ФЕВРУАРЧЕТО палаво, пюренце вече папа и изобщо не му пука,че постоянно се цапа

Да се изтипосъм и аз веднъж на първа страничка  

Да ама не  

Айде да ви почерпя и да ви благодаря за стиснатите палци 

Тони е приет в художествената гимназия в Сливен. Голямо напрежение беше  подготвя се само 1 месец. Четири години казваше, че ще кандидатства в езикова гимназия... Но аз бях убедена и вътрешно знаех, че ще се занимава с рисувана. На прощъпулката си хвана от питата боичките.
Гея  знам, че искаш да ни предпазиш от многобройните  проблеми свързани със захранването  и като гледам се справяш добре, не е нужно да спираш - твоите съвети винаги ще са от полза и то на болшинството.
Аз пък не знам защо и откъде съм си набила в главата, че късното захранване изнежва като цяло организма 

Еее, Бетунга, честито  Нека му е на късмет и да му върви, а скоро да гледаме негови изложби

Betunga,ЧЕСТИТО! Голямо постижение! Тони сигурно е много горд от себе си!

Този спор само на мен ли ми изглежда като да "направиш от мухата слон"?! Аз не виждам нещо обидно в поста на Гея... Не се напрягайте излишно!  

Ах,да!Найема,страхотна снимка!Бебка е тръгнала да слиза направо! 

Бени, Честито  Да Ви е жив и здрав първородния син, да се гордеете много с него 

Ох, аз тези дни ще започвам захранваме - другата седмица май, да видим, иначе днес Гошко след като явно се наяде, реши да ме захапе, звездички ми излезнаха 

Хайде и аз в новата тема  
Теди  

naiema малката страшни пози вади, така се смяхме с милото снощи като видяхме снимката   Явно с моята калпазанка ще са си лика-прилика. Последната й мода е да се вози в количката /коша за новородено/ по корем, изправена на ръце и да гледа наоколо, ако съм махнала сенника й. Голяма сме комедия, до сега не съм виждала друго такова дете. А и сама си се обръща в количката  

Вчера щях да давам отчет от консултацията, но не ми стигнаха силите. Та за който се интересува вече сме 7кг. и 62 см. - миньонче расте, като майка си. Но мен не ме притеснява това, по-кофти е да  расте бързо.
Говорихме с педиатърката за сядането, за захранването ... кефи ме, че и тя като мен не бърза с нещата. Каза ми постепенно да я изправям, а не изведнъж да я цопна седнала и подпряна с възглавници.
За захранването - ще започвам след шестия месец, лека-полека. Аз не съм привърженик на бързането, а и мъжът ми и той, за което се радвам. Има време за пържоли и пържени картофи ..... Обаче от сега ми се стъжва като си помисля каква хамалогия е сравнено с кърменето ...... чудесия направо.   Мисля пюретата сама да си ги правя, но първо ще започна с готови, заради количеството. По-късно, като прояде по-големи количества ще забърквам повече и ще заварявам в бурканчета. Така ме посъветва педиатърката, но като му дойде времето ще видим дали ще стане така.

Момичета, не се засягайте от съветите на Гея и другите мами с опит - те само от добро го правят.   Иначе, ако не им пукаше за вас и малчовците, няма и да коментират. Всеки има право сам да си троши главата   Аз за себе си съм решила да не бързам с нищо спрямо малката, а особено след като прочетох стихотворението ВИНА , което една мама беше публикувала, но тъпата ми глава не е запомнила името й, за което се извинявам
А за това как звучат думите - то всеки си има собствен изказ и начин на писане. Един пише дълго и обстоятелствено, други само маркира най-важното, трети, като мен мисли по сто часа как да напише правилно това, което мисли и редактира правописните грешки   Просто четете между редовете и извличайте максимално ползата за себе си

Стига съм писала, дано някой го прочете .........

Коригирам се, Мечолана беше постнала стихотворението ВИНА  

Бетунга, честито! Само шестици да носи 

betunga ,браво!Страхотна новина!И ние почти всички в семейството рисуваме,надявам се и Белослава да позавлече нещо от таланта ни и да го доразвие,разбира се!

Гея,и на мен ми е помагала многократно със съветите си,за което и благодаря 

Ние в момента ядем и май се наакахме,така че после ще дописвам 

Бетунгаааа,браво на твоят син,браво  
Да почерпиш по бира на АРТА  
Споделям мнението на Мия ,че Гея го прави само от добро чувство и за да ни предпази,за което едно голямо БЛАГОДАРЯ  
Ааааааааа Мия и ние се возим по корем и с вирната глава,това е последния хит на моята хубустница 

Бетунга   !
Относно сядането.... моята щерка едва я удържам, постоянно иска да сяда. Онзи ден мъжа ми направо щеше да падне, нашата девойка от почти напълно легнало положение на шезлонга сама се изправила и седнала

Момичета, нормално е да има по-предпазливи майки, както и по-спокойни и смели, колебаещи се, слушащи само педиатъра си или инстинктите си. Със сигурност всяка иска най-доброто за детето си и взима информирани решения. Нека да споделяме опит без излишно напрежение.
Хетера, права си за това, че не мога само да съм залепена за бебка- и за нея и за мен не е добре, но наистина няма на кого да я оставя изобщо! Дори за 1 час в работно време - много е гадно. Свекърва ми не е в Бг, сестра ми работи до много късно, майка ми е до 17.30, но не смее да остава с малката и не мога да я накарам, а таткото все си намира работа. И така си ходя с обрив по ръцете, счупен зъб и нужда от ендокринолог, мамолог, масаж...
И браво на художника!

Между другото за сядането - съвсем наскоро питах тук педиатърката, тя каза след 6-тия месец да я слагам да сяда и изобщо всичко, за което Дорето пусна темата и се изпокараха. Понеже моята девойка не се обръща, но за сметка на това се опитва да седне, като я сложа по корем се напъва да пълзи, питах един педиатър, на който имам много доверие и до сега винаги е бил прав - пише в Зачатие, Бърди. Та той ми каза - не ограничавайте двигателната активност на детето. И аз смятам да я оставя спокойно да си се движи Та скоро очаквам и ние да се возим по корем в количката

Хайде в новата тема. Теди мерси отново душа  
 Бетунга честито. С твойто голямото чаве ще сме малко нещо колеги. И моя милост завърши средното си образование в художествената, само дето аз си знаех още от детската градина че това ще уча, въпреки че горкия ми баща до последно се опитваше да ме накара да уча в математическата. Но аз събирах и сега е така 2 и 2 с калкулатор. Може би днес от практична гледна точка щеше да е много по-добре да съм някой икономист,а не художник(средно) и историк( висше), но пък нямаше да съм щастлива. Не съм по точните науки. Та да ти е живо и здраво детето, да учи и да сполучи и изложби да прави по световните културни столици, а ние да ги посещаваме и да им се радваме.
 За захранването, и аз не виждам да има спор, просто всеки изказва мнение. И всеки има глава на раменете си да мисли. Ето примера нашите наборчета - Ачо и Пламена. На една дата са ама си ги храним различно с Марианка. Ние бяхме на смесено хранене, кърма и АМ , а те само на кърма. Аз започнах леко да давам пюренца от 2-3 седмици, те ще чакат още. То и ние да бяхме само на кърма и аз нямаше да му мисля много и щях да почакам още. Та ей на 2 деца на еднаква възраст ама различно гледани и определено не мисля че е грешно. Нито на мен ми е минало през ума да давам акъл на Миа, предполагам и тя не е мислела. Почти всеки ден сме заедно и си виждам как дечицата си растат и хубавеят. Естествено обменяме опит, но всеки си преценява за себе си.
 Аз постоянно си задавам въпроса сега ако направя еди какво си няма ли да му се отрази след години на нещо си. Но като се замисля то така плахо ще си карам до откат. Нали знаете лафа "ако Ботев беше с каска ..." Та за себе си съм решила да правя нещата както ги усещам. Чета много и съм благодарна за това на всяка от вас, която пуска линкове за която и да е теза. Много ни е от полза. Ето защо моля ви никой да не спира да пише. Всички сме тук за да си помагаме.
 Сферичке ще ти кажа нещо, което аз за съжаление много рядко правя. Но осъзнавам, че е по-добрия подход и мисля да поработя над дъртия си характер и да почна и аз да си признавам грешките. Съдя от собствен опит, как се чувства човек когато отсреща му признаят, че са сгрешили. Дори и вината да е на двамата. Та за общото благо на тримца ви си мисля, че е по-добре да привикаш Румен и да му покажеш че съжаляваш за това което си казала. И че е било вследствие на натрупаната умора и нерви. Че му влизаш в положението, колко му е трудно и на него.....и т.н. с 2 думи изчеткай го. И после като се кротне без да мрънкаш му обясни колко ти е напрегнато и на теб и че понякога си изпускаш нервите и искаш разбиране да има и от него. Малко помощ......
 И пак ти казвам , че то на думи е по-лесно ама на дела ....и аз не знам. Но така виждам нещата. Защото вие сте много хубава двойка с прекрасно детенце и не си заслужава заради тоя трудния период на недоспиването и нервите да си разбивате връзката.
 Но ти си го познаваш най-добре, а и аз си мисля, че вече сте се  здобрили, няма как за една манджа да се изнася някой от вкъщи  
 Стига съм давала акъл , че то не е зле и аз да се кротна малко, че само фуча и мрънкам на мойчкия, ама добре че е добра душа та стиска зъби.
 Хайде това се сетих , то имаше и още много други неща, ама аз нещо не мога като Дидето и Надето да запомням по много и все забравям   пък като се сетя после или няма време или не ми се пише  
 опс
Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 5 нови отговора. ...... мдаааа пък и съм от бързите така май пак ще си се кютна на любимата трета страница 

Ами честно да си кажа в началото се притеснявах, че специално й е рано за сядането, но в крайна сметка съм я оставила да прави каквото си иска. Тя като цяло е с много добра двигателна активност - държеше си изправена главата още от раждането, започна да се обръща и от корем на гръб и обратно в първата седмица на третия месец, сега пък седи.... Направо не ми се мисли като проходи..
Иначе е трудно като няма на кой да оставиш детето, нашите баби са далече, таткото ни работи доста и двете си се гледаме само. Но засега се справяме.

Пепи, много хубаво си го написала - и за захранването и за семейството 

Това, което пропуснах е да драсна някой ред и за семейните драми 
Аз по принцип съм си чепата, поне бях като бях на годините на Сферичката и другите млади мами  Баба ми казваше "Всичките терсене /каква хубава дума/, а ти наопаки!"  С времето обаче си седнах на д...то и мисля преди да говоря, в повечето случаи  Та каква ми е мисълта - в семейния живот трябва со кротце, со благо. И моя мъж ходи на работа и се връща в 19ч. уморен, но ако му кажа с мил тон да направи нещо - не отказва. Ако обаче му се тросна нещо и той си ми го връща. Аз имам и една тактика, за която май някой спомена - да дадеш право на избор. Така една вечер, след като хапнахме трябва някой да измие съдовете. Аз питам милото - какво избираш: съдовете или да се занимаваш с малката. Той избра да се занимава с детето. Аз казвам ОК! Ама тя нещо вкисната и като се разрева ............... По едно време идва той в кухнята, каталясал от разнасянето й още повече и вика: Трябваше да избера чиниите  .........   

и со малко кютек 

Мартеничке , много съм съгласна с теб за кампанията 

Днес ни биха третия Пентаксим и малкия киселее яко. Започвам да се притеснявам, че освен леко деформирана в талията ще придобия несиметрично дълги ръце и леко заострена гърбинка....