Мартеничка има вече Ноемврийското човече! - тема 7

Здравейте и от мен,
Ние се нахранихме с пюре преди малко и заспа уморена от толкова много лъжици, вече мина седмица и се старая да й давам пълна доза картофи с лактана, добре й понасят! Само дето незнам реално колко й давам, по някое време почва да не иска, търси шише и аз й слагам в устата още 2-3 лъжици и преставам, дадох й малко вода днес и това беше. Вчера изкара над 4 4аса сън, ще видим днес как ще бъде  
Аз направих от онези солени мъфини, станаха ми, благодаря за рецептата (сложих и малко сода, че нещо не ми бухват нещата само с бакпулвер).  
Иначе съм ужасен готвач, мога само меса, яйца и супи да правя, никакви манджи, а и кексове мога. Но като се изселим от нашите и сме сами с мъжа и детето, ще ми опре да се науча    

Здравейте, момичета. Ама много сте писали, бре!!! Евала за свободното време! Дай Боже всекиму  
Отказах се да чета, то няма изчитане, особено с моята неспяща кукла. Все пак реших да пиша едно постче, че май отдавна не съм се включвала ( на всички, които се сетиха за моето отсъствие  ).
Накратко: станахме на 3 месеца, на 23.02. се навърши година от зачеването на Цвети, намаляха коликите, но като че ли не са изчезнали напълно. Понякога между 6 и 12 вечерта положението е нетърпимо. Само в количката има мир, но времето е ужасно, та ден през ден отпътуваме към някой мол да се разсеем. Баткото беше 2 седмици в къщи болничък (не толкова, че да се спре де). Та от това се разбира, че свободното ми време клонеше към абсолютната нула (както и нервичките ми). Единствено отварям Фейса по-често, защото не ми отнема толкова време. Надявам се да имам повече от тая дефицитна стока и да вляза в час с вас скоро   Видях и темичката за Ноемврийки 2011 - СТРАХОТНА Е, БРАВО! Даже и аз се разписах.
И сега да си споделя една тревога, както и да попитам МИККИ И БРЪМБАЗЕЛА: Вчера ходихме на консултация и се оказа, че за малко повече от месец е качила 300 гр., но на височина е пораснала с 5 см, а обиколката на гърди е +8 см. Малко се шокирах, защото за разлика от предния месец вече нямам съмнение дали имам достатъчно кърма (а предният месец качи 800 гр.). Малката си хапва и даже преяжда, защото повръща по малко когато постои повече на гърдата. Педиатърката изобщо не се притесни и каза, че все пак аз съм дребничка и не мога да очаквам бебката да е гигант. Според нея детето изглежда здраво (не е боледувала да чукна на дърво), весело, спокойно и малкото грамчета според нея може да се дължат на по-обилно изхождане непосредствено преди консултацията. И наистина, откакто беше станала сутринта се изака около 4 пъти. Тя по принцип си ака над 4 пъти на ден. На изключително кърмене сме, не давам нищо друго. Та въпросът ми е трябва ли да се притеснявам и нужно ли е да правя нещо по въпроса?
Бобито 0785, изобщо не се учудвам на мъжа ти. Просто те си имат свои начини да решават проблемите - най-практичните
Извинявайте, малко дълго стана. Хайде до скоро и поздрави от нас!

Дидка, ние преди имахме 4-5 часови паузи нощем, сега на 2 часа се буди Сутринта татито ни става в 7 и тогава го взимам Боби да спи отгоре ми като цицата му е в устата и той така хем си яде, хем си спи и аз така си поспивам и му откарваме до 10 и нещо и така се наспивам, иначе не мога. Ама ти като си с 2... не ми се мисли какво ти е Ние няколко дни бяхме у сестра ми и племенничката нали е на 5 години и си мислех, ако съм само с нея и с бебо - аз не мога да се оправя изобщо И живот и здраве да имаме още едно бебче след време - нямам идея как ще се оправям С 1 е трудно, а с 2   Така че много добре те разбирам и ти съчувствам  

За депресийката, и аз тези дни изперквам като не излизаме никъде А сега и с тези проблеми дето станаха у нас... Стаята ни няма да обяснявам в какво състояние е Но и аз си го изкарвам на мъжо, а той с нищо не е виновен   Щото и на работа му е супер тежко и гадно, вкъщи като се прибере пак работа за вършене и аз като му викна и не го знам и той как издържа   Напоследък като вечерта оставя бебо на него, аз да вляза да се изкъпя, Боби реве през цялото време и с нищо не може да го успокои Не знам какво му стана, дали заради ваксините нещо - но определено след тях се промени и почна да плаче повече Като се сетя че имаме още 2 курса  
Оплаках се и аз  

Маринка  Аз мисля, че няма за какво да се притесняваш, все пак +5 см хич не са малко, а и като казваш, че ака толкова много - значи яде много. То иначе от къде ще дойде това ако Дано вече имаш повечко свободно време 

здр, ралица и аз съм сигурна , че моята кърма спря заради свекърва ми , която нищо не ми прави но мн ме дразни и когато родих вместо майка ми да дойде , аз да угодя на мъжа ми , че майка му живее доста по далеч дойде тя и ооо ужасът настана , мн се дразнех от нея , че само акъли ми дава и се бърка тук там , и аз рев рев и една минутка не бях спокойна и то не след далго се отрази , все повече ми намаля кърмата и накрая си спря , а в същото време педиатърката ни не можа да повярва , вика ми та ти имаше толкова много , как така спря , и  аз какво да и кажа на жената ами семейни разправии и т.н. , добре че не живее при нас иначе досега да съм полудяла , аз ревнувам само като се обади по телефона и пита как е малката и откачам , незнам защо все си повтарям че не е хубаво така , че тя и е баба и сигурно мн я обича , но немога бе хора , направо мн ме дразни , неискам дори да чувам , че пита за нас
мишинаторче , снимката е мн хубава , ама то и мелиска си е красавица !

Понеже гледам си говорите за свекърви да ви кажа и аз за моите свекър и свекърва: още преди да родя с мъжа ми бяхме решили нашето момченце да се казва Калоян, а те само заплашваха, ше видите ако не го кръстите на нас какво ще стане, абе ужас, отвратително. Та роди се Калоян и те като разбраха даже не се обадиха да чиститят и така до сега. Но аз не се учудвам, понеже с каката беше същото и решиха, че имат внучка чак на 3 години. Но от личен опит ви казвам по добре самички в къщи без помощ, отколкото със свекърва на главата.

Дам и аз така мисля за свекървите. Не че моята нещо ми е правела жената като беше на гости ама постоянно едни и същи въпроси и най-вече като направи някакъв коментар от сорта - днес няма ли още колики и след малко дребния писне и полудявах. Ама си замина и след това една седмица гледах да си оправя къщата както си е била че всеки слагал къде намерил а колко неща бяха зарязани. Сега пак си зарязвам някои неща ама поне знам че мен си чакат, а не да имам помощници на които трябва да разчитам и после пак аз. Той моя мъж все ми намира някой който уж да ми помогне а въпросния винаги го няма когато трябва.
Леле това с химикала ме уби. Мъже 
Весико и мен ме наболява понякога, освен това ме боли и операцията ама отнасям много ритници от малкия там докато го повивам и затова.
Иначе много ми хареса музикалното приспиване днес ще пробвам ако пак не иска да спи.
Аз да питам мамите които кърмят - как ходите на кафета? Аз за половин час едва мога да се оттърва преди татито да ми загрее телефона.
Мишинаторке, снимките са без коментар

Моята свекърва е на 320 км оттук и идва много рядко. Не е лоша жена. Знае кога да се спре и кога да замълчи, а когато случайно забрави, мъжо много я кастри. Когато Цвети се роди беше при нас за 2 седмици и въобще не мога да се оплача. Дори в един момент се зарадвах, че е тук тъй като с таткото си позволявахме да излизаме само двамата.Спомням си само един не хубав жест от нейна страна. Това беше, когато бях все още бременна и се чудехме как да кръстим детето и на кого разбира се. Свекърва ми си играеше с едно кубче на рубик, когато мъжо ѝ сервира, че най-вероятно няма да е на нейно име. Така зверски стисна кубчето, че имахме чувството, че ще се разпадне в ръцете ѝ. В последствие мъжо ме помоли все пак да я кръстим на майка му ( Цветана) тъй като всеки ден се сещал за тази случка и му било много кофти и той измисли името Цветина.

Бобито 0785 , с глас съм се смяла на изобретателността на мъжа ти   Та по този повод се сетих за една наша случка   Изписват ме мен след секциото на 5-ия ден , а бебка на следващия , защото беше оставена в ННО . Когато отидохме да си я вземем обаче , епикризата й още не беше готова , щяха да я напишат след няколко дни . Отива след известно време мъжо да вземе епикризата , като аз съм му заръчала да я прочета там , на място , много внимателно и ако има нещо неясно в нея да разпитва най-подробно лекарите . Връща се той и компетентно заявява : " В инструкцията пише , че трябва да я краним 7 пъти дневно "  
Като ви чета всички май ви е хванала депресията , чудно как мен този път ме подмина   Сигурно защото сме далеч от свеки , а и баткото не ходи на градина вече повече от 4 месеца ( ) и просто няма как да ми остане време за депресия , ежадневието ми и сега си  е достатъчно динамично . Лошото е , че май скоро няма и да ходи - в тяхната група има шарка вече втори месец .Исках да го записвам на нещо за да му е разнообразно и на него , но за толкова малки дечица едно че няма на какво , второ организацията по ескортирането до и от мястото на заниманията в това зимно време и с толкова малко бебе щяха хептем да усложнят нещата . Та си ги занимавам вкъщи - учиме буквички , английски , изрязваме и лепим , моделираме... Сега като се наспи ще правим венец с мартенички за вратата  

ейй, колко много сте изписали... нищо, още малко и ще се 'виждаме' само вечер, след цяяяял ден по паркове и градинки 

Миш, седенето в къщи е уджасссс!!! Не си в депресия, ами леко си се поизнервила, както всички нас А за снимките ти , нЕмам думи колко са яки

Аз вече ви казах, ако баткото си седи месеци като вашите големи деца дОма, да сте ме закОпали!!!! Той е изключително палав, да ми е жив и здрав, и обсебващ - още не е влезнал през вратата и започва да иска да играем на гормити, на костенурки нинджа, на каубои или каквото там се сети. Тъй като ние с баща му се противник на ТВ за малки деца - на ден му разрешаваме макс или едно филмче от час и половина (Цар Лъв, Немо и т.н), или 3 до 4 сериики от някоя аниманиция по ТВ, което прави около час, гледаме да играем с него, защото  иначе 'сам ми е скучно'. Стараем се, ако не сме много уморени и/или изнервени, да се занимаваме макс с него, само и само да не гледа ТВ.

Слава Богу, аз случих на свекърва - жената е изключително свестан и добра, съобразява се с мен на всяка крачка, угажда ми и ме гледа бетер нейно дете. Никога не ми е идвало на ум да кажа лоша дума за нея (а и за свекър ми, де), така че смятайте какви са ни отношенията. Единствената забележка, която търпи е, че позволява прекалено много на Боби, глезят го, но все пак е баба, няма друг начин

айде сега да ив изненадам с нещо: http://woman.-spam082-/n/banani-v-shokolad.3274.html
даде ми я приятелка, която е изключителна в кухнята, както с манджи и супи, така и със сладости 

Привет,
стрешна тема сте подхванали за свекървите. Моята този път не ми създава такива проблеми като първият, но пък сега си имам страхотен защитник Виктория - всички ги слага в ред това дете, не ми се налага да се карам с никой. А пък и може би вече не и се връзвам толкова на номерата, обръщам всичко на майтап. Въпреки че живеем в една къща гледам всичко без нейна помощ да си върша и да нямаме много допирни точки.
Лиана, живи здрав да ти е рожденника и много да те слуша и обича!
bobito0785 успя да ме размееш със сълзи с разказа си за таткото и химикалката.
Мишинатроче снимката наистина е страхотна!
Дидка разбирам те напълно какво ти е. Вики ходи на детска градина само до обяд , но вече сериозно се замислям да я оставям по цял ден там. 
За депресиите май наистина е виновно лошото време не само хормоните. Толкова много исках второто ми дете да не е зимно бебе, ама съдба. Успокоителното е че края на зимата се вижда, дойде ли хубавото време и дългите разходки определено ще е доста по различно.

Мен депресията изобщо не ме е хванала. Аз имах предродилна депресия, остана и следродилна да карам . А и според мен повечето не сте в никаква следродилна депресия, а просто , както и на мен , ви е тъпо затворени вкъщи в това гадно време....


Да ви кажа, че Васи още не е почнала да се смее с глас и направо нямам търпение вече да й чуя смеха... Абе смее се , ама без звук, иначе цял ден само раздава усмивки и крещи от радост, и като се смее, звука не е като смях ами кряска като птичка . Вчера баща ми и правеше това упражнение с набирането и тя както се набра до седнало положение и направо стана . Иначе и ние не се сещаме да се обръщаме/ леле, това множествено число е заразно /. Като  й писне само да лежи , почва да се набира и да си вдига врата и да пъшка, много е сладка. А като плаче , не плаче ''уау-ааа'' а плаче ''мам-а-ма-а'' . И мъжът ми се бъзика , вика ''айде викат те''.


Свекърва имам само на теория... От дълги години живее в Гърция. Виждали сме се всичко на всичко 2 пъти. Последния път преди 2 години.

Моята свекърва е много добра жена, гледа си ме като дъщеря, но за съжаление е доста ангажирана и има време да идва само по веднъж седмично да се порадва на малкия, та си мисля. че моето лошо настроение е от липсата на някой да ми помага. Но както казвате идва пролет и като започнем с излизанията няма да е така

Сега съм се отдала на готвене и по скоро на правене на торти и сладкиши / не ме бива много, но ще се науча/. Та в тази връзка като направих сладкиша с майонеза мъжът ми беше очарован и ми вика - ти това от къде го научи, а аз - от бг мама, и той - ауу браво, имало смисъл от висенето ти пред компютара

Това пък с кръщаването на тях не го разбирам. Майка ми до последно не очакваше че наистина ще го кръстим на нея, а ние избрахме името защото много ми хареса. Даже имах случаи когато ми е казвала - кръстете си го както вие искате не на мен все си мислеше че е от задължение а при мен такива работи от задължение няма.
miMozzza пак добре че плаче на "мама" моя като реве се чува "мемеее" - като малка козичка е

Запис  

За депресията - аз имах такава 5 дни след раждането. Не искам да си я припомням. Бях изпаднала в отчаяние с това ревящо бебе, което беше Мартин тогава   Първите 5 дни ми беше добре, след това обаче дойде великия понеделник, когато всички бяха на работа и аз останах сама...Не знаех какво да го правя туй дете - то ревеше, та се късаше   Чак по едно време не го исках, не исках да го виждам изобщо. Зяпах през прозореца, тогава времето беше слънчево и хубавко, и си виках за какво ми трябваше това бебе   Сега можех да съм навън, да си пийна спокойно кафенцето, а не да се чудя защо тоз дребния реве и защо аз не мога да го успокоя   За щастие всичко мина и замина. Сега съжалявам, че съм си мислила такива простотии, важното е, че всичко е зад гърба ми  

За свекървите - моята почина миналата година, юни месец. Тогава бях в 5ти месец, но не исках да товаря бременните ни глави с такива неща и не споделих с вас. Тя имаше проблем с алкохола и почина от него...Беше добра жената...но докато не пиеше...Напиеше ли се (което се случваше през седмица) ставаше 2рата световна война в умален вид вкъщи. Но и това минало заминало, случват се и такива неща.

За скъсяванията на нощните паузи - както виждам повечето бебета напоследък се будят по-често...Мартин не прави никакво изключение   Заспива си като хората в 21:00ч., обаче се размрънква към 2:00ч., след това в 4:00ч. и вече в 6:00ч. се събужда. Не спи вече непробудно до 8:00ч. за мое съжаление, но аз го отдавам на дразнене от венците.

Еййй Мама МиМи ще ти завиди