Раждане вкъщи 4

  • 38 245
  • 754
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: X
meg!,
аз следя темата, писах някъде в началото, така, че никак не се чувствам нова тук.
Разбирам, че в България нещата са различни, ужасът в болниците е пълен и т.н.,
но смятам, че не си прочела добре това, което написах. ще го повторя:
Подкрепям с две ръце домашно раждане, при положение, че жената се е подготвяла за него още от преди забременяването, има покрепата поне на съпруга и е се е застраховала поне малко в случай на непредвидени ситуации.
И да не забравяме: сравнително безпроблемна бременност.
Както се изказаха по-горе, а и аз го подкрепям, не мисля, че фистула спада към тази категория, а и жената няма никаква представа с какво се захваща, т.е 5 седмици до раждането, а единствената й информация е от форума. Така го разбрах.

На Лорчето пожелавам успех и да намери най-вярното решение за себе си. Да прецени добре рисковете и знанията си и в оставащите 5 седмици да потърси помощ, ако иска домашно раждане.

# 616
  • Мнения: X
В Норвегия са големи идеализатори на естественото раждане.
По принцип имаш избор да раждаш в болница, без помощни средства, в родилни зали, които приличат на дневна, в присъствието на мъж, деца, баби, каквото ти душа иска. Вана, топли компреси, акупунктура са болкоуспокояващите. Само, че ако стане усложнение, веднага има възможност за намеса.
Бебето ти се дава на гърдите секунди след раждането, после го мият и мерят и пак ти го връщат.
Друг вариант: раждаш в къщи, но в присъствието на специално подготвена акушерка и възможност за постъпване в болница. Ако живееш на някой забравен фиорд, без възможност за транспорт до болница, може и да не се съгласят да асистират на подобно раждане.
Трети вариант: раждаш в къщи на собствена отговорност, без да си подготвен, само чел тук там по форуми-смятам това за абсолютно безотговорно.
И още: раждане в болница, с епидурал, газ и други подобни, това не е срамно, пак ти дават веднага бебето и всичко останало е като при безмедикаментозното раждане.  
Лъки, не ме разбирай погрешно, аз също се притеснявам от неасистираното раждане и на този етап не бих го избрала за себе си и бъдещото бебе, но тук не е Норвегия.  Sad Тук на родилката се вика, принуждават я на какви ли не манипулации, отделят я от бебето и.
След раждането се чувствах омерзена и дори изнасилена. Тази травма надали ще мине скоро. Така че много добре разбирам майките, които се решават на това. За съжаление при много от тях това не е избор, а по-скоро липса на такъв.
Лорчето, успех от мен! Нямам какво да добавя към нещатат, които са ти писали другите. Единствено не знам как се процедира при пукане на водите в твоят случай. Може би е добре да обмислиш вариант болница, ако раждането не прогресира достатъчно бързо.

Жалко е, чЕ ВСЕ ОщЕ Е  така. Едно раждане си е изпитание. Упражнение да пуснеш контрола над ситуацията. И тук акушерките и лекарите те "изнасилват", но малко по-човешки май.
И тук много жени са с травми от раждане, психически и физически. Гаранция няма. Но разбирам ситуацията в БГ.

# 617
  • Мнения: 3 869
Лъки, извинявай, явно не те бях разбрала първия път  Embarassed

Ето какво намерих за раждане на второ дете след фистула в следствие на първото раждане, която не е затворена. Раждането е станало у дома и на всичко отгоре във ваната!!!

.... I have had a perianal fistula since after my first birth (hospital, episiotomy, poor repair...) in 2005. The repair performed after the birth did not work. I did not go in for another repair (or even a check up, b/c I didn't really know what I had). Then I got pregnant with my second child. I had a water birth at home with a midwife. It was great. I tore through the fistula, which I was prepared for. I went to the hospital, got a repair from the "drop doc" as they called him, and signed myself out to go home. The fistula reopened about 3 days later. This past June I attempted another repair with a different OB. I was not informed that the repair surgery (done under local anesthetic in his office) might not work. Which it didn't. Since then, I have gone through a colonoscopy (to check for Crohns, which came back neg.) and been to a GI specialist who said that I needed to see a colo-rectal surgeon. But there isn't one in my town, so I put it off. Now I am pregnant again. The fistula has yet to be repaired. I dont know how I am going to handle this. I have not been to a doctor or my old midwife yet, so I guess time will tell.
Hope this helps others to know they are not alone.

Текстът е от тук: http://www.mumsnet.com/Talk/general_health/597133-perianal-fistula Има и още подобни.

# 618
  • Мнения: 557
Мисля, че само Лорчето може да каже до колко е подготвена за домашно раждане.
За мен подготовката за такова раждане е много повече на подсъзнателно ниво, отколкото на съзнателно. Не на всички хора им е нужно да успокояват съзнанието си с "технически" решения. За всеки тази нужда е в различна степен. Ако някой се чувства сигурен в способностите си, дори и без да има отговор на всички съзнателни въпроси, които изникват - тогава той е толкова подготвен, колкото и този, който се чувства сигурен след успокояване на собствените си мисли.
Раждането е подсъзнателно. Колкото по-малко позволим на съзнанието си да го усправлява - толкова по-добре според мен.
Ако присъства тази вътрешна сигурност, че всичко ще е наред и аз мога да се справя, тогава най-вероятно така да стане.

Лорче, няма какво да те приятеснява увитата пъпна връв. Аз самата съм родена с три пъти омотана пъпна връв, а моето последно бебе се роди с два пъти омотана пъпна връв. Просто я размотах, след като излезе бебето. И не съм се шашкала, че това ще навреди по някакъв начин. Бях сигурна, вътрешно уверена, че всичко е наред с бебето и в момента, в който размотах пъпната връв тя започна да си диша нормално.

Не знам как по друг начин да го кажа, но за мен раждането е много много далеч от съзнателно действие. Съзнателните действия и въпроси текат през цялата бременност. Но при започване на самото раждане съзнанието остава на заден план. Всичката информация която се предава и майката получава, се получава по друг начин. Много по-дълбок, истински и моментален.
Точно затова си мисля, че спокойствието и необременяващата обстановка е много важна, защото иначе този "вътрешен глас" просто се заглушава от всичко останало.

# 619
  • Мнения: 1 266
Megi,
Лорчето има фистула, която свързва дебелото черво с влагалището (ректовагинална), а не перианална фистула. Различни неща са.

# 620
  • Мнения: 3 869
Лорче, ако си решила твърдо за домашно раждане, пиши ми на лични да те свържа с моя хомеопат. 5 седмици не са много време и не знам дали ще може в този срок да затвори фистулата, но със сигурност ще ти даде лекарства, които ще предпазят бебето от инфекция и ще ти помогнат на теб да се възстановиш много бързо ако имаш някакви разкъсвания.

Срещала съм няколко майки, които искат по принцип да родят вкъщи, но някак тове е само като хубаво пожелание за тях; нямат хъс и увереност да го постигнат, лесно се обезкуражавт. Това е добре за тях, понеже така попад в по-сигурната в техния случай болнична среда. И всяка си взима поуките от това  Hug

# 621
  • Мнения: 391
Лорче, само исках да ти пратя добри пожелания независмо какво решиш да правиш. Мег е дала отговори на въпросите ти. Само ти лекси знаеш какво можеш да преживееш не само физически, но и психически. Второто изобщо не е за подценяване. Мога да кажа, че тъй като идеята за раждане в Българска болница ми е една от кошмарните, не мога с лека ръка да подтикна друга жена да се подложи на такова.
Ние сме тука за морална подкрепа и каквото можем да ти помогнем, но става въпрос за твоето тяло и твоето дете. Всичко ще е на твой гръб, каквото и да предприемеш. Затова вникни дълбоко, помисли, почувствай и реши  Hug

Ох, ето едно бързо линкче с мама която е родила във вода след ректовагинална фистула, без проблем (последната) - http://www.welltellme.com/discuss/index.php?topic=24191.0;wap2     

# 622
  • Мнения: 1 947
E, явно дефиницята за "много" и за болка" са според човека... Моето бебе се обърна отдясно, когато започна раждането и действително в края на всяка контракция имаше болка в долната част на гърба. Но всички контракции и напъни си бяха абсолютно безболезнение, а тази болка в гърба не беше силна, просто беше неприятна и нямаше смисъл от нея - гореща струя вода на това място в края на всяка контракция и клечаща поза бяха всичко необходимо, за да изчезне  Grinning

Да, всеки има различен праг на болка. Казвам, че това е риск. Раждането също така протича по-бавно, когато бебето е с гръб отдясно. На сайта на Естествено има статии, в които са описани инверсия и техника с ребозо, които помагат за обръщането. Те биха били полезни, независимо къде и как ще се ражда.
   Да ви кажа, нито някаква по-различна болка усетих, нито акушерката или гинекологът
са ми казали, че това е риск, а пък бебето си беше така откак се намести, та до раждането
и беше доста бързо за първо раждане. Може би, ако се притеснявах И за това, щях да забавя процеса.
   Най ми е криво, че Лорчето не я подкрепя мъжът и. Sad  Hug

# 623
  • Мнения: 2 185
Малко завой в темата, но да ви разкажа какво ми се случи  Simple Smile . Миналата нощ сънувах, че раждам в къщи  Grinning . Всичко беше много детайлно, чак не можах да повярвам, че нямам бебе като се събудих  Joy . Та раждах не у нас, ами в апартамента на баба ми и дядо ми в бг  Thinking , което е меко казано странно. Родих момченце, много добре си го спомням как изглежда, и мъжа ми го беше кръстил Крис, някак тайно от мен, без да ми каже. Аз разбира се бях бясна, защото това име въобще не ми харесва и исках да го преименувам. След 7-8 часа родих и плацентата, бях забравила за нея...абе много истинско беше всичко. Даже се будих на няколко пъти, но после си заспивах пак и си продължавах същия сън от където е спрял. Спомням си, че нямах никакви разкъсвания или болежки  bowuu . Единствената тъпотия е, че сънувах, че раждам плацентата опакована в някаква банка, като тези, в които съхраняват кръвта за преливане  ooooh! .
Та, така...според вас дали има нещо, или по-скоро е игра на въображението ми  Rolling Eyes? В смисъл може ли да се вярва на образа на бебето, пола и така нататък. Аз мечтая за момиченце, а напоследък все по-често несъзнателно, но много натрапчиво си мисля, че първото ми дете ще е момче, даже май се примирих с тази мисъл  Rolling Eyes .

# 624
  • Мнения: 3 869
Клерет, според мен са и двете Simple Smile Т.е. силните си съзнателни жаляния изплуват в съня, но има нещо и от "другата страна" Wink И аз много исках момиче, винаги съм искала момиче да е първото ми дете, но като се появи в пространството беше ясно, че няма да е момиче; сега за второто също знам, че ще е момче и нямам никакви претенци; просто децата си избират най-подходящия пол, аз няма какво да искам, знам че това е възможно най-доброто за тях и не мога да не се радвам на избора им Simple Smile

(само да поясня, да няма обърквания: не съм бременна, просто второто дете вече се е "загнездило" в пространството около мен Simple SmileSimple Smile и чака)

# 625
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Кларет, само ти знаеш къде е истината и къде съня.  Simple Smile Може би само времето ще ти покаже дали е вярно или не това, което си сънувала.

# 626
  • Мнения: 329
И аз много исках момиче, винаги съм искала момиче да е първото ми дете, но като се появи в пространството беше ясно, че няма да е момиче; сега за второто също знам, че ще е момче и нямам никакви претенци; просто децата си избират най-подходящия пол, аз няма какво да искам, знам че това е възможно най-доброто за тях и не мога да не се радвам на избора им Simple Smile

(само да поясня, да няма обърквания: не съм бременна, просто второто дете вече се е "загнездило" в пространството около мен Simple SmileSimple Smile и чака)

Много интересно, и аз мен важи същото Simple Smile Даже име му измислих вече, за разлика от сега, когато две седмици Бубу седя без име, и още му викаме Бубу (е, скоро започнах да му казвам Ники, и странно, че макар да не бяхме използвали преди това име, той още отначало започна да се обръща на него; да поясня, че майка ми го нарича така, тоест не е да е свикнал на интонацията на моя глас. Интересно Simple Smile)

# 627
  • Мнения: 329
E, явно дефиницята за "много" и за болка" са според човека... Моето бебе се обърна отдясно, когато започна раждането и действително в края на всяка контракция имаше болка в долната част на гърба. Но всички контракции и напъни си бяха абсолютно безболезнение, а тази болка в гърба не беше силна, просто беше неприятна и нямаше смисъл от нея - гореща струя вода на това място в края на всяка контракция и клечаща поза бяха всичко необходимо, за да изчезне  Grinning

Да, всеки има различен праг на болка. Казвам, че това е риск. Раждането също така протича по-бавно, когато бебето е с гръб отдясно. На сайта на Естествено има статии, в които са описани инверсия и техника с ребозо, които помагат за обръщането. Те биха били полезни, независимо къде и как ще се ражда.

Моето бебе също беше отдясно и честно казано не е беше кой знае какво, но вярно, че доста време отне (около 20 часа от по-сериозните контракции). В смисъл не бих казала, че болката беше непоносима, даже не съм сигурна дали да използвм точно думата "болка", по-скоро беше много силно стягане, така де - контракция, или както понякога съветват в литературата да се нарича - експанзия Simple Smile

# 628
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Аз не съм много сигурна за второто. За първото знаех много отдавна, че ще е момче. Но за второто... имам няколко сънища, които ме навеждат на мисълта, че може би ще е момиче, но не съм сигурна дали е просто мое желание или наистина ще е момиче. Ще видим!  Simple Smile

# 629
  • Мнения: 511
Гледам ТВ 7 и се радвам на прекрасното участие!! Определено водещата тук се отнася по-адекватно и не подхожда предубедено! Много ме радва, не спирам да се усмихвам!!! Дано да го гледат повече жени!  bouquet

А, да не забравя - малкия принц е прекрасееен! Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт