Май-129

Ренка, мерси за идеите. Като казвам вцепенява се, това е буквално, ни приема, ни предава, само прави нацупена физиономия, кръстосва ръцете и мучи. Говорим, предлагаме разни интересни игри да играем...какво ли не - тя просто отказва всичко. В такъв случай я оставяме, спираме де и обръщаме внимание и след макс. 5 мин вече всичко е по старому.

Августе, 
за водораслите (аз вече не използвам Аквасорс, а поръчвам от САЩ, но пак са АФА от езерото Кламат) не знам чак толкова много - аз ги приемам като хранителна добавка, доколкото съм чела съдържат огромни количества микроелементи и витамини дори в няколко грамчета, затова считам, че по 1 на ден е по-скоро допълнение към храненето. Марти яде страшно еднообразно, затова първо той, сега и Надето получават по 1 капсулка (и аз изсипвам прахообразното съдържание или в малко сок, или за Марти в данонино) всеки ден. Също знам, че ако се вземат ударно в начален етап на заболяване, шансът да се пресече в началото са големи - правили сме го всички в семейството. Това знам аз 

Ами то като се замислим, всеки си има някаква защитна реакция или типичен начин по който да реагира на "извънредни" ситуации. Аз много често като съм ядосана се разревавам. Наско като иска да ми се противопостави, започва да бърбори безмислици. Ако искам да го прекъсна се ядосва. И го оставям, докато му мине. Та, както се казва понякога - всеки с номера си 

Който влиза през няколко дена ще връща старите теми на разговор 

Идеята ми да съм против толкова ранна педучилищна е, дали децата са готови да учат букви. Дали имат желание и усещат потребност да четат, пишат и смятат. И дали децата, които не са напред с материала няма да получат трайни психически увреждания от това ранно пришпорване. Лично аз смятам, че за Любака толкова ранно учение ще е пагубно. Нито му е време да поиска да учи букви, нито да пише, нито да чете, нито осъзнава колко е добре да го може. Единственото, което ще се случи е, че ще бъде комплексиран и вероятно няма да подходи с мерак и желание. Важното е да достигнат възраст, в която са осъзнати и разбират...Т.е. когато децата са малки имат огромни разлики в уменията си, но с възрастта те се изравняват.
Като цяло съм съгласна с Деспина.
И наистина не мисля, че проблемът е в децата, а е в учителите. И на три години да ги пуснем, пак ще са зле в училище.

Колкото до това, че навсякъде е така...ми, какво да ви кажа. Вчера имаше една майка англичанка, която сама каза, че европейските държави отиват натам, откъдето ние слизаме. Те се стремят да вдигнат майчинството- ние сваляме. Те са с предучилищна, която се внедрява у нас, но те дискутират отново да върнат високата граница, поради неуспех....изобщоооо...криворазбрана цивилизация.

Пак същата ми разказа, как дете на нейна приятелка започва да ходи на психиатър. До такава степен е притеснено, че не може да пише, като другите и го преживява, че говори на майка си спелувайки (разделено) "м-а-м-о, и-с-к-а-м в-о-д-а". Представяте ли си го?!?

Абее...много се разпалих аз по темата...ама доста го дискутирам през деня 

Дианка, аз точно затова смятам, че трябва да има избор. Както беше досега. Когато родителят прецени, че детето му е готово, тогава да тръгне - на шест, на седем. Иначе децата се тормозят излишно.

Едно време ние като тръгвахме на 6 ако не бъркам родителя можеше да прецени дали детето му да тръгне на 6 или на 7. За Калоян ще е интересно да учи букви и цифри, но зависи от обема. Има моменти, в които искам да му покажа нещо, но той не е в насторение или по-скоро вечер след детската градина вероятно е уморен. Мен в цялата работа ме тревожи не толкова това дали децата ни ще се справят, защото първо правенето на нещо всички заедно ги увлича и ги стимулира и второ все още вярвам че у нас МОН успява да изготвя програмите си спрямо възраста на децата. Всичко много зависи от това как точно ще се поднесе информацията, защото определено съсредоточаването на тази възраст не е възможно за дълго. По принцип до сега предучилищната в основни части се преповтаря в първи клас (поне с такова впечатление съм останала), вероятно идеята не е да се преповтаря през двете години предучилищна и после в първи клас, а може би точно да се олекоти през първата година. Притеснява ме че от септември никой няма да знае какво точно се прави, ще настане едно излишно объркване, което ще е на гърба на едни 5 годишни, притеснява ме че догодина по това време ще излязат с решението да се тръгва на училище на 6 години, което от части би сбъркало кандидатстването и записването в определени училища. И не на последно място - в цялата работа пак ние същите с борбата за място в Детската градина ще я водим за място в училище. Даже честно казано ще я водим по-ожесточена, защото ако в квартала има 3 детски градини и ти е все едно в коя точно ще е, то ако има 3 училища определено всяко едно от тях си има степен по-по-най.

Дианка и Тиа, аз точно това се притеснявам, което вие сте казали, ама като не мога така добре да го напиша.
Да повтарят се нещата в първи клас и има деца, които са напред и им е скучно в часовете. Има и такива, като моята Детелина, която не знаеше да чете и да пише и на която сега и е безумно трудно и нещата стигат до рев и до не искане да учи и да ходи на училище. Решава относително добре задачи, пише безумно грозно, никак не се справя с диктовките в училище, защото по принцип си е бавна. Съчетано с госпожа, която счита за редно да пише дълги забележки с червено и Лошо като оценка съм се видяла в чудо.
И като си помисля, че сега с тия нововъдения могат да отвратят и другото ми дете от училището още преди да е тръгнало и не знам как да го защитя от системата.

Дианче, не знам дали прочете предишните ми постове, но подходът в английското училище е много индивидуален. Няма притискане и ти трябва това или онова да умееш, както няма и оценки като в България от 2 до 6 или родителски срещи, където пред всичките родители хвалят едни деца, а други ги оплюват. Проблемът на това дете не е от системата, защото реално в училището тук липсва моментът на конкуренция и сравнение, нещо което на мен не ми допада, тъй като съм израсла в друга среда. Много повече държат на дисциплината и поведението, от колкото на академичните резултати  Всяко дете си дърпа със своя скорост и няма проблем ако изостава по някой предмет, счита се за нормално, не е необходимо да си пълен отличник по всички дисциплини   Ако има проблем той е конкретно в някоя учителка или в семейството   Не че системата си няма недостатъци и то много, но баш да стресира заради изоставане от другите деца ...  
Англичаните започват най-ранно обучение, 4 години, всички останали, дори в Щатите и Канада, започват от 5. Това им е проблемът, а не дали от 6 или 7 да започват училище.

Феъри, честит рожден ден! Бъди здрава, винаги обичана, много щастлива, все така позитивна и помагаща!!!     

Много е трудно в нащите обществени заведения да се наблегне на индивидуалността! Тука винаги сме били една обща маса, всичко се мери с един аршин. Къде ти на 35 деца 2-ма учители и още 2-3 помощници?! Няма такова нещо в България. И после ще искаме да развиваме таланти, да израстват деца, които са потенциални специалисти... Нали ако някой навдигне глава, ще мине някой с голямата балтия и ще му я отсече! Откъм кръста. Учителите са малко, възпитателите са малко, на родителите не им остава време, кой да ги хване тези деца и да им помогне, още по-малко да ги издигне. Няма кой. По-лесно е всички да са по един калъп. За всички е по-лесно. А най-лесно и най-често случващо се за съжаление е соченето с пръст - ето го този, дето има двойки в училище. Ама защо, ама как, от къде дойде проблема, къде е коренът, причината, това да се случва.... Никой не се замисля. Или ето го този, побойникът в училище... Но пак никой не си задава горните въпроси. Дали това дете има много енергия за изразходване, а няма къде да я изразходи, дали няма проблем влъщи, дали не е било малтретирано от други деца като по-малко. Кой се пита, кой пита детето, кой изобщо го е грижа в обществото като цяло...
Много се отклоних, съжалявам! Но много ме дразни тази масовост и неизбежната апатия. Липса на чувства, липса на мисли, липса на действия...

Усмихнат ден на всички!!!

Феъри, честит рожден ден! Да си здрава, винаги така усмихната, смела и позитивна!

Аз няма да продължавам по темата умишлено, въпреки че има какво да кажа. Най-лесно е да оплюем системата. Ако се прави нещо - защо се прави, ако не се прави - защо не се прави. Все пак, мисля, че възгледът на всяка от нас се определя от твърде индивидуални  обстоятелства, за да можем да стигнем до нещо обективно като заключение.

Феичке, ЧРД и то мен! И аз като Мартеа, ти пожелавам да се останеш все така слънчева и усмихната, бъди здрава и обичана, пожелавам ти животът да ти поднася все приятни изненади! 

За теб, Fairy 
Момичета, и аз като Мартеа мога още много да кажа, ама няма смисъл да я разтакаваме повече тая работа, нека да видим какво ще се получи. Аз съм на мнение, че днешните деца, от прекалено многото информация, която ни залива, от какво ли, са заплашени от това да станат едни безотговорни големи хора. Айде сега, много им било трудно, на нас едно време да не ни беше лесно? Не знам за вас, но аз съм израснала в седмична детска градина, от която ме вземаха два пъти в седмицата, дори не съм си спала вкъщи. После в училище да не би майка ми някога да е седнала да пише и да чете с мен, ама точно никога    Завърших без частни уроци, и две висши, и специализирах в Атина, майка ми и баща ми ли ме уредиха там? Много знаеха те какво правя аз в София и как се оправям.
Ама хайде за нас да не говорим, да се върнем по-назад. По времето, когато моите родители са били 5-6 годишни е било такъв глад, че баща ми от 5 годишен е хукнал ратайче по чуждите къщи, в тъмни зори е скачал да хуква след добитъка...Майка ми пък нижела тютюн, на 16,5 се е омъжила, от село са дошли и са направили чудеса в града-всичко сами.
Така че всяко време си има своите трудности и нашите деца трябва да се научат да се борят и да се справят сами от малки, стига вече само сме се оплаквали 

Августа
Нямаше да пиша, но.
Повечето деца тук ходят на държавна градина.
Една част от тях ходят на частна.
Има обаче и една част от децата, която по една или друга причина не е застъпена в нашата тема, които никога, отново по една или друга причина, не са стъпвали на каквато и да е градина. Тръгвайки на училище, те преживяват истински шок.

Бързаме да оплюваме системата, която ще кара децата ни да пишат и четат на 5 години. Хора, като това е нова система, как знаете в какво ще се състои тя? Няма ли новата система да е съобразена с това, че децата са на 5 години? Защо си мислите, че на 5 ще ги накарат да правят това, което сега правят на 6? Не е ли твърде вероятно нещата да са съобразени с възрастта им. И вместо за да озаптят 30 деца като им пуснат да зяпат ДВД, въпросните деца да се занимават с нещо, което да развива мисленето и да ги подготви за кошмара, който така или иначе ги очаква - защото след 2ри-3ти клас нещата стават наистина кошмарни като материал и изисквания. И точно на децата, които не са и стъпвали на градина, им пада като гръм от ясно небе.
Понеже имам пряко наблюдение върху двамата ми братовчеди - значително по-малки от мен - единият е в 6ти, другият е в 4ти клас, виждам какво учат и какво им е на главата, честно казано предпочитам материала, който така или иначе се стоварва в един момент със страшен трясък на бедните детски глави, да бъде плавно разпределен от малко по-рано, така че децата да бъдат подготвени. Иначе е прекрасно да играят безгрижно до 7 години на улицата, няма спор, но това, което ги чака впоследствие, определено ще смаже и най-големия мераклия измежду тях.

Единственото, на което се надявам, е нещата да бъдат изпълнени като хората. Реформата да е наистина ре-форма. Защото нивото в момента - по една или друга причина - е наистина под нулата. Нивото е съвсем различно от това, когато ние бяхме деца. Тотално различно. И като изисквания, и като реална подготовка.
Но ще почакаме, ще видим, и лично аз, ако нещата не са ок, тогава ще плюя.

И да допълня - има много неща, за които си мечтая да се случат в нашата образователна система - като например децата да не се форсират с учебен ден от 7:45 до 12:30, след което да донесат вкъщи един тон домашни, за които човек с висше образование да си блъска главата как да се напишат, а да се подготвят в училище достатъчно адекватно така, че упражненията да се пишат там под наблюдението на човек, който е запознат с материала. Не говоря за занималня, а за част с уроци и част с упражнения като неразделно образователно цяло. Т.е. домашни да няма, подготовката да тече в училище, с един следобед за упражнения, който да прключи в 16:30, след което децата да се отдадат на това, с което им се занимава - игра, спорт, хоби.
Не зная дали и къде това е така, но това е някакъв логичен образователен модел, който би спестил много тормоз на децата и родителите им, според мен. За съжаление, изглед това да се случи, няма.

Така, и за да не се изпокараме, искам само да кажа, че уважавам дълбоко всяка една от вас, чувствам ви като много близки приятелки, с които съм споделяла неща, които с други приятели не съм, не искам никого да засегна. Уважавам мнението на всяка и изказвам моето

Софи, ЧРД! Да си жива и здрава и все толкова готина!   


Защо да не продължим темата за образованието, бре хора. Никой на никого нищо не налага, излагаме гледни точки, които могат само да са ни от полза, нали затова си пишем, да си споделяме и да си сверяваме часовниците. Вярно е, че всеки си съди според своето дете/ ситуация/възгледи и приоритети, но на мен ми е интересно какво мислите вие. Образованието на децата ни е също толкова важно както раждането и отглеждането. Не мисля, че някой може да се разсърди на някого...мнинахме го този период вече отдавна!
Който желае, нека сподели, моля.


А с Мерка сме писали по едно време

Мартеа, излишно е да казвам, че си схванала 1:1 моята идея.
За тази група деца писах най-напред, в първия постинг по темата. Имам едно наблюдение върху дете, което не е ходило на градина и направо е тръгнало в първи клас-на мъжа ми брат му, ами какво да ви кажа...Още си има проблеми с адаптацията човека и сигурно цял живот ще си ги влачи. Сега е на 38  
По отношение на това:
По мои данни, в Стара Загора поне то се е реализирало отдавна. В училището на моята племенница си има занималня, т.е. децата свършват наобед, водят се на обяд в близък стол, след което продължават с упражненията по материала от деня, игри, забавления, театри, спортни занимания и в 17:30 се вземат от родителите. Безплатна е, едното от съседчетата я посещава, родителите са много доволни.
Другата форма е частната. Струва 100 лв/месец и програмата е същата, нещо май английски имали допълнително. На моята фризьорка детето от 1ви клас си е на частна занималня, перфектно е според нейните думи, сега е 5-6 клас  
Мога да направя сравнение между това и племенницата, която се занимава вкъщи със снаха ми-зор голям. Снаха ми първата година нещо се назлъндиса, не я записа, щото не били доволни майките, ама сега като се опита да я запише на държавната не можело, всички места заети  
За това пък:
Прочетох внимателно постингите на Merry, която единствена от нас има опит от прилагането на тази система и казва, че материалът е съобразен с възрастта на децата и с техните възможности, съблюдава се индивидуалното развитие и т.н. Това според мен е голямото предизвикателство пред нашите реформатори, дали ще успеят да изградят система, отговаряща на тези изисквания. А може, както казах преди, това да не стане за нашите деца, но пък да се постави началото. Настоящата система ни е ясна, виждаме я как работи, резултатите, съдейки от вашите мнения, също са ясни...Нека да дадем път на новото, може да е за добро. Нека да вярваме, че е за добро.

Повярвайте ми, и аз не искам да се караме, това, мисля, е ясно. Но искам да има конструктивен диалог, а и както каза Мартеа, нека първо да видим, пък после да плюем. Защо винаги трябва да сме негативно настроени, така нищо няма да се разреши