Codependency- синдром на спасителя?

Като й гледам снимката, дай боже на нейните години и аз да съм толкова запазена...
Не е по темата, ама не се сдържах.

Ами ако правилно съм разбрала за какъв синдрон става въпрос - такъв човек е майка ми.
На моменти просто не и разбирам начина на мислене.
По същество - тя обожава кучетата.Има 1 пинчер,на когото 2 пъти всяка година му се чисти зъбния камък.Обаче тя на зъболекар не е ходила от незнам колко години.Аз и казвам да еди - тя - ми ням пари сега.А за кучето има значи,така ли?А тя - ами не мога да го оставя така.Преди имаха немска овчарка в двора,но тя почина.И сега понеже ТРЯБВА да се грижи за някакво куче още - като идва вкъщи ме пита за стари манджи да носи на комшиите на кучето.Едни наши роднини и те имат куче и като ходи у тях на гости си носи с нея гранули на кучето и пудра против бълхи,че те не се грижели достатъчно за него.
Как ви се струва всичко това?...

Леле.. Точно такива са опасни! Толкова да искат да ти помогнат, че да те набутат нарочно в беда..

Dareland, обича кученцето като свое детенце.. И може би е самотна..

Аргун, готина е! И не пише зле.. Но прави впечатление крайната позиция на *не помагайте на нуждаещи се*. И за всяко едно добро дело идва обяснението- правиш го от егоизъм итн..

А според мен въобще не се е увлякла жената, ами вие слагате  в тази категория вси4ки хора, оби4ащи да помагат. А не вси4ки го правят от такава сбъркана вътрешна потребност. Но аз познавам то4но, ама то4но такъв 4овек и направо е страшно да го слушаш как разсъждава...Той е най-добрият, най-4естният, най-свестният на света...Среща Х. Стават първи дружки. Той помага на Х, едва ли не живота му спасява, направо ако не беше той, Х да е взел-дал, със сигурност. Х е прелестна ли4ност, направо се оби4ат....След 6 месеца, година, в най-добрия слу4ай няколко години - ах, този Х, гаден, долен използва4 И защо? Защото примерно не се е обадил по телефона цяла седмица/ не е дошъл на гости/ осмелил се е да има и други приятели/най-сетне е щастлив - т.е. няма нужда от някой да го "спасява". И така години наред...Смениха се много хиксове. Този 4овек няма нито един истински приятел Вси4ки са гадове и използва4и. Понякога съм се 4удила дали да отбележа деликатно, 4е когато имаш проблеми с вси4ки, е редно да се замислиш дали пък проблемът не е в теб, но си казах, 4е просто няма смисъл...

Разбирам точно какво е имала предвид авторката. Такива хора, уви, има и имам възможността да общувам често с техния вид - съвсем близки роднини. Много е тежко, задължаващо, непрекъснато имаш чувството, че ходиш по тънък лед, страхуваш се да не сбъркаш за пореден път. Рано или късно се случва неизбежното - въставаш! Точно този тип хора имат нужда от помощ, тези от най-най-близкото им обкръжение - също. Далеч не всички, които помагат на другите са такива, слава Богу.
Белинда го е описала добре.

Предварително се извинявам за дългия пост.

Да, познавам - аз съм такъв човек. Имам и още една приятелка от същия тип, при нея даже е в някаква по-крайна форма. Имам и други, не приятели, но познати. За щастие още не съм почнала да подпалвам къщи, нито да заклеймявам околните като неблагодарници, тъй като осъзнавам собствения си егоизъм - и позволявам и на другите правото да са егоисти.

Не съм чела книжката, която цитираш, но като цяло съм съгласна с позицията на авторката - че всеки прави всичко - добро или зло - заради собствените си потребности. Нима зад всяко наше действие не стои някаква потребност която задоволяваме? Всеки си има свой начин да се чувства добре - за едни е като рушат, за други е като помагат на другите, за трети е да направят нещо за себе си и т.н. Това изобщо не е нова теория (ако може така да се нарече), развивана е в много книги, романи, философска литература и прочее. Дали човек който прави добро може да бъде наречен егоист? Да, абсолютно! Мое мнение. Дали има такива, които не го правят за себе си? Знам ли, може и да има - но аз не ги познавам, а и няма как да знам какви са мотивите на хората освен ако не са ми много близки или не решат да ми споделят. А понякога човек не осъзнава дори собствените си мотиви. Ако има такива хора, които са надмогнали себе си, и наистина правят всичко за другите, те за мен са светци...

Има една книга, Души В Окови (Съмърсет Моъм), където за първи път срещнах същата теория, спомням си че я четох, когато бях още тийнейджърка (май ни накараха за училище да я четем, не помня) и ми направи много силно впечатление въпросният пасаж - първоначално бях силно възмутена от това "светотатствено" твърдение, но в последствие се съгласих с него. Ето и цитатът, изрових от нета (малко е дългичък, за което съжалявам). Предполагам, че това имаш предвид Лили-Лу.


"It seems to me an awfully selfish way of looking at things," said Philip.

"But are you under the impression that men ever do anything except for selfish reasons?"

"Yes."

"It is impossible that they should. You will find as you grow older that the first thing needful to make the world a tolerable place to live in is to recognise the inevitable selfishness of humanity. You demand unselfishness from others, which is a preposterous claim that they should sacrifice their desires to yours. Why should they? When you are reconciled to the fact that each is for himself in the world you will ask less from your fellows. They will not disappoint you, and you will look upon them more charitably. Men seek but one thing in life--their pleasure."

"No, no, no!" cried Philip.

Cronshaw chuckled.

"You rear like a frightened colt, because I use a word to which your Christianity ascribes a deprecatory meaning. You have a hierarchy of values; pleasure is at the bottom of the ladder, and you speak with a little thrill of self-satisfaction, of duty, charity, and truthfulness. You think pleasure is only of the senses; the wretched slaves who manufactured your morality despised a satisfaction which they had small means of enjoying. You would not be so frightened if I had spoken of happiness instead of pleasure: it sounds less shocking, and your mind wanders from the sty of Epicurus to his garden. But I will speak of pleasure, for I see that men aim at that, and I do not know that they aim at happiness. It is pleasure that lurks in the practice of every one of your virtues. Man performs actions because they are good for him, and when they are good for other people as well they are thought virtuous: if he finds pleasure in giving alms he is charitable; if he finds pleasure in helping others he is benevolent; if he finds pleasure in working for society he is public-spirited; but it is for your private pleasure that you give twopence to a beggar as much as it is for my private pleasure
that I drink another whiskey and soda. I, less of a humbug than you, neither applaud myself for my pleasure nor demand your admiration."

"But have you never known people do things they didn't want to instead of things they did?"

"No. You put your question foolishly. What you mean is that people accept an immediate pain rather than an immediate pleasure. The objection is as foolish as your manner of putting it. It is clear that men accept an immediate pain rather than an immediate pleasure, but only because they expect a greater pleasure in the future. Often the pleasure is illusory, but their error in calculation is no refutation of the rule. You are puzzled because you cannot get over the idea that pleasures are only of the senses; but, child, a man who dies for his country dies because he likes it as surely as a man eats pickled cabbage because he likes it. It is a law of creation. If it were possible for men to prefer pain to pleasure the human race would have long since become extinct."

"But if all that is true," cried Philip, "what is the use of anything? If you take away duty and goodness and beauty why are we brought into the world?"

"Here comes the gorgeous East to suggest an answer," smiled Cronshaw.

He pointed to two persons who at that moment opened the door of the cafe, and, with a blast of cold air, entered. They were Levantines, itinerant vendors of cheap rugs, and each bore on his arm a bundle.

(......)

"Have you ever been to the Cluny, the museum? There you will see Persian carpets of the most exquisite hue and of a pattern the beautiful intricacy of which delights and amazes the eye. In them you will see the mystery and the sensual beauty of the East, the roses of Hafiz and the wine-cup of Omar; but presently you will see more. You were asking just now what was the meaning of life. Go and look at those Persian carpets, and one of these days the answer will come to you."

"You are cryptic," said Philip.

"I am drunk," answered Cronshaw.

 

О, Severa! Невероятен цитат- хареса ми! Аз харесвам дългите постинги 
Как точно се казва книжката?..

Наистина ли е невъзможно да бъдем щедри и помагаме само заради самото дело? Ако не и го правим от егоизъм, лошо ли е? Все пак помагаме на някого..

Белинда, Ментова, точно за такива хора явно говори авторката.. Честно казано, не съм срещала такива крайности- и по-добре 

Да, има. И това е една от най-приятните за мен "житейски изненади". И нещо повече - абсолютно вярвам, че повечето хора, в определени моменти, правят добро от подбуди, нямащи нищо общо със собственото им удоволствие, облга или друга някаква "морална" награда. Да помагаме на другия е част от човешката ни природа, инстинкт. Комплексите ни са това, което му пречи да се проявява. Но и те са част от природата ни.

Е, силно се надявам да бъда изненадана приятно. Да, съгласна съм като цяло, че да помагаме на другите е част от нашата природа (към която като цяло съм доста скептична ). Никой човек не е самотен остров, и т.н.

Лили-Лу Не знам дали ако помагаш на другите, макар и заради себе си, но помагаш, това е лошо или добро. Тук изпадаме в една много философска дискусия за доброто и злото. А за това кое е добро и кое не, не мисля че досега хората са постигнали някакъв консенсус, и едва ли ще се постигне. Моето лично, и твърде плоско и прозаично, становище е, че щом от нещо има полза - то е добро, ако има вреда - е лошо. Но в случая имам предвид само резултатите от действията. Колкото до мотивите зад тях - там е неописуемо по сложно, а и не мисля че трябва да им се поставя морален знак плюс или минус, а просто да бъдат разбирани - доколкото е възможно.

Както и да е, книжкара се казва "Души в окови" (Of Human Bondage), а авторът е Съмърсет Моъм (Somerset Maugham). Има я на английски в нета, мога да ти пратя линк ако ти се занимава, но е голяяяяма тухла. Впрочем, авторът има и други интересни творби - през полу-философски романи, есета, биографии до кратки крими-разказчета - самият той е бил шпионин по време на първата световна. Май само стихове не е писал. Интересна птица е, макар че някои от идеите му доста се повтавят.

Лили, мисля, че познавам такъв човек - бях омъжена дълго за него..
Но там синдромът беше малко по-различен : "приятелството", издигнато в култ.
Винаги на първо място, винаги всичко за тях. И кредити взимахме, за да услужим и цяла Б-я постоянно кръстосвахме, за да сме във вечна услуга някому.
За щастие, за разлика от примера на Белинда - в по-късен житейски етап май наистина попадна на хора, които му отвръщат със същото..

Дочети я и сподели. Много ме заинтригува, аз съм такъв типаж, но вече осъзнавам, че всъщност това е вид агресия, не е доброта, нито загриженост, нито нещо положително.

Аз пък си мисля, че всичките тези философски въпроси са твърде спекулативни. Когато говорим за някакви чувства и емоции, ние ги наричаме с разни имена, но така само ги ограничаваме и изкривяваме. Според мен всеки човек изпитва различни и неописуеми чувства и емоции. От там и всички подбуди и мотиви, които ни карат да направим нещо, са кажи-речи в сферата на необяснимото. Така че как можем да кажем дали са добри или не? И какво лошо има в това да чакаш все пак някаква отплата за добрите си дела? С това ли вредиш на другите? Трябва ли да се чувстваш зле, че те разбираш ли се чувстват задължени? Ами че то това си е техен проблем, който лесно се решава като те обявят в Codependency. Не можем ли и по този начин да разсъждаваме?
Делата са вече друго нещо - те реално могат да навредят или да помогнат. Хората обаче все по-малко действат именно заради такива спекулации. Може да припаднеш на улицата и никой да не ти обърне внимание...Какво си говорим? Май по-добре е да има повечко, страдащи от подобен синдром...

Аз пък дори не мога да си представя, че някой ще ме спаси ( в мисъл ми направи някаква значима услуга или нещо от което реално имам нужда в даден момент ) и аз няма да съм благодарна и няма да го харесвам, ами ще му отвърна , ами искал си направил си го , никой не те е карал. То това е отвратително. Няма по нормално нещо от това да оцениш и благодариш за направен жест или добро дело. Дори и да се изтъкне и да каже, ако не бях аз, какво от това, нали е самата истина.

Severa, благодаря ти! Мисля, че съм чела негови разкази. Ще потърся книжката в библиотеката. Онлайн не мога да чета дълго, а и друго е с книжка да си легнеш примерно  

Котьо, прегледах следобеда още малко по диагоналната система. После в книгата се задълбочава над тези хора, които се обграждат с хора в безизходица. Но не само случайни познати, а и свързват живота си със зависими от алкохол, наркотици итн.. Като това им предоставя от една страна ролята на спасител, а от друга жертва.. Малко сложно за обяснение стана май  

Иначе аз съм за помощта.. Помагам на приятели, защото ги обичам и искам да се чувстват добре. Определено ми става хубаво, ако съм помогнала и на непознат в труден момент...Сега разбирам, че е форма на егизъм може би.. Но нали е важен резултатът. А и не вредя на никого, като задоволявам егото си с хубави постъпки. Според мен последствията определят една постъпка като правилна или грешна..

Така е, разбира се. Проблемът идва, когато "спасяването" е само в главата на спасяващия, в един момент запо4не да се натрапва, а благодарността трябва да е ве4на

Съмърсет Моъм ми е любим писател