Март-енчета

Аз съм доволна от него, при нас имаше ефект

Мирамар пак ми чете мислите Същото важи и за мен-приемала съм за даденост младежкия си вид, за който не се е налагало да полагам съществени грижи. Да ама колкото и да не ми се вярва, времето си минава и си проличава. И понеже хич, ама хич не са ми по вкуса онзи тип неподдържани 40-50-годишни жени, които ходят негримирани, с раздърпани тениски и маратонки, буквално се превъзпитавам. Не искам да обиждам никого Стилът е излъчване и после дреха и останалото. Дъщеря ми ме мотивира допълнително-в това и в ред други отношения-искам да възпитам в нея самоуважение, женственост, стил, добър вкус и т.н. Майка ми/ макар да е с отличен вкус/ никога не е полагала особени грижи за вида си-въпрос на самоуважение и за мен предпоставка за добро самочувствие-което винаги ме е дразнело. Та, и аз като Ели-един лак ми е достатъчен да ми оправи самочувствието понякога.
Тедсън, честито   Винцето е добър вариант In vino veritas, дето има една приказка.

Никога не съм била мацка, но и не ме влече! Втриса ме само като трябва да пробвам дрехи, все си бях тлъстичка, нищо не ми стои супер добре, а най-ми е удобно с тениска и дънки! Пре повечето време всъщност ме е било яд, че не съм се родила мъж! Имам само една приятелка, всичко останало е било мъже! Много е удобно, защото са и приятели на мъж ми и чудно си изкарваме!
Самочувствието ми е супер ОК! Знам, че на външност не го докарвам, ама не ме е грижа изобщо! Положителното ми излъчване и ведра натура компенсират другото и на повечето хора им е приятно да се въртят около мен!

Бухте, аз не бих осмисляла нещата докато си бременна! Прекалено много хормони са в играта! Я си почини, пък като си cool пак, тогава се стягай и действай!

Шу, колкото до теб, нямаш си идея колко ти съчувствам и те разбирам за положението ти! Сигурно има разлика, но винаги съм си повтаряла, че не е влизало в житейските ми планове да съм нещастна, за сметка на никого и нищо! 15 години се гърчих в тази Австрия и нито висшо образование там, нито дете, нито страхотна професия, супер позиция и страхотна заплата ме направиха щастлива там! Единственото, което ме задържаше беше моят мъж, който е видимо щастлив там!
И не случайно нещата се наместиха - аз съм тук, имаме второ дете - Марти, а той си идва края на седмицата
Имаме доста познати, които от финансова гл. точка, семействата са тук, а бащите в Англия 
Идват си в четвъртък вечер и пътуват в понеделник рано сутрин! А през седмицата  там - яко бачкане!
Същото е и в Австрия! Мъж ми си има няколко мъжки дружки, дето си летят заедно към София и обратно, срещат си се там, вечрят си заедно, даже с някой и на обяд ходят (всички работят в центъра на Виена)!
И сега и той доволен, и аз доволна - отношенията ни са по-добри от всякога, отвори се и мегдан за Марти - всичко е екстра!
Та не преставай да мислиш всякакви варианти и да знаеш, че като му дойде времето нещата сами се нареждат (да се надяваме)

Колото до сиропа - много ме е страх от успокоителни - и още 2 години да реве през нощта нищо не бих дала - евентуално макса бих рискувала с хомеопатия!

Рила, а каква е разликата дали ще му даваш билков сироп, или хомеопатичен? Разбирам да става въпрос за голямо дете или човек, който да си каже какво му е и да му помогнеш на психическо ниво, ама ми се струва малко жестоко да си оставиш детето да се дере и стресира години наред, заради едните принципи. Иначе успокояващи хомеопатии за зъби могат да се дават, нали..

Бухте, мерси ти То и аз уж не си просих комплименти, хаха А за сиропа, тъкмо щях да пиша, че точно него някой похвали, ама тя Гери е писала.

А на Тедсън много се смях за "годишнината" Живот и здраве, и ние по-догодина с мъжо ще празнуваме същото нещо Направо ме накара да се замисля как и ние сме на тоя хал И децата са ти страхотни! Все си мисля, че 2 години не е толкова неосезаема разлика, ама като ги гледам твоите принцеси, са като близненца, толкова са сладки

Ама аз не съм на кръстопът. Нещата са решени. Просто ми трябва време за да го приема. А варианта аз там, той тук не го приемам. Още повече, че не сме само ние двамата, децата са щастливи тук и получават много повече отколкото биха получили в БГ. А и има и друго, ако се приберем за да мога аз да си ходя на работа, но лиша децата и от образование, възпитание, здравеопазване, чистота и тн. не мисля, че пак ще съм щастлива. Абе шантава работа.

А за самочувствието, аз си го имам. Смятам че съм умна, работлива и тн., но точно мацешката част ми бяга по тъча. А когато сложа дрехи, които са малко по женствени, целия ми облик се променя. Определено се харесвам, но трябва да свикна,защото наистина с малко усилие бих могла да не съм като тиинеджър, а като жена, макар и не на високи токове и с грим.

Иначе за излъчването, преди когато бях с едно дете и на мен ми казваха че излъчвам спокойствие, търпение и тн, но сега май нещо се изпари

Тедсън много са ти хубави принцесите!!

Притеснявам се за пристрастяване и притъпяване на възприятията, като по този начин променя всичко за детето! Според мен всичко си върви ръка за ръка - дали си чувствителен, но от друга страна имаш изострени възприятия и т.н.! А и е начин на изразяване - като си ядосан е хубаво да се излее тази агресия, а не да се преглъща!
Ако детето плаче насън като Марти, но всъщност си е екстра през деня, за мен има причина да е така, и не бих се намесила още в хода на нещата! Чак ако не е енергичен, плашлив и т.н. - ще помисля!
Да си призная, от подобни съображения не съм давала и хомеопатични за зъби ! За хомеопатията - не бих се съгласила на този етап на симптоматични лекарства, а само на едно цялостно евентуално уравновесяващо! И въпреки, че не съм спала особено последните 2 години, не съм направила постъпки даже за този вариант - за сега както вече съм писала, само сулфлур за прочистване от конвенционални лекарства!
Според мен доста с лека ръка се предписват успокояващи от педиатрите - дали са билкови или не - няма значение!
Ако някой го интересува така третират темпераментните деца например, и всякакви други дребни проблеми, вместо рано да се идентифицира евентуалния проблем и да се работи по него!
Та имам много и разностранни колебания по въпроса,  ама до сега хич не клоня към даване на сироп!


Шу, ясно ми е всичко, 15 години съм ги въртяла отвсякъде нещата по подобен начин! Дано да свикнеш и да си намериш нещо, което те удовлетворява! Някой от др. българи свикнаха и си намериха мястото!

Офффф, Гери, какво съм чела и аз!? Мерси, мила, и извинявай 
Есме и тя ми чете мислите. И на мен заради щерката ми се ще да превъзпитам себе си, та да възпитам и нея в нещо, което на мен ми е липсвало. Пък и да не скачам от тийнейджър направо на разпърпана леля 
Рила, аз като спра да съм бременна, ще съм кърмачка, а после майчинските ще свършат и ще е малко къъъъсничко И каквото и да реша тогава, ще е на юруш, за да оцелеем - така не се взимат правилни решения, освен на късмет. 
Сиропа ми го изписа и каза, ако до Коледа не се пооправи, да ходя за направление за невролог. Леко стряскащо. На 21-ви имам и интервю с хомеопат. Ако даде нещо по-добро, лошо няма. И на мен не ми се искаше да прибягвам до такива средства, но положението става сериозно. Пак чужд пример ще дам, но приятелско дете на 6 г. още е с кошмари, с едни лилави сенки под очите, иначе през деня уж си е ОК, но .... Те нищо не направиха, а не - ляха й куршум. Ми аз не искам да рискувам така. Не споря, мерси за мнението, знам, че аз попитах, просто да обясня и моята позиция.
Едит: Да, аз също имам своите притеснения. И не става въпрос за това, че аз не съм спала. На НЕЯ вече и влияе зле и започва да се прехвърля и през деня - затваря се цикъла. Отделно тоя стрес на бебето не знам как ще се отрази, но това по-малко ме тревожи. Надявам се да го давам максимално кратко тоя сироп, може би първо да разреждам приемите ..... Като искаха да й дават за яслата, отказах категорично. Сега усещам, че трябва да се намеся.

Аз и на Окич щях да предложа новогодишно опиянение за изясняване на позицията, но се въздържах Аз като не мога .....   

Шу, вкара ме размисъл коя наистина е по-добрата среда за отглеждане на децата ни (не че има една единствена истина в полза на БГ или чужбина, но би ми било интересно да чуя какво мислите по въпроса). И преди съм се замисляла над алтернативата да възпитаваш децата си в една по-цивилизована и подредена страна, но някак си в мен надделява привързаността към милата родна картинка и хората тук. Въпреки всичките кусури на държавата ни, обичам родината си и сякаш бих искала децата ми да израстнат тук. Само повечко финанси ми липсват....а възпитанието зависи от нас.
Чувала съм изказвания и в двете крайности, затова ми е трудно да си съставя обективно, а не емоционално мнение по въпроса. Шу, би ли описала по-подробно предимствата, които те карат да предпочетеш да останете там завинаги?
Бухте, извинена си  Дано и на вас да помогне сиропчето!

Рила,   това са и моите мисли. Бухта, дано ви помогне хомеопатията!   Мисля, че е по-доброто решение. Билколечението и хомеопатията са много далече едно от друго и определено има разлика. Не съм против първото де.  
За това дали в чужбина е по-добре за децата, зависи. Никой не може да отговори еднозначно. И аз съм като Гери в това отношение - не си представям да живея "навън". Просто съм си такава. Големите промени не са за мен.
Забравих - Тедсън, страхотни са ти девойките!   И ние обичаме да се снимаме в това фото   , само дето не ми харесва, че не дават снимките на диск, а ги пазят, за да ги вадиш при тях     За името на третата мацка не беше ли Леонна по едно време 

И аз до скоро бях такава. Не си и помислях за напускане. Но нещата започнаха да стават нетърпими. Една от случките, които със сигурност съм споделяла, беше когато един господин искаше да ме гази, докато аз бременна, хванала за ръка Боян, стояхме на тротоара и чакахме глутницата бездомни кучета да се махне. Оказа се, че се е засилил и спрял на сантиметри от мен, псувайки ме, защото съм му пречила да паркира на тротоара. Тогава се замислих, дали и моят син ще стане такъв или ще е безумно нещастен от факта, че е един от малкото които не са такива. Той не се чувстваше добре. Ужасяваха го кучетата, мръсотията, ругатните. Не се чувстваше и добре с децата защото нямаше правила, някой ги учиха че трябва да се отвръща с бой, други тормозиха без никой да им направи забележка. Добре му беше само в градината, защото имаше правила и те бяха за всички, а не като в градинката, всяка майка си гледа нейното да е добре, пък нищо, че то е наранило друго. Оказа се също че ценностите, в които го възпитавах, са тотално неадекватни на ситуацията и той беше обект на подигравки, защото е решил да ми помогне да изчистим градинката и тн. Уважението към възрастните... как да уважава някой, който на поздрава "добър ден" отговаря "какво бе хлапак" Разбира се не всички и навсякъде е така, но подобен род случки започваха да стават ежедневие, а не рядкост. Тук децата са много по възпитани и правилата са едни, независимо дали е  с майка си, в училище или с друг. Всички казват "да моля" и "не благодаря". Не си мерят кой повече играчки има и чии дрехи са по скъпи. 
Смятам че образованието е по-добро и не за друго, ами с нашите учители смятам че се подиграват. Не мога да очаквам, че един човек който трудно си плаща сметките, ще даде всичко от себе си за да научи моето дете. Но дори и само факта че дипломата не е българска му отваря повече врати, според мен. Здравеопазване... ми защо в БГ операцията на Яна 7000 евро а във Франция е 3500? Да не говорим че тук е безплатна. Стелки, инхалатори всичко им е безплатно. Тук имат спестовни сметки,  с които след години биха могли да си помогнат за образованието и не е моя заслугата. Стреса! Тук и ние сме по-спокойни и децата определено го усещат.

Аз също обичам страната си и това ми тежи. За мен уют са панелените блокове, а не подредените къщи, но... Знам че им липсват близките, че не могат да играя до късно с приятели пред блока. Но Боян определено е по-щастлив тук и не иска да се връща.

Благодаря ви за милите думи за блога! Още е в много начален етап, наистина ми се иска да му отделям повече време, та а, дано!

Гери, според мен избора къде да отглеждаш децата си зависи не само от държавата, а и от обстоятелствата и възможностите за родителите. Аз бях пред дилемата къде да отглеждам детето/цата си преди няколко години. Още не бях бременна с Ники, когато получих предложение от Сони Европа за централата им за Европа в Лондон. Предложението беше много добро, за висока позиция с хубава заплата, придобивки и т.н. (дори колата беше БМВ 5 , мъжът ми беше много доволен). Ходих до там на интервю, разгледах централата им, половин ден минах през интервюта и презентации... Работата беше много интересна, точно в областта, в която тогава исках да се развивам, с пътувания из Европа (5 дни всеки месец) и т.н. Офисът им е в Greater London и реално щяхме да живеем в предградията... Предлагаха помощ за релокейшън, вкл. и финансова - абе, изобщо, един път човек получава такова предложение, дето се вика. Дълго обсъждахме с мъж ми дали да приема, проучих много неща за там, разпитах много близки приятели, които живееха в Англия (между другото, най-близката ми приятелка от една страна и най-близкият приятел на мъжа ми от друга - и двамата живяха дълги години в Лондон, тя има и гражданство и се ожени за англичанин, и т.н., но и двамата сега са в България със семействата си ). Решихме да останем в България и отказах. Защо? Защото мъжът ми не владее английски и отиването ни там означаваше за него да се превърне в детегледачка, докато междувременно учи английски и в последствие си намери не особено добре платена работа, всички доходи от която да отиват за детската градина на детето. Също така означаваше да отложим плановете за второ дете с поне две години, което не искахме да правим. Като цяло, не съм сигурна, че образованието там е на изключително по-добро ниво от нашето от това което проучих и разпитах, освен неоспоримия факт, разбира се, че възможностите са повече, но и са скъпо-платени. За здравеопазването също не съм убедена на какво ниво е - имат 4 май бяха различни здравноосигурителни системи в зависимост къде живееш, общо взето вероятно радполагат с много повече оборудване и са по-клиентоориентирани може би, някои неща с абезплатни, повече възможности, но като цяло от отзивите от приятели и познати там останах с впечатлението, че не е с кой знае какво по-добре от тук. Разбира се, от Сони щяха да осигурят застраховки и т.н., но дори и така... Друг фактор, който за нас беше много важен, беше средата и това, че ще сме далеч от роднините и семействата си. Нашите семейства са доста сплотени и това със сигурност щеше да ни липсва. В България общуваме с приятели от години, които щяха да ни липсват... Повечето от тях - хора успяли и реализирали се, с добри доходи и спокойствие, което предполага ведрина в общуването. И така нататък, мога още много да пиша, но ние взехме много дълго и подробно обмислено решение да останем тук, съзнавайки, че винаги може да има по-добро, че най-вероятно ще лишим децата от неща като достъп до повече възможности за образование и т.н., но пък ще им осигурим да растат в една здрава семейна среда, в обкръжението на близките си хора и приятелите ни от детинство, в семейство със спокоен татко, който не е депресиран от това, че жена му го издържа и майка на разположение, която не пътува постоянно и не работи по 12 часа на ден.  Това е моят опит, всеки има различен и съответно всеки си решава индивидуално според собствените критерии и ситуация. Не съм се питала дали съжалявам, защото само няколко месеца след като отказах, забременях с Ники и сега не мога и да си представя друго развитие на живота ни, в което можеше и да го няма.

ЕДИТ: А, Шу е писала междувременно - абсолютно съгласна съм с нещата, които пише за мизерията тук и ценностите, и тези неща продължават да ме притесняват, но там щяха да са други и така...

Ох, много интересни теми сте захванали, ама ще отговоря само на 1-2, че ме сърбят пръстите,другите като има време. Просто ми стана интересно това, което казвате, че искате сами да се превъзпитате в някакви по-женски маниери, заради щерките. Защото аз, откакто разбрах, че второто ще е момиче (уж), се замислям, че много ми се иска пък да я възпитам по моя си начин, макар, че пък не съм сигурна дали е правилно. Защото имам много мъжки характер, много женски черти ме дразнят, отбягвам като цяло женски събирания и теми, лиготии и прочие. Близките ми приятели са все мъже и това ме е превъзпитало така, а не мога да крия, че ми е носило само и много облаги. Пък и не ми пречи като визия да нося женственост. Но се чудя дали правдоподобно ще пренеса това на малката, или просто ще я направя мъжкарана Не бих я обличала в розово, нито ще я обсипвам с повече красоти, отколкото брат й. Толкова за това

Рила, Елвинг, аз съм на същото мнение за симптоматичното лечение. Просто, Рила, права си, че зависи от детето. Ти си спокойна, явно. Аз не съм казала това за притеснението, че ако на мен 2 години ми пречи на съня, ще прибегна до мерки, напротив. Но ако ме притеснява, че детето ми нощем е постоянно стресирано и уплашено, и не намирам това за нормално, може би ще искам да му помогна. Иначе просто за ревливи събуждания не бих правила нищо, както и сега не съм.

Хихи, момичета не надценявайте възможностите си да влияете върху характера на децата си   Казвам го от опит, защото доскоро и аз си мислех каква голяма заслуга имам Криси да е детето, което е, но сега виждам колко различна е сестра й въпреки общите родители и методи на възпитание...И започва да ми светва, че можем само да сме благодарни за децата, които са ни изпратени, да им се радваме и да ги напътстваме, но не и да ги моделираме по своите критерии. Наистина трябва да се стараем да бъдем добър пример за тях, но от там нанатък те сами ще изберат своя облик и своя път.
Шу, СЗА, благодаря ви за изчерпателните отговори

Заинтригуваха ме различните гледни точки по въпроса живот в БГ/навън. Никога не съм имала желание да напускам БГ, но откак се роди Теодора съм силно загрижена какво бъдеще очаква детето ми тук. 1:1 с думите на Шу. Особено ме плаши издъхналото ни здравеопазване със слоган "Дал Бог живот и здраве" . Ред ежедневни издънки допълват картинката и независимо от читавите ни приятели и семейства, не живеем във вакуум, така че негативизма ни срива. Винаги съм вярвала, че тук нещата ще се оправят-бавно, но все пак ще, обаче вече съм песимист. Съжалявам само, че не съм се родила навън, изляза ли ще се чувствам като дърво без корен. Или още не ми е кипнало достатъчно.
Nagaina, душко, не говоря за черти от характера, а по-скоро за навици. И аз не искам да я превръщам в розова кифла и това няма нищо общо безхаберието как изглеждаш За приятелствата с мъжете, мда, по-сговорчиви са и са ми по-симпатични, и приятелства в стил "Сексът и градът" са ми супер анти. Но това вече е необятна тема, по коато можем да говорим мнооого Имам малко приятелки, но ги обичам и ценя и, да ти кажа, никой приятел-мъж не може да ги замести.
О, определено-за добрия пример ми е думата и на мен.

"Децата растат и се развиват ВЪПРЕКИ родителите си" - това е единственото, което ме успокоява в черните моменти