Какво да избера нормално раждане или секцио?

Тук поне има обяснени в листовките за пациента всички рискове и упойките къде се поставят. И мен ме е страх от общата, но е факт - след тестовете при първото, въпреки това имах проблеми. При миседа, като ми правиха кюртажа, в България, не ми правиха никакви тестове, не знам каква беше упойката, пълна беше, но докато кажат - ще заспиш и бях вече отплувала, след това чух само - ставай и се събудих. Това ми е най-хубавия спомен - пълна анестезия, без странични ефекти, без проблеми, без нищо. Тая докторка дето ми я направи ми е кумир

И аз не бих я избрала доброволно, не мога да си представя да заспя и да пропусна първите мигове на бебето, да не съм в съзнание, за да се убедя, че всичко е наред ... преди раждането ме беше страх единствено от това, дали ще ме хване спиналната упойка, за да не се наложи да ме приспят и да не знам какво се случва с детето ми.

Това и за мен е едната причина в конкретния случай, но и за други операции не бих я избрала - просто не ми е приятно да съм в безсъзнание. Случи ми се веднъж без да ме предупреди анестезиолога, на своя глава да ме "нокаутира" с барбитурати за 10 минути, напълно ненужно - махаха ми пирон от глезена с локална анестезия. Идеше ми да го убия след това.


Ми колко - 2 минути отнема.

Реших да се включа, защото преминах и през 2-та вида раждане и 2-та вида упойки. Първото ми раждане беше секцио с пълна упойка, заради диспропорция на таза. Всичко мина много добре. След упойката се чувствах чудесно, малко замаяна, но без болки и кошмарни спомени. След това се възстанових за 20 дни. Веднага ме обзе една необяснима потиснатост, депресирах се, бях полудяла от една натрапваща се в главата ми мисъл - пропуснах и "проспах" най-важния момент в живота си - раждането на сина ми. Бях толкова зле психически, че мъжът ми се замисли да ме води на психолог. Физически се чувствах перфектно, ходех по разходки с количката, вършех си сама всичката домашна работа. След около 3г. , когато успях донякъде да се отърся от депресията, разбрах с изненада, че съм отново бременна. Бях шокирана. Не толкова заради неочакваната бременност, а заради това, че пак ми предстои раждане, евентуално секцио. Момичета, повярвайте ми, след това което мина през съзнанието ми след първото раждане, бях готова душата си на дявола да продам,само и само да се опитам да родя естествено.  С голям риск и много притеснения успях- родих дъщеричката си вагинално с епидурална упойка, при същия лекар и същия анестезиолог. По-голямо щастие и радост от това да присъстваш на раждането на детето си, няма!!! Това естествено раждане ме промени изцяло. Психически се чувствам страхотно, но физически съм доста по-зле от предния път - минаха вече 3 месеца от раждането, а аз все още трудно си сядам на дупето, защото имам малко повечко шевове. Въпреки това съм много щастлива-много по-лесно е човек да се въстанови физически, всяка рана зараства, но психически възстановяването е много трудно.. Разказвам всичко това за бъдещите мами, които се колебаят за начина на раждане. Ако няма медицински причини, не избирайте секцио! Това е моят съвет, не искам да ангажирам никого с моето мнение, просто споделям личния си опит. Дано съм била полезна на някого. Успех на всички! 

ahura, има си начини да не се проспи раждането - затова е и частичната упойка. Аз не съм проспала нито секунда. Виж депресията се появи по-късно, но си е чиста след родова депресия, не от това, че съм проспала раждането.

И аз мисля, че си е чиста следродилна депресия, още повече, че ти е първо дете - шока от коренната промяна в живота ти е голям.
За второто вече си била подготвена, като майка.
Родих секцио, бях в съзнание, но депресията не ме подмина.

Смятам, че няма пряка връзка.

Аз си мисля, че общата упойка се ползва само в краен случай.  
Ако оставим настрана емоционалния аспект - "да не проспиш раждането на детето си", мен си ме е страх от чисто физиологичните рискове свързани с нея. Бях споменала по-горе, че веднъж без да ме питат ме упоиха, макар и съвсем за кратко, с обща анестезия (без да благоволи да ме попита анестезиологът). Е, после цял ден бях неадекватна - първо се смях, после ревнах без разумна причина, отвратително беше.

Пуц, в България много често практикуват пълна анестезия при секцио, което за мен е голяма грешка, но какво да се прави - практика. Тук пълна анестезия има само в краен случай. А и пълната анестезия е много по-вредна за плода, от частичната.

Според мен ahura не говори за проспиване в буквалния смисъл, заради анестезията. Поне аз го разбирам така.  

Ами поне от поста й това личи, че не е доволна, че е била с пълна анестезия и не е видяла детето си веднага. А това да не можеш да си седнеш на задника три месеца и да се радваш, че всичко е минало супер, не го разбирам, колкото и да си обичам децата

Това не ето4но така,но нейсе,статистика не мис е вади.
единственото което ще кажа е ,4е от родилите секцио мои познати и лежащи в болницата с мен нямаше никой с пълна упойка.

tanyatais, ЕЖК не е статистика. И това, че около теб в болницата така са били, също не е. Казвам, че е стандартна практика в повечето болници. А като цяло всичко зависи от политиката на болницата, от предпочитанията на анестезиолога и на лекаря, който води операцията.

Еми, поне за мен -имах избор на упойка и тест за поносимост към избраното.
Ако раждането е със спешно секцио-да,може и да се предпо4ита.

Е, преди операцията ще имам консултация с анестезиолог, така че ще имам възможност да си кажа предпочитанията. На мен май всичките ми познати, родили секцио, са били със спинална упойка. Кому е нужна пълна при планово секцио, освен ако родилката вземе, че се паникьоса в последния момент, някакъв такъв случай... 

Ми в АГ Варна например голяма част от родилките са с пълна. Затова казах, че всичко зависи от болница, анестезиолог и оператор. А също така и дали ти дават възможност да избереш дали пълна или частична.
tanyatais, поне за мен - не означава, че всички около теб са били така.