През СЕПТЕМВРИ сме родени, всичките послушни и засмени!

Такаммм, аз да ви кажа съм голяма патка  .
Илияна, Криси и Ади да не са в една група?
Абе водя Адо на градина, ама тва преди не знам коко време беше. И една симпатяга ми вика, как сте, така онака...
И аз, позната физиономия много, ама пусто не се сещам от къде.
И таз сутрин още с отварянето на очите ми светва, че тва май беше наща Илиянка с Криси.
Та извини ме за може би неадекватното ми поведение, ама адски позната физиономия, а не знам от къде  .
Радвам се че болничките са се оправили.

Иначе за характерите на децата, Ад е много контактен и добричък. На децата си дава играчките независимо дали ги познава или не, виж на брат си не иска особено да дава, но когато му кажа, пуска играчката. Понякога все пак не я отстъпва, но взима и му подава друга.
Казвала съм му да не се бие. Но често се случва, едно детенце с което играе да го удря, хапе, пълни главата с пясък и той милия, като знае че не бива да удря идва и плаче при мен и обяснява кой какво му е направил. Е омръзна ми, един път и му казах, добре Ади, ти няма да започваш да биеш, но когато те ударят, се скарай, ако пак те ударят плясни и ти.
Резултата.
Ади тропа с крак и вика '' Ей ... ( името на детето ) и ме поглежда, да види какво ще кажа.
Изобщо кротък е, само едно нещо не мога да разбера, защо не иска да говори това дете.
Използваме си някви бебешки думи. Батман е бам бам, Вода е тода, когато прави изречения звучат '' я де де - аз гледам детско '' , ей такива.
Като му кажа айде да казваме азбуката, почва, но стигне ли до буква която не може да каже започва да се лигави и да се смее, после обикновенно бяга в другата стая.
Говорм му правилно, поправям го, като казва грешно думите и тва е не ще.
Та мисля да се консултирам с логопед вече, колкото и да е против баща му. В таз връзка, ако знаете координати на добър такъв в Пловдив ще съм благодарна.
Бягам да ви поизчета назад сега. Хубав ден  

Краси страхотни снимки на куклата Ани  ...

Клара-откога не си писала

По повод боят за играчки...питам вчера Косе бият ли се за колички в градината и той вика с най-небрежен тон:
-Неее,не се бием,за една играчка ли да се бием...

А аз да се похваля,че в Пловдив се видях с Веси и Жорко,който е пораснал мнооого 

Ами не пиша защото в бука ви следя профилите  , но ще се поправя .

В една група са и да, ние бяхме тогава  То да ти кажа как да не се забравим, да не кажа, че от срещата на хижа Здравец не сме се виждали  А Ади си го знам и от яслата още, там баба му като го води сме се виждали.

Kameliya а ти като си тука, защо не казваш по-навреме 

Днес времето беше разкошно, слънце не бяхме виждали от толкова време, че чак ми беше странно като напече 

Краси, отивам да гледам снимките, добре, че ги пусна и тук (аз във Фейса скоро няма да вляза  )

Момичета, ето АЛБУМЧЕТО от рожденните дни  !
Смених и линка на първа страница. Ограничила съм албумчето само за контакти в Мултиплай. Ако не го виждате, влезте с акаунта от първа страница.

Страхотни ни е албумчето, толкова са пораснали всички дечица и са толкова щастливи на празника си. Да са ни живи и здрави всичките!

Кали, благодаря ти за старанието да подредиш снимките в албумче!


Хаха, много практично мисли детето, пази си силите, един ден ще се бият за момичета, за какви играчки говориш )

Албумчето за рождените дни е страхотно! Нагледах се на чудесни снимки на още по-чудни деца! Нашите септемврийчета са просто най-хубавите!  Благодарим ти, Мейче (за пореден път)! 

Относно агресивността. Мисля, че бях писала и преди как се опитвам да накарам Деси да се научи да се бие. Защото и на мен ми писна да я млатят както си искат. Дори най-добрите й приятели редовно я удрят, блъскат, хапят. Обяснявах й, че трябва да каже първо на детето да не я удря, защото това е лошо и така не се прави. Но ако пак я удари, да го удари и тя. Както се казва: "Говори си, не ми пречиш". Оставяше се да я удрят, после им говори ли говори как това е лошо, а децата й се смеят и я удрат и блъскат пак и тя разплакана идва при мен. Почнах да й казвам да се оправя сама, защото аз няма да съм винаги до нея като тръгне да детска градина, за да я защитавам. Обаче пак нямаше ефект, т.е. не забелязах да има. След време обаче всичко това доведе до това, че Деси категорично отказа да дава играчките си и какво и да било нейно на което и да е дете (и досега е така. Дава му друга играчка, нейна или негова, но никога и това, което другото дете е поискало). Започна със "зъби и нокти" да си брани нейното, макар че никога не е хапала или драла децата Полека-лека започна и да им отвръща на ударите и аз я подкрепям. Обяснявам й никога да не посяга първа да удря тя, защото е лошо, хората не трябва да се бият, но който не разбира след като му се обясни и продължава да се държи лошо и да се удра, тя съвсем спокойно може да го удари, както са ударили нея.
Може би ви звучи много бойно и неприемливо, но ми писна да я малтретират постоянно другите деца.
А тя е доста срамежлива, колкото и да ви се струва странно, и не общува с кой да е, още по-малко пък, когато някой я е накарал да го направи. Избира си с кои деца да играе. С някои, които вижда за първи път, изобщо не иска да играе, а с други (обикновено са по-големи от нея) деректно почва да общува. Трябва й от половин до един час, за да свинкне с обстановка от нови хора, за да се отпусне и да започне да комуникира нормално, т.е. да говори много, да бяга и естествено да прави маймунджелъци. И е много важно за нея как се отнася кой с нея. Веднага отсвирва всеки - и голям и малък - който се държи лошо/безразлично с нея. Не цепи басма на никой, както се казва. В тази връзка, откъм характер е доста силна, независима и се вкарва трудно в някакви релси. Много е подредена и много мисли. Има много силно въображение и постоянно си измиля разни истории. Но подобно на всяко дете на нейната възраст е голям инат и като се запъне на нещо, просто няма начин да стане не по нейната. Не помага изобщо 'отиди в другата стая да си помислиш хубаво, да се ускоиш, и после пак ела', 'мама не харесва, когато се държиш така лошо, като се успокоиш, ела пак' - то изпада в неистор рев и крясъци, че съм я завела в другата стая и съм излязла оттам, затваряйки вратата. На бегом и със силен рев се връща пак и продължава да реве колкото може повече, дори когато вече не й се плаче, продължава да се прави. Шамарите по дупето също не помагат. След тях веднага идва и ме кара да я гушна и да я целуна по дупето. И няма значение дали съм я гушнала и целунала или не. Просто минава някаъв период от време и тя изведнъж се успокоява и все едно, че нищо не е било. Изобщо, страшен характер е, в голяма степен необуздан. Но когато не е изпаднала в такава инатеста криза, е направо невероятно мила, нежна, любеобвилна и послушна. За съжаление с тази детска градина нещата доста се промениха. Започна да се опитва да ни удря нас с татко й. Започна да ни обижда с: "Гадна мама/тати, не се обичам". Чула го е оттам. Просто издивявам като ми го каже и не знам как да й обясня, че това е много обидно и не трябва да го казва на мама и тати. Говорим си постоянно кое е правилно и кое не, главно когато се случи нещо, което не е правилно. Но е толкова трудно да разбереш дали детето те разбира, защото никога няма мигновен ефект...
Записахме я на бойно изкуство КУДО в градината, а не на модерен балет, както почти всички момиченца в групата. Преценихме, че е важно да се научи какво е да си упорит, дисциплиниран, да не се отказваш, да се съобазяваш с околните, без да позволяваш да ти пречат.
Госпожите в градината казаха за Деси, че била "много отворена" и "Оправна", което много ме зарадва
Пебси и мен е описала много точно с думите си '"Балък" на челото'. Не искам Деси да е като мен в това отношение. Сега може и да изглеждам 'бойна' (то и не винаги съм де), но преди не беше изобщо така. Кое ме промени точно и аз не знам, но предполагам, че и на мен ми е писнало да се съобразявам непрекъснато с другите, а с мен почти никой

Голямо гуш за Маринка, Тони и Алекс!

Албумчето е супер! Калимей     !
Ескаринче, супер е че се разписа. Алекс много се доближава до поведение като Деси. И той е много свит и срамежлив. Трудно се отпуска в непозната среда. Избира си с кого да си играе. Не умее да се бие. Слава богу не ни обижда и не ни бие. Но това до голяма степен зависи от децата в групата, а при тях просто няма агресивни.
Да се оплача, че в групата има скарлатина и не са сметнали за нужно да ни предупредят. Направо побеснях. Връщаме се след операция, но те не помислии че трябва да ни предупредят. Леко и повиших тон на госпожата, че в крайна сметка трябва да се разсъждава. Тя леко се сконфузи, но мисля че това е и редното.
Приятна вечер

Калимей, прекрасно е албумчето! Всички са порастнали, а някои трудно ги разпознах 
Жалко че снимките са само 20, всяка година по-малко, май оредяват редиците ... Добре че има ФБ
В тази връзка Лекси, Валя, Вивиан, Емук  - чакаме ви 

Еск, няма да повярваш, но в 90 % от описанието за Деси  откривам характера, ситуации и поведението на Маринка  , прочетох го на баща й и той каза същото 

И аз разгледах албумчето!   Мейче!

Прекрасни снимки.Честно да ви кажа някои дечица толкова са се променили,че ако не ги бях видяла в албумчето нямаше да кажа,че са септемврийчета.Приличат на ГОЛЕМИ деца.Моята Ралка си е направо бебе.Даже в градината другите стърчат с по 1 глава отгоре и.
Кажете с какво ги "поливате" тези деца че толкова са порастнали? Освен с любов,разбира се.


Дани,няма шанс да вляза във фейса.Аз съм загубена кауза.

Дани, Лекси, много добре ми подействаха думите ви, защото се успокоих, че Деси не е чак толкова различна, както ми изглежда на мен, щом и при вас нещата са така - значи всичко е наред! Да нацелувате вашите срамежливи съкровища и да им кажете (пак), че те са най-прекрасните на света и никой за нищо не може да им се опре! 

Дани, и аз мисля сега да прочета какво си написала ти на нашия тати, за да се успокои и той 

Вили, една кауза винаги може да бъде намерена! Стига да намериш правилния стимул И не е вярно, че Рали прилича на бебе. Аз пък точно на вашата снимка най-много се задържах, защото не ви бях виждала отдавна и се изумих колко много е пораснала! Специални целувки и за твоите слънца! 

Еск,Деси също страшно много е порастнала.Алекс на Хекси,Емата-бадемата,Маринка,Косето,Дани.....въобще видях едни големи деца.Прекрасни,както винаги.    
Днес ми е много криво.Да ви се оплача.Освен мен и мъжа ми остава без работа-напуска по собствено желание,защото вече не се издържа в тази фирма.Какво ще правим-не зная.Снощи и двамата не сме спали.Легнахме си към 1 часа и в 4,30 сутринта бяхме будни....

Ески, приветствам с две ръце това ваше решение  ! Няма друго нещо, което да възпитава по този начин, освен спорта.
Тони също смятам да го запиша на някое бойно изкуство, а като порастне още малко - и на плуване.
От личен опит съм се убедила как спортът калява характера в много положителна посока.
Гласувах за вашата снимка във Фейса! Само че според мен трябваше да пратиш онази, която съм сложила в РД-албумчето - дали, защото Десито там се вижда по-отблизо, не знам, ама ми е по-сладка някак си  ! Желая ви успех, все пак  !

Вилиан, как Ралка - бебе??? Тя си е вече невероятно сладко момиченце, а така на снимката с батко си, изглежда още по-голяма.
Но установявам все по-често, че майките (в това число и аз), по-трудно от околните започват да приемат децата си за порастнали в съответната възраст. Сещам се миналата година, като се срещнахме с Лили веднъж, колко голям ми се стори Едуард, а аз си възприемах Тони като бебе. А Лили ми вика: "Глупости! Еднакви са!"  !
Така, че за нас е едно, ама за околните друго  !
Много тежко е положението без работа  !Стискам ви палци скоро да си намерите и нещата да потръгнат в хубава посока  !

Днес го пуснах Тони на градина вече! Почивка съм от работа, та ще свърша нещо на спокойствие и вкъщи.

Ески-като чета сега за Деси как се инати,реве и после все едно нищо не е било се успокочва,Косе пък накрая след час два започва да ме гушка да ми казВА КОЛКО МЕ ОБИчА,КОЛКО СЪМ ХУБАВА И Т.Н.и изведнъж ни в клин ни в ръкава започва с :
-Мамо,аз плаках,защото....,а ти....Обещавам,че повече няма да плача.
А на другия ден си забравя обещанието....

Лекси, много е кофти, права си била да им се скараш, на колегата също така не казаха и детето след месец някъде каране на тежка пневмония трябваше да изкара и скарлатината.
Надявам се да не хванете! Нашите сега ще ги изследват за глисти.

КалиМей, благодаря за аблбумчето, много ми беше приятно да го разглеждам 

В нашата детска градина казаха че бойните изкуства и плуването и футбола почват от догодина защото сега са още малки. Даже хората и английският са чак от нова година - за сега се адаптират.
Ние още няма да записваме бойно изкуство, не ми харесва на тази възраст, мисля да има време за други неща и по-нататък. Не знам за футбола, искаше ми се защото е колективен спорт, но каквото и да е май ще трябва да си даде мнението ортопедът, защото това ни е основният проблем в момента.