Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

    здравейте,дами

*Мила*, да ти е жива и здрава майка ти! Дори и да си далеч, тя чувства подкрепата ти. И моята не е очарована, че съм далеч, но пък чрез Skype и телефон може да ме намери по всяко време, че и да се гледаме на камера. Не можем да се оплачем, съвременната техника ни помага доста в контактите с близките. Страхотно е, че се справя така добре! Моята, както четеше много книги преди да се пенсионира (предимно романи, но и всякакви вестници заради новините, че и радио слушаше), сега го е обърнала на сериали. Ако й оставя книга или й пратя файл, казва, че било твърде философско и обременяващо за старческия й мозък. Нищо не мога да направя за нея - решила е, че каквото е имала да прави на този свят, си го е направила и сега ще вегетира  пред телевизора колкото годинки са й останали... Изпращам ти много енергия и любов за твоята, нека се размине бързо и леко, какъвто и да й е проблема! Тя е силна жена и ще се справи.     

 
Момичета, питах и в темата за Крион , но искам и тук.
Като начинаеща с Крион, с коя книга е желателно да започна, подред ли да ги чета или ще ми препоръчате друга последователност?

В момента чета "Анастасия" и ето на какво попаднах.(някой беше питал преди време за ухапването от пчели)
"Пчелите жилят, когато човек се отнася агресивно към тях, разпъжда ги, плаши се, много агресивно е настроен вътрешно, и не специално към пчелите, а просто към нещо. Те го чувстват, или по-точно, не приемат излъчването на каквито и да е тъмни чувства. Още, те могат да жилят онези участъци от тялото, в които има окончания, водещи към заболяването на някой вътрешен орган на човека. И там, където защитната обвивка е разкъсана, или има други нарушения. "

Лиана Антонова пише същото като Силвия Браун, Дейвид ван Прааг, и Хелмут Нютън ли беше (не съм сигурна за последното име)? Честно казано, техните книги на мен повече ми допаднаха, тя е някак твърде емоционална за мен.

"Пътуване към дома" на Каръл Лий мисля е най-лекото четиво за Крион и може би ще ти е интересно да започнеш от там.

Маргало, най-добри пожелания за сестра ти! А историята с постите е чудесен пример за синхронност - попитай и ще ти се отговори.
Не знам, на мен постите не ми помогнаха, освен, че свалих 2-3 кг първите няколко дни и че като цяло се чувствах добре. Но аз по принцип се чувствам добре, и това не беше кой знае какъв плюс.

Надявам се, че няма да ви обидя, но искам да попитам момичетата, които са чакали по-дълго време за своето бебе - сега като поглеждате назад каква духовна причина намирате това да се е случило? Няма нужда да споделяте подробности, които не са за пред голяма аудитория, просто можете ли да споделите някакъв извод? Или нямате обяснение?

Единственото което ми идва на ум да кажа е - да не дава Господ такова отчаяние на хората, че да тръгнат при такива като нея.
Не ми се обръща езика, но и тя е измамница, която освен с името си, с нищо друго не е по-различна от останалите знайни и незнайни "феномени" на БГ...
Тя дори себе си не е могла да излекува от рак, какво остава за останалите? Трябва ли да си затваряме очите, само защото се казва Вера Кочовска?!
http://vestnici.com/article/19111

Уау, 11 страници за нула време 
Направо ми е неудобно да пиша пожелания за "новата" тема при този размах 

Лени, БЛАГО-ДАРЯ за оформлението, енергията, силата и всичко, което влагаш   

За пореден път намирам отговори на незададените си въпроси тук, за пореден път съм щастлива и благодарна тук, сред вас   

Не помня дали споделих, че след прочитане на книгата "Поръчки до Вселената" почти на шега направих "поръчка" за нещо, което не ми даваше мира и зависеше от други хора... Два месеца по-късно нещата бяха уредени с лекота и спокойствие, сякаш пречките са били само в главата ми. 

Пожелавам ви светлина, свобода, вяра и хармония 

Green dream , аз четох тази книга преди 2 месеца. Прати ми я моя приятелка на файл, когато разни неща се бяха съвсем объркали. Изгълтах я на един дъх. Най-силното ми въздейстиве беше пир прилагането на техниката за контакта с предците. Правила съм подобни на два курса и сега пак имах реално физическо усещане при първото прилагане. При следващи прилагания е като да говориш с някого, когото вече познаваш.

а бихте ли пуснали файл към тази книга за да я прочета и аз?  
искам да ви кажа че сутрин като стана и включа компа веднага във форума и във тази темичка защото когато ви чета ме изпълва спокойствие,зареждате ме с положителна енергия и малките дребни неприятности които са отвреме-навреме отминават по-лесно защото тук намирам отговори на много въпроси.
все още съм начинаеща и не мога да се включа напълно активно в темата но не пропускам нито ред от това което пишете.      за всички!

soledad8686a,

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%CF%EE%F0%F … EB%E5%ED%E0%F2%E0

Момичета, благодаря, че споделихте за книжката.   

Написана е с чувство за хумор и се чете много лесно. Дори и да не работи техниката, някои от разказаните случки в книгата наистина ме разсмяха, а дори само това е от полза

благодаря! 

Моето обяснение е, че е било карма за него, защото при него бяха проблемите (дори инвитро ни отказваха, защото спермата му е "негодна"). За мен урокът е бил да се науча да градя отношения с хората и особено с мъжете. Още не съм го научила, но определено имам голям напредък.

И при мен  мисля че е карма.
Три поколения жени от рода на майка ми раждахме на по 28 години.
Другото което си спомням при мен беше, че в голямата си мъка, аз не "виждах" нищо хубаво в живота си и Бог все ми пращаше някакъв урок да ме "чукне" и да ми покаже да не ламтя за това което нямам , а да оценявам това което имам.
След като започнах да го правя и да оценявам живота си, след като започнах да не правя нищо, за да имам дете, а да изживявам нещата тук и сега, чудото се случи  

Винце, Abies, Lilibon, благодаря ви за споделените размисли по моя въпрос! Помогнаха ми да осъзная, че човек трябва да приема дори своите негативни реакции и да не се самообвинява или да се чувства слаб, затова че не може винаги да контролира "лошите" мисли и емоции.
Колкото до кармата - аз, без да съм чела литература на тази тема, съм скептично настроена и някак си не съм съгласна да бъда наказвана за нещо, което не съм извършила в сегашния си съзнателен живот. Поради тази причина нямам обяснение за ужасните неща, които понякога се случват на добрите хора и душата ми възстава срещу подобни мои или чужди драми и оттам пък идва самообвинението, че не откривам висшия смисъл на Вселената в подобни изпитания. Възхищавам се на силни жени като вас, които "разчитат" уроците на съдбата!

Gery Moore, чак пък силни жени и разчитане на уроците на съдбата.... Просто така се получава, като си помислиш....

Маргало ме подсети за други съвпадения:

Нашите са разведени, цял живот съм обвинявала майка ми, че се е развела с три деца - можела е още след първото, като е видяла, че не е стока... Е, аз се разведох след първото. И аз родих на същата възраст като нея - 27 години, и аз като нея бях като робиня на абсолютен изверг, търпях в името на "какво ще кажат хората". Обвинявах я, че търпеше безропотно тормоза от баща ми, а аз търпях по абсолютно същия начин точно 11 години като нея (само дето нейния брак е започнал с моето раждане, а моя приключи с раждането на дъщеря ми). Обвинявах я, че не е намерила втори съпруг, "за да си подреди живота" - е, аз си намерих,  но живота ми си беше подреден преди да го намеря, откакто се появи той, всичко тръгна надолу, всичко се срина. Сега се чудя как да го изградя отново... Как да не си мисля, че си плащам за думите към нея, като хем започнах да я разбирам защо й как са й се случили нещата в живота, хем правя това, което съм я посъветвала - разведох се след първото дете, омъжих се за втори съпруг. Е сега ми е паднало да видя как се подрежда живот. Да не говорим, че баба ми по бащина линия беше германка. Не знам защо (чувала съм версията й, но не й вярвах, че е възможно), е решила да се изсипе с две деца от капиталистическа Германия в социалистическа България и да се бори сама без съпруг за оцеляването им (дядо ми никога не е пожелал да се прибере в България, а тя пътуваше свободно на запад като немски гражданин). Тъй като нашите се разведоха, съм отгледана от другата ми баба, която не спираше да плюе злобно по германката. А аз съм нейно копие по външност, по характер, почти по всичко, с малки изключения на качества, които съм наследила от майка ми. Сега аз съм в друга държава и се боря за изградя живот почти като нея - не знаех език, не ми признават дипломите, условията са абсурдно различни от всичко, което познавам в България.... Дали не ми е карма да видя отговора на настойчивите си въпроси към нея защо и как така е предпочела "задръстената " България, пред "напреднала" Германия (западна). Сещам се, че бившият ми съпруг цял живот е обвинявал баща си, че е зарязал сина от първия си брак и че не им е позволил да се познават, нито се е грижил за брат му. Сега е в положение да е разведен и почти да не може да вижда дъщеря си. Може би и той трябва да изживее урока да се грижи за детето с бившата си съпруга, но засега не му се удава особено, въпреки че се старая да му подсигуря достатъчно възможности. Мисля си дори дали не съм "наказана" с трудно дете заради собственото ми високомерие и чудене как може да са толкова "тъпи" някои от съучениците ми, които изобщо не се справяха с "елементарния учебен материал" като мен.... Е, сега едно такова дето ни се води, ни се кара го имам в ръцете си, завършила съм и Педагогика, а сега да видя как се вкарва в пътя такова "животно"... Обвинявах нашите, че са ме лишили от детство - почти нямах играчки, работех на лозето на откачената ми баба откакто се помня, никога не ме пускаха да играя с други деца, нито на екскурзии или където и да е. Е, дъщеря ми има играчки като за цял магазин - купувам всичко, за което спомене, обиколила е всички налични детски увеселителни центрове и атракциони, ходи всяка година на лагер и лятна занималния, на море и планина с нас, организирам детски партита  в къщи винаги, когато е възможно... В замяна на това е мързелива, неподредена, небрежна и не цени нищо, точно обратното на всички качества, които ценя в мен. Може би спартанското ми възпитание е било по-полезно от глезотиите, с които аз отглеждам отрочето си?! Обвинявах, че са ме възпитавали в лоши условия, но сега аз възпитавам ли изобщо, въпреки прекрасните условия?!

Сигурно и още  може да се изрежда и това са само очевидните "кармични уроци", които ми се дават тук и сега, в този живот, но в точния момент, за който са се случили в живота на близките ми роднини, а какво бих могла да кажа за не толкова очевидните връзки?!