Публикувана: 29 юни 2009, 08:06 ч.
Последно мнение: 4 окт. 2009, 01:43 ч.

Раждане вкъщи 4

38 306
754
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е целта на родилния дом, според една от участничките в дискусията?
Какви са мненията на участниците относно подготовката и изследванията по време на бременността, както и за изследванията и прегледите по време на бременността?
Какви са мненията на участниците относно раждането и подготовката за него?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е целта на родилния дом, според една от участничките в дискусията?
  
  Една от участничките споделя, че иска да създаде родилен дом, където да се предлага истинско водно раждане и активно естествено раждане да бъде приоритет. Тя също така желае да има мобилни екипи, които да асистират при домашни раждания. Нейната цел е да помогне на обикновените жени, които смятат, че ужасите в болниците са нещо нормално и иска да счупи стереотипа на „добрия пациент“. Идеята й е да използва уважението, което лекарите получават, за да промени отношението към раждането.
- Какви са мненията на участниците относно подготовката и изследванията по време на бременността, както и за изследванията и прегледите по време на бременността?
  
  Участниците имат различни гледни точки относно подготовката и изследванията по време на бременността. Някои от тях искат да се подготвят за бременността, като избират специалисти, които да ги подкрепят, и се фокусират върху положителните емоции. Други са скептични към изследванията и прегледите, отказвайки вагинални прегледи и записвания на тонове и предпочитат ехография само когато е необходимо. Освен това има участници, които споделят своя опит с изследванията и прегледите, подчертавайки важността на някои от тях, като например ултразвук за установяване на бременност и фетална морфология. Мненията за изследванията и прегледите по време на бременността варират. Някои хора се съмняват в необходимостта от изследвания, като твърдят, че ако се чувстват добре, те са ненужни. Други споделят положителен опит с изследванията, подчертавайки важността на навременното откриване на проблеми и компенсация на хормонални дисфункции.
- Какви са мненията на участниците относно раждането и подготовката за него?
  
  Участниците имат различни мнения относно раждането и подготовката за него. Някои предпочитат естествено раждане в домашна обстановка, докато други се доверяват на медицинските специалисти и системата. Въпреки това, всички участници желаят спокойно, приятелско и изпълнено с любов раждане.
- Какви са някои от плановете и подготовката на жените за бременността и раждането?
- Какви са мненията за приемането на фолиева киселина?

# 510 19 септ. 2009, 21:22 ч.

Мнения: 391

Интересни истории сте пуснали.

Може би съм го казвала и преди, но за мами които само четат от любопитство искам да кажа, че аз не следвам често изложените тука идеи за положителни мисли като свръх духовни способности. Това не е изискване за тези които искат да раждат нормално или в къщи.
Нямам нищо против идеята по принцип, всеки си знае какво го прави щастлив или му дава увереност в живота.
Но, не ми харесва когато жени които така и така са смачкани от системата и изплюти да са обременени с още вина, че тяхното 'неправилно' мислене е това което им е навредило. Това извинява всички други хора, които имат влияние и злоупотребяват с него.

Кюбит Wink

# 511 19 септ. 2009, 21:39 ч.

Мнения: 3 869

Споделям виждането на Шейла, че изобщо не ти трябва да си някаква духовна личност, за да раждаш вкъщи!

Искам обаче да се върна на историята на Мая. Ето аз как ги тълкувам нещата на базата на собственото си познание (личен опит и усвоено). Тя искаше още преди да забременее с първото си дете, да ражда вкъщи. Но неочаквания за нея развой на раждането (видяли й се много 24 часа) я е накарал да отиде в болница и още веднъж да се убеди, че това не е нейното място за раждане. Липсата на вяра в този момент е нещо, коеото е трбявало да компенсира следващия път. Знаеше вече много за домашното раждане, т.е. подобна на предишната ситуация не би я изненадала и променила решението й. Но вярата й в себе си трябваше да бъде затвърдена. Бебето е знело, че ще се роди във вкищи и затова е избрало именно Мая, а не някой друг. Тестът за вярата й е бил точно това, което почти никой не се наема да направи в болница, в къщи пък да не говорим. Всеки път когато се поддадем на страха и кривнем от предначертаната ни пътека, шансът ни да се върнем на нея идва, но с по-голяма трудност. Това е смисълат на човек да се учи от грешките си. Ако в бъдеще бебето й има някакви проблеми в следствие на раждането, то това ще е изцяло негов избор, а не следствие от този на Мая.

# 512 19 септ. 2009, 22:14 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Цитат на: Meg! в сб, 19 сеп 2009, 21:39

Ако в бъдеще бебето й има някакви проблеми в следствие на раждането, то това ще е изцяло негов избор, а не следствие от този на Мая.

А майката доживот няма да си прости. Спомнете си как се чувствахте първия път, когато бебето падна и го умножете многократно. Ха сега си кажете, че това е негов избор.

Хайде стига вече коментари на чужд гръб. Така е решила Мая, така е направила. Рискове има. Майката решава, ама детето може да носи последиците от това решение за цял живот.

# 513 19 септ. 2009, 22:34 ч.

Мнения: 3 869

Рисковете от секциото в случая с Мая (която е имала избор именно между неасистирано и секцио) едва ли са по-малки!
Лично аз не съм имала притеснения от паданията на бебето - а той беше ужасен в това отношение - разцепи си веждата на радиатора, дърпайки се да се изскубне от ръцете ми, падна с главата надолу от спалнята докато спеше ooooh!

, но първо, имах Арника, второ, знаех, че това е неговия начин да се научи. Има страхливи дечица, които след незначително падане, дълго време повече не пробват същото упражнение, и други, чийто заряд така ги дърпа, че никакви падания и опасности не са в състояние да ги накарат да мирнат. Аз правех най-доброто на което съм способна - останалото зависеше от него (и продължавеме така).

# 514 19 септ. 2009, 23:17 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: Meg! в сб, 19 сеп 2009, 22:34

Рисковете от секциото в случая с Мая (която е имала избор именно между неасистирано и секцио) едва ли са по-малки!

Аз питам защо в тази държава ~~няма~~ има единици лекари и акушерки, които да не отиват веднага на вариант секцио, само защото бебето е седалищно. И защо никой не практикува външното обръщане, и защо никой лекар не знае и не учи бременните на елементарни неща как се обръщат бебетата преди 32 г.с. ин утеро, и, и, и...

# 515 19 септ. 2009, 23:22 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Или сравнението е доста неуместно или аз съм дебил... Никога не съм се трогвала особено от паданията на сина ми, а при първото дори много се смях, защото той само чакаше да вляза в стаята и да се направи, че го боли и да ревне... Еле пък да се чувствам виновна! Stop

Никога не съм търчала подире му и го държа за ръка колкото да върви с мен, а не да се спира на всяка крачка...

Аз лично все повече започвам да си мисля, че повече зависи от детето, отколкото от майката... Майките се явяваме един инструмент в ръцете на раждащото се дете...
Децата идват на този свят за да ни научат на различни неща и след това на свой ред имат свои деца, които да ги научат на други неща... Доста сложна система за ограничените ни мозъци, аз поне не искам да я разнищвам докрай. Преди много се дърпах от идеята, че всичко е предопределено, но това отмина за щастие. В момента приемам нещата доста по-различно и не се трогвам особено много от "нещастията", вярвам, че всеки си ги е избрал и повикал и няма нищо общо с това колко духовно чист си... Духовност, добро, зло, щастие, нещастие... Това са си чисто човешки категории, които са един nonsense и пълна безсмислица за Природата. Вселенските закони са безчувствени...
Толкова от мен по темата! Wink

Много се отклонихме...

# 516 20 септ. 2009, 02:28 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Мисля че Лилибон говореше за първите падания, когато са още бебета. Синът ми имаше две такива от леглото и аз бях до него, но не можах да го хвана, още си ги спомням и знам как се чувствах. Никой не говори за по-късно, когато са бесни и не можеш да ги спреш изобщо.
Колкото до седалишното раждане и тук няма лекари/акушерки, които се навиват да го правят, не и в моят щат. Когато повдигнах въпроса пред моята акушерка, тя каза че това не я притеснява и че бебетата се обръщат, имало начини. Това ми беше достатъчно. Знам за момиче, което се беше решило да роди на всяка цена ВБАК със седалищно бебе, трябваше да отиде до Ню Йорк, само някаква си там лекарка ги израждала и парите бяха космически, които трябваше да роди.

# 517 20 септ. 2009, 05:55 ч.

Мнения: 1 199

Мда, и аз разбрах Лилибон така. Първото ми бебе започна да пада от 2-месечно, просто не можех да преценя добре какви са му възможностите за придвижване, стигайки до третото вече силно задобрях, раздавах го по-предпазливо и първите му падания са от доста по-късна възраст:) Определено се чувствам отговорна за паданията на едно двумесечно бебе.
Давам си сметка че никога няма да мога да живея с пълна вяра в някаква система от ценности. В природата ми е да се съмнявам, да поставям нещата под въпрос. И сигурно неслучайно става така че всеки път, когато аха - да си кажа "Това е Истината", животът ми поднася събитие, с което я опровергава. Или може би моето съзнание на скептик подсъзнателно търси такива дисонанси. Знам че вярващите сигурно не биха ги забелязали, а ако ги забележат, не биха ги интерпретирали така.
Вярвам че не всичко зависи от мен (това е противно на налагащата се сега "идеология" ли, не знам как да го нарека - the law of attraction, според която човек със съзнанието си може напълно да създаде заобикалящата го действителност, че всичко зависи от него). От друга страна обаче, твърдо вярвам че има и неща, които зависят от мен, не знам кои са те, дали влиянието ми е голямо или не, просто знам че винаги си струва да опитвам. И оттам вече идва и отговорността - тя е обратната страна на силата, която ми е дадена да променям живота си. Няма начин да смятам че нещата зависят и от мен без да се смятам отговорна за последиците от решенията ми. И за раждането е същото - вярвам че не съм безгласна буква, че поне до някаква степен мога да контролирам нещата, и точно затова се чувствам отговорна.
Момичета, тук явно сме се събрали с различни светоусещания и точно за това намирам дискусията ни за много обогатяваща Hug

# 518 20 септ. 2009, 09:55 ч.

Мнения: 5 714

Кюбит, ако все още нямаш субтитрите на желания от теб език, метни руските към нас. Ще помоля мъжа ми да ги преведе. Аз също бих ударила рамо с испанския, но няма да имам време да се занимавам.

# 519 20 септ. 2009, 10:53 ч.

Мнения: 11 510

Коте, ти докато стажува по немските клиники, присъства ли на седалищно раждане?
Аз разпитвах при нас как е - оставят избор на майката да реши как иска. Дали да пробва естествено или иска направо секцио. Интересувах се за себе си специално за третото, защото той много късно зае правилна позиция (почти през цялото време до към 32 г.с. беше напречно или седалищно разположен).
Коментарът на акушерката беше, че тя сама няма да води такова раждане, защото имало специфични моменти, които лекарите ги водят и ми препоръча след две нормални вагинали раждания да пробваме.
Прави ми впечатление тук в Германия, че колкото по-голяма е една клиника, толкова по-често прибягват до индукция или избират секцио. Не знам ти с какви впечатления си останала.

# 520 20 септ. 2009, 11:26 ч.

Мнения: 1 947

Цитат на: Вечерница© в нд, 20 сеп 2009, 10:53

...
Прави ми впечатление тук в Германия, че колкото по-голяма е една клиника, толкова по-често прибягват до индукция или избират секцио. Не знам ти с какви впечатления си останала.

Аз съм точно с такива впечатления.

# 521 20 септ. 2009, 14:58 ч.

Мнения: 1 266

Вечи, в Шарите в Берлин определено е по-медикализирано раждането, макар далеч не до степента, в която е тук. Но обстановката все пак си е по-болнична, върти се наоколо персонал... Друг е въпросът, че ако ги помолиш, сигурно ще те оставят на мира. Не съм виждала никога родилка, вързана за монитор по-дълго от 10-15 минути.

Обаче съм била на стаж и в малка берлинска болница. Приемаха само относително безпроблемни бременности, защото нямаха неонатология и педиатрия, макар че имаха винаги дежурен неонатологичен екип и необходимото оборудване, докато бебето бъде транспортирано в по-голям център. Там имаше няколко класически родилни зали (с топките, въжетата, уредбата за музика, етц.) и една "семейна стая" за раждане, която беше с много по-домашна обстановка. Там съм виждала 1 индукция с простагландин 48 часа след изтичане на водите и може би 5-6 случая на окситоцин при неефективни контракции и непрогресиращо раждане, макар че допускам, че бебето просто не е било застанало оптимално, но все пак - това беше за ЦЯЛ МЕСЕЦ!!! и средно 5-6 раждания на ден. Другите родилки ги пращаха да се разхождат в парка и ги викаха след 3 часа, или ако усетят, че нещата стават сериозни. Много се връщаха от разходка, право на родилното легло и си раждаха с по няколко напъна. Там предлагаха и акупунктура (лекарите я правеха), масаж и разни такива екстри. Храна и вода бяха разрешени. Абе, раждам там одма.

# 522 21 септ. 2009, 09:14 ч.

Мнения: 11 510

Коте, точно в такава малка клиника раждах и трите пъти аз. Не случайно съм те канила за второто тук.
Разкошен парк има около болницата, с баткото посрещах изгрева там при една от разходките, докато чаках развитие на разкритието, а каква песен се носи от гората наблизо - масло за душата.
При нас разрешават и да си носиш диск с музика или те питат каква искаш да ти пускат. Във ваната слагаха етерични масла и действаха невероятно отпускащо в хармония с музиката.

# 523 21 септ. 2009, 15:06 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Ех толкова добре звучи всичко това, яд ме е че при нас е толкова медикализирано раждането. Когато проучвах законите в моят щат, се оказа че нямаме нито един Birth center, или родилна къща. Има два в съседните щати и аз се бях навила да пътувам, но те ми отказаха защото съм била ВБАК, а пък техните malpractice insurance не им позволявали да израждат ВБАКс. Ръководството на Асоциацията по гинекология гласи, че трябва да има персонал за операция 24 часа на разположение, което включва и анестизиолог, а това го няма в по-малките болници, и изобщо в родилните къщи. Когато говорех с моята акушерка за това тя каза, че нямало никаква разлика да се ражда в такава къща и у дома, единственото било че такива къщи са близо обикновено до болници в случай на нужда от трансфер.
Изобщо всички болници, които са по - естесвени и натурални тук не позволяват ВБАК. Затова единственият ти шанс е да раждаш у дома.

# 524 21 септ. 2009, 16:07 ч.

Мнения: 1 199

И при нас е както при Сипируми. Аз съм в голяма болница и затова там се съгласяват на ВБАК, но раждането е много медикализирано. Вчера бях на посещение в болницата, е, поне вече по време на напъните разрлешават позиции различни от хоризонталната, ама накрая пак трябва да си в класическата болнична позиция, "защото лекарят не може да лежи на пода, докато ви изражда бебето". Confused

Интересно ми е за болницата на Кюбит, явно е някакво изключение на континента.

Препоръчани теми

Тема Незабравима ( Unutulmaz ) 150

🐑Фермата сезон 6 Тема 11 /15.11-22.11/

СЕДМИ клас – 11 – Късмет на Първо класиране! (02.07.2018–08.07.2018)

2 767
Набори

🐑''Фермата 6: Пътят на една мечта'' - тема 14 - ФИНАЛ /06.12 - 12.12/🐑

Причина:

Причина: