Намразих съпруга си

Е то в този случай няма нищо ново под слънцето. Едното дете по-мило, едното внуче по-обичано.
По-скоро Люляче е настръхнала защото подозира, че съпруга е знаел, независимо, че отрича.

 

Ако е така, това е възможно най-гадният вариянт... Направо бих го взривила
"Омраза" е прекалено слаба дума, която бих изпитала към него

 Помощ някаква, разбирам, ама защо 50/50, като вие сте трима, а те двама, пък и вземат пенсия плюс вашите пари? Дори и да не работи свекърът, пак много балъшко и нереално ми се струва. Ако не ви бяха лъгали, нямаше да те е яд, че си лишавала детето си, за да живеят свекърите по-добре от вас, така ли?!

Дано да не е така, че вече направо ги признах и в гаднярите това мъжете ...

Прави ми впечатление, че винаги си много крайна .......................................................................................

Хммм ... аз например не мога да съм прекалено крайна спрямо мъжете като цяло. Да - има гадняри, но има и свестни. Защо все си мисля, че са твърде крайни тези, които в близкото си обкръжение са били свидетели на недобро отношение от мъжа към жената ...  

Ми как да съм начална? Тук всяка втора тема е за оплакване от мъжете - тоя изневерил, другият я набил, третият се скрил, абе ...
Реших, че тоя в тази тема е свестен, то пък излиза, че може да е знаел и да е криел нарочно от жена си ... Какво да мисли човек?!
П.П. Добре де, част от мъжете. То като се хванете за думата ...

Ами нормално. Все пак повечето щастливи жени едва ли ще седнат да пишат тема колко са щастливи и кое, колко, как и къде правят (почивки, ежедневни семейни разходки, с*кс и т. н.), вместо да си го правят ... Докато нещастните търсят опора.

П. С. 1. А ако някоя щастлива напише такава тема, ще започнат коментари: "И к`во, хвалиш ли се?", "Криеш нещо, не може всичко да е розово", "Бреййййй, че е идеална ССФ и колко е прекрасно семейството й      " и т. н.
Да не говорим, че мелодрамите по принцип са с висок рейтинг!  

П. С. 2. А за мъжа от тази тема (ако е реална историята) ще кажа - невинен до доказване на противното.

Злоба и гняв, едва се контролирам вече, сутрин като стана скърцам със зъби, дори сама се чувам.

Съпруга ми им се обади да върнат парите, но те казаха, че не могат, сега помагат на брат му и не знаят, кога той ще се оправя сам. Аз също се обаждах, на мен казаха, че това е заплатата на сина им и не е моя работа, аз да не се меся в техните отношения.
След което аз избухнах и им ги наредих едни цветни-пъстроцветни...

Съпругът ми го намразих, защото не  е настоятелен, каза, че каквото и да правел нищо нямало да постигне.
Няколко дена по-късно каза, е какво да направя, да ги убия ли, няма повече да помагам и така.
Иде ми да го изгоня, заради детето се стърпявам.
Аз повече с тези хора на една маса не мога да седна, камо ли да говоря с тях.

Най ме е яд, че отказах детето от екскурзиите с класа си, не можехме по никакъв начин да си го позволим,
после то гледаше снимки, представям си какво му е било на детето. Мечтата му беше да влезе в английска гимназия и това му провалиме, ние сме виновни родителите.
Но още другата седмица си взимам отпуска и тръгвам да разпитвам за приравнителни изпити и какво може да се направи, за да поправим тази ужасна грешка.
А колко пъти сме му отказвали това и онова и то ни е разбирало и не настояваше. Ей така дожалява ми и ми потичат сълзите, а в следващия моментме обзема гняв и ми идва да гръмна мъжа ми в десятката.
Колко пъти му казвах, че не е възможно баща му да е безработен, питала съм го, а нашия плаща и стои бездействен, вместо да си беше дал малко зор и да попровери това , онова.

Чувствам се така, че съпругът ни е пренебрегнал детето ни заради родителите си, а аз също си пренебрегнах детето заради съпруга си и това пусто доверие.
Разбира се, че си обичам детето повече от всичко, без съпруг мога да живея, но да гледам как детето ми расте нещастно никога!

Много добър въпрос.
Не мога да си представя например, ако ние живеехме с 1000-1500лв, и мъжът ми ще дава на техните пари , а ние да мизерстваме...Не ме интересува по какъв повод. Пари от нас нямаше да видят .
Ако ситуацията беше такава, и стотинка да разбера че е дал на техните - ще ме види през крив макарон - и мен и детето
Ако обаче ние сме задоволени - да им дава, нямам против (но техните нямат нужда и добре че е така )

А и отговорите говорят все пак, Ла Сомбра нищо лично, зайче

Еее, много нагли тези свекъри бе ! В една друга тема ставаше дума "крава от теле да суче".
Същата работа !  Добре де, как могат тези хора да спят спокойно ?!?

Е, след тия им приказки и аз бих побесняла. Значи могат да взимат, а когато трябва да връщат, не могат, щото трябвало да помагат на брат му. И наистина, мъжът ти не е виновен - какво да направи при тая ситуация, освен наистина да ги убие.

Кофти...Ама все пак ти какво предлагаш?Седнете да мислите двамата де, той каквото можал-направил.