Соц-кап - това е животът.
- Публикувана: 21 фев. 2011, 10:21 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2011, 00:14 ч.
Извънбрачните деца
Изключително добре поднесено мнение!Наблюдавам и в себе си такива мисли.
Биляна, в посочения казус хич не виждам желание за многоженство. Освен това, ако един родител иска да има деца от няколко жени, би следвало да не се жени за никоя или да се разведе и да си ги гледа всичките еднакво - добре, зле - все тая. Всичките са си негови. А не да си виси при жената, да се плоди насам-натам, че после и още две да направи "законни", а другото да бъде сведено до едните кинти, като че ли то не заслужава нищо повече. Детето прави сравнение. Едно е да знаеш, че баща ти е някакъв, който просто си е по живота и не му пука особено и за твоите празници и делници, друго е да живееш с мисълта, че той всъщност е грижовен баща, ама не към теб, към другите си деца. Ей това ми е супер чудно как се приема с лекота от едно дете.
Ако многоженството се разреши обаче разликата между нас и арабският свят в това отношение ще е сведена до минимум.Там един мъж се жени за поне 4-5 жени,те имат график всяка вечер при коя да бъде,раждат се деца и той си ги гледа.
Като следя обаче в момента световните процеси и политика и като гледам как в момента и там се надига недоволство срещу догми,морал и порядки нищо чудно да се слеем и да се приеме и тук това за нормално
Като следя обаче в момента световните процеси и политика и като гледам как в момента и там се надига недоволство срещу догми,морал и порядки нищо чудно да се слеем и да се приеме и тук това за нормално
Миши, не зная дали е нормално, но и там не можеш да си се жениш до безсъзнание, ако не можеш да си подсигуриш жените. Има огромна разлика между нас и тях, а моделът им е за предпочитане поне в тази част, в която всички жени и деца са равни. Поне официално. 
Един прошляк не може да има 5 жени, просто не може да си ги позволи. Тук обаче всеки може, щото не му струва нищо. Няма какво да обсъждаме мизерните издръжки.
Един прошляк не може да има 5 жени, просто не може да си ги позволи. Тук обаче всеки може, щото не му струва нищо. Няма какво да обсъждаме мизерните издръжки.
Биляна, в посочения казус хич не виждам желание за многоженство. Освен това, ако един родител иска да има деца от няколко жени, би следвало да не се жени за никоя или да се разведе и да си ги гледа всичките еднакво - добре, зле - все тая. Всичките са си негови. А не да си виси при жената, да се плоди насам-натам, че после и още две да направи "законни", а другото да бъде сведено до едните кинти, като че ли то не заслужава нищо повече. Детето прави сравнение. Едно е да знаеш, че баща ти е някакъв, който просто си е по живота и не му пука особено и за твоите празници и делници, друго е да живееш с мисълта, че той всъщност е грижовен баща, ама не към теб, към другите си деца. Ей това ми е супер чудно как се приема с лекота от едно дете.
Може майката да компенсира бащинската обич. Има семейства, в които майчинска плюс бащинска клони към минимум, където детето/децата не знаем, какво се питат.
Защо мислиш, че това семейство не би приело многоженството. Другата жена би се грижила за всичките, докато първата ходи да се забавлява с "приятелите" си. И бащата ще е с всичките си деца, дори в плюс
Ако многоженството се разреши обаче разликата между нас и арабският свят в това отношение ще е сведена до минимум.Там един мъж се жени за поне 4-5 жени,те имат график всяка вечер при коя да бъде,раждат се деца и той си ги гледа.
Като следя обаче в момента световните процеси и политика и като гледам как в момента и там се надига недоволство срещу догми,морал и порядки нищо чудно да се слеем и да се приеме и тук това за нормално
Като следя обаче в момента световните процеси и политика и като гледам как в момента и там се надига недоволство срещу догми,морал и порядки нищо чудно да се слеем и да се приеме и тук това за нормално
Не става въпрос за обич, а за развитие на егото, Биляна.
Колкото и да е обгрижвано едно дете от единия родител, колкото и любов да получава, няма как да не забележи, че моделът е друг по принцип - баща и майка. И ако той не функционира на ниво родители е едно, но ако не функционира към самото дете, тогава е друго. То се сравнява с другите деца, тези, към които собственият му отец не е безразличен. И това е лошото. Не че майката и таткото не се разбират, нито, че таткото го е ударил на живот - това се преживява. Не се приема отхвърлянето, когато има предпочитание.
Колкото и да е обгрижвано едно дете от единия родител, колкото и любов да получава, няма как да не забележи, че моделът е друг по принцип - баща и майка. И ако той не функционира на ниво родители е едно, но ако не функционира към самото дете, тогава е друго. То се сравнява с другите деца, тези, към които собственият му отец не е безразличен. И това е лошото. Не че майката и таткото не се разбират, нито, че таткото го е ударил на живот - това се преживява. Не се приема отхвърлянето, когато има предпочитание.
Цитат
моделът е друг по принцип - баща и майка.
Ние не и бяхме обяснили още този модел,значи или е в детската градина....или не вярвам сама на 3 години да е стигнала до този извод.
Има подфорум "Родители отглеждащи сами децата си", където интереса ви към този проблем вероятно ще бъде задоволен и то към истинските особености и трудности на отглеждането на деца при този семеен модел, а на нас вероятно ще бъде спестено четенето на лъхащи самодоволство постове като последния.
Има подфорум "Родители отглеждащи сами децата си", където интереса ви към този проблем вероятно ще бъде задоволен и то към истинските особености и трудности на отглеждането на деца при този семеен модел, а на нас вероятно ще бъде спестено четенето на лъхащи самодоволство постове като последния.
. След като при авторката семейството е налице, дори 3 годишното й дете го знае, не разбирам какъв е тоя нездрав порив да се човърка в живота на другите деца, които нямат щастието да сочат доволно с пръстче 
Аз ли не разбирам темата Семейни Отношения?Или това тук не касае Семейните Отношения?
Клонка, моделът "майка-баща" е на изчезване. А на извънбрачното спокойно може да му се обясни, че е плод на голяма любов, без това да е свързано с наличието на семейство с баща му. Докато при дете на разведени родители, чийто баща не се сеща с години за него, драмата му може да се окаже много по-голяма ("няма с мама семейство-няма и обич за мене", а при първото"има друго семейство, но обича мама и мене и идва да ме вижда").