Кой ще изпревари с бебе януари, вместо ФЕВРУАРИ? (37)

СНИМКИ ОТ ДНЕШНАТА ВАРНЕНСКА СРЕЩА !!!

Наложи се малко да преработя снимките , незнайно защо бяха с дата 01.03.2010  !

Излишно е да казвам , че беше чудесна среща  , само дето се дърпахме толкова от нея  !!!

kristinchetto, голям сладурчо е Калоян, на снимките ми изглежда със съвсем нормални бебешки размери  !

Звездичке страхотни сте!
Много се реадвам,че сте си изкарали хубаво!

Тортички хапвате, а? 

Кристинче, така като го гледам Калоян, мисля че тази седмица ще го изпишат. Изглежда много добре и дано по-скоро да си го прибереш да ти е по-спокойно, че си е при теб.

Аз не мога да го разбера защо е това една година след като си родил да не ходиш на гробищата. Айде докато сме бременни го разбирам, няма нужда човек да се товари с такива тъжни неща, но после пък защо и то 1 година? Аз сега на помена не ходих, но мисля като родя и естествено се стопли времето да отида. Честно казано много ми липсва тоя човек, искам просто да отида на гроба му, да поплача и да му кажа някои неща, а и да го запозная с бебо. Сигурна съм, че ако беше жив щеше много да се радва, за съжаление не му е било писано... Не знам какъв е гигантския смисъл от цялата работа, знам че има такъв, но ми се губи.. След време сигурно ще го разбера. Тук от два дена съм настроена много ..."паранормално" да го кажем. Аз си имам такива периоди, когато някаква много силна интуиция ме треска и трудно се отървавам от нея, а кофтито е и че нещата са неясни, само някакво смътно усещане. Та много ми се пише по темата, но се въздържам, защото съм решила докато не родя да задържа някои неща в себе си.
Хубаво е, че ви има вас. Преди да забременея в този форум не смеех да влизам, че тая атмосфера на пълна задружност и взаимопомощ ми биеше нещо на дебилност и много ме дразнеше, но сега разбирам, че както винаги съм казвала, че няма празно и пусто в пространството, всичко си има смисъл и се намества по някое време, така и с това.
Друго кво, че днес не малко глупости написах... ааа да, за килограмите. Значи с предишната ми бременност бях качила 25 кг, които свалих за около 1 година без да си го поставям за цел, без всякакви диети и упражнения. Сега се обездвижих много повече отколкото преди, килограмите са малко по-малко, но интересно, че заради отичането изглеждат много повече и много повече ми тежат. А да ви кажа тогава като излязох от болницата само 4 кг бях свалила, ревеше ми се направо.
Сега също не мисля да правя някаква диета, ще си ям нормално, просто разчитам повече на движението и спорта и се надявам по-бързо да смъкна килата ( а дано!).
При мен сега има нещо друго, на което преди въобще не съм обръщала внимание. Тук от няколко месеца някак вътрешно се съпротивлявах на факта, че на нищо не приличам и не ми е иделания вид, който да ме кара аз самата да се харесвам, но те нещата излязоха извън контрол. Чувствам се като някакъв безполов плазмодии. Не само че изглеждам така, а и от хормоните няма грам сексуалност в мен, не мога да го обясня, хубаво е че ще стана майка за втори път, ок, но за мен една жена никога не трябва да се отдава на майчинството чак толкова, че да загуби женските си черти, да е привлекателна, добре изглеждаща, да се грижи за външния си вид и т.н. А сега се чувствам точно така, изпаднала в другата крайност, и не ми е толкова за килограмите, колкото искам да се върна по-бързо към предишния си вид и усещания, дано разбрахте какво искам да кажа, че и аз не знам точно как да го кажа.

Благодаря ви момичета 

Бръмби и аз имах такова усещане накрая.Един ден точно това си говорехме с мъжа ми.Казах му че се чувствам анти секси, не нанимирах нищо сексуално в себе си.Аз също съм на мнение, че една жена не трябва да забравя за себе си след като стане майка.Имам такива познати, които сега като ги погледне човек вижда просто една майка!Не е останало нищо от предишната им същност.

Дамм, аз може би не си давах толкова сметка за това положение, но имам една приятелка, която сега е зомбирана от любов, накратко влюбена, и ми говори едни неща, за чувства, летене в облаците, емоции, трепети от докосване, а аз съм станала такова наистина безполово същество, че и викам: слез малко от облаците и виж реалността, а всъщност защо и е да я вижда се питах после. Ако беше преди бих казала евала, че се чувстваш жива и желана и щастлива, независимо дали си в реалността или в някакъв измислен свят, сега просто не ми идва да ги почувствам нещата и това е защото в мен няма грам сексуалност и емоция, но как да има, като като мина покрай огледалото и се плаша. Нямам търпение да си дойдат нещата на мястото и пак да имам някакви чувства, защото сега единствено бебето ме интересува, да се роди и междувременно ако намеря и кой да сдъвча за нещо и да му отворя очите, супер. Е, това на какво прилича? Че то направо не съм аз.
П.П. И да утрепа някое куче.

 Привет!

Кумико съболезнования

Кристинче страхотен е малкия мъж  
Слънчо браво и на вас,че сте си вече вкъщи

 Ние се разхождахме и вчера и днес,че времето беше много хубаво.Пообиколихме малко бебешки магазини,но аз ли съм капризна незнам-толкова малко неща си харесах   Искам да питам вие от къде взехте спални комплектчета? На мен нищо не ми грабна окото,а за материята да не говоря.Иначе легълце и количка набелязахме,само ваничка трябва да харесам от тези по крупните неща

Бръмби, сигурна съм, че нещтата ще си дойдат на мястото.Явно това си е период при всички бременни жени.Снощи си говорехме с мъжа ми, че само да го изпишат малкия и да ми свърши цикъла, ще се затворим за 24-часа в спалнята и няма мърдане, само незнам кой ще ни гледа детето но и това ще се уреди!Стига човек да има желание, всичко се получава.

ееее и от мен стиснати палчета на Бела,дано всичко мине по най-добрия начин.

здравейте,Кристинче,много ти е хубав юнака,дано скоро си го вземеш вкъщи   Бръмби,четох те сега за липсата на емоции и сексуалност,все едно за мен става дума и малко се натъжих,но после си давам сметка,че няма цял живот да съм мецана,с тия бременности е нормално да забравим някои стари навици и емоции,и аз няма търпение да си стана пак същата като преди,да си тичам всеки ден и да ми леко,малко остана,после ще сме едни красавици

ето това е!споделям мнението ти,Кристинче!аз смятам да направя същото и тогава вече ще мога да се пъхам не само в бременните гащи,дето стигат до врата ми,ами и в останалото си бельо,което сега събира прах в шкафа...като се замисля това звучи толкова смешно дори сама бих се смяла на себе си,нещата се приемат по-лесно когато си ги представим забавни.

Silvery,
темата за спалните комплекти вече ми е ... нямам думи!
След като не успяхме да намерим на Бертони точно това, което си бях харесала, попаднахме на този сайт:
http://www.pumpal.net/products.php?id=45
Поръчахме оттам два комплекта и в сряда чакаме доставка.
Работят с някаква българска фирма и цените са съвсем прилични, правят и по поръчка.
Прегледай, ако искаш.

Що се отнася до сексуалността и липсата на емоции, всичко е временно.
Нормално е в момента всичко да изглежда различно, включително и ние. Нека мине раждането, два-три месеца климатизация и всичко ще е по старому.

Бръмби не знам точно какъв е смисъла,но така ми казаха и майка ми и свекърва ми и бабите.Аз не съм много запозната,на църква ходя по-принцип по празници и понякога в неделя да запаля свещ.Може би кой както си го чувства Може би и аз няма да се въздържа,не знам...

Каква сексуалност момичета,аз се чувствам като кит.

Крис, много се радвам, че Калата се подобрява, голям е сладур, много целувки му изпращаме с Васко

Кумико, приеми и моите съболезнования  

Хайде и аз пускам малко снимки http://pepsidryn.snimka.bg/baby/bebe-vasil.461827

аз набързо да се отчета - днес бях на преглед, въпреки контракциите нямам никакво разкритие. Та затова от утре ще ходя всеки ден на тонове, но няма да оставам в МД. Само където всеки път трябва да плащам за тия тонове, ама това да е проблема. Бях се наплашила от прегледа за разкритие от миналия път, но сега нищо не усетих и това много ме успокои.

Слънчо, мерси за снимките.
Целувки на малкия бонбон!
И вземи си смени лентичката с нова. 

Слънчо, Кристинче, страхотни са ви бебоците! Пу-пу..Да са ви живи и здрави и много щастливи!
Аз малко да ви се оплача   Онази нощ моята Албенка така се задави, че едвам я освестихме милата...Много се стреснахме с баща й..Голям кошмар беше...Явно си беше повърнала в устата, а се беше обърнала по гръб... Едва я накарахме да заплаче хубаво, че да си поеме въздух...Ужас..Мн се уплаших, дано не се повтаря..сега сме на смени с баща й, не я оставяме сама, винаги има някой при нея..Но какво да направя, че детенцето ми е мъничко още и не може да си контролира дишане/гълтане...Ох, споделих си премеждието, дано на никой не му се случват подобни неща  
п.п. Да кажа, че и пъпчето й падна снощи и сега се чудим къде да го "хвърлим"