Докторантурата

  • 358 091
  • 2 261
  •   1
Отговори
# 1 920
  • Мнения: 787
Здравейте!
Искам да попитам - някой дали се е явявал на кандидат-докторантска сесия или на сесия за докторантски минимум по западен език през юни 2020?

При нас в СУ (а предполагам и в други университети) изпитите са били онлайн. Интересно ми е как се случват нещата с изпита по език онлайн - как избират страницата и следят дали четеш правилно?

Имало възможност да им пратиш предварително текста ако е в електронен формат, но аз се подготвям върху стара английска книга която не е дигитализирана и се съмнявам как ще стане работата с избор на страница. Защото те могат да ти кажат произволно някаква страница, но ти може другаде да четеш и няма как да разберат, ако нямат текста пред себе си.

По учебен план минимумът ми по език е декември 2020 и е твърде вероятно декемврийската сесия отново да протече онлайн предвид нестихващата епидимична ситуация.

Може и някой друг да се включи с предположения - ще ми е интересно.

Звънях в администрацията на СУ, но казаха че чак октомври ще е ясно за изпитите - онлайн ли ще са или присъствено (честно казано аз предпочитам присъствено).

# 1 921
  • софия
  • Мнения: 2 913
Здравейте! Ще се радвам, ако някой има информация, какво представлява изпита по английски език за докторанти в УНИБИТ? От там само казват , че е лесен..

# 1 922
  • Мнения: 286
Здравейте! Ще се радвам, ако някой има информация, какво представлява изпита по английски език за докторанти в УНИБИТ? От там само казват , че е лесен..
Каква специалност сте избрала? Трябва Ви литература по езика и ще има превод и събеседване.

# 1 923
  • софия
  • Мнения: 2 913
Здравейте! Ще се радвам, ако някой има информация, какво представлява изпита по английски език за докторанти в УНИБИТ? От там само казват , че е лесен..
Каква специалност сте избрала? Трябва Ви литература по езика и ще има превод и събеседване.
Лидерство е програмата. Казаха, че няма нужда от литература, уж ще е тест и устен изпит, но аз все пак искам да знам какво да очаквам, ако някой бил там минали години на изпит!

# 1 924
  • София
  • Мнения: 17 592
Цитат
Ръководителят на докторантурата има нужда от човек, който да му свърши някаква конкретна работа и с когото да направят, съответно, съвместни публикации - в конкретна област, вероятно и в конкретни списания.
Именно ! Търси си някой , който да му свърши работата. В последствие въпросът е, на кого принадлежи тази новост? Това, както и битуването, че научния ръководител имал права над работата на докторанта и постигнатите резултати е най-голямата грешка. Да не цитирам колко професори са включвали дисертации и разработки на свои докторанти в професурата си, с твърдението, че тези резултати са постигнати под тяхно вещо ръководство и на база това, че имат права върху тях и правото да станат професори.  Докторантурата е самостоятелна разработка ! Там всичко си правиш сам, а не с научния ръководител. Това, че на много хора не им стигат познания и искат някой друг да им свърши работата, а те само да оберат лаврите - позната история не само в академичните среди. Работата в екип е нещо съвсем различно. Там се правят едни протоколи кой какво е направил, ама това е друга тема.

Няма ВУЗ в който да няма некадърници ! Това, че на някой не му харесва този факт - проблема си е негов. В най-лъскавите среди стават най-големите далавери. Въпрос на пари, ЕГО,....


Научният ръководител измисля темата. Научният ръководител поставя експериментите. В повечето случаи тълкува резултатите. Докторантът е в голяма степен изпълнител, който, обаче, се и учи. Нещо средно м/у помощен персонал и учащ се. Предполага се като завърши това си деяние да е... ами, пълноценен кадър, обмислил, осмислил и усвоил тематиката.
Дадени резултати могат да бъдат включени само в един обобщителен труд (докторска или голяма докторска).


Ох, много е смешно твърдението, че докторантурата е нещо, което правиш сам. Съмнявам се, че дори Айнщайн е открил нещо работейки сам. Да, конкретен експеримент или изследване може до известна степен да е самостоятелно, но докторантурата е ОБРАЗОВАТЕЛНО-научна степен и аз не мисля, че докторантът е на такова ниво, че да няма нужда от "вещо ръководство".

И науката е екипна игра, както всички останали игри на размяна.

   Докторантурата е образователно-научна степен някъде от 2009 година. Преди това си беше само научна. При тази промяна отпадна и нещо много важно - докторантурата се считаше за трудов стаж, а откакто стана образователна-научна форма не се смята за трудов стаж. Това си е много важна и разлика, ама кой ли се интересува.
   Да, работата по дисертацията си е лична творческа работа. Ако научния ти ръководител тръгне да ти извежда уравненията и да ти прави експериментите, то за какво я правиш тази работа ? Работата трябва да си я върши сам докторанта. Какво става ако експеримента под вещото ръководство се провали или идеята която е дал научния ръководител е провал ? Докторанта почва едни обвинения, че видиш ли са го провалили, че си е загубил времето и т.н. и за всичко е виновен научния ръководител. Този цирк съм го гледал и не е приятна гледка.
   За да седнеш да напишеш нещо, което да публикуваш и да издържиш кръстосания разпит на безпристрастно научно жури, съставено от водещи специалисти се искат не само знания, иска се да си безрезервно убеден във това което правиш, че е истинско и работи. А това чувство няма как да го придобиеш, като някой непрекъснато ти стои на главата и ти казва какво точно трябва да направиш. Иска се сам да се сблъскаш с проблемите и да си намериш грешките при провалите, като ги анализираш в последствия.
    Колкото до работата в екип - там стават големи панаири. В края на крайща не се знае кой е направил откритието, всички се пишат откриватели но може да се публикува само в една дисертация. А там как се подлива вода - не е истина.


Не, когато аз започнах ('98) колегата ми завършваше докторантура - мисля '99 защити - вече беше "образователна и научна степен"

Последна редакция: вт, 25 авг 2020, 23:24 от katiABV

# 1 925
  • Мнения: 17 407
Да, а докторантът често даже си и плаща някой да му напише дисертацията, защото го мързи или не му се занимава. Лисицата казала на опашката си. Пълно е с безидейни докторанти, които за мен  нямат основание да се жалват, по-скоро трябва да са благодарни, че някой мисли вместо тях. Друг да  ви измисля темите и да ви казва какво да правите не е повод за хвалба, дори да се закичите със степен.

# 1 926
  • София
  • Мнения: 17 592
Е, хайде сега... за 4 години бакалавър и още семестър-два магъстър, дори човек без да иска, се запознава с преподавателите и с водещите учени в направленията ( в собствения и в останалите университети). Включително с техните докторанти и много добре може да си даде сметка какво става. Достатъчно студентски инициативи се организират, на които се вижда кой-как и извън аудиторната заетост. По конференции си личи на какво ниво са научните звена.

Да не говорим, че човек все пак е редно да е прочел творчеството на съответния учен и да прецени дали е релевантно към неговия интерес.

На некадърните преподаватели не е нужно да им се трупат точки от докторанти и не би трябвало да се кандидатства при тях.
И от 100 кладенеца вода да извадиш, за мен докторантурата започва много преди зачисляването...


Вероятността да разбере "творчеството" преди да започне да специализира в съответната област е твърде мижава. А цената на "прочитането" е средно $35/статия. Някои - примерно моят научен ръководител - се движат със средна скорост от 20-25 статии/година. В списания, където цената е над $50/статия в някои случаи. И... когато аз започнах беше, примерно, на 20 години от собствената си защита. Ха сметни сега колко ще му излезе на кандидата да "изчете творчеството". Чисто номинално.


Да, а докторантът често даже си и плаща някой да му напише дисертацията, защото го мързи или не му се занимава. Лисицата казала на опашката си. Пълно е с безидейни докторанти, които за мен  нямат основание да се жалват, по-скоро трябва да са благодарни, че някой мисли вместо тях. Друг да  ви измисля темите и да ви казва какво да правите не е повод за хвалба, дори да се закичите със степен.


Научният ръководител измисля темата. Точка. Обявява я (може да има или не предварително за нея човек) и търси някой за конкретната тема, която той/тя е обявил. Бъдещият докторант, ако се чувства толкова велик, може да се пробва да повтори подвига на Мария Кюри. Да си измисли тема, да работи по нея, да напише публикации и дисертация по тях и после да търси университет / академия / институция, която да приеме готовата му дисертация. Желая му / й успех. Ако има талантът на Мария Кюри може пък дори да успее... предупреждавам, обаче: до момента тя е единствен по рода си екземпляр от какъвто и да било пол. Втори с 2 Нобелови награди в свързани области просто няма.

Последна редакция: ср, 26 авг 2020, 01:16 от katiABV

# 1 927
  • Мнения: 17 407
Много ясно си личи кой докторант какъв ресурс има. Копирачи, пасивни изпълнители и пр. папагали не са от най-подходящите за изследователска дейност. За научна - може би са идеални.
Simple Smile

П.п. Много интересно как според теб неинициативен докторант ще расте кариерно, при подобен нисък старт. Предполагам си убедена, че ще се научи нататък. Ха дано, ама надали. За голямата докторска трудно се нсмира кой да им държи ръчичката.

# 1 928
  • Мнения: 10 698
Цитат
Научният ръководител измисля темата. Точка. Обявява я (може да има или не предварително за нея човек) и търси някой за конкретната тема, която той/тя е обявил. Бъдещият докторант, ако се чувства толкова велик, може да се пробва да повтори подвига на Мария Кюри. Да си измисли тема, да работи по нея, да напише публикации и дисертация по тях и после да търси университет / академия / институция, която да приеме готовата му дисертация.

katiABV, моля Ви спрете да пишете глупости и да заблуждавате хората !

Научния ръководител обявява тема в определена област в която се предполага, че е специалист и си търси човек, който би имал желанието да работи в това направление. За справка, има много дисертации, които са започнали с фиксирана тема, която в последствие е променена. Не случайно в правилниците има една точка в която се казва, че заглавието на дисертацията може да се промени до 3 месеца преди защитата.
Нещо повече, това което се написва от докторанта е проект на дисертация. Труда става дисертация след като бъде защитен пред научното жури !
Има и още нещо, за което katiABV си няма и понятие, а именно: Много дисертации в техническите науки са продукт на практиката. Хората, които са ги писали са били инженери в производството в големи заводи. Виждат, че има проблем, сядат, четат, експериментират и написват дисертация. Тогава ( преди 25+ години ) имаше едно понятие свободна аспирантура. По спомен там нямаш ръководител, а само научен консултант.
    Това, колко статии на килограм бълва даден учен си е негова работа. Факт е, че в сериозните университети, където се прави наука една статия се пише за около 4 месеца , ако всичко с експеримента е нормално. След това отива за рецензия и ако не се върне от анонимния рецензент за доработка, отива в списанието. Говоря за статии в сериозни списания, където една страница е от порядъка на 50-100 $  и нагоре !

   Мога да напиша още много, но ще отбележа основните грешки на katiABV, които допуска:

1. Докторанта сам си поставя експеримента. Нарича се дизайн на експеримента. Това е статистически подход за събиране на данни и валидация на самия експеримент. За това се учи и статистика в докторантския минимум. Именно докторанта носи отговорност за това как е проведен експеримента и какво цели с него.
2. Тълкуването на резултатите е работа на докторанта. Научния ръководител може да направи коментар, но не и да ги тълкува. В ситуация, ако научния ръководител върши всичко, научния принос на докторанта е НУЛА !
3. Така нареченото понятие голяма докторска дисертация го има само в страните от бившия соц. лагер. Тогава бяха титлите к.т.н и д.т.н. В световен мащаб понятието е PhD. Там дисертацията е една !
4.  По повод статиите - ако докторанта сам си е вършил работата, сам си пише статията ! Винаги се гледа в научното жури кой е първият автор! На конвейра след него може да има много народ. Не случйно в някой списания не доускат повече от 4 автори, но съм виждал и статии с по 7 и нагоре.

Съвета ми е по-полека с изказванията и с гордостта колко е продуктивен научният Ви ръководител. В научните среди докторанта много често отнася негативите на научния си ръководител.

# 1 929
  • Мнения: 18 498
Не познавам докторант, който да е имал предложение за тема и това предложение да не е било обърнато с хастара най-късно на катедра Simple Smile Дори най-брилянтно формулираните теми са били с тази съдба.

пс- ще си напише сам статията, то е ясно, но най-вероятно научният ръководител ще натисне поне в една той да е първи автор. Ако не натисне и за по-висок процент принос Simple Smile Понеже, ако няма статия в съавторство, особено с ръководителя си, на катедра някой може да се възпали на тема "как може, такава липса бон тон" Simple Smile...

# 1 930
  • Мнения: 17 407
Това го знам много добре. Рисковете на кариерното развитие Simple Smile Познавам успешно защитили и с лични приноси, и въпреки конфронтациите, наложили и сами доказали хипотезите си. За алъш - вериша с публикационната активност нямам желание да пиша Simple Smile

# 1 931
  • София
  • Мнения: 17 592
Цитат
Научният ръководител измисля темата. Точка. Обявява я (може да има или не предварително за нея човек) и търси някой за конкретната тема, която той/тя е обявил. Бъдещият докторант, ако се чувства толкова велик, може да се пробва да повтори подвига на Мария Кюри. Да си измисли тема, да работи по нея, да напише публикации и дисертация по тях и после да търси университет / академия / институция, която да приеме готовата му дисертация.

katiABV, моля Ви спрете да пишете глупости и да заблуждавате хората !

Научния ръководител обявява тема в определена област в която се предполага, че е специалист и си търси човек, който би имал желанието да работи в това направление. За справка, има много дисертации, които са започнали с фиксирана тема, която в последствие е променена. Не случайно в правилниците има една точка в която се казва, че заглавието на дисертацията може да се промени до 3 месеца преди защитата.
Нещо повече, това което се написва от докторанта е проект на дисертация. Труда става дисертация след като бъде защитен пред научното жури !
Има и още нещо, за което katiABV си няма и понятие, а именно: Много дисертации в техническите науки са продукт на практиката. Хората, които са ги писали са били инженери в производството в големи заводи. Виждат, че има проблем, сядат, четат, експериментират и написват дисертация. Тогава ( преди 25+ години ) имаше едно понятие свободна аспирантура. По спомен там нямаш ръководител, а само научен консултант.
    Това, колко статии на килограм бълва даден учен си е негова работа. Факт е, че в сериозните университети, където се прави наука една статия се пише за около 4 месеца , ако всичко с експеримента е нормално. След това отива за рецензия и ако не се върне от анонимния рецензент за доработка, отива в списанието. Говоря за статии в сериозни списания, където една страница е от порядъка на 50-100 $  и нагоре !

   Мога да напиша още много, но ще отбележа основните грешки на katiABV, които допуска:

1. Докторанта сам си поставя експеримента. Нарича се дизайн на експеримента. Това е статистически подход за събиране на данни и валидация на самия експеримент. За това се учи и статистика в докторантския минимум. Именно докторанта носи отговорност за това как е проведен експеримента и какво цели с него.
2. Тълкуването на резултатите е работа на докторанта. Научния ръководител може да направи коментар, но не и да ги тълкува. В ситуация, ако научния ръководител върши всичко, научния принос на докторанта е НУЛА !
3. Така нареченото понятие голяма докторска дисертация го има само в страните от бившия соц. лагер. Тогава бяха титлите к.т.н и д.т.н. В световен мащаб понятието е PhD. Там дисертацията е една !
4.  По повод статиите - ако докторанта сам си е вършил работата, сам си пише статията ! Винаги се гледа в научното жури кой е първият автор! На конвейра след него може да има много народ. Не случйно в някой списания не доускат повече от 4 автори, но съм виждал и статии с по 7 и нагоре.

Съвета ми е по-полека с изказванията и с гордостта колко е продуктивен научният Ви ръководител. В научните среди докторанта много често отнася негативите на научния си ръководител.


1. Свободна докторантура все още има. И все още се ползва най-вече от работещи в заводи и предприятия като опция. Има и задочна.
2. Във фармацията (примерно) статия с над 10 автори в сериозно реномирано списание е нещо напълно обичайно. Обикновено много хора / екипи правят разнообразни експерименти, за да докажат едно или друго свойство на препарат, който се изследва за нещо от основния екип. И понеже всеки тълкува и описва собствената си част авторите са много. Първите автори, разбира се, са основните, които са поставили задачата и които са, така да се каже, замислили какво и защо искат да постигнат.
3. НякоЙ списаниЯ!?
4. Първи автор съм на всички статии, включени в дисертацията ми, не бих казала, че това е имало някога особено значение за някого. Първи автор съм, понеже така искаше научният ми ръководител. Обектът, идеята за експеримента (с изключение на една работа) бяха винаги негови, програмата, нагласяването на параметрите, провеждането на експериментите, обработването на резултатите - мои. Тълкуването на това какво може да означава това или онова неочаквано поведение - почти винаги негови. Логично - аз съм била тепърва започваща, той - с много опит в областта.
5. https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_doctoral_degrees_awarded_by_country Разгледайте внимателно различните държави. Нима изключвате ОК, примерно, от "нормалните", "световни" държави? Там има два доктората. И, което е по-съществено, обсъждаме България - със степените и званията, които съществуват ТУК и СЕГА.
6. Планирането на експеримента не включва просто статистиката, която е нужно да бъде събрана, а, основно и най-вече, самият експеримент. Който няма как един току-що завършил младеж да измисли, е, може би, ако се казва Мария Кюри...

# 1 932
  • Мнения: 10 698
Ако научния Ви ръководител Ви е подал идея, то тогава е трябвало самостоятелно да я развиете, на си направите  изводите и заключенията по експериментите самостоятелно. ВАШИТЕ ИЗВОДИ, не тези на научния Ви ръководител!
    За каква дисертация изобщо говорите, когато друг е правил изводите и заключенията по експерименталната част и Вие сте ги описали в дисертацията си като свои ? А както всички знаем, на база тези изводи и обобщения се формират и личните приноси в научния труд.
   Най-удобно е оправданието аз нямам опит и се уча и ми помагат хора с опит.

   Ако на Мария Кюри са и тълкували резултатите, защото се е учила и е нямала опит, то тя нямаше да е М. Кюри !

# 1 933
  • Мнения: 90
Здравейте, някои явявал ли се е на конкурс за асистент? Интересно ми е колко близо трябва да е специалността на докторанта, за да има право да се яви за конкретно място на асистент? Ако например уча литература мога ли да се явя на конкурс за асистент по културология или журналистика? И какво представляват конкурсите? Подготовка по конспект за писмен и устен изпит?

# 1 934
  • Мнения: 5 440
Ако вече сте доктор и няма друг доктор на конкурса може би не трябва да се явявате на конкурс. Но има комисия, която ще прецени документите- трябва да са в определеното направление- примерно 3.8 Икономика или 3.7. администрация и управление.

Общи условия

Активация на акаунт