Така е, съгласна съм, но имах пред вид, че една спокойна, усмихната, ведра и приятна среда, е къде къде по-добра за децата от другото. Иначе то Божа работа, вярно е 
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
А ти прочете ли какво съм написала, или така си говориш с етикети? Написах какво каза вече порасналата ми дъщеря, в смисъл когато вече има все пак нещо в главата и може сама да наблюдава и да си направи изводите. И това при положение, че бях достатъчно разумна да не говоря нищо срещу баща им през всичките тези години. Включително не съм им казвала, че ме е ударил. Освен това говорих за моя случай, в който бяха достатъчсно малки и няма как да се обвиняват, че имат те вина за това.
Добре де, как прощаваш обиди, псувни и истерии, пък един шамар - не? Как правиш разликата кое е допустимо и кое - не? Защото понякога една дума може да те нарани много повече от един шамар... 
Имах предвид че е бил нервен тип , със склонност към нервни изблици , но не ги е изливал върху мен умишлено никога.
Иначе съм съгласна , че една дума може на нарани много повече , и една такава дума също не бих я простила. За мен границата на допустимото е тънка.
А ти прочете ли какво съм написала, или така си говориш с етикети? Написах какво каза вече порасналата ми дъщеря, в смисъл когато вече има все пак нещо в главата и може сама да наблюдава и да си направи изводите. И това при положение, че бях достатъчно разумна да не говоря нищо срещу баща им през всичките тези години. Включително не съм им казвала, че ме е ударил. Освен това говорих за моя случай, в който бяха достатъчсно малки и няма как да се обвиняват, че имат те вина за това.
За какви етикети пишеш?
Аз разсъждавам върху темата просто.
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
Но също така не вярвам в идеята, че в момента, в който майката се почувствала нещастна - трябва да се разведе и да търси други. Нещата са доста сложни и обвързани. Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
Вилико, да не би да искаш да кажеш, че би била щастлива в семейство, в което шамарите се размятат за добро утро? 
Ако искаш мога да се самоцитирам, но по-добре върни и прочети отново за какво пиша аз.
Идеята беше, че щастието на майката не е гарант за щастие за детето. И то беше по повод обвинението, че жените, които не напускат съпрузите си, макар да не са щастливи - г о правят заради децата си. Ами да, заради децата си...правим много неща! Само това.
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
====== Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
Това наричам егоизъм (питаш и отговарям, какво съм репликирала).
И дори и да е както казваш, в единия случай имаме Нещастна майка и Нещастни деца. В другия Щастлива майка и Нещастни деца. Моята версия е, че във втория вариант вероятността децата да са щастливи е мин 50:50. Докато в първия случай е 0. Освен всичко, ако децата поне замалко загърбят егоизма си, за който споменах, може пък и да видят, нещо отвъд. Щастието не е даденост. Трябва малко и да се понапънеш и да го поискаш и да направиш нещо за това. Ако средата я има - воала - постарай се и ти малко. А така както ти звучиш, дори и сега се усеща чувство - абе тя майка ми не е имала право да напуска баща ми, пък ако ще и да я размазва от бой или там каквото й се е случвало на жената, за да се раздели. Няма как една жена, твърдяща че мисли за децата, просто ей така да си събере багажа и да си тръгне, видиш ли просто за да е щастлива тя и да не й дреме за децата. Със сигурност се слагат хиляди неща За и Против на кантара. Аз твърдя, за себе си, че съм избрала по-добрият вариант за децата си, а времето показа, че те сами стигнаха до този извод. Да не говорим, че до майката има човек, който 1000 пъти повече заслужава да бъде наречен Баща, пред биологичния такъв.
Ужас 
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
Ужас
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
Това последното, към кого се отнасяше, че не си спомням, да не съм се аргументирала, нито съм сменяла темата, по която си хортувахме, ох пардон, аз бълвах, и това беше твоя АРГУМЕНТ.......
Въпрос на гледна точка всъщност, за теб - бълвам. За мен - ти звучиш негативно, ранено и някак не слънчево. Аз пък се старая да съм къде къде по-позитивна. Някак си ми е по-хубаво
Слънчев, усмихнат и цветен ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН за всички майки и техните деца утре пожелавам от сърце и намирайте сили в себе си да бъдете ЩАСТЛИВИ и УСМИХНАТИ. Аз поне вярвам, че това във всички случаи помага на децата (и не се оставяйте да ви удрят)
Въпрос на гледна точка всъщност, за теб - бълвам. За мен - ти звучиш негативно, ранено и някак не слънчево. Аз пък се старая да съм къде къде по-позитивна. Някак си ми е по-хубаво
Слънчев, усмихнат и цветен ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН за всички майки и техните деца утре пожелавам от сърце и намирайте сили в себе си да бъдете ЩАСТЛИВИ и УСМИХНАТИ. Аз поне вярвам, че това във всички случаи помага на децата
(и не се оставяйте да ви удрят)