Духовни причини за болестите

 

А все се чудя при бебета и деца за какви конфликти можем да говорим?  Съвсем мирно питам 

Nivea Според мен няма конфликти,има ИЗБОР-всяка душа прави своя избор в какво тяло да се прероди и какъв живот,с какви трудности и уроци да се сблъска.Физическите болести са част от тези уроци.

......Съдба ... , дрдуг ще ти отговори - карма .....



.... Нам не дано все знать,нам дано действовать..

I malkite virusi li?

  И според мен няма конфликт, има избор - дали да вярваш, че Бог те наказва; дали да вярваш, че душата ти е избрала да живее в страдание.
Една такава вяра виждам е зомбирала доста народ.
Една такава вяра приема страданието като единствен изход... При това - заслужен, избран.

Подкрепям    Мислим еднакво, не за първи път   

tonimar  Dani Avramova 

Покрай темата Рейки, се сетих и за тази.

Имам два въпроса към всички, които като raliko смятат, че болестите задължително водят началото си от "избор на душата в какво тяло да се прероди" или духовни причини. Въпросът ми е следният:

Има връзка между физическото тяло и духа на човек (психиката, умственото състояние, емоциите - както си го разбира всеки). Но защо наблягате само на второто? Причините за болестите могат да бъдат както духовни, така и физически, началото може да е и на духовно, и на физическо ниво, не е задължително да тръгва от духовното!

Точно затова пита Nivea , но хората, поели по някакъв "духовен път" категорично отричат възможността за физически дискомфорт, ако не е задължително съчетан с дух, душа, "избор на душата преди раждането" и пр.



Вторият ми въпрос е:

Не смятате ли, че с идеята за "избор на душата" за раждане в болно тяло (или тяло на инвалид), или така наречените "кармични болести", можете да навредите някому (особено на хора с по-лабилна психика)? Църквата години наред внушава, че сме родени в грях и живеем в грях; същото става и с внушението, че душата била избрала да живее цял живот в инвалидност и болести. Ако човек повярва силно в това и изведнъж се появи лечение за болестта му, той би го отхвърлил, защото вече му е внушено, че животът му трябва да премине в страдание - не мислите ли?

  tonimar Ако на теб ти е по-спокойно да вярваш,че болестите нямат духовна връзка,не виждам къде е проблема?Ако пиша,то е моето лично мнение,неангажиращо с нищо когото и да е/нали за това е форума/,нямам намерение да защитавам дисертация на тази тема.. Все пак темата е за духовните причини за болестите и смятам,че тук е редно да се споделят подобни  въпроси.
 
А относно вторият ти въпрос-лично аз не вярвам в църквата и християнските догми.Това обаче по никой начин не значи,че абсолютно всичко ,което и противоречи -е приемливо за мен.Всичко е субективно и всеки търси и намира истината за себе си,поне тази,която счита за приемлива .
Всеки има право на избор да вярва в едно или друго,от това обаче не може да се правят заключения,че едната вяра е по-добра и по-целебна ,а другата обратното.Точно това е което отхвърля църквата,тя твърди,че само и единствено тя е спасението/така твърдят впрочем и мюсулманите,че тяхната вяра е най-правата/-е,всички са неверници за нечия друга вяра-това променя ли факта,че като цяло са в една система,на различни по име,но вяра?Ето това е матрицата,която преповтаря  и затвърждава на различни нива едни и същи правила.А щом има правила има и граници,а съответно и граница на избора.Всеки се простира в границите на собствената си вяра.

Риторичния въпрос би следвал да бъде-а църквата как я мисли тази работа с първородния грях-не нанася ли психически вреди на хората с това чувство за вина?И какво става с лабилните психически хора,които приемат това за чиста монета?Само,че това би било тема за друг форум.

raliko  не писах, че болестите нямат духовна връзка, а че не е задължително да тръгват винаги от такава! Разбира се, всеки е свободен да слага граници на схващанията си, но го пиша за тия, които още нямат такива, или са склонни да ги премахнат, да се замислят и да не изпадат в крайности. В живота няма само бяло и само черно - така е и с началото на болестите.

tonimar Четох внимателно и точно затова ти отговорих така.Ако не  се наблягаше на това ,че не винаги  са с духовно начало болестите,то би следвало то да се подразбира от самосебе си.А след като се набляга на него,значи се поставя в по-голямо значение,поне аз така го разбрах.При всички случаи мисля,че  поне едно е ясно-болестите биха имали много причини,някои от които са и духовни. А за границите- моето виждане е,че сами си поставяме някои граници,други-системата ни ги налага.

За различните болести има различни причини.
Някои зависят от индивидуалната карма, други от общочовешката карма и в този случай индивидът търпи последиците й, като твърде е възможно да няма пряк принос към условията, необходими за възникване на даденото заболяване.
Всеки случай е индивидуален и може да се говори за нещата по принцип.
Например - при положение, че човек е бил склонен да трупа материални придобивки в някоя от предишните си инкарнации, то в една определена инкарнация ще бъде предразположен към инфекциозни заболявания.
Ако човек е склонен да казва неистината, то в следваща инкарнация ще е болнав.
Пример за последствие от общочовешката карма е туберкулозата, която се появява с възникването на класовата борба преди това заболяването не е съществувало.
Проказата е следствие на терора, причинен от хуните и ордите азиатски племена върху европейското население и т.н.

При олигофренията в повечето случаи причината е нежеланието на душата да се инкарнира на физически палн.
Поради тази причина не навлиза по правилен начин във физическото тяло. Има и случаи на кармична обремененост, но те са много малък процент.

ralica101 Това важи по принцип за вярващите в кармата и  прераждането,но има и такива,които не вярват.

Много важен момент в дискусията за болестите има психоемоционалното състояние на човека. Според древните китайци например всяка болест е продукт на нашите емоции.
Ритъмът на живот днес вече е променен.
Животът е напрегнат, по-интензивен и в същото време монотонен. Стресът вече е наш жизнен спътник, обзела ни е хронична умора, постоянно бързаме- до работното място, храним се припряно, блъсканицата навсякъде около нас е стресираща. На работното място сме обсипани с проблеми и неотложни задачи. Вечер, когато се прибираме у дома вече усещаме умора и потиснатост, които прирастват в раздразнителност и агресия. И всичко това се повтаря отново и отново. Навлизаме в един порочен кръг:бързане- напрежение- стрес- по-голямо напрежение или дистрес. Стресът и дистресът поразяват целият ни организъм- като се започне от отделната клетка и се достигне до всички органи и системи.
Човекът е неотменна част от Вселената, съществуват природни закони, чието спазване ни гарантира собствено здраве, а когато ги нарушаваме предизвикваме стрес, натоварваме своята имунна система, която е постоянно в напрежение и тялото реагира като създава блокажи.
Как се появяват блокажите в телата ни?
В ежедневието навлизаме в най-различни взаимоотношения, реагираме емоционално. Стресът, емоциите, проявените чувства създават психично напрежение.
Личността се старае да се справи с проблемите, в резултат на което се предпазва като изтласква своята емоция- като форма на защита, блокира се свободно течащият енергиен поток и се появяват блокажи.
Появила се веднъж болката е вик за помощ на нашето тяло.
Това е дисбаланс в организма, появил се в резултат на нашите мисли, които трансформирайки се във физическото тяло водят до блокажи,а оттам и до схващане на отделни мускулни групи.
Всяка материя, от която е направен нашият свят вибрира- хората, животните, растенията, минералите, водата- всички те се движат постоянно в разнообразни ритми. Ние сме потопени в този океан от енергия. Потоците енергия се отправят през отделните слоеве на аурата и с помошта на чакрите, ендокринните жлези и кръвта достигат до нашето тяло. Това оформя енергодинамиката на всеки човек.
Енергодинамиката, обаче, пряко влияе на психодинамиката.
Психодинамиката на отделният човек зависи от мислите, емоциите и чувствата му.
Всекидневно изпитваме страх, срам, вина , тъга и лъжа. Засилени или отслабени чувствата и емоциите влияят на нашето цялостно психично състояние. Психичните преживявания, поведенческите модели на личността оставят своя отпечатък в отделни зони и области на тялото. По този начин психодинамиката се явява в тясна зависимост от енергодинамиката и обратно.
Блокажа появил се в тялото се явява границата, точката на среща на двата притивоположни по сила потока.
Натрупаните с годините блокажи в тялото най-често се появяват под формата на трайни болести. Нашите вътрешни, душевни конфликти намират своето изразено проявление в конкретна болка.