Дъщеря ми е на 2 г. и 2 м. Това се случва за четвърти път през живота й – буди се през нощта или след следобедния сън с писъци и нищо не може да я успокои много дълго време. Тези епизоди продължават средно около 30 минути, продължавали са и 1-2 часа. Като беше малка си го обяснявах със зъбите – силни болки нощем. Това продължава 3-5 дни и се повтаря след няколко месеца. Държи се странно, неадекватно, пищи и не дава да я пипнем, понякога иска да ляга на замята и започва да се гърчи (не е гърчове!!!, а истерия)...Когато беше по-малка искаше да я пуснем на земята и бягаше към някой ъгъл, в който лягаше и пищеше. Сега се буди с рев в около 3, 4, 5 часа през нощта и пищи и се гърчи. Каквото и да й предложим пищи "Не искам". Питаме я какво иска и тя не ни казва (а иначе доста говори за възрастта си). Последните 2 ноши проявява и лека агресия - хвърля предмети, удря ме и ме скубе (не мога да преценя дали това е глезене, защото вижда, че това ме ядосва и аз й правя забележка). Друго също ми направи впечатление - последните 2 нощи като започне да плаче веднага я вземам в ръцете си (тя се извива и пищи) и я водя до прозореца, за да я разбудя. тя ми казва, да я пусна долу, аз я пускам и тя отива до кошарката си и иска да си легне там. Аз я слагам, тя ми казва да й дам сок (по принцип от малка заспива със сок) и се успокоява по-бързо...но това ми прилича на ритуално поведение, което ме плаши...Няма никакви други странни прояви. Но има 2 неща, които малко ме протесниха - това макар и съвсем леко "ритуално" поведение и начални признаци на агресия. Друго ритуално, което наблюдавам напоследък е, че много неща иска да прави сама - напр. не аз да й подам коликата за бебето, а тя сама да я вземе...Знам, че това е нормално, но сега го отчитам с другите симптоми. Сега, последния път, това се появи по време на боледуване (или малко след) – гнойна ангина с много висока температура. Има 2 големи афти в устичката, които явно са много болезнени...Гледа я детегледачка от 1 годишна възраст. Не посещава детска градина. Не я гледат други хора (нямаме баби и т.н.). По принцип имам доверие на детегледачката – много я обича и се гушка в нея...Не мога да преценя дали са писъци от болка или са кошмари и нощни страхове! Правя равносметка на това, което й се случва през деня, но не мога да разбера дали нещо я плаши. Не й разказваме страшни приказки, не гледа страшни филмчета по ТВ – слушаме само приказки, песни на ДВД-то и гледаме бате Енчо и бебеТВ (и то рядко!).
Предварително благодаря за споделените мнения!