При сблъсък на две същности се получава конфликт и от там бунт. Бунта има две страни антагонизъма на противоречията и стремежа към сливане.Бунтът е движението, енергията и едновременно израз на идентичността ни, но и връзката ни с всичко останало, посредством отношението ни към него.
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
не мисля!...именно презумцията за бунта отговаря на въпроса кой съм 
....или защо?За да се бунтуваш разбираш,осъзнаваш,препознаваш,искаш....и осъзнаваш силата на волята си да получиш или дадеш!Но мен ме мъчат други въпроси,породени от случилото се с мен-изпаднах в кома миналата година и никой не разбра защо,...но от тогава съм друга ,с друго аз ,с друг порив и една меланхолия за ,,коя съм?".Затова се бутам в стени и не намирам различие,затова другостта ме плаши,а високия адреналин ме пристрастява...... съвсем се обърках!!! 
Мария, може ли да определиш, кое е важно, най важно за тебе. Кое ти доставя удоволствие. Щом искаш адренлин, може да се катериш по скали. Самотно е, по малко другости и доста адреналин. Когато останеш по изолиран с нещо, което ти доставя радост и те изпълва, може да се събудят и други рецептори и да избереш някакъв път, който да ти даде хармония.
Мария, може ли да определиш, кое е важно, най важно за тебе. Кое ти доставя удоволствие. Щом искаш адренлин, може да се катериш по скали. Самотно е, по малко другости и доста адреналин. Когато останеш по изолиран с нещо, което ти доставя радост и те изпълва, може да се събудят и други рецептори и да избереш някакъв път, който да ти даде хармония.
.... 
Момичета, не изместихме ли темата?
Напротив, ЧОВЕК. Както вече писах - личностния бунт доближава до аз-а, кой съм аз и какво искам
Мария го е написала добре 
Мария, много ми е познато това с комата и промяната (при мен беше друга). Не помага ли, ако си обясниш каква е промяната на аз-а, в какво; защо те плаши другостта; какво ти дава новия порив?
не разбрах какво различие не намираш...
Хм... Темата се е разширила доста. Това е добре, защото тази тематика сама по себе си е страшно обширна.
Хареса ми това за бунта. Аз също съм на мнение, че бунтът винаги е бил част от човечеството, огромна и много важна част. Освен това без бунт се тъпче на едно място. А никой не би оцелял, тъпчейки на едно място. Всичко се променя, всичко тече... Но само материалното, само външното, само повърхностното се променя в света. Иначе ние би трябвало да сме си същите... души, които сме били винаги (под душИ имам предвид онова най-съкровеното, най-вътрешното и най-неприкосновено кътче от нас, до което имаме много бегъл достъп, а някои изобщо и нямат). Така че бунтът в световен мащаб е по-скоро с материални интереси. Материални отново слагам под огромен знаменател - защото там биха могли да се включат дори исканията на някого да промени мисленето на човечеството. Както стигнахме до извод тук с вас, това май... няма как да стане. Съответно дори "бунтът" на Исус Христос е бил от части на "материално" ниво. Тоест, той е достигнал своето извисение и се е опитал да го предаде на нас. Което явно винаги удря на камък. Или дори и да е "спуснат" от горе, то е било отново с някаква цел. Да ни бъде един вид "предводител". Но нали всеки човек трябва да достигне собственото си Аз сам? Нали уж това е "Главната цел"? Надявам се, успях да дам що-годе качествени аргументи за на пръв поглед абсурдното ми твърдение. Няма да задълбавам през историите за Християнството, тъй като по онази класификация, която прочетох по-горе и която също много ми допадна, смятам, че принадлежа към вярващите, не към религиозните.
И това нещо, което ми се стори най-най-любопитно и може би най-правилно, поне на мен, е, че човек е това, което иска. Обаче тук пак има скоби, в които се уточнява, че това, което човек иска, не материално в никакъв случай. То е онова, което иска душата му. Онова нещо, което е страшно трудно доловимо дори от самия човек. По този въпрос, не ви ли се е случвало да си стоите и в един момент да изпитате едно чувство... как да кажа - на непълност, на някаква огромна липса! Имам чувството, че нещо изобщо не е както трябва! Много странно чувство, което често ме мъчи от много малка, откакто се помня. Тогава, когато бях малка, го асоциирах най-близко с жаждата. И съм пила вода дори. Но - не. Не беше жажда. И малко по малко осъзнавах, че е жажда наистина. Но за нещо друго.
И така, мисля, че онези, които са наясно с вътрешните си искания, най-дълбоките, те са достигнали (или поне от части) до съкровените си кътчета.
Хареса ми това за бунта. Аз също съм на мнение, че бунтът винаги е бил част от човечеството, огромна и много важна част. Освен това без бунт се тъпче на едно място. А никой не би оцелял, тъпчейки на едно място. Всичко се променя, всичко тече... Но само материалното, само външното, само повърхностното се променя в света. Иначе ние би трябвало да сме си същите... души, които сме били винаги (под душИ имам предвид онова най-съкровеното, най-вътрешното и най-неприкосновено кътче от нас, до което имаме много бегъл достъп, а някои изобщо и нямат). Така че бунтът в световен мащаб е по-скоро с материални интереси. Материални отново слагам под огромен знаменател - защото там биха могли да се включат дори исканията на някого да промени мисленето на човечеството. Както стигнахме до извод тук с вас, това май... няма как да стане. Съответно дори "бунтът" на Исус Христос е бил от части на "материално" ниво. Тоест, той е достигнал своето извисение и се е опитал да го предаде на нас. Което явно винаги удря на камък. Или дори и да е "спуснат" от горе, то е било отново с някаква цел. Да ни бъде един вид "предводител". Но нали всеки човек трябва да достигне собственото си Аз сам? Нали уж това е "Главната цел"? Надявам се, успях да дам що-годе качествени аргументи за на пръв поглед абсурдното ми твърдение. Няма да задълбавам през историите за Християнството, тъй като по онази класификация, която прочетох по-горе и която също много ми допадна, смятам, че принадлежа към вярващите, не към религиозните.
И това нещо, което ми се стори най-най-любопитно и може би най-правилно, поне на мен, е, че човек е това, което иска. Обаче тук пак има скоби, в които се уточнява, че това, което човек иска, не материално в никакъв случай. То е онова, което иска душата му. Онова нещо, което е страшно трудно доловимо дори от самия човек. По този въпрос, не ви ли се е случвало да си стоите и в един момент да изпитате едно чувство... как да кажа - на непълност, на някаква огромна липса! Имам чувството, че нещо изобщо не е както трябва! Много странно чувство, което често ме мъчи от много малка, откакто се помня. Тогава, когато бях малка, го асоциирах най-близко с жаждата. И съм пила вода дори. Но - не. Не беше жажда. И малко по малко осъзнавах, че е жажда наистина. Но за нещо друго.
И така, мисля, че онези, които са наясно с вътрешните си искания, най-дълбоките, те са достигнали (или поне от части) до съкровените си кътчета.
И това нещо, което ми се стори най-най-любопитно и може би най-правилно, поне на мен, е, че човек е това, което иска. Обаче тук пак има скоби, в които се уточнява, че това, което човек иска, не материално в никакъв случай. То е онова, което иска душата му. Онова нещо, което е страшно трудно доловимо дори от самия човек. По този въпрос, не ви ли се е случвало да си стоите и в един момент да изпитате едно чувство... как да кажа - на непълност, на някаква огромна липса! Имам чувството, че нещо изобщо не е както трябва! Много странно чувство, което често ме мъчи от много малка, откакто се помня. Тогава, когато бях малка, го асоциирах най-близко с жаждата. И съм пила вода дори. Но - не. Не беше жажда. И малко по малко осъзнавах, че е жажда наистина. Но за нещо друго.
И така, мисля, че онези, които са наясно с вътрешните си искания, най-дълбоките, те са достигнали (или поне от части) до съкровените си кътчета.
И така, мисля, че онези, които са наясно с вътрешните си искания, най-дълбоките, те са достигнали (или поне от части) до съкровените си кътчета.
Това обаче си е мое мнение и аз уважавам твоето, Септември.
И внимавай, че наближава Май! А Септември пак ще бъде Май!!!
Веднъж: сънувах, как аз, Шуан-Цу, съм пеперуда, истинска пеперуда,
пърхаща из въздуха. Осъзнавах само. че следвам желанията си на
пеперуда, а не същността си на такава. Внезапно се събудих и се видях
тук, на леглото. Сега вече не знам дали съм човек, който сънува, че е
пеперуда или съм пеперуда, която сънува, че е човек.
пърхаща из въздуха. Осъзнавах само. че следвам желанията си на
пеперуда, а не същността си на такава. Внезапно се събудих и се видях
тук, на леглото. Сега вече не знам дали съм човек, който сънува, че е
пеперуда или съм пеперуда, която сънува, че е човек.
"Нещо не е както трябва..."
Аз имам подобни усещания и все си мисля, че точно това, което съм, всъщност, което си мисля и чувствам че съм, ми създава дискомфорт. Но всеки опит за промяна и бягство от същността ми,такава, каквато я осъзнавам, ми убягва. Не ми се получава. Понякога имам усещането, че живея в зверилник, че всички хора са или хищници или жертви. Подобен избор на жизнена позиция ми е трудно приемлив. Понякога ми е трудно да живея със себе си
.
Аз имам подобни усещания и все си мисля, че точно това, което съм, всъщност, което си мисля и чувствам че съм, ми създава дискомфорт. Но всеки опит за промяна и бягство от същността ми,такава, каквато я осъзнавам, ми убягва. Не ми се получава. Понякога имам усещането, че живея в зверилник, че всички хора са или хищници или жертви. Подобен избор на жизнена позиция ми е трудно приемлив. Понякога ми е трудно да живея със себе си
.
September, докато те четох, си зададох един въпрос (май и повече 
). Съгласна съм, че имаме бегла връзка с най-съкровеното в нас, най-вътрешното, най-неприкосновеното. Може би е странно на пръв поглед, но аз се докоснах до него, когато бях много зле. Между панически атаки, световъртежи и разочарование, усетих, че дълбоко в мен има нещо, някаква малка същност, която независимо от всичко, което ми се случва, е винаги топла и хармонична, независима, силна... не знам как още да я опиша. Може би тогава осъществих тази връзка поради липса на надежда и спасение отвън Но сега, докато четох поста ти, се запитах: Наистина ли е независима от случващото се с нас? Дали и тя - душата, не е променлива? Дали когато сме тъжни и щастливи, тя е все същата? 
Да, всеки човек сам достига до Аз-а си, в противен случай може да достигне до някой чужд аз Но Христос не е бил пречка за това! Какво проповядва Христос? Любов. Любов и пак любов. А любовта само помага на човек да се доближи до себе си, да осъзнае себе си, а оттам да разпръсне любов и към другите. До колко той е бил разбран тогава и до ден-днешен, е друг въпрос 
Обаче ние, хората, сме склонни към идеализиране и подчинение (нали е по-лесно някой друг да ни ръководи, някой друг да се загърби с отговорността за нас вместо самите нас). По тази причина, вместо да възприемем от него любовта, превърнахме посланията му в нравоучителни закони - това вече е пречка за достигането до собствения Аз.
Чувството за липса... Дааа, много познато. Само в щастливите мигове няма време и място за усещането и.
Древните мъдреци казват, че когато се достигне до съкровените си кътчета - желанията изчезват. Защото човек разбира, че няма какво да иска - Той има всичко и винаги го е имал. Е, на нас ни предстои да разберем дали е така или не
). Съгласна съм, че имаме бегла връзка с най-съкровеното в нас, най-вътрешното, най-неприкосновеното. Може би е странно на пръв поглед, но аз се докоснах до него, когато бях много зле. Между панически атаки, световъртежи и разочарование, усетих, че дълбоко в мен има нещо, някаква малка същност, която независимо от всичко, което ми се случва, е винаги топла и хармонична, независима, силна... не знам как още да я опиша. Може би тогава осъществих тази връзка поради липса на надежда и спасение отвън Но сега, докато четох поста ти, се запитах: Наистина ли е независима от случващото се с нас? Дали и тя - душата, не е променлива? Дали когато сме тъжни и щастливи, тя е все същата? Да, всеки човек сам достига до Аз-а си, в противен случай може да достигне до някой чужд аз
Но Христос не е бил пречка за това! Какво проповядва Христос? Любов. Любов и пак любов. А любовта само помага на човек да се доближи до себе си, да осъзнае себе си, а оттам да разпръсне любов и към другите. До колко той е бил разбран тогава и до ден-днешен, е друг въпрос Обаче ние, хората, сме склонни към идеализиране и подчинение (нали е по-лесно някой друг да ни ръководи, някой друг да се загърби с отговорността за нас вместо самите нас). По тази причина, вместо да възприемем от него любовта, превърнахме посланията му в нравоучителни закони - това вече е пречка за достигането до собствения Аз.Чувството за липса... Дааа, много познато. Само в щастливите мигове няма време и място за усещането и.
Древните мъдреци казват, че когато се достигне до съкровените си кътчета - желанията изчезват. Защото човек разбира, че няма какво да иска - Той има всичко и винаги го е имал. Е, на нас ни предстои да разберем дали е така или не
ЧОВЕК, промяната е еволюция - все така да ти върви!
Desss, когато разбера дали в момента съм в сън или съм будна - ще ти отговоря с нещо подобаващо!
Калина, сигурно на всеки от нас понякога е трудно да живее със себе си и да се побере в своята кожа... Но желанието ти за бягство от теб самата, ти създава трудности.
Няма перфектни хора. Не искайте от себе си перфекционизъм, това ще ви докара само главоболия и вечна битка с аз-а. Дон Кихотовски вятърни мелници. Приемането на свои недостатъци е един труден и за мен интересен процес. Първо: за кого това са недостатъци? За мен самата, според морала, на който са ме учили, според съпруга, децата? Второ: няма начин да бъдат премахнати всички недостатъци. Пример: За любимия ми е проблем, че не казвам винаги и открито това, което мисля и чувствам на момента, а вместо това го стаявам в себе си като по този начин вредя на мен си, и опошлявам общуването между нас. За майка ми е проблем, че понякога казвам точно това, което мисля и чувствам, дори да знам, че за нея то е неприемливо. Тааа... как да станем перфектни - да се изтрием с гумичка ли?
Мисля, че е добре да насочим нашата промяна само към това, което пречи на аз-изявата, което ни пречи да бъдем щастливи и да се радваме на настоящия момент - такива, каквито сме разбрали, че сме, с тия желания, които сме разбрали, че имаме.
Desss, когато разбера дали в момента съм в сън или съм будна - ще ти отговоря с нещо подобаващо!
Калина, сигурно на всеки от нас понякога е трудно да живее със себе си и да се побере в своята кожа... Но желанието ти за бягство от теб самата, ти създава трудности.
Няма перфектни хора. Не искайте от себе си перфекционизъм, това ще ви докара само главоболия и вечна битка с аз-а. Дон Кихотовски вятърни мелници. Приемането на свои недостатъци е един труден и за мен интересен процес. Първо: за кого това са недостатъци? За мен самата, според морала, на който са ме учили, според съпруга, децата? Второ: няма начин да бъдат премахнати всички недостатъци. Пример: За любимия ми е проблем, че не казвам винаги и открито това, което мисля и чувствам на момента, а вместо това го стаявам в себе си като по този начин вредя на мен си, и опошлявам общуването между нас. За майка ми е проблем, че понякога казвам точно това, което мисля и чувствам, дори да знам, че за нея то е неприемливо. Тааа... как да станем перфектни - да се изтрием с гумичка ли?
Мисля, че е добре да насочим нашата промяна само към това, което пречи на аз-изявата, което ни пречи да бъдем щастливи и да се радваме на настоящия момент - такива, каквито сме разбрали, че сме, с тия желания, които сме разбрали, че имаме.
Наистина нещо не е както трябва
Днес, преди малко, за пореден път влезнах в спор за Любовта....
За мен Любовта е нещо прекрасно, за други пък е страдание, болка и мъка....
Тук намирам подобен казус - Калина не е в мир със себе си. Незнам какво да те посъветвам... И дали е необходимо? Ако сама не се помириш със самата себе си - няма кой друг да го стори. Каквото и да ти кажат, каквото и да прочетеш - няма да има особен ефект, защото мирът е необходим не само на разума ти, но и на душата ти. Усещането просто се случва... Може да е някоя сутрин, може да е някъде нависоко. Няма значение кога и къде. Когато усетиш хармонията - усещаш бленувания РАЙ. Тогава следва да избереш дали ще останеш в Рая или ще се върнеш в собсвения си Ад.
ПП С един друг богослов пък спорих, че не искам да страдам...
http://bg.netlog.com/groups/orthodox_bg/forum/messageid=7669
Днес, преди малко, за пореден път влезнах в спор за Любовта....
За мен Любовта е нещо прекрасно, за други пък е страдание, болка и мъка....
Тук намирам подобен казус - Калина не е в мир със себе си. Незнам какво да те посъветвам... И дали е необходимо? Ако сама не се помириш със самата себе си - няма кой друг да го стори. Каквото и да ти кажат, каквото и да прочетеш - няма да има особен ефект, защото мирът е необходим не само на разума ти, но и на душата ти. Усещането просто се случва... Може да е някоя сутрин, може да е някъде нависоко. Няма значение кога и къде. Когато усетиш хармонията - усещаш бленувания РАЙ. Тогава следва да избереш дали ще останеш в Рая или ще се върнеш в собсвения си Ад.
ПП С един друг богослов пък спорих, че не искам да страдам...
http://bg.netlog.com/groups/orthodox_bg/forum/messageid=7669