Отворените връзки/бракове.Къде остава семейството като понятие ?

Аз в общи линии мисля, че си изясних неизказаното.
Но то не се решава с отворен брак, в никакъв случай.
Изневярата си е изневяра, ако единия не я приема, не трябва да научава за нея и точка.

Но не е това начина да върнеш радостта си от живота де.

Според мен искаш разнообразие в секса. Искаш нещо нестандартно. Натам ме водят мислите ми. Само тръпката ли търсиш или просто партьори за нови преживявания. Само флирт би ли те задоволил?

Бих предложила отворен брак на мъжа си, ако по обективни причини /заболяване например/ не можем да правим секс един с друг. Но, ако сме живи и здрави, дай Боже, не мога да сси представя аз да се наконтя, гримирам, парфюмирам и му кажа "Чао, скъпи, отивам на среща, да се забавляваш много без мен"
Ако имам сексуални липси, които мъжът ми не може да удовлетвори, ще се крия, за да се виждам с другия. Ако имам не само сексуални, но и емоционални липси, не виждам как ще се скрия.

Няма такова животно като отворен брак.Когато брака започне "да се отваря" и в него да влизат и излизат нови хора,става като на гара...всеки може да влезе и излезе.
И тук вече семейство няма.Има двама души,които са решили,че на този етап е най-удачно да представляват семейство.Причините-те могат да са най-различни-децата,финанси,общ бизнес,който трудно ще се раздели,удобство...не на последно място.Щом и двамата са съгласни ,си казват "Защо да се развеждаме?Така ни е добре,никой на никого не пречи,няма разправии по разводи,издръжки и т.н...."
Ако човек получава всичко от партньора до себе си ,какво търси извън брака?
В такива отворени "семейства" няма любов .По-скоро удобство,което задоволява и двете страни.
Да не говорим ,че това отнема и много от времето на децата  ,което родителите биха прекарали иначе с тях...

Любовта е егоистична. Там, където има истинска любов, няма място за "външни" лица.
Случвали са се изневери от моя страна и мъжът ми знае за тях, но това е съвсем различно. И двамата сме против отворените бракове.

Хммм, къде точно е разликата?! Да не мислиш, че в отворените бракове изневерите са под път и над път /просто се случват понякога, но партньорите не изпадат в див ужас от подобни случки/.
Точно отворен брак сте, ама отворен едностранно...

Не, просто не ми се впуска в обяснения. Това беше определен период, който приключи много отдавна.

Не мисля, че ако жената прави секс с друг или други или и двамата го правят с др. партньори, те са вече вън от семейството.
Получава се нещо друго - тези - Страничните секс партии навлизат в семейството - къде индиректно, къде директно ... И нищо вече не може да е същото.

Семейството остава в миналото, я погледни статистиките какво става.

Китана, мисля че при теб отворен брак няма как да се получи, т.к мъжа ти ревнува, но сериозен разговор може да помогне. Аз не разбрах, ти искаш да излизаш с приятелки все едно си свободна, да си флиртуваш и ако евентуално някой те заинтригува да си го изчукаш? Или просто с флирта ще се задоволиш? А не може ли да си наемете детегледачка само за веднъж седмично примерно да излезете някъде само двамата с мъжа ти на "среща". Аз не ставам за отворен брак или не съм дорасла за такъв, не съм от най ревнивите, но определено не ми е приятно някой ако флиртува с мъжа ми какво остава за изневяра От старна на мъжа ми пък е абсурд, той е ужасно ревнив макар, че с годините и с моя помощ доста се контролира и все пак понеже аз съм човек, който много обича социални контакти излизания на кафе и т.н с много разговори съм постигнала съгласие със мъжа ми по това отношение и нямам проблем (отвреме на време се опитва да мърмори ама бързо му минава  ) Излизам всеки две седмици на женско парти, на кафенце с приятелки и отвреме на време викаме детегледачка и излизаме на среща само двамата, действа ни много зареждащо отиваме в ресторант поръчваме си вино говорим си сладки приказки все едно сме сингъл и така. Аз се задоволявам само с флирт, не искам да изневерявам макар и да съм си го помисляла, но при мен ако се отдам на флирт и си легна с друг мъж автоматично страста ми към другия ще изчезне, колкото и да го обичам това го знам от опит с предишни връзки, ако евентуално някога не се удържа ще ми е доста трудно да възвърна страста си към съпруга. Пиши повече подробности малко ми е неясно кое точно те задушава, май не е само липсата на излизането с приятелки 

П.П Незнам какво толкова се чудите на azaf, според мен е напълно възможно, но си зависи от хората, в света е пълно със суинг клубове, където хората си менкат партньорите и си живеят щастливо. Аз не мога да си го обясня, т.к не е присъщо на моята природа, но е факт че съществува 

Това ми  е въпросът към тези, които практикуват отворена връзка- как успявате да съхраните страстта си към  постоянния партньор?

Ми,не е .Но предпочетох като правя темата и като пиша по нея да не казвам директно някои неща.Някои от жените ме разбраха.
Мъжът ми ревнува,почва да ме притиска,цупи се като излизам,направи ми ужасна сцена на ревност един два пъти.Един вид ,ако можеше,щеше да ме върже за крака на кухненската маса .И колкото да отрича,си личи от 3423 километра,че е така.Смята,че ревността е част от любовта.Аз съм на друго мнение.Имаме и други проблеми,детето е в особен период,90 % от времето съм сама с нея и на мен всичко това ми идва в повече явно .И почвам да си мисля разни неща...........Но съм против изневерите,лъжите.
Не става въпрос за секс с някой друг мъж.Не е това.Но си мисля други работи.
Така...за "отворения " брак.Аз не си го представям като секс маратон или постоянни оргии,или постоянно изневеряване.
Но ,ако мъжа ми се съгласи на отворен брак,то тогава това означава,че е решил,че може да сдържа ревността си.Ще се сдобия с по-голяма свобода.Няма да ми прави сцени,когато говоря по-свободно(дори не да флиртувам)с други мъже.Всъщност,не съм сигурна какво ще донесе това.Може и изобщо никой да не прави нищо с никой чужд,но мисълта,че аз мога да погледна друг мъж по  по-особен начин няма да му е толкова страшна.Той просто ще го е преживял в себе си.Той ще знае,че аз ще му кажа всичко,ако ме попита и затова няма да се страхува.Тук вече има неща,които ние си знаем само помежду си.Познаваме се достатъчно.И така може да се окаже,че не живеем в отворен брак,ами просто сме приели мисълта,че другия би могъл да бъде привлечен от друг човек и нито той,нито аз ще правим драми от това.Има и още-аз съм твърде далеч от идеалистичната мисъл,че изневярата ще избяга от нашето семейство.Все някога ще се случи.Дали от моя или от негова страна.Но аз съм осъзнала за себе си,че повече ме плашат лъжата и изоставянето,отколкото секса с чужда жена.А това дали някога ще се влюби в друга....това не мога да спра.Ако е писано,ще се случи,ако не-по-добре.И така...

Ето,мисля,че успях накратко да предам повечето от своите мисли .Има и други,но ...това май е по-важното.

Изобщо не се надявай човек,който ревнува,да се съгласи на по-свободни отношения.Няма как да стане,няма и да го превъзпиташ.Може ,в най-добрия случай,да сдържа донякъде ревността си...и то ако ти не му даваш много поводи за това.Но да те гледа как флиртуваш и да не му пука...това ще означава ,че вече не му пука и за теб.Може и да има хора,на които им е все едно  /като Азаф и мъжа й/но те са единици на милион.А така както описваш твоята половинка,не е от хората ,които ще се примирят с нещо подобно.
Така че или ти ще трябва да преразгледаш желанията си за връзката ви,или нищо добро не ви чака...за съжаление.   

Така описано звучи като идеалният вариант. Ако успееш да го убедиш ще спечелите и двамата. Но трябва подход.