Енита, разкажи малко повече. Не те ли притеснява да разказваш за лични неща пред толкова много хора? Видях в един въпросник за подготовка разни нека като аборти, смърт в семейството, предишни връзки на родители и прародители, разводи, осиновявания и изоставяния, насилие в семейството... Това не е ли прекалено лично, за да се обсъжда в група?! С един психолог как да е, въпреки че не всички предразполагат към подобно доверие, но пред група непознати хора, които нямат нищо общо с психологията?!
- Публикувана: 31 юли 2010, 01:39 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2010, 01:04 ч.
Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./
единствената пречка да бъдат обсъждани тези неща е нашето его ( за което се заформи дискусия преди няколко дни) . И както и в психодрамата, ако се съпреживеят тези конфликти, те се излтаскват навън и осъзнаването им е много лесно
разбира се че сме им длъжници, те са като деца беззащитни и незнаещи новостите. Нашите родители живеят в старата енергия и затова страдат, ако ние имаме търпението да им покажем новото те ще се подмладят. На мен ми остана само татко но обучението е ежеседмично, как да се прочиства, какви добавки да взема и как да мисли 
Сега се прочиства по Малахов 
тъй като не мога винаги да му обяснявам по телефона ми пуска смс с въпроси. Живеем на голямо разстояние но обучението ми оказва влияние върху неговото емоционално и физическо състояние.
Сега се прочиства по Малахов тъй като не мога винаги да му обяснявам по телефона ми пуска смс с въпроси. Живеем на голямо разстояние но обучението ми оказва влияние върху неговото емоционално и физическо състояние.
Светът на поколенията е различен. Светът на отделните хора е различен. Никой не е длъжен никому. Всеки сам избира живота и пътя си. Да, отнасям се положително към родителите си, да давам им достъп до това, с което аз успях, но не отговарям за това да са живи или здрави, а изобщо пък дали се интересуват от моито неща и дали вървят в посоката, която аз считам за "напред". Това е тяхна задача в техния живот и следователно техен личен избор - да имат посока. Моето задължение е да уважа избора им и да им дам свобода да са различни от мене. Тяхното задължение е да уважат моя избор. Отношението към някого като към "беззащитен" за мен е омаловажаване на свободната воля на човека. Щастието е личен избор.
Рози и рози, старците наистина стават беззащитни и неспособни да се обслужват сами в някакъв момент от живота им. Майка ми така гледа дядо ми 8 месеца на легло. Какво - да го беше зарязала ли?! Той не помнеше кой е, нито ние кои сме, не можеше дори да седне, камо ли да се изправи, нямаше никаква представа къде живее, в коя епоха, говореше за откъслечни библейски сюжети.... Баба ми, която почина наскоро е била така само един месец, но също е имала нужда от човек, който да й сменя памперсите, да я подмива, да й подава вода и кашеобразна храна, да превръзва раните от залежаването и да й дава лекарства... да не говорим, че месеци преди това се залежа и въпреки, че беше в пълно съзнание, категорично отказваше да се изправи от леглото.... Старец се гледа по-трудно от бебе, не може да го вдигнеш и измиеш на чешмата, а заяжданията и капризите им понякога може да изкарат и най-дебелокожия от нерви.... Съгласна съм, че всяко поколение живее различен живот, но както те са ни отгледали от безпомощно състояние до зрели индивиди, така и ние им дължим грижата по обратния път от зрели индивиди, към безпомощни създания... Тъжно е, но е такъв цикъла на живота. И аз съм срещала мисълта, че всеки се отплаща за грижите, получени от родителите си, като се грижи за децата си. Но го има и обратното.
humanis, това със старите и новите енергии много ми хареса
humanis, това със старите и новите енергии много ми хареса
Гледам пишете интересни неща, ще ви чета после.
Аз започнах да чета Крион "Пътуване към дома" , не знам защо очаквам чудо
Аз започнах да чета Крион "Пътуване към дома" , не знам защо очаквам чудо
Ще разкажете ли нещо повече какво представляват семейните констилации. И аз ,предполагам, има да изчиствам неща по отношение майка ми. Никой друг не може да ме засегне и нарани както нея, което тя, естествено, не го знае, и как, като усмихвам се и се съгласявам с всичко казано. Ако можеше да се освободя от това, да не ми пука, или поне да съм равнодушна. Уж съм наясно със проблема, съзнавам и я разбирам защо постъпва или казва едно или друго, и все пак е неизбежно да не се издразня, ядосам, мисля нещата с дни, и естествено прехвърлям емоциите вкъщи, което пак е проблем...
Добре, има лоши и добри майки, защо тогава ВСИЧКИ имат проблем с майките си? Явно проблемът не е в конкретната майка, а в нещо друго и то е в нас.
Семейните констелации казват, че човек дължи на родителите си уважение. Това означава да уважава изборите им и тяхната истина и да не заема снизходителната позиция на humanis, че са "беззащитни като деца и незнаещи новостите". Мисля, че това не е честно отношение към човек, който се е борил с живота 60-70 години, успял е да те отгледа и възпита, бил е твоя защита и те е запознавал с новостите.
Дължим защита и грижа на децата си. Взимаме любов от родителите си и я предаваме на децата си. И когато се опитаме да се месим в отношенията и живота на родителите ни, защото смятаме, че ние разбираме по-добре, си докарваме заплитания и проблеми на нас, на децата, на внуците и правнуците ни.
Бях свидетел при разиграването на една констелация на съвременен проблем, чиито корени са при прабабата на човекът, който го постави. И знаете ли какво беше лечението на проблема - просто хората, представляващи всяко едно поколение показаха уважение пред предходните и им казаха, че ги оставят да си решат проблема сами. И тогава бяха свободни да насочат вниманието към собствените си деца и да им окажат вниманието и подкрепата, които не са оказвали, обсебени от проблемите на предходното поколение.
Не знам дали обяснението ми изясни нещата; аз много харесвам "Корените на любовта" от Свагито Лийбермайстер, там е описана теорията зад констелациите. Много интересно е и да се участва в констелация, не от клюкарски подбуди, а просто получаваш друг поглед върху живота и причините за много от проблемите в него.
Семейните констелации казват, че човек дължи на родителите си уважение. Това означава да уважава изборите им и тяхната истина и да не заема снизходителната позиция на humanis, че са "беззащитни като деца и незнаещи новостите". Мисля, че това не е честно отношение към човек, който се е борил с живота 60-70 години, успял е да те отгледа и възпита, бил е твоя защита и те е запознавал с новостите.
Дължим защита и грижа на децата си. Взимаме любов от родителите си и я предаваме на децата си. И когато се опитаме да се месим в отношенията и живота на родителите ни, защото смятаме, че ние разбираме по-добре, си докарваме заплитания и проблеми на нас, на децата, на внуците и правнуците ни.
Бях свидетел при разиграването на една констелация на съвременен проблем, чиито корени са при прабабата на човекът, който го постави. И знаете ли какво беше лечението на проблема - просто хората, представляващи всяко едно поколение показаха уважение пред предходните и им казаха, че ги оставят да си решат проблема сами. И тогава бяха свободни да насочат вниманието към собствените си деца и да им окажат вниманието и подкрепата, които не са оказвали, обсебени от проблемите на предходното поколение.
Не знам дали обяснението ми изясни нещата; аз много харесвам "Корените на любовта" от Свагито Лийбермайстер, там е описана теорията зад констелациите. Много интересно е и да се участва в констелация, не от клюкарски подбуди, а просто получаваш друг поглед върху живота и причините за много от проблемите в него.
Lilibon да, моята майка е добра майка, проблема е мой и в мен. Никога не съм си позволявала неуважение, не бих се понесла, но както по-горе се каза, в опитите си да не я занимавам излишно със себе си вероятно съм я отдалечила, а сега ми липсва нейното внимание. Както и да е, до момента не бях чувала за констелациите, ще се поразровя.
П.П. Допадат ми мислите ти относно кармата, най-малкото защото такъв страх ме тресе да не навредя на децата, пък и да, нали всичко е любов, нали Бог или Вселената е любов, нали само вяра да имаш, колкото синапено зрънце...
П.П. Допадат ми мислите ти относно кармата, най-малкото защото такъв страх ме тресе да не навредя на децата, пък и да, нали всичко е любов, нали Бог или Вселената е любов, нали само вяра да имаш, колкото синапено зрънце...
Безусловната любов,която изпитваме към децата си е ключът към истинският път на себепознанието. 
Някои неща не приемаме,не харесваме,не понасяме-майките и бащите,които не уважават,не се грижат,не приемат и необичат децата си получават тяхната ответна реакция.И това е нормалното.
Ненормално е да обичаш ,да уважаваш и да се грижиш за родител,който пет пари не дава за теб.Можеш да разбереш и приемеш някои неща,можеш и да простиш други-но чисто в психологически план.Физически контактът с такива хора е често по-болезнен и дори със зомбиращ ефект.Едва при изградена защита човек може да рискува по-близки отношения с хора от такъв тип.Но това,че са родители често е най-болезнено за приемане-болката причинена от чужд човек е далеч по-малка и незначителна.
Незнам дали Библията или тъй наречените констилации са обяснението,което всеки търси за себе си.Факт е,че социализма в много повреди мисленето на родителите ни.И най-важното- вмени им безотговорно чувство към собствените им деца-ако я нямаше държавата,която да се грижи за изоставените деца,нямаше да има и толкова много изоставени деца.Ако нямаше детски градини и ясли - майките щяха да си гледат децата,а не да градят кариера.Ако не бе женската еманципация във всяко отношение -сега нямаше момичета на по 12-14 години да ходят полуголи по улиците и да го считат за нормално,да ходят по нощите по дискотеки,пък после какво им се случило...
В този смисъл аз поне за себе си съм намерила причините,които са определящи поведението на моите родители.Не ми е било лесно,но съм го приела,като грешка на тяхното време.
Простила съм и съм продължила напред.
Не е задължително да търсим винаги вината в себе си-много фактори са отпреди нашето раждане-как сме повлияли в такива случаи?Никак.Ето защо вина ако имат родителите,то си е лично за тях.Децата са като гости в техния живот,нищо повече.
Lilibon аз незнам кой има проблем с майките си тук,дали са всички или само някои,но си мисля,че преди всичко трябва да имаме впредвид,че сме социални животни и търпим влияние от обществото в което живеем.И щом има някаква повторяемост,едва ли новото поколение е точно виновно за това.Макар,да са описани и в литературата проблемите между поколенията бащи-деца,аз все си мисля,че дълбоко в тях се корени желанието на всеки индивид да се пребори както с външната,така и с вътрешната/в семейството/ конкуренция в борбата за оцеляване.А за това чувството за самосъхранение на всеки е достатъчно силно,за да намери доводи в собствената си правота.
Някои неща не приемаме,не харесваме,не понасяме-майките и бащите,които не уважават,не се грижат,не приемат и необичат децата си получават тяхната ответна реакция.И това е нормалното.
Ненормално е да обичаш ,да уважаваш и да се грижиш за родител,който пет пари не дава за теб.Можеш да разбереш и приемеш някои неща,можеш и да простиш други-но чисто в психологически план.Физически контактът с такива хора е често по-болезнен и дори със зомбиращ ефект.Едва при изградена защита човек може да рискува по-близки отношения с хора от такъв тип.Но това,че са родители често е най-болезнено за приемане-болката причинена от чужд човек е далеч по-малка и незначителна.
Незнам дали Библията или тъй наречените констилации са обяснението,което всеки търси за себе си.Факт е,че социализма в много повреди мисленето на родителите ни.И най-важното- вмени им безотговорно чувство към собствените им деца-ако я нямаше държавата,която да се грижи за изоставените деца,нямаше да има и толкова много изоставени деца.Ако нямаше детски градини и ясли - майките щяха да си гледат децата,а не да градят кариера.Ако не бе женската еманципация във всяко отношение -сега нямаше момичета на по 12-14 години да ходят полуголи по улиците и да го считат за нормално,да ходят по нощите по дискотеки,пък после какво им се случило...
В този смисъл аз поне за себе си съм намерила причините,които са определящи поведението на моите родители.Не ми е било лесно,но съм го приела,като грешка на тяхното време.
Простила съм и съм продължила напред.
Не е задължително да търсим винаги вината в себе си-много фактори са отпреди нашето раждане-как сме повлияли в такива случаи?Никак.Ето защо вина ако имат родителите,то си е лично за тях.Децата са като гости в техния живот,нищо повече.
Lilibon аз незнам кой има проблем с майките си тук,дали са всички или само някои,но си мисля,че преди всичко трябва да имаме впредвид,че сме социални животни и търпим влияние от обществото в което живеем.И щом има някаква повторяемост,едва ли новото поколение е точно виновно за това.Макар,да са описани и в литературата проблемите между поколенията бащи-деца,аз все си мисля,че дълбоко в тях се корени желанието на всеки индивид да се пребори както с външната,така и с вътрешната/в семейството/ конкуренция в борбата за оцеляване.А за това чувството за самосъхранение на всеки е достатъчно силно,за да намери доводи в собствената си правота.
raliko, аз поне не говоря никъде за вина. Вина няма, има причини и следствия. Децата, подложени на агресия в детството си израстват склонни към агресия, освен ако не осъзнаят автоматичността на реакциите си и по някакъв начин не се променят - начини на първа страница на темата бол.
Не знам дали можем да определяме нещата като "грешка на тяхното време". Не живеем тогава, не сме в тяхната ситуация, може за тогава това, което са правили да е било доста приемливо решение, кой знае?
Ще дам пример с моето семейство - майка ми (надявам се да ми прости недискретността) е отраснала в селска среда, в която мъжете са ценното, а жените са, цитирам дядо ми "Нещо, дето го даваш у махалата". Допускам, че майка ми се е чувствала необичана и подценявана заради пола си. Въпреки всичките си усилия да покаже колко е ценна, знаеща, можеща, предпочитанията остават към брат й, само защото е момче.
Мисля си и друго - никой бозайник в природата не продължава да се навърта около родителите си след като порасне и поеме по пътя си. Ние сме решили, че е наш дълг да се грижим за родителите си, дали наистина е така? Още нямам отговор за себе си, а само въпроси.
Не знам дали можем да определяме нещата като "грешка на тяхното време". Не живеем тогава, не сме в тяхната ситуация, може за тогава това, което са правили да е било доста приемливо решение, кой знае?
Ще дам пример с моето семейство - майка ми (надявам се да ми прости недискретността) е отраснала в селска среда, в която мъжете са ценното, а жените са, цитирам дядо ми "Нещо, дето го даваш у махалата". Допускам, че майка ми се е чувствала необичана и подценявана заради пола си. Въпреки всичките си усилия да покаже колко е ценна, знаеща, можеща, предпочитанията остават към брат й, само защото е момче.
Мисля си и друго - никой бозайник в природата не продължава да се навърта около родителите си след като порасне и поеме по пътя си. Ние сме решили, че е наш дълг да се грижим за родителите си, дали наистина е така? Още нямам отговор за себе си, а само въпроси.
Някои неща не приемаме,не харесваме,не понасяме-майките и бащите,които не уважават,не се грижат,не приемат и необичат децата си получават тяхната ответна реакция.И това е нормалното.
Ненормално е да обичаш ,да уважаваш и да се грижиш за родител,който пет пари не дава за теб.Можеш да разбереш и приемеш някои неща,можеш и да простиш други-но чисто в психологически план.Физически контактът с такива хора е често по-болезнен и дори със зомбиращ ефект.Едва при изградена защита човек може да рискува по-близки отношения с хора от такъв тип.Но това,че са родители често е най-болезнено за приемане-болката причинена от чужд човек е далеч по-малка и незначителна.
Ненормално е да обичаш ,да уважаваш и да се грижиш за родител,който пет пари не дава за теб.Можеш да разбереш и приемеш някои неща,можеш и да простиш други-но чисто в психологически план.Физически контактът с такива хора е често по-болезнен и дори със зомбиращ ефект.Едва при изградена защита човек може да рискува по-близки отношения с хора от такъв тип.Но това,че са родители често е най-болезнено за приемане-болката причинена от чужд човек е далеч по-малка и незначителна.
Отчасти моята майка беше такава - вечно изискваща, вечно недоволна. Боготвореше брат ми, а за мен оставаха назидателните забележки (често без причина) и сръдните. Вечно давах отчети за това как живея, как постъпвам и защо (моя грешка). АКо си позволя да си запазя нещо лично само за себе си - пак сръдни, пак скандали, пак обвинения за минали незначителни случки.
Брат ми не позволяваше да бъде разпитван, но й не му се сърдеха. Продължаваха да го боготворят.
Когато се разболя от рак, аз се грижих за нея. Нощем ходех в болницата - сменях подлоги, давах вода, успокоявах я. Денем работех. След работа - пак в болницата. Личен живот нямах. Мина време и тя ме обвини, че като била болна, не съм я посещавала в болницата... Преглътнах. Нещо повече - пак всячески търсех одобрението й.
В същото време брат ми си гледаше живота и отдаваше дължимото на майка ми ... в определени граници, да го кажем.
Не го виня! Напротив! От днешната ми осъзнатост смятам, че това е правилната позиция.
Наскоро, години след като майка ми си отиде, "чужди" хора си намират поводи да ми кажат, че майка ми се е оплаквала от мен, казвала е, че от мен нищо няма да излезе и прочее...
Това е само бегла скица на картинката на отношенията с майка ми.
Искам да й простя. Искам да я обичам безусловно.
Отношенията с баща ми са подобни. С тази разлика, че е жив и здрав и почти не контактуваме или по-точно комуникацията ни се свежда до забележки от негова страна и премълчаване/сопване от моя - в зависимост от настроението.
А най-големият ми страх е да не повторя схемата с моите деца. Каквото е отношението ни към родителите ни, такова ще е и отношението на децата ни към нас - това е истина за мен...
пъ.съ. "Случайността" е интересно нещо. Точно днес ми се случи нещо разтърсващо във връзка със семейните отношения и ето че тук - дискусия....
Lilibon , това не е състрадание да закараш възрастен човек в апартамент. Да го приобщиш към новото е да му покажеш новата енергия и да го повдигаш с нея, а не да го закараш и откъснеш от корена му. Имах две баби и двете ги бях приобщила към новото , те го възприеха, едната ми баба насила я докараха в нов луксозен апартамент зимата и тя издържа един месец и си замина. Преди това я държах енергийно десет години и тя беше в пълна кондиция от 80 до 90 годишна възраст. Другата ми баба си остана на село и сега на 88 години прави градини и живее щастливо....
В края на тази епоха и началото на новата, се нуждаем всички от новото за което пишем и повтаряме в тази тема. Аз съм против психотерапията, психо драмата и всякакви подобни . Защо ? Защото една близка се мъчи с паническо разстройство от години , години терапия не я лекуват. С няколко Рейки сеанса заживя отново. Примерите са хиляди и затова пише и Крион
Кой и на кого трябва да доказва, че е по-добър? Темата отива към нещо в което не бива Нека запазим нивото и вибрацията 
Когато няма Любов са всички тези прояви за който споделяте. Когато няма Любов се търси надмощие и мерене на нещо си...мъже, жени, синове, дъщери. Точно това имах предвид като казах за новата енергия. Това е състояние на висока вибрация , която лекува и повдига и тежи тежки негативи се елиминарит. В Каруна Рейки има терапия на поколенията , изпратете мощен лъч светлина на миналите и на бъдещите поколения за да сте в хармония и с тях и със себе си
В края на тази епоха и началото на новата, се нуждаем всички от новото за което пишем и повтаряме в тази тема. Аз съм против психотерапията, психо драмата и всякакви подобни . Защо ? Защото една близка се мъчи с паническо разстройство от години , години терапия не я лекуват. С няколко Рейки сеанса заживя отново. Примерите са хиляди и затова пише и Крион
Кой и на кого трябва да доказва, че е по-добър? Темата отива към нещо в което не бива
Нека запазим нивото и вибрацията Когато няма Любов са всички тези прояви за който споделяте. Когато няма Любов се търси надмощие и мерене на нещо си...мъже, жени, синове, дъщери. Точно това имах предвид като казах за новата енергия. Това е състояние на висока вибрация , която лекува и повдига и тежи тежки негативи се елиминарит. В Каруна Рейки има терапия на поколенията , изпратете мощен лъч светлина на миналите и на бъдещите поколения за да сте в хармония и с тях и със себе си