Трудно проговарящи деца - тема 2

Ооох съжалявам, не ги проверих преди да ги пусна  . /Което означава и че момичетата от темата, от където е поста ще трябва да се предупредят/.  Дано някой друг ги пусне с валидни линкове 

     Логопедични карти и много полезни неща за принтиране от сайта на Деси:
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79
http://picasaweb.google.bg/desislavapeeva799
http://picasaweb.google.bg/milynaivanova/FTEkJI?authkey=kFQSIsNJYEA#
http://picasaweb.google.bg/kateingrid/DesenhosPontilhados#
     Оцветяване, писане по точки, рязане, лепене и развиващи игри от "Крокотак":
http://krokotak.com/

сладко пате - благодаря ти! Тези материали ще са много полезни и на нас!

Здравейте, да се включа и аз с моя малък син.

Дъщеря ми също проговори късно и трудно, но и аз не знам как сама преодоля проблема.
Малкия вървеше до скоро доста по-добре от нея. Той гукаше като бебе, на 10 месеца проходи, на 1 годинка ползваше около 5-6 бебешки думички и разбираше много добре. На 1г и 6м. ползваше съкращения на 20-на думи МА - за мама, ТА-за тати, БА-баба, ДЯ - дядо, Е- Ева, Го-горе, ДО-долу, МЛЯ - мляко, ТАО-чао, БАУ-БАУ, МЯУ-МЯУ, ПА-ПА, КАК - крак, ЛА - ела, АЛО-ало, КОК-сок, ЖОО за името си. Веднъж дори ни изненада с изречението "икам вънка".
Но сега си давам сметка, че нещата са се върнали доста назад. Напоследък е основно ЪЪЪЪ (съпроводено със сочене), МАМ-МАМ-МАМ съпроводено със сърцераздирателен рев, ТАО-ТАО (чао-чао) и БАУ-БАУ и КОК (СКОК).
Аз последните 7 месеца бях болна, имах проблеми с гласа и бях свела говоренето до минимум. Ужасно беше дъщеря ми да ме моли да и прочета приказка, а аз да нямам тази възможност, но даже не се замислях, че и на малкото дете вероятно се отразява. Прекарах и доста време по лекари вместо близо да малкия. Таткото пък се справи с отглеждането като започна да пуска детски филмчета и дребосъка съвсем се пристрасти. А и в нашия леко провинциален и уединен квартал зимно време в делнични дни, просто не могат да се срещнат други деца.

От снощи изведнъж ми светна червената лампичка и като изчетох темите и мислих цяла нощ. От тази сутрин спрях филмчетата. Имаше сериозен протест. Показвах картинки от колекцията на Десислава и човека благоволи да повтори след мен ТОЛ, сочейки стола и КЪПА за кърпата и толкоз, не пожела повече нито друга дума да каже, нито тези да повтори. По-късно през деня отрони едно ТИЕ (триеше с кърпичка). Преди седмица пък изневиделица и все така еднократно изкомандва баща си "БУЙ ЧАПА" (обуй чорапа). Разбира команди: като му кажа "затвори вратата" тича да я затвори, на " лягай да спиш" се мята като покосен на леглото. На "хайде да ядеш" зарязва дори и филмчето и тръгва.

И сега се чудя какво да си мисля и как да действам. Дали забавянето може да е от липсата на достатъчно внимание само или в следствие на някоя болест нещо се е отключило. Защото на година и половина прекара 1 седмица в болница, заради обезводняване, а месец по-късно взе че си счупи ръката. Или пък има нещо от аутистичния спектър, защото обикновено първите 15мин. с непознат се срамува (но после става много игрив и весел) и има доста маниакални настроения всичко да се поставя намястото му (но пък и дъщеря ми на тази възраст се държеше така).

Според вас трябва ли напълно да се спрат филмчетата, дори и тези в които се говори на български?
Да му говоря ли докато се храни? Като е ясно, че той тогава не може да повтаря или отговаря?
Малко объркано стана, извинете ме! 

M_I_A, не си внушавай за състояния от аутистичния спектър. На тази възраст доколкото знам е рано за подобни диагнози, но и от всичко, което пишеш не виждам причини да се опасяваш - нормално е детето да се срамува от непознати, но сама пишеш, че това е само в първите минути.

Аз като минала по подобен път - на две годинки дъщеря ми изобщо не говореше с изключение на 20-30 отделни думички за понятия, които и бяха най-важни - бих искала да те успокоя, че си на прав път. Приложих същия "пакет от мерки" - спиране на телевизора и много говорене - и това даде много добри резултати. За съжаление нещата не се оправиха като с вълшебна пръчица. Докато тя се учеше да съставя изречения, връстниците й вече казваха кратки стихчета и забавянето още не е преодоляно, но поне виждам, че нещата влизат "в норма" и съм по-спокойна.

Бих те посъветвала все пак да потърсиш добър специалист, който да ти разсее съмненията и да те насочи в работата с малкия. Аз до момента съм се консултирала само с логопед, но може би не е лошо и невролог да си каже мнението. Наистина не знам, сигурно ще получиш по-добър съвет тук.

здравейте мили мами!
и аз си имам едно сладко момченце което нещо не иска да проговаря.бърбори нещо на него си но без асоциации и нищо не му се разбира.след доста притеснения мисля че е крайно време да го заведа на логопед.
моля майките от варна да ми дадат някакви коардинати на добри специалисти!
предварително благодаря

Здравейте, имате ли представа какво означава, ако едно дете, което върви в норма по всички критерии, да кажем до към година и половина - две, без видима причина започва да говори по-малко, да отказва храни, които е яло без проблем и да се връща към бибероните с мляко и да си казвате " помниш ли, казваше 2 стихчета, а сега нищо не казва".  Като цяло да започне внезапно да изостава...Тези "изоставания" не е ли нормално да са си от раждането още? За сега няма да обяснявам целия случай, ако може да ми кажете към какви диагнози ви навежда това от вашия опит?  Говорим за дете, което разви проблем с храненето, с проговарянето, трудно се приучва към нови дейности, невъзможно е да остава с други хора освен родителите си, и изобщо цялостно изоставане в сравнение с връстниците си. В същото време говорим за активно с нормални емоции дете, което реагира напълно интелигентно и адекватно във всички ситуации и проблемът не е видим, докато не го заговори някой. Учи лесно имената на нещата, които вижда, особено от картинки, изговаря доста добре повечето думи, които знае, но няма да ви отговори дори с да или не, ако го питате нещо. Учи лесно готови реплики от родителите си и ги казва в същия вид, в който ги чува. Усеща изоставането си и го преживява. Не е боледувал от нищо (друго). Какво мислите? 
Да попитам още, след като менюто му е толкова бедно, това вероятно влияе и на развитието на мозъка, има ли начин да се стимулира храненето? Понеже детето има апетит, просто отказва повечето храни. Като му спряха млякото, пристрасти се към натуралните сокчета. Даваш му нещо, а то казва сокче и край. Има си любими храни, все пак, които се броят на пръстите на едната ръка.
Необходимостта от консултация със специалисти е ясна и се прави, но всеки е "забит" само в своята територия. По тази причина, ако има майка, с подобни прояви при детето, моля да ми сподели развитието при него. 

mom аз тези неща при нас си го обяснявам с ваксините. Също даде назад детето ми и с други мами сме си говорили. Прочетете и за дислексията - там също може да намерите интересни неща.

Момичета, извинявам се за нахлуването в темичката , но бих искала да ви попитам нещо.  ( четох доста назад, но не успях да си отговоря сама. ) Ситуацията е следната:
Детенцето на моя позната е  на 2 год. и 2 месеца и не говори нищо. Абсолютно нищо. Много рядко ЪЪЪЪ и АААА. Когато го повикаш по име винаги се обръща и по това си правя извод, че няма проблеми със слуха. Има голям проблем с храненето - отказва да яде и винаги плаче, когато трябва се храни на вън. ( на ресторант например ). Майка му се шегува и казва, че е като Монк. Обича нещата да са подредени. Има проблем с крачетата ( ходи със стъпалата на вън).
Всички казват, че ще проговори изведнъж. Майката се успокоява. А аз се чудя как да и кажа по-деликатно че има проблем.
Според вас има ли проблем или просто си внушавам ? Личната докторка на детето нищо не казва по въпроса. Даже се скарала на майката защо това дете не говори........

AnetaH щом лекарката е забелязала, трябва да го изпрати за консултация на логопед.

mom, аз също го свързвам с ваксините. Това е и моята версия за полученото изоставане, при нормално развиващо се до годинка дете.
За жалост нито аз, нито някой друг може да го докаже. А лекарите не искат и да чуят за подобна версия официално.

Да се задоволяваш с факта че детето ти прилича на Монк ми се вижда доста странно. Педиатърката пък като забелязва нередности трябва и да подходи адекватно, детето може би има нужда от консултация със специалист. Разбира се е още много малко като възраст, но понякога извинението че ще проговори изведнъж като стане на 3 води до забавяне в решаването на проблеми които понякога касаят не само речта.

Анета, сигурна съм, че майката много се притеснява за детенцето си, може би не иска да го показва или един вид да "признае пред света", че е възможно нещо да не е наред с детенцето й.
Моята дъщеричка е на същата възраст, тя казва някоя друга дума + бърбори нещо на бебешки, но също се отклонява от нормалното развитие.

Да и аз много мислих по въпроса, четох, тук и другаде, попаднах на линк към някаква световна организация, от където били тръгнали тези теории, предположения, която сега официално се отказва от тях. Но не ми е до световната конспирация.
Повече ме вълнуват перспективите и възможностите от тук нататък. Интересува ме дали за тези неща на някой е била поставена диагноза от невролог или друг лекар, не логопед (разочарована съм доста), дали е открита някаква стимулация с медикаменти, дали изоставането може да се компенсира напълно (дори да не е бързо). Не, че е лошо да отглеждаш зеленчуци на село, както пишат мамите по-долу, но ако можем да се преборим и за повече. Аз лично смятам, че това отклонение не може да не е откриваемо и чисто физиологично и да не може да се въздейства и от там. Ако някои мами са по-отдавна на тази вълна и са проверили какво се прави по света по въпроса. Освен омега киселините някой дава ли е друго?     

Аз имам един друг въпрос - възможно ли е да има изоставане в говорното развитие, но причината да не е патологична или породена от стрес, например? Покрай нас има доста хора, които като деца са проговорили по-късно, на 3-4 години, и са компенсирали напълно изоставането, някои от тях дори много интелигентни хора с отлични ораторски качества. Може ли ние пък нещо да бъркаме кое е "нормално" и кое - не? Нямам предвид случаите, които са доказано патологични.  Такива въпроси ме вълнуват напоследък, виждайки сблъсъка между това, което чета, и разказите на нашите близки. Не че се опитвам да отричам дългогодишните изследвания на медицината или пък нашия проблем, но си разсъждавам по въпроса.