - ако бяха ме изслушали какво да правят, нямаше да имат тези проблеми.
В същото време, когато у дома са идвали детегледачки, изслушвали са ме и са се разбирали с детето. (предпочитах млади момичета, студентки)

Каквото и да си говорим, всичко опира до човещината и разбирането.

Относно бройката деца: Ако в групата има дете със специални потребности, броят деца по норматив е не 22, а наполовина.
Което значи, че едно дете все едно заема мястото на 10.
От една страна така би било нормално с по-малко деца се работи по-лесно.
От друга - 10 деца остават без градина.
И пак стигнахме до бездънната тема къде са детските градини и кой заема техните сгради...

Пас, моят, като тръгна на градина, още трудно се изразяваше обстойно, но имаше голям мерак да се излива в слова, някои от които, обаче, бяха неразбираеми за хората.
Още първия ден обясних на госпожата, че човекът редом с нормалния речник, ползва и някакъв "чужд език", а тя се усмихна и каза"о, всичко му разбираме, много добре си говори детето"
Аз изпаднах в шок.
Освен това, като не го разбираха ясно, той почваше да крещи и да се обяснява, с което съвсем наставаше шаш и паника и се боях да не би да почне да буйства в градината.
Обаче - не!
Ангел небесен бил, чудно дете. Така ми се отговаряше всеки път, като питах как е.
И действително в един момент се оказа, че детето просто много иска да говори баш като мен, а аз никога не му бях говорила инфантилно, ползвах си своя речник, та явно се е омотавал милият. Но сега се справя чудесно, речникът му е по-богат от този на връстниците му, които говореха с лекота, когато бяха по-малки, а той се тормозеше, макар да е много смешен и сега, като реши да въведе в употреба поредната сложна думичка.

Това, което исках да кажа, е, че много деца, които имат проблем с говора, се изнервят и изглеждат агресивни, но всъщност не са, те просто очакват да ги разберат, а ако не успеят, губят търпение като всяко малко дете, а и като всеки възрастен в аналогична ситиуация, де.

Ето това е наглост.
Не стига, че не изпълняват нормативните си уредби, ами и ползват това нарушение за мотив.
При такова безочие, мисля, че бих провела сериозен разговор с директорката, но е факт, че повечето новопостъпили идват с параф "отгоре" и по тази причина директорите не се притесняват от заплахи с проверки.
Май се страхуват повече от "Господари на ефира" и от този род неща.
Не зная, ситуацията е безумна.

За броя деца - когато аз проучвах ми казаха, че в по-малките градини, където помещенията за игра и спане са общи, лимита е 22-24 деца. А в по-големите градини, които са с отделни спални помещения, се приемат над 30 деца. Може и това да е някакво допълнително решение на общината във връзка с кризата.

О, малки и големи градини!!!
Нашата градина е прекрасна, относително нова, дотолкова, доколкото е строена специално за градина и то през 80-те години на миналия век.
Обаче имам своите съмнения, че двете помещения, които са на етаж не са били предназначени за две групи, а за една - като едното да е спално помещение, а другото - за игра, тъй като стаите са с различни размери. Съответно в момента се ползват от две групи, като условията са различни - едната стая е значително по-голяма, а другата по-малка, а игрите и спането са на едно място, като групите са по над 30 души, при прием от 22 деца по регламент.
В "голямата" стая се настаниха "връзкарите", но пък в малката учителките са уникални. Има справедливост.

Това с бройките е ужасно!
Нашата градина е тип "едноетажна барака", групите са в общо помещение, салона е затворен, защото има пукнатини, но помещенията за децата и двора са чисти и спретнати. Групите са по 22 деца, учителките знаят колко деца трябва да са по закон и никога няма да се съгласят да има повече. E да допълня, че не съм сигурна, но като гледам как следят за правата си, ми се струва нереално да се натоварят с още 7-8 деца, така само по заповед на директорката.
Просто се чудя другите директорки и разните проверяващи как си позволяват да има записани повече деца.

Ieppe, знаеш ли моето настоящо мислене ми помага да не полудея.Предпочитам да гледам и търся във всяка ситуация положителното и да му се насладя, като максимално игнорирам отрицателното.В случаите когато не мога да го игнорирам, отивам при психолога на Мишо, която всъщност е и вашата и рева, докато тя ме нахока и ми обясни, че ако рева няма да направя нищо.И стискам зъби и отивам да се усмихна и да се моля с добро там където удрям на камък - докато мога.Търся решение, а не рева.Забелязала съм, че когато отида някъде и почукам на някоя врата усмихната, с добър ден - разбирам ви, вие не сте виновни - системата е виновна, ама знаете ли какви лоши хора има правят туй и туй, а на вас се възхищавам - вие не сте от тях.Абе лицемернича общо взето  .та този модел на поведение в повечето случаи работи повече от аз имам право, и настоявам, и изисквам.Естествено когато чукам на някоя врата отивам максимално прочела правата си, за да ги цитирам, ако се наложи.

А, иначе до скоро мислех точно като теб.Затова те разбирам, но те съветвам да помислиш, и за моята защита във вид на оптимизъм, и усмивка.По удобна е, по малко боли, повече спя, по малко крещя и пребивам от нерви децата - и съответно те по малко ме ядосват най малкото, не се вцепеняват като протегна ръка да ги погаля - очаквайки шамара, който получаваха от превъртялата си майка.Не съм го крила никога - пребивах ги от безисходица и нерви.Гордея се, че го преодолях, и се надявам да го забравят и простят.


Всъщност съветвам всички майки на деца с проблеми да опитат.Опитвам се да помогна на майките с тези мои оптимистични излияния, а не да ги засегна 

Псохоложката го нарича това - преминала си в последната фаза на траура, което е най трудната фаза.А именно преодоляла съм болката и съм се стегнала и почнала да работя.

Целта беше темата да ни сближи.  Или поне аз така си мисля.

Кате, не се казва така... Казва се "дипломатичен подход"   
Та, с дипломатичен подход се успява повече. А и когато става дума за хипотетичен случай, хората са по-безсърдечни, докато ако те гледат в очите и им обясняваш ситуацията, е по-вероятно да проявят съчувстие, отколкото да усложняват нещата.

Да, така беше, и се надявам да продължи да е така.
 

Относно комерсиалната страна на работата с нашите деца, в Карин дом как им си получава?
Нима там работещите са много яко заплатени? Едва ли? Не сме ходили в Карин дом, но съм чел
всичко за него. Само суперлативи.
И не е ли редно Масларова да им предоставя някакви средства? Нали, ако някой ми помогне за някаква рабона, е редно да го почерпя, да му платя, или нещо такова?
Катина, благодаря за идеята!