Струва ми се, че малко идеализираме нещата с любовта. Любовта е това, което е - това не е някакво идеално чувство, а съвсем реално и то ходи по несъвършените и различни хора. Та мисълта ми е, че от любовта може всичко да излезе - и безмерно щастие, и страдание, и мъка, и радост, и тъга, и болка, и доверие, и недоверие, и глупост, и подвизи, и падение, и възвисяване и т.н. и т.н.
И аз досега не съм открил критерия за истинска или друга някаква любов. Любовта си е любов, както грипа си е грип примерно. При някои протича леко, без усложнения, при други със и дори с фатален край.
Сега ви поздравявам с едно стихче
Питане
Кажи ми ти какво да сторя
да те върна пак при мен
уморих се да се боря
не съм вече супермен
На колене ли да прося?
Да рева ли с пълен глас?
На ръце ли да те нося
до леглото на Арас?
Или пътя си да хвана
да обърна тебе гръб?
Друго май че не остана
толкова се чувствам тъп
Моля те кажи ми спешно
каква очаква ме съдба
Пак ли ще решиш погрешно
и ще скубеш своята коса?
Или в дневника ше пишеш
колко много те боли
Сълзите си пак ще бришеш,
но няма кой да те теши
И аз досега не съм открил критерия за истинска или друга някаква любов. Любовта си е любов, както грипа си е грип примерно. При някои протича леко, без усложнения, при други със и дори с фатален край.
Сега ви поздравявам с едно стихче
Питане
Кажи ми ти какво да сторя
да те върна пак при мен
уморих се да се боря
не съм вече супермен
На колене ли да прося?
Да рева ли с пълен глас?
На ръце ли да те нося
до леглото на Арас?
Или пътя си да хвана
да обърна тебе гръб?
Друго май че не остана
толкова се чувствам тъп
Моля те кажи ми спешно
каква очаква ме съдба
Пак ли ще решиш погрешно
и ще скубеш своята коса?
Или в дневника ше пишеш
колко много те боли
Сълзите си пак ще бришеш,
но няма кой да те теши
/.
