Наближава време вече, СЕПТЕМВРИЙСКА мама да гушне малкото човече!

Ето ме и мен в този горещ ден .Да се отчета и аз от моя преглед в Тина Киркова : бебо си е добре. Доста е голяма момата - 3238 кг. , а и всичките и части отговарят на 38-ма седмица. Поне се е обърнала главично. След 2 седмици пак съм там на преглед и казаха ,че ако върви така ще ме приемат за да ме наблюдават. Отбих се после и при моя доки за да му покажа изследванията  и ми взе влагалищен секрет , та в понеделник ще излязат резултатите и ще видим имам ли бактерии или най - накрая съм се отървала от тези екстри. .......
              

Jani4ka ами моята АГ ми каза,че хемоглобина пада на 80% от бременните мами,тъй като от 6-я месец нататък плода дърпа всичко от теб.А и некачествената храна,която ядем не може да ни набави всичко необходимо,затова повечето сме на някакви хапове.
След раждането всичко си  идва на мястото-поне по нейните думи   Знам,че мамите които ще са със секцио трябва да имат по-висох хемоглобин,заради по-голямата кръвозагуба.

nansi_21, браво на момата - хем е голяма, хем е послушна, дано до края да си остане разположена главично. При предната ми бременност всички лекари бяха на мнение, че ще родя поне 2 седмици по-рано и аз се бях настроила съответно - но не стана така, дири преносих с 5 дена. Сега се отнасям с леееко недоверие към тези замервания

Ясно!   Благодаря ти!   Явно моята мома в последно време хубаво си е подръпнала от мама, тъй като при миналите изследвания хемоглобина ми беше перфектен.  

nansi_21, много хубави резултати! 

Момичета, здравейте!  

Знам, че не съм писала от месеци, но да знаете, че се опитвам да ви изчета.  

Искам поне да поздравя вече обебилите се!   Много се радвам за вас.

При нас за сега всичко е наред, чакаме... Вече търпението ми се изчерпва, а имам още един месец до термин...

Бебка изключително много ме рита... Направо полудявам...  

Видях, че има само две бъдещи мами, които ще раждат в Майчин дом. Други няма ли? Аз ще раждам там. Можем да се засечем с вас като ходим за мерене на тоновете...

Писали сте за какво ли не, но тези от вас, които са раждали вече могат ли да пуснат разкази за това. На мен лично винаги ми е било интересно.

На тези от вас, на които им е интересно пускам моят разказ /писах го, за предишната ми отчетна/:

Здравейте, момичета!

Сега ще ви разкажа за моето раждане:

На сутринта към 10.30 часа на 08.07.2008 г. се разбрахме с моята гинеколожка да се видим в нейния кабинет и да решим какво да правим. Видях, че тапата ми е паднала. Споменах това на доки и в крайна сметка след прегледа тя ми каза, че повече няма да ме чака и ще ми сложи някакво хапче за предизвикване на контракции /защото аз нямах или поне не съм разбрала/. Сложи ми го към 11.30 часа и ми каза да се прибирам направо в къщи, да хапна нещо, защото сега бил момента, да легна да си почивам и да й се обадя към 14.00 часа да й кажа резултата. Извиках сестра ми да седи до мен и загледахме един филм. Сестра ми се унесе и заспа, а аз си чаках контракциите. Обаче те не идват и не идват. Вече беше 13.55 часа и реших да стана от леглото и да се обадя на доки, че няма никакъв резултат. При ставането обаче ми изтече нещо. Казах на сестра ми и тя като се стресна и се паникьоса, а пък аз пре спокойно се обадих на доки и й обясних ситуацията. Тя каза да дойда при нея в 15.00 часа да ме погледне, защото се съмнявала, че са водите. Чаках да стане уреченото време, но към 14.10 часа започнах да усещам някакви присвивания на 3 минути и вече бях сигурна, че се започва, защото и водите ми изтекоха. Спокойно се изкъпах, направих си тоалет доколкото можах и излезнах от банята.  Сестра ми /Даниела/ се суетеше около мен и само ме питаше как се чувствам. Даваше ми зор да тръгваме, защото продължаваше да тече от мен, а пък аз не бързах за никъде и влезнах да се къпя пак. След поредното къпане реших, че е време и се обадих на доки, че няма да я дочакам и тръгвам към Майчин дом. Извикахме приятеля на Дани, защото тя не беше в състояние да кара от паника и тръгнахме на аварийни към болницата. По пътя почти всяка неравност усещах, но не беше болка за умиране. Засичахме контракциите и се оказаха на 2 минути. Един шофьор ни предупреди, ча са включени аварийните и сестра ми започна да му обяснява, че карат родилка /смехория/. Най-накрая реших да съобщя и на бъдещия татко, че съм тръгнала да раждам. Дани му се обади, защото аз не бях в състояние, тъй като от контракциите се набирах на седалката и двете ми ръце бяха заети. Когато му съобщи той не можа да повярва, тъй като не съм го извикала. Сестра ми каза, че няма за какво да го лъже, но той се убеди чак, когато чу и моето потвърждение. Каза, че тръгва към болницата. А аз самото спокойствие. Пристигнахме благополучно и зачаках подпряна на една колона да дойде някой и да ми обърне внимание. “Портиерът” /не знам как да го нарека/ през това време ме попита как се казвам и преди да му отговоря сестра ми си издекламира нейните три имена като редник /паника жестока/. Започнах да обяснявам на портиера, че се казвам по друг начин и при това с друга вече фамилия и докато се разберем се видях в чудо. А сестра ми милата се омота още повече /обяснявам си го с факта, че сме близначки/. Казах й да не се паникьосва и да се вземе в ръце, защото ако аз съм в паника до никъде няма да я докарам. Представяте ли си аз с вече жестоки контракции,  едва държаща се на крака и подпряна на колоната да успокоявам някого вместо мен да ме успокояват. Но честно казано бях супер спокойна.
Най-накрая ме прие някаква македонка, попита ме за симптомите и обичайните въпроси и ми измери таза. Каза ми да се съблека чисто гола и да си облека нощницата, която си носех /носете нощници/. Каза ми да се кача на магарето и се оказа, че съм била с 3,5 см разкритие и абсолютно изгладена шийка. Обясни ми, че вече раждам и извика “бръснарката”. Попита ме дали съм си направила тоалет, въпреки че трябаше само да ме погледне и щеше да разбере, защото все още бях разкрачена на магарето. Като видях самобръсначката, с която щеше да процедира щях да припадна и се радвах, че успях да се размина с някое и друго нарязване /съветвам ви вие да си направите тоалет, а не да чакате на тях/. Буквално ми набута клизмата в дупката на задника ми и започна да излива някаква тинеста, сапунена вода /отврат/. Свърши си работата и ми каза да отивам в тоалетната и да стискам докато мога. Стисках, стисках и накрая му изпуснах края. Нищо страшно не видях. Излезнах от тоалетната и там ме чакаше някаква сестра и ме изкара в коридора, където ме чакаха сума ти му роднини. Там беше и съпругът ми. Обаче аз вместо да си държа корема, тъй като имах чувството, че ще изпадне, аз трябваше да си кръстосам ръцете на гърдите, за да не ми изкочат и всичките тези роднини да ми видят циците /нощницата ми беше с дупки на тези места, а не с копчета и се откриваха порядъчно/. За какво съм се загрижила моля ти се.
Накараха ме да легна на легло до друга родилка и ми сложиха на корема някакъв колан за измерване тоновете на бебето. Вече беше 3.15 часа. Сама си засичах контракциите по часовника, който беше срещу мен и отново бяха на 2 минути, но с по-голяма продължителност. Като идваха при мен да ме наблюдават и аз им се усмихвах, въпреки болката, която изпитвах и те ми се радваха, че съм позитивно настроена. Докато моята “сестра” по легло изобщо не слушаше инструкциите им, аз чинно ги спазвах /много е важно да слушате какво ви казват/. Чак ме даваха за пример на другата родилка, която раждаше вече няколко часа. Казаха ми категорично, че очаквам момче и аз се зарадвах, че ще го кръстим на сестра ми. Само си мислих за реакцията й, когато разбере и ме напушваше смях /абе луда работа/. В 18.00 часа македонката ми съобщи, че трябва да стана  да си измия лицето, защото въпреки болката ми се спеше страшно много. Пошегувах се с нея да не родя заспала и да не разбера и тя се засмя и ми каза, че със сигурност ще разбера /аз раждах без никаква упойка/.
Заведе ме на магарето и ми дадоха инструкции какво да правя. Казаха ми, че бебето е голямо и ще трябва епизотомия. Самото рязане не го усетих, но обезболяващото, което ми биха във вагината... След няколко напъна и натиск на корема ми родих моят прекрасен ДАНИЕЛ в 18.28 часа. Видях го и не знаех как да реагирам, даже не го и докоснах. Измериха го и ми съобщиха, че е с тегло 4100 и 53 см. дълъг. Аз не можах да повярвам и благодарих на екипа за добре свършената работа /раждах без никакви уговорки с лекари и акушерки/. Те обаче бързаха да ме успокоят, че предстои най-трудното и найстина така се оказа. Започнаха да ме шият и ако ви кажа, че всеки един шев го усещах няма да ми повярвате. Точно като филм на ужасите... Една от акушерките ме хвана за ръката и аз внимавах да не й я счупя. Галеше ме и ме успокояваше. Непекъсаното ме уверяваха, че това е последния шев, но.....
Пошегувах се като им казах да ме шият така че да съм в синхром с мъжа ми, защото му бие малко в дясно и те прихнаха да се смеят. Попитаха ме сега какво? и аз им отвърнах, че отивам да правя второ дете. Пожелаха си само такива положителни и весели пациентки като мен и ме оставиха на мира като ме заведоха в самостоятелна стая докато мине известно време.

Това е общо взето. Дълго стана, но трябваше да го напиша. Само ще кажа на тези, които все още са 2 в 1 да не се притесняват, паникьосват и да запазат самообладание. Искам да им вдъхна кураж с този разказ, че няма нищо страшно в това да раждаш. Бъдете позитивно настроени и най-вече слушайте акушерките какво ви казват, защото на вас самите ще ви бъде много по-лесно и по-скоро ще си видите бебоците.
УСПЕХ!!!

Знам, че стана дълъг поста ми, но отдавна не съм писала... Ще се опитам от тук нататък да се реванширам

Desi, ти си имала доста героично раждане на голямо бебе, браво 

Данна, не се смятам за героиня, но се гордея, че успях да родя толкова голямо и здраво бебе... Сега очаквам и бебка да е с такива размери  

Зо коастрата и аз имам и е напълно нормално да не ти тече непрекъснато или въобще преди раждане.  

Аз кърмих Дани до година и три месеца. Имах кърма за три бебета. Замразявах я и можех дори да я продавам.

Ползвах лигнин за лохиите. Това ми казаха да взема тогава и ще направя и този път същото. Купете си и смрадлика да си правите промивки докато сте в болницата и след това - помага /поне на мен помогна/

Димяни браво на мишочетата,хайде,че баткото ги чака

Desi наистина си герой раждането ти хич не е било лесно, и въпреки това си намерила сили да се усмихваш и шегуваш, когато аз раждах Кати се наложи да престоя в пред родилна зала на МД цяла нощ без една контракциика дори и на какво се наслушах направо косите ми се изправиха идваше ми да си грабна багажчето и да отида да се наспя у дома /водите ми бяха изтекли и затова ме приеха в пред родилно/ наистина е по-хубаво да имаш една такава "сестра" по легло като теб 
Успешно раждане и този път

Кати, наистина не беше леко раждане, но се надявам и този път да мине така. Пак ще ходя без никакви уговорки с лекари на късмет... Разбрах едно обаче: Родилката трябва да предразположи лекаря като му се усмихва например, а не лекаря да утешава родилката... Егати и държавата...  Иначе напълно те разбирам като казваш, че те било страх и ти се искало да се махнеш.   На теб също успешно раждане   Пожелавам го на всички вас  

Ти пак ли ще раждаш там?

Ама се разписах сериозно днес...   Моят син спи вече от четири часа и половина и на мен ми е скучно, въпреки че къщата ми е с краката на горе и ме чака толкова много домакинска работа...... Ама пуст мързел... 

Не този път за сега съм в Шейново, аз си вървя с доктора и съм отново секцио, че и първия път така родих до там я докарахме, че след толкова терзания и 12 часа престой на бебето без вода моят лекар и един професор взеха решение да ме отрежат..... И аз очаквах , че и този път ще съм в МД но ........

Момичета, ако някоя от вас все още не си е купила стойка за ваничка и и трябва такава като от линка, аз имам една за продаване...не ми върши работа, не ми става за ваничката и ще купувам друга. Продавам я за 15лв.

http://www.shtarkel.com/products/394-stoika-za-vana-84-sm.html

 

момичета здравейте
не съм писала отдавна,но ви следя.
Desita Dimova  мн интересен разказ
аз нямам вече търпение да видя малката мишка
вчера ми ми хареса на външен вид тази количка
http://www.shopmania.bg/shopping~online-prinadliezhnosti-za-bieb … no~p-1587339.html
имате ли идея дали е добра? сладурска ми се видя ама не разбирам много от колички.
Руби мила страхотна снимка видях, мн ще се радваме на още снимки на малкия принц,да ти е жив и здрав миличкото.
АЗ след 2 дена съм  на консултации и чакам с нетърпение.
ГЪбите ми си седят ве4е 2 месеца и няма мърдане,вече взе да ми писва.
лека вечер момичета

Адреналинка, изглежда добре, но аз не бих си взела количка с малки колела. Имам две колички стар модел на Чико, но за нищо не ги заменям. Избеляли са, тежки са, но за сметка на това са супер маневрени заради широките колела. Това е мое мнение разбира се.  

Няма ли някоя от вас да се включи в разказ с първото си раждане? Би ми било интересно как е било при вас