Как да преодолея раздялата с детето- тръгва на ясла.

  • 5 977
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 034
въпросът ти е прекрасен и изключително смислен!   bouquet за мен беше много трудна раздялата също. нещото, което мисля че ми помогна най-вече беше яслата, която намерих и която е идеалното място за моето дете. умишлено търсих частна, с много малко деца, с особено мила учителка (и), която се грижи за него индивидуално, дава му млякото, приспива го, както е свикнал и т.н. отделно, детето показваше някакви интереси към музика/рисуване и в тази ясла се занимават с изкуства още от 12-13 месечни, той е страшно щастлив. първите дни го водех до обяд, тогава си поплакваше малко сутрин и буквално съм бягала ревейки. много е важно за детето обаче да изглеждаш положително настроена, но твърда докато затвориш вратата. много пъти е писано и доказвано, че слабост от тебе и дълги сбогувания правят нещата адски трудни за детето. та, направих го това, как и аз не знам вече. след две седмици тръгна по цял ден и единствено работата и пазаруването за него ме спасиха. някак като купувах за него неща, мислех за него и се чувствах свързана... много е трудно. в моя случай качеството на грижа, което успях да му осигуря беше решаващо, за да се отпусна като знам, че го гледат по един чудесен начин. иначе нямаше и две седмици да го държа. бях се настроила да зарязвам и работа, и без пари да стоим, но с грижата за него компромис да не правя.

# 16
  • Мнения: 4 299
Честно казано ми беше много лесно, тъй като от известно време детето дава сигнали, че има нужда от организирани занимания, от общуване с деца и игри, каквито аз не мога да му осигуря. Т.е. елементът на вина го нямаше при мен, записах го за негово добро, а не защото така ми се е наложило.
Гледах да не мисля дали плаче и как точно е заспал, защото в крайна сметка и когато е с мен изживява тежки периоди- с тръшкане, рев, с невъзможност да получи това, което иска.

# 17
  • Мнения: 80
А може ли само да попитам от каква възраст се дават децата на ясла и от каква- на детска градина, извинявам се че не е по въпроса. Аз също много се притеснявам, че ще се наложи като порасне още малко да се разделяме за цял ден.

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 824
Моето дете виждаш колко е голямо. Наесен ще е в предучилищната група. Още не съм свикнала с това да съм разделена от нея. И едва ли ще свикна. Когато трябваше да започне да ходи на ясла, тя не спря да плаче цели 3 месеца. Беше истински кошмар. И сега понякога ми казва, че не иска да ходи на градина и ми се свива стомаха. Обичам да е до мен във всяка моя свободна секунда, макар, че това на някои би им се сторило ненормално. Това от друга страна не означава, че я задушавам с присъствието си. Като сме заедно, често и аз и тя си се занимаваме поотделно с наши си неща, но пък знаем, че аз или тя сме например в съседната стая.
А на въпроса ти, децата се дават обикновено около годинката или малко след това на ясла, а на градина на 3 годинки.
Та към авторката на темата, аз все още усещам тази празнота, така както в самото начало, въпреки, че знам, че това,т.е тази раздяла е за добро на детето.

# 19
  • Мнения: 4 615
Не мога да ти помогна със съвет, само искам да кажа, че се радвам да видя майки, които не се чувстват щастливи да оставят децата си на някой друг по най-бързия възможен начин. Просто напоследък оставам с впечатлението, че само такива има и се радвам да прочета тук споделени емоции и на майки от другия вид   bouquet

# 20
  • Мнения: 4 299
Не знам защо битува мнението, че майките "захвърлят" децата си на ясла/градина. Наблюдавам някаква тенденция сред доста майки да използват детето си, за да могат после да се бият в гърдите колко са добри, как са го кърмили до 3 години, въпреки че то е давало признаци за отказване, как си го гледат сами без да го дават на градина или друг вид занимални, въпреки че се вижда нуждата му от организирани занимания и т.н.
Добре е връзката да е двупосочна- освен ние да му налагаме нашите решения, да се вслушаме и в това кога да го направим според детските нужди.

# 21
  • Мнения: 3 034
аз не мисля, че тук обсъждаме захвърляме ли ги по желание или поради тяхна нужда ги изпращаме...  newsm78 както аз разбирам темата, обсъждаме как сме се справили ние с раздялата, презумирайки, че изпращането на ясла/градина вече е ако не факт, то поне решено. поправете ме ако греша, но аз съм писала в този аспект. нямам съмнения, че синът ми имаше вече нужда от по-разнообразно общуване, макар че половин ден щеше да е по-добрият вариант за него по принцип. това не променя факта, че раздялата за мен беше много тежка. тоест, убеждението ми, че има положителен аспект в негова полза не промени начина, по който аз го изживях.

# 22
  • Мнения: 252
simplyaven  Hug точно това е идеята на темата ми.
Това, че ми е трудно да се разделя с детето си, не означава, че искам да е само с мен , да ограничавам развитието му или контакта с връсници.
Убедена съм, че ходенето на ясла ще повлияе положително в развитието му,убедена съм и че, не мога да задодоволя всички му нужди, но това не означава, че на мен ми е по-леко да се разделя с него. Не мога все още да си представя, как ще се прибера вкъщи и няма да чувам тропане на играчки и  бърборене.

Впрочем, тръгва в Понеделник.

Последна редакция: сб, 20 юни 2009, 08:00 от t_nestorova

# 23
  • Мнения: 4 299
Ами момичета, според мен това е вярната гледна точка и на мен това ми помогна да не го изживея тежко. Да не изпитваш чувство на вина, че си го "захвърлила" или че го пращаш на някакво лошо място, което по дифолт няма да му хареса. Напротив, това е нов етап в развитието му и в развитието на отношенията ви.
Аз още от първия час сама почнах да си изпълнявам списъка със задачи- имах за учене, малко къщна работа, която не мога да върша докато сме двамата заедно и т.н. Така че да не седя без работа и само да го мисля детето.

# 24
  • Мнения: 5 940
Питам, не съвсем по темата и без да се заяждам, какви са признаците, по които определяте, че детето до три години има нужда от организирани занимания, които не могат да се осигурят, когато се отглежда от родител? И по какво тези признаци надделяват над останалите, че има нужда да е близо до мама?
И как точно намаляват тръшканията? Или просто не са на главата на родител тези тръшкания? Досега при всички познати деца, които ги дадоха преди три, че и две години в детско заведение ,наблюдавам точно обратното -изнервеност, неспокоен сън, отказ дори от храна или прекомерно хранене/ което също е признак понякога на психологически дискомфорт/, много труден и болезнен период на адаптация, честото боледуване и антибиотиците са всеизвестен факт.
Моето дете най-често плаче и се тръшка/мразя тази дума/, когато е уморено и му се спи. Часът на заспиване обаче на обед понякога е различен, доколкото знам в яслата всички се слагат по леглата в точно определен час и се оставят да заспят сами. Той обича да му чета приказка, като си избира и коя, някак не мога да си представя индивидуално за него да направят подобно нещо.
Ели, знам, че ще ме скастриш, не съм по темата, но ми е стана интересно твърдението на Рокси.

Последна редакция: сб, 20 юни 2009, 08:30 от valerie

# 25
  • Разград
  • Мнения: 3 114
Синът ми тръгна на градина,когато беше на 4 г и 2 м.Положението при нас беше такова-от както се е родил винаги е с мен,по 24 часа.Навсякъде и за всичко бяхме чифт.Знае къде се плаща тока,водата,кабелната,знае банките,които посещавам,знае библиотеката,знае всичко.Нямаше кой да ми помогне.В един момент той не искаше никой друг от семейството,освен мен.Отказваше да излезе на разходка с баща си,защото нямало да има кой да ме пази.
И аз самата много трудно го изкарвах навън за разходка,излизаше с нежелание.Излезем ли,пък бързаше да се прибере.Иначе е много послушен,разбран,спокоен.Усетих,че нещата придобиват друг характер,беше време да се поразделим,най-вече за негово добро.
И така,тръгна на градина.Не му беше лесно,въпреки,че максимално улеснихме адаптацията,но сега е много щастлив.В момента е малко болен и го спрях от градина за няколко дни,но ми беше казано няколко пъти,че искал на градина.Това,за мен,е много добър знак,значи детето се чувства добре там.
А за мен,вече написах по-горе.

# 26
  • Мнения: 4 299
Валери, да пуснем нова тема, на мен лично ми е много интересна? Ще се включа малко по късно.

# 27
  • Мнения: X
Аз мисля, че всяка "нормална" майка би трябвало да се чувства като авторката на темата в този момент  Peace. Няма начин да не ти е мъчно, обратното би било по-страшно (поне аз така мисля). В крайна сметка си била с детето доста време, по цял ден и през нощта-едва ли не като скачеи съдове. И в един прекрасен момент-детето се отделя. Разбира се че ще ти е тъжно, мъчно.....но няма как. Просто вярвай, че това е по-добрия вариант за хлапето. И на мен ми предстои това на есен и много го мисля, но в крайна сметка........само се надавяй детето да свикне с яслата бързо и да ходи с желание.

# 28
  • Мнения: 110
Напълно съм съгласна с valerie  Peace.Смятам ,че яслата не може да задоволи нито емоционално,нито интелектуално нуждите на детето в периода от 1 до 3 години,в този период детето се чувства най добре с майката.Яслата е необходима за родители ,които нямат друг избор.
Детската градина е наистина необходима,защото детето навлиза в етап ,в който узрява  за социални контакти и може да бъде емоционално и интелектуално ангажирано.

# 29
  • Мнения: 5 940
Валери, да пуснем нова тема, на мен лично ми е много интересна? Ще се включа малко по късно.
На мен ми е интересна темата за признаците, по които се познава, че детето е готово за детско заведение. Иначе става просто "за" и "против" яслата или градината, а такива теми бол. Моята позиция мисля, че е ясна.

Общи условия

Активация на акаунт