Повишавала съм тон, говорила съм по-строго. Като за 6 месечно бебе толкова.
Започнах да се карам доста след годинката
Започнах да се карам доста след годинката
- Публикувана: 18 юни 2009, 11:17 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2009, 23:19 ч.
Карате ли се на бебетата си?
Зависи какво разбираш под каране. Повишавам тон понякога, защото така й привличам вниманието, когато така се е размрънкала, че само своето си гласче чува. Не съм някой идиот, който си мисли, че може да се скара на 6 месечно бебе и то ще си вземе поука. Но има моменти, в които започвам да забелязвам проявяване на характер и тогава се налага да й говоря по-твърдо. Мисля, че това е имала предвид твоята педиатърка. Просто не се е изразила правилно.
На моя малчуган когато беше на 6 месеца няколко пъти съм му викала. А на 2 пъти го плеснах съвсем леко, понеже с това хранене ме влудяваше. После обаче се чувствах ужасно и сега - ако ме ядоса дишам дълбоко, броя до 3...и ако това не помогне излизам от стаята за 30 секунди 
Това винаги помага 
Това винаги помага 
Темата, която поставям е провокирана от един въпрос, който педиатърката ми зададе последния път, когато водих моя бебок на детска консултация.Въпросът й беше дали, когато се карам на сина си, той ме разбира и се нацупва.Бях доста изненада от това, защото ние с мъжа ми никога не се караме на детето си.В крайна сметка той е бебе на 6 месеца и не виждам за какво да му се карам.Най-малкото не смятаме, че това е начинът да го възпитаваме.Искам да попитам други майки на бебета дали се карат на децата си и за какво.Защото в последствие с мъжа ми се замислихме дали не постъпваме грешно като не му правим забележки, тъй като по този начин в един момент детето може да не успява да разграничава правилно от грешно.Какво мислите вие и какви методи на възпитание използвате?
Божеее!
не съм му се карала, не се карам и мисля (от личен опит), че това е най-бързо изхабяващата се тактика. освен всичко друго е и обидна и за двете страни, според мен. и изобщо прояви като викане и пляскане на бебета и малки деца ми действат много зле на нервите. който има проблеми е редно да търси специалист. позицията "по-силен и по-слаб" спрямо едно същество, което по никакъв начин не може да се защити е тотално гнусна. 
и не намирам нищо ненормално в това, че едно друго човешко същество проявява характер. естествено, това не съм аз. то не е мое копие. естествено, че ще си проявява характера!
ако аз не съм в състояние да уважавам нечий друг характер, значи изобщо не съм за семейство по принцип. аз не правя разлика в начина, по който третирам съпруга и сина си - и двамата се опитвам да ги разбера такива, каквито са. и съответно да намерим начин да се приемаме с характерите си. не разбирам това типично българско тъпкане на индивидуалност у бебетата - аз ще му кажа колко да яде, аз ще реша кога ще яде, аз ще кажа кога на разходка, аз ще реша ще пие ли мляко или ще тъпче пюрета... супер тъжно е. бебетата са малки човеци. 
смени си така наречената "педиатърка"!
Карала съм се, но меко, когато тръгна да лази и ми ровеше в саксиите. Има непозволени неща и той трябваше да научи кои са те. Когато плюеше храната пак съм се карала и постепенно престана. Но той беше вече на 9 месеца !
И аз така.Само дето не лази.Това за мен не е каране дори.Просто да свиква какво не бива да прави.На 6м само за храната като кажеше бърррррр казвах не.Вече знае че не бива да го прави. Като е прав и се държи за секцията всичко иска да пипа, но още му е рано да му се карам.Като проходи сам тогава ще му покажа какво не бива да пипа.
Аз напълно разбирам какво е искала да каже педиатърката. Марти има моменти, когато като не стане на неговото и се обижда, и даже не иска да ме погледне.Аз не се крам, не повишавам тон. Но когато иска нещо и не го получи той се обижда и нацупва. Мисля, че е нормално децата да изразяват чуства и емоции /едва ли могат да ги "облекат" в думи/ и съм убедена, че всичко разбират, а не както беше казано по-горе, че нищо не разбирали.
На шест месеца не намирам никакъв повод да се карам на бебето. Вероятно още дълго няма да е част общуването ни.
Иначе скоро й се скарах един-два пъти, за да чуе голямото юначе и да не чувства, че "критиките" са само за него. В общи линии й казах да престане веднага да му пречи, за да може големият да заспи. Всъщност идеята беше и двамата да заспят
Иначе скоро й се скарах един-два пъти, за да чуе голямото юначе и да не чувства, че "критиките" са само за него. В общи линии й казах да престане веднага да му пречи, за да може големият да заспи. Всъщност идеята беше и двамата да заспят
Аз от скоро казвам "не" от време на време на Алекс. Но това не е каране. Не знам какво правеше оня ден, казах му "не" и го пипнах по ръчичката. Нацупи се, разсърди ми се и заплака тъжно.
Не му прави впечатление ако се карам на кака му. Това ме навежда на мисълта, че няма да има смисъл да му се карам... поне на този етап.
Не му прави впечатление ако се карам на кака му. Това ме навежда на мисълта, че няма да има смисъл да му се карам... поне на този етап.
Съгласна съм, че бебебта са "Човеци", към които трябва да подхождаме с такт и уважение. А това, че са "малки човеци" още повече ни задължава да си подтискаме нервите и да се опитваме да ги разбираме и да ги обичаме безрезервно. Мисля, че те са много чувствителни откъм нашата реакция - все пак на тази възраст ние сме целия им свят 
Макар че, когато ти се струпат хиляда проблема на главата и малкото човече реве като за световно...е възможно и да забравим тази красива максима
Макар че, когато ти се струпат хиляда проблема на главата и малкото човече реве като за световно...е възможно и да забравим тази красива максима 
Ха-ха, стига де! Какво може да прави бебе на 6 месеца, че да си заслужи да му се карат?
Моята отскоро ходи почти стабилно, а пълзи от 10-месечна. Едва тогава започнах да употребявам "Не!"-то. Тя обаче, като го чуе, започва да се смее.
Явно го приема за игра, знам ли. Затова предпочитам да махна това,което искам да спася, а не да викам по нея. Ще има време и за това. 
Моята отскоро ходи почти стабилно, а пълзи от 10-месечна. Едва тогава започнах да употребявам "Не!"-то. Тя обаче, като го чуе, започва да се смее.
Явно го приема за игра, знам ли. Затова предпочитам да махна това,което искам да спася, а не да викам по нея. Ще има време и за това. Препоръчани теми