- Публикувана: 18 авг. 2009, 12:36 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2009, 02:04 ч.
И най-малкото ни ЮЛЧЕ на годинка вече стана (тема 125)
ООО, Кети, помня и още как. Представях си тоя момент и сега ми е страшно мило. И като ме води нанякъде, и като хапва с аптетит и издава едни много сладки мляскащи звуци, и като ме целува и прегръща, и като си приказва, и се търкаля в леглото докато ме закача. Абе много незабравими моменти има, направооо 
Колкото до децата и проблемите, тепърва ще има да се изненадваме "колко лесно ни е било преди"
Само като се сетя за пубертета и как "никой не е толкова умен като мен, и не ме разбира" и т.н., т.н., а сега съм на фазата "права е била мама" 
Отивам сигурно към фаза "права е била свеки" 
Изобщо да си родител е едновременно най-трудното, най-страшното и най-най-хубавото и стойностно нещо на тоя свят.
Колкото до децата и проблемите, тепърва ще има да се изненадваме "колко лесно ни е било преди"
Само като се сетя за пубертета и как "никой не е толкова умен като мен, и не ме разбира" и т.н., т.н., а сега съм на фазата "права е била мама" Отивам сигурно към фаза "права е била свеки" Изобщо да си родител е едновременно най-трудното, най-страшното и най-най-хубавото и стойностно нещо на тоя свят.
много благодаря за отговорите 
Мати хич не е малък за уолкър защото както знаете е от по-мързеливичките и очаквам прохождане най-рано след месец...този уолкър Julie.k много ми допадна, защото после може да се ползва като количка за яздене, откъде мога да го поръчам?
а тези дървените играчки Нинче са страхотни. От всички играчки които има (а те вече са 3 коша
) Мати се заиграва най-много с дървения пъзел и дървеното влакче...
"Изобщо да си родител е едновременно най-трудното, най-страшното и най-най-хубавото и стойностно нещо на тоя свят." - Аелия това май е най-мъдрото нещо което съм чувала напоследък
Мати хич не е малък за уолкър защото както знаете е от по-мързеливичките и очаквам прохождане най-рано след месец...този уолкър Julie.k много ми допадна, защото после може да се ползва като количка за яздене, откъде мога да го поръчам?а тези дървените играчки Нинче са страхотни. От всички играчки които има (а те вече са 3 коша
) Мати се заиграва най-много с дървения пъзел и дървеното влакче..."Изобщо да си родител е едновременно най-трудното, най-страшното и най-най-хубавото и стойностно нещо на тоя свят." - Аелия това май е най-мъдрото нещо което съм чувала напоследък
Да се разпиша и аз най-накрая, че ми домъчня за форумчето. Надявам се всички да сте добре.
Честито със закъснение на всички рожденици, които пропуснах. Честито и на младоженките!
При нас няма много ново. Не съм водила Боян на консултация от мн време, та не мога да се отчета.
Днес бяхме спешно при лекар, че се обрина и се оказа токсична реакция от ухапванията на една бълха. Алергично ми е хлапето и трябва много да внимавам, та ще търся най-подходящите за деца репеленти.
Честито със закъснение на всички рожденици, които пропуснах. Честито и на младоженките!
При нас няма много ново. Не съм водила Боян на консултация от мн време, та не мога да се отчета.
Днес бяхме спешно при лекар, че се обрина и се оказа токсична реакция от ухапванията на една бълха. Алергично ми е хлапето и трябва много да внимавам, та ще търся най-подходящите за деца репеленти.
Привет,момичета!Четох,четох и от позицията на мама с три деца мога само едно да кажа-Нито с едно,нито с две,нито с три деца е лесно.Всяко си иска неговите си неща,внимание,грижи и обич.Да,понякога каките много ми помагат,но и аз често забравям,че въпреки всичко и те са деца.Това ме измъчва,но поне те не са ми го показали.Опитвам се да не ги насилвам да гледат малкия,а само когато те желаят или ги моля,за да свърша нещо,което касае и тях.Много ми хареса израза на аЕлиа,че да си родител е едновременно най-трудното,най-страшното и най-хубавото,стойносно нещо на тоя свят,но това е живота.Важното е да ги обичаме такива каквито са,да им показваме грешките и да ги напътстваме без да ги насилваме/нещо,с което аз не се справям много добре 
.Доста често повишавам тон./
Дуци , отново страхотни снимки
,но и децата ти са разкошни.
.Доста често повишавам тон./Дуци , отново страхотни снимки
,но и децата ти са разкошни. 
Привет
Много интересни теми обсъждате. За мъжете и разстоянията - това, което Весито беше написала, че ако мъжът й си е при нея и изкарва 500-600 лв. любовта ще изчезне по-бързо, аз не съм съгласна. Предпочитам да я караме някак си, но да сме заедно, защото времето и разстоянието, поне според мен, много лекуват...и от любов могат да излекуват.
За второто дете - със сигурност не е лесно, но имам късмет, че имам момиченце, та все още имам мерак за второ. Момчета се гледат наистина много трудно. С брат ми имаме разлика 10 година и доста добре си спомням колко труден за гледане беше. Колко пъти съм си повтаряла - дано не ми се падне дете като него. И аз, като Пухтулка, най-много се притеснявам дали ще се справя с възпитанието, дали ще успея да направя от Габи човек.
Джули, честито прохождане на Дари
Ние вчера правихме прощъпулник. Габчето си взе 4 неща едно след друго. Първото беше линия за архитект (ама и аз будала, сложих една цикламена линия, като нямах някоя прозрачна, безлична), после взе химикал, паспорт и молив. Та, нашето момиченце ще бъде архитект, който ще пише, пътува и рисува
Много интересни теми обсъждате. За мъжете и разстоянията - това, което Весито беше написала, че ако мъжът й си е при нея и изкарва 500-600 лв. любовта ще изчезне по-бързо, аз не съм съгласна. Предпочитам да я караме някак си, но да сме заедно, защото времето и разстоянието, поне според мен, много лекуват...и от любов могат да излекуват.
За второто дете - със сигурност не е лесно, но имам късмет, че имам момиченце, та все още имам мерак за второ.
Момчета се гледат наистина много трудно. С брат ми имаме разлика 10 година и доста добре си спомням колко труден за гледане беше. Колко пъти съм си повтаряла - дано не ми се падне дете като него. И аз, като Пухтулка, най-много се притеснявам дали ще се справя с възпитанието, дали ще успея да направя от Габи човек.Джули, честито прохождане на Дари
Ние вчера правихме прощъпулник. Габчето си взе 4 неща едно след друго. Първото беше линия за архитект (ама и аз будала, сложих една цикламена линия, като нямах някоя прозрачна, безлична), после взе химикал, паспорт и молив. Та, нашето момиченце ще бъде архитект, който ще пише, пътува и рисува
Значи като ви чета, че не се разбирате с половинките, много ме ядосвате. От една отчетна(няма да ви кажа коя, да не излезна клюкарка) голяма част са останали самотни майки. Стягайте се в кръста и търсете решение на проблемите сега. Всичко минава и заминава, всяка връзка има критични моменти. Трябва компромиси да се правят и то много за съжаление, но пък да си сам е много страшно. И все пак без никой във връзката да е потъпкан по някакъв начин.
И да ви кажа аз съм дете на разведени родители и не мога да кажа, че съм имала най-прекрасното детство на земята, въпреки че примерно нищо материално и т.н. не ми е липсвало, ми е липсвало друго, нещо много по-важно.
И да ви кажа аз съм дете на разведени родители и не мога да кажа, че съм имала най-прекрасното детство на земята, въпреки че примерно нищо материално и т.н. не ми е липсвало, ми е липсвало друго, нещо много по-важно.
Споко бе, нема да се развеждаме, поне не засега 
Просто си коментираме за разделите и любовта...
Просто си коментираме за разделите и любовта...
Че в Плевен дали няма шоколад и сладолед
Я изклюкай Дуци за оная отчетна? Да не са се нахъсвали взаимно?!
Не разбрах това - с храна не се играе - да, не е хубаво постоянно да се ръфат разни солети и тн, но играейки с храната детето изгражда отношение, вкусове и тн, изобщо детето учи за всичко от живота през играта - просто тр се осигурят условията - място не трудно за почистване
Ами най-приятното учене на буквите е като ги пишеш със солети да кажем
Мен пък ме дразнят свекърите с това не се играе с хляба или детето не трябва да се качва на масата - според мен обноските се учат на по-късен егап, сега се гради отношение към света и въображение, масата за 2-3годишно дете е сцена, на каято пее и танцува и никой не може да го убеди, че там само се яде
Я изклюкай Дуци за оная отчетна? Да не са се нахъсвали взаимно?!
Не разбрах това - с храна не се играе - да, не е хубаво постоянно да се ръфат разни солети и тн, но играейки с храната детето изгражда отношение, вкусове и тн, изобщо детето учи за всичко от живота през играта - просто тр се осигурят условията - място не трудно за почистване
Ами най-приятното учене на буквите е като ги пишеш със солети да кажем
Мен пък ме дразнят свекърите с това не се играе с хляба или детето не трябва да се качва на масата - според мен обноските се учат на по-късен егап, сега се гради отношение към света и въображение, масата за 2-3годишно дете е сцена, на каято пее и танцува и никой не може да го убеди, че там само се яде
Мен пък ме дразнят свекърите с това не се играе с хляба или детето не трябва да се качва на масата - според мен обноските се учат на по-късен егап, сега се гради отношение към света и въображение, масата за 2-3годишно дете е сцена, на каято пее и танцува и никой не може да го убеди, че там само се яде
неееее, стига бе
не бих си и помислила да разреша на децата да играят с храна. Защо те дразнят, те възпитават уважение към храната..... 
Честити ходещи крачета на Дари!! Нека са безаварийни стъпките й 
!
Ния днес е била ОК на яслата. Плакала е малко
Гушнала е едно бяло пате от сутринта и до обяд не го е пуснала. Даже е вкъщи. На обяд си е изяла всичко. Била е леко стресирана като я е взел на обяд. С Пепи са се гледали много успешно - гушкане, четене на книжки, игра на вън, разходка. От яслата смятат, че лесно ще се адаптира. Утре ще ми дадат настройките и ще мога да я гледам на камерите от офиса. Много усилия ми отнема да си тръгна в 17.30 от офиса, но сякаш от както съм майка съм станала по-дисциплинирана и не зависимо, че имам да довършвам неща си налагам да стана от стола и да си хвана чантата, защото знам, че детенцето ми ще ме чака.
Научила е много неща - знае как прави патето, кучето, вълка, кончето, рибката. Знае да си чисти ръцете, прави опити да си обува обувките и е много смешна; посочва си ушите, косата, носа, зъбите и пръстите на краката като я питаш. Ще гледам довечера да кача снимките с раницата в моя албум, за да ви я покажа
!Ния днес е била ОК на яслата. Плакала е малко
Гушнала е едно бяло пате от сутринта и до обяд не го е пуснала. Даже е вкъщи. На обяд си е изяла всичко. Била е леко стресирана като я е взел на обяд. С Пепи са се гледали много успешно - гушкане, четене на книжки, игра на вън, разходка. От яслата смятат, че лесно ще се адаптира. Утре ще ми дадат настройките и ще мога да я гледам на камерите от офиса. Много усилия ми отнема да си тръгна в 17.30 от офиса, но сякаш от както съм майка съм станала по-дисциплинирана и не зависимо, че имам да довършвам неща си налагам да стана от стола и да си хвана чантата, защото знам, че детенцето ми ще ме чака.Научила е много неща - знае как прави патето, кучето, вълка, кончето, рибката. Знае да си чисти ръцете, прави опити да си обува обувките и е много смешна
; посочва си ушите, косата, носа, зъбите и пръстите на краката като я питаш. Ще гледам довечера да кача снимките с раницата в моя албум, за да ви я покажа 
Че в Плевен дали няма шоколад и сладолед
Има, ама аз се правя, че не забелязвам, нали съм дебела
Устисках и не ядох сладко! Моля някой да ме потупа по гърба за "браво" 
Ами тити, как според теб детето се учи да опознава различните вкусове и да яде изобщо? Нали му слагаш чинийката и то започва да взима с ръце, съответно по някое време е неизбежно да започне да хвърля и да мачка, но то е любопитно, както казах по-горе - така изгражда отношение към света, който го заобикаля - задоволява си любопитството и попива информация за вид, вкус, мирис, цветове и форми
Това е и един от начините да се справиш със злоядо дете - дай му да играе с храната и ще прояде, на по-големите - направи им човечета-филийки и и тн, влакчета и прочие
Играе е условно казано, пък и то е малко - не е това възрастта да се учи на уважение към храната, даже ако е играло то по-скоро ще я уважава като порасне, да не говорим, че интереса към въпросното хвърляне и мачкане и пръскане на трошички бързо минава
Какво е низането на гердани от кус кус или правенето на изкуство от паста? за детето пак е игра
Или да пишеш букви от солети
А като му дадеш да мачка тесто и да ти помага за сладките или пицата или да бърка в купа със зърно - това ужасно обогатява детето, защото то учи чрез сетивата си и възприема света през образи и миризми, обноските идват на по-късен етап
Без да имам особени познания по психология така си разсъждавам и защо да се стресира малко дете и да се дисциплинира преди да има дори мисловния апарат и понятията за нещата, то възприема света много по-различно и не е умален възрастен
Хайде, сори за лиричното отклонение, отиваме на разходка
Това е и един от начините да се справиш със злоядо дете - дай му да играе с храната и ще прояде, на по-големите - направи им човечета-филийки и и тн, влакчета и прочие
Играе е условно казано, пък и то е малко - не е това възрастта да се учи на уважение към храната, даже ако е играло то по-скоро ще я уважава като порасне, да не говорим, че интереса към въпросното хвърляне и мачкане и пръскане на трошички бързо минава
Какво е низането на гердани от кус кус или правенето на изкуство от паста? за детето пак е игра
Или да пишеш букви от солети
А като му дадеш да мачка тесто и да ти помага за сладките или пицата или да бърка в купа със зърно - това ужасно обогатява детето, защото то учи чрез сетивата си и възприема света през образи и миризми, обноските идват на по-късен етап
Без да имам особени познания по психология така си разсъждавам и защо да се стресира малко дете и да се дисциплинира преди да има дори мисловния апарат и понятията за нещата, то възприема света много по-различно и не е умален възрастен
Хайде, сори за лиричното отклонение, отиваме на разходка