Кой живее под леглото?

  • 8 532
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 405
Преди много време, когато бях малко дете, много ме беше страх от онова "нещо", което живееше под леглото ми.
Имах традиционното за времето си русенско легло, с дървени табли и пружина и с мноооого свободно място под пружината.
Там, точно там живееше "нещото", от което се плашех, и което ме караше да се позиционирам на леглото си с плонж от средата на стаята. По същия начин се опитвах и да стана, ама не успявах винаги и бързо, бързо стъпвах до леглото и бягах по-далеч, за да не ме докопа "онова"  Laughing
С времето забравих за това плашещо създание и не си бях спомняла за него до един ден, в който се пъхнах под леглото на сина си, за да извадя от там куп чорапи, листове от тетрадка, забутани в ъгъла играчки и пр. "изчезнали" предмети. Не че рядко почиствам под леглото му  Mr. Green, не, доста често даже, но само този път ме посети онзи забравен спомен за моето "страшно" същество и ми стана хем мило, хем смешно, хем тъжно.

Вие имахте ли си такива обитатели под вашите легла? Или в гардероба, може би? Или някъде на друго тъмно и скришно място?
Ако си спомняте, разкажете  Grinning

# 1
  • София
  • Мнения: 221
Имах,да Simple Smile И да си призная, все още като спя на легло ,  на което таблите не са до пода, когато е тъмно си изпитвам един такъв детински страх Joy да стъпя на пода до леглото. А вече съм на 30 не на 3 години.

# 2
  • Мнения: 5 159
3 или 4ти клас се преместихме в нова къща.  Имах самостоятелна стая и точно срещу леглото гола стена, на нея се явяваха мойте чудовища  Simple Smile
Стана ми тъжно и на мен, чакаме мебелите за детската стая на голямото, какво ли ще му е в главицата Sad

# 3
  • Мнения: 86
моя страх беше от тъмното и "нещото" което ме чакаше зад ъгъла на коридора.
Аз имах проблем като малка и доста често ставах да ходя до тоалетна.Коридорът ни беше много дълъг като по средата от едната страна имаше още едно малко коридорче което водеше към кухнята.Когато ставах да ходя до тоалетна много ме беше страх да не би "нещо" да изскочи от малкия коридор и да ме сграбчи.Е сега ми е смешно,но тогава....доста си ме беше страх от тъмното и затова все светеше в коридора.

# 4
  • Мнения: 431
Лошото е, че още имам чудовище под леглото.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 27 051
Винаги ме е било страх от тоалетни с клекало. Сега още ме е страх. Просто не понасям тази озъбена дупка, готова да те погълне.

# 6
  • Мнения: X
И аз си имам все още. Някои вечери, когато Медунчо го няма, такова бъзе ме хваща, че ме е страх да си спусна ръката отстрани на леглото, за да не ме издръпа онова нещо при себе си. А понякога разни предмети из стаята през нощта придобиват човешки очертания и ме стряскат. Иначе пък духове на баби и дядовци още не са ме навестявали и никога не ми се случва нищо странно  Mr. Green

# 7
  • Мнения: 589
Моето "нещо" живееше зад шарените басмени завеси на баба.Щом баба загасеше лампата и безмилостно затвореше вратата, не смеех да си отворя очите и да погледна към прозореца.Де да съм знаела, че онова многоръко нещо зад пердето в нощите с пълна луна е просто сянката на черешата...

# 8
  • Мнения: 4 785
А имах, имах и то беше....голям страшен нилски крокодил  Laughing Честно казано, не знам защо бях решила, че е алигатор  Rolling Eyes И ме беше страх не да си стъпя на пода, ами когато легна да си пусна ръката да виси от леглото - бях убедена, че ще остана без нея  Shocked

А най-голям ужас от "чудовище" преживях преди 2 години. Котарака ни по принцип не го пускаме на етажа със спалните. Обаче сме забравили вратата и той се промъкнал, естествено при мен и легнал отгоре ми. Будя се аз от тежест в гърдите, нещо тежи, едвам дишам  Shocked Направо съм в шок - усещам, че на мен има нещо, но изобщо не се сещам за котката - а тя е катран черна, изобщо не се вижда. Стоя в тих ужас, не смея да мръдна и гледам към гърдите си.... и както си гледам като се събуди това "чудовище" и му светнаха само очите /нали знаете на котките как светят/  ooooh! Пищя и скачам на леглото, ама пищя, а "чудовището" се блъска във всички стени и то милото в ужас - май се изплаши повече от мен  Crazy Не знаеха мен или него да успокояват  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 27 523
Под леглото имах чекмеджета с дрехи и освен молци чат-пат, друго не живееше. Но пред вратата спеше една лисица  Grinning

# 10
  • София
  • Мнения: 44 435
Аз все още съм убедена, че при нашите има един шкаф, под който живее едно не особено зло нещо, което яде моливи и химикалки. Mr. Green

Също така, заради оня  разказ на Стивън Кинг, затварям всички гардероби преди лягане.

Под сегашното ми легло живееха хлебарки, но отдавна им видяхме сметката.

# 11
  • Мнения: 655
Под леглото ми живееше нищото,нещото беше в тъмния ъгъл на стаята.

# 12
  • Мнения: 2 240
Било ме е страх, но не от нещо определено. Голяма фенка съм на Стивън Кинг. Всичките му книги са в апартамента на родителите ми. Преди 5-6 години спах там. Сама съм, скучно ми е и решавам да прочета някоя и друга книга. Четох до като вече ми стана много страшно. Реших да спя на някогашното ми легло. Беше страшен студ и си метнах един китеник. По някое време явно е паднал на земята. Събуждам се, зверски ми се ходи до тоалетна. Пускам си краката на пода и усещам, че съм стъпила на нещо голямо, меко и космато. Такова пищене му ударих, че съседите отдолу ми звъннаха по телефона  Simple Smile А беше 5 сутринта  Simple Smile
В апартамента в който сега живеем не съм имала такива страхове.

# 13
  • Мнения: 957
Под леглото живееше змия и много се страхувах от нея.

# 14
  • Мнения: 1 272
Под леглото ми събират прах стари страшни, тъжни и весели спомени...както и много знайни и незнайни приказни герои, чакащи ред да навестят сънищата ми...

Общи условия

Активация на акаунт