подсъзнанието може всичко 19

МОРКОВ, ЯЙЦЕ И ЧАША - КАФЕ

Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?" „Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?" Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили. „Ти от кои си? - попита майката. - Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?" Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно? Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива? Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

 

Ко10с, за хубавата история.Трудностите са прекрасни подаръци за нас наистина

страхотно е 

ko10c 
Наскоро четох " Нека ти разкажа " На Хорхе Букай много поучителна и лека за четене книжка.Ще си позволя да напиша едно от разказчетата му от една друга негова книжка "Приказки за размисъл".
Тексът, който възпроизвеждам тук ,всъшност не е приказка ,а по -скоро направлявана медитация,сглобена като алегория ,чиято цел е да изследва истинските  причини за някое от нашите неуспехи.Позволявам си да ти препоръчам да четеш внимателно ,като се  спираш за малко върху всяка фраза и визуализация.
Вървя по една пътека.Оставям на краката си да ме водят.Погледът ми се спира върху дърветата,птиците и камъните.
На хоризонта се очертава силует на някакъв град.Напрягам погледа си ,за да го различа по ясно.Усещам че градът ме привлича.Без да зная как ,осъзнавам че в този град мога да намеря всичко ,което желая.
Всички мои цели ,стремежи и въжделения. Амбициите и мечтите ми са в този град.Това което искам да постигна , от което имам нужда , това , което най-много искам да бъда , онова, към което се стремя, което опитвам , за което работя , за което винаги съм копнял , онова , което би било най-големият ми успех.
Представям си ,че всичко това се намира в този град.Поемам към него, без да се колебая.Малко по -нататък пътеката тръгва стръмно нагоре.Малко се изморявам ,но няма начин.Продължавам.По-нататък различавам черна сянка на пътя.Когато се доближавам ,виждам ,че е огромен ров ми пречи  да продължа.Страхувам се ..... Колебая се . Ядосвам се ,че не мога да постигна целта си лесно .Така или иначе решавам да прескоча изкопа.
Отстъпвам ,засилвам се и скачам...
Успявам да го преодолея. Съвземам се и продължавам да вървя.Няколко метра по -нататък се появява втори изкоп.Отново се засилвам и също го прескачам .Тичам към града:пътят изглежда открит.
Изненадва ме пропаст ,изпречила се пред мен .Спирам . Невъзможно е да я прескоча.Виждам ,че отстрани има дъски ,пирони и инструменти. Разбирам ,че са там , за да се построи мост.Никога не съм бил сръчен в ръцете...мисля да се откажа....
Поглеждам към бленуваната цел ....и намирам сили да се стегна.Започвам да строя моста.Минават часове, дни , месеци. Мостът е готов. Прекосявам го развълнуван и когато стигам до другата страна .... откривам стена.Огромен зид , студен и влажен, който обгражда града на мечтите ми...
Чувствам се сломен...Търся начин да го заобиколя. Няма как.Трябва да се изкача по него.Градът е тъй близо....Няма да позволя на зида да ме спре.Решавам да се покатеря.Почивам няколко минути и поемам дъх....
Изведнъж виждам край пътя едно дете ,което ме гледа ,сякаш ме познава.Усмихва ми се съзаклятнически.Напомня ми за самия мен.. когато бях дете.Може би за това се осмелявам да изкажа гласно протеста си
       -Защо има толкова препятствия мужду мен и целта ми?
Детето свива рамене и ми отговаря:
      - Защо питаш мен ?Препятствията ги нямаше ,преди ти да се появиш....
Препятствията ги донесе ти . 

Страхотни истории момичета! :hug:
Деми честито!Наслаждавай се на най-голямото чудо–създаването на живот!
Аз ще споделя нещо което скоро ми се случи.Избирам пердета за стаята на сина ми.Винаги съм си ги представяла в синьо и електр. зелено.Преди година си бях харесала и сега отивам да ги купя.Но зеленото свършило  и повече няма да внасят.Обърнах цяла Варна да търся подходящо зелено и все не ми харесва.Накрая се примирих и се спрях там на едно.Отивам да купя синьото в първия магазин(че да не вземе да свърши и то) и ги питам за други цветове.Те ми показват страхотно оранжево. И като се замислих ами то оранжевото по добре ще стои ,ще внася топлина в синьозелената стая .Ще стане още по цветна и слънчева
Та извода който си направих е че като се вкопчим понякога в първата си идея,желание ,мисъл, представа ,много често изпускаме толкова много варианти които ни се предлагат.Вместо да се огледаме.Според мен даже ставаме като коне с капаци.И ни се тика решението в лицето ама ние не та не ,по нашата да стане ,както ние сме си го замислили.А нашия замисъл много често се оказва не най-добрият.Не напразно е казано ако е волята божия !Защото без нея нищо не можем да сътворим нито за миг.
Според мен и най-лошото което ни се случва е за наше добро!Затова благодаря на бога за всеки урок,всяка болест,всяко изпитание и се моля да ми даде сили да го преодолея,разум да го разбера и сърце да го почуствам.
 Казвам си бог е в мен и с мен и ме обича и ме закриля!
Повече вярвайте и ще бъдете щастливи!

Деми,честита радост!
Да е лека и безпроблемна до края!
Много хубави и поучителни истории!Благо даря на всички! 

Много хубаво и мъдро! 
Или както още знам:Ако е написано на Небето,ще се случи и на земята!
Хубава и спокойна нощ!

Деми, честита радост! Безпроблемна бременност и леко раждане!

Наистина много хубави истории. Много е важно да умеем да се дистанцираме и да погледнем нещата и от друг ъгъл. Всяко вкопчване в някоя мисъл или идея ни ограничава и фрустрира. За всяко нещо винаги има повече от едно правилно решение. (Благодаря на учителките ми по математика в училище, които ме научиха да търся вариантите и да изследвам алтернативите!) А усилията да потърсим алтернатива често са пренебрежимо малки в сравнение с борбата да си наложим това, което вече сме си наумили, че е единствено правилното.

  Последните ти постинги описват много добре и доста преживени от мен неща. Особено този. От както и аз го проумях, много неща около мен си дойдоха на правилните места.

На 06 Декември 2009 г. в Интер Експо Център, София, ще се проведе ежегодния Коледен Базар, организиран от Международния Женски Клуб, София.

15 Ежегоден благотворителен базар
Интер Експо Център
06 декември 2009
11 -17 часа
Билети – 3 лева за възрастни
Деца под 12 год. Вход свободен
Храна, напитки и подаръци от 5 континента и 50 държави
Книги, дрехи, играчки и още, и още
Снимки с Дядо Коледа
Колективни усилия за обща кауза събраха
Много посолства, фирми и хора
Всяка стотинка отива за проектите на
Благотворителната фондация на Международния женски Клуб
Хуманитарна подкрепа · Помощ за лица в неравностойно положение
Образователни програми Подкрепа нa жени
Елате на Базара на 06.12.2009
ХАПНЕТЕ И ПАЗАРУВАЙТЕ ОТ ЦЯЛ СВЯТ
С БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЦЕЛ!

от т у к

Дами, страхотни сте. А тези истории, приказки.....нямам думи. Това са правилата на живота. Толкова щастлива се чувствам, че съм част от вас - това ми дава криле (макар и доста по-назад от вас), но ще наваксам. От три години чета такава литература, но тук сте по-ясни, пък и споделеното от вашите преживявания дава стимул и надежда.
След 14 дни е новолуние - 16.12. в 12:3.5ч. как точно да направя това цвете на желанията, гледам цветната карта, но нещо не ми е много ясно?  Благодаря.

Чета ви не ви изпускам, но трудно пиша с бебе на ръце.
Невероятни неща има пак, lenny_pld,darena , Desss
ko10c много хубава история.
На Ричард Бах съм му фен от време оно , добре ме подсетихте пак да си
го препрочета, сега докато кърмя, ще ми е като успокоително.
Нищо случайно няма в живота, както каза вече MissMaple.

Здравейте, мами!
Набързо да споделя. Вчера си купих малката книжка ЛУНЕН КАЛЕНДАР за 2010. Издателите са добавили вътре ЛУНА БЕЗ КУРС, т.е. кога е. Направо се израдвах , няма да си правя отделни разпечатки. Браво!   

Миленитка    
Хорхе Букай е мой любимец!
Ето и една от мен също в тон с темата:
Окования слон

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогав? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме е главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

Момичета, Невероятни сте! 

balevski и аз много го харесвам.
Наистина книжките му  са много  хубави , а любимата ми е ,,Нека ти разкажа,,  препоръчвам я с две ръце
Има нова негова книжка ,една приятелка си я купи наскоро, но все още не ми е казала отзивите за нея.Мисля да си я купя тия дни от панаира на книгата в НДК ,а какъв списък съм си направила със книжки споделени от всички вас тук та едва ли ще се размина само с една книжка 

 

 от тук може да прочетете още