Публикувана: 7 март 2011, 02:23 ч.
Последно мнение: 19 март 2011, 23:41 ч.

SUPERNATURAL – Castiel: Trench Coat, Blue Eyes & Free Will

32 586
735
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в дискусията?
Какви са основните категории на феновете на братята Уинчестър според форума?
Какви са основните теми за дискусия във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в дискусията?
  
  Темите за дискусия включват телевизионния сериал "Свръх-естествено", неговите епизоди, обсъждания на главни герои като Дийн, Сам и Кас, както и интересни моменти от шоуто. Форумът също така включва споделяне на гифове, снимки и видеоклипове с участието на актьорския състав и шоуто, както и творческо съдържание като стихотворения и разкази, вдъхновени от сюжета и героите. Други обсъждани теми включват филми и телевизионни сериали като "Здрач", идеи за нови теми като демоните в "Свръх-естествено" и споделяне на лични мнения за шоуто.
- Какви са основните категории на феновете на братята Уинчестър според форума?
  
  Формулярът предлага подробна класификация на феновете на братята Уинчестър, като ги разделя на няколко категории: ултраси, кандидат-мотики и мажоретки, ненаситници, ултра-ненаситници и други. Всяка категория има свои специфични характеристики по отношение на предпочитанията им към един или двамата братя и тяхното отношение към тях.
- Какви са основните теми за дискусия във форума?
  
  Основните теми за дискусия във форума включват класификацията на феновете на братята Уинчестър, обсъждания относно техните предпочитания към един или двамата братя и различни тълкувания на техните взаимоотношения. Темите за дискусия във форума включват празници, торти, актьорски състав като Джеймс Марстърс и Джаред Падалeки, сериали като "Свръхестествено", гласувания за любими предавания, споделяне на поезия, коментари и забавни истории.
- Кои са някои интересни коментари във форума?
- Какво се случва във форума?

# 630 18 март 2011, 10:23 ч.

Мнения: 274

Някой май е тренирал на "сухо" за уестърновия епизод ???!!!!

Добро утро!

П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!

# 631 18 март 2011, 10:26 ч.

Мнения: 206

Добро утро!
Момчетата вече пият кафенце

така че ето и за вас едно ирландско, нищо че дена на Свети Патрик беше вчера. Simple Smile

Хаха, иконката е супер, аз от много време се каня да я крадна, но все ми става тъпо, имам някаква мания сама да си правя аватарите. Иначе другата любима ми е тази: Laughing

# 632 18 март 2011, 11:18 ч.

гр. София
Мнения: 2 775

Цитат на: bichito в чт, 17 мар 2011, 15:31

Двамата извадиха едновременно слънчевите очила и си ги сложиха. Не се виждаше почти ниЩо, но Боби им бе казал, че не трябва да имат директен поглед към книгата. Слънчевите очила са добър предпазител и макар и трудно, Ще са в безопасност. Дийн си помисли как едно толкова просто неЩо може да ги предпази от вековно проклятие.
Включиха фенерчетата и ги насочиха към книгата. Лъчът всетлина я обля и макар да виждаха притъмнено, не им убягна красотата на корицата. Кожената корица, бе почти изтъркана. Личеше си, че винаги е била груба, но правеше красива комбинация със златния обков, който бе изписан с най различни йероглифи. В средата бе изрисувано слънце в пентаграм, а вцентъра му стоеше самотен рубин. Листите и от далече се виждаха колко бяха захабени. КраиЩата имбяха разядени и на места където са ги пипали пръстите, черни.
Сам понечи да я отвори, но Дийн го спря.
- По добре да я вземем и да я разгледаме на спокойствие в мотела ... - каза тихо Дийн.
- Дийн, не мисля, че Ще ни позволят ...
- Господа ..., бихте ли излезнали за момент- чу се нежния глас на Симона, който бе станал доста твърд.

Двамата се спогледаха, свалиха очилата, прибраха ги в джобовете на саката си и излязоха навън. Симона ги гледаше строго и изпитателно.
- От къде казахте, че идвате? – попита ги тя.
- Националния археологичен институт, отдел по религиозни проучвания – отвърна важно Дийн.
Тя го погледна сърдито.
- Току що разговарях с колегите там, не са чували за вас.
- Виж сега – започна Дийн, пристъпвайки към нея сякаш искаше да й съобщи нещо поверително. Тялото му почти се залепи за нейното. – За някои специални проучвания изпращат специално обучени хора. Ние сме нещатни служители. Нормално е само определени колеги да знаят, че работим там.
Симона затаи дъх. Ароматът на автършейв, който долови, накара коленете й да потреперят. Тя се вгледа в зелените очи, застанали на сантиметри от лицето й, в полуотворените устни и почувства силата на мъжкото излъчване. Замая се. Стана й топло. Прииска й се да разкопчае тънката бяла риза, която беше облякла и да....
Тя тръсна глава и отстъпи назад, за да излезе от влиянието му. Примига смутено.
Сам едва удържа усмивката си. Знаеше какво можеше да направи брат му с жените дори без да ги докосне.
- Ще трябва да вземем книгата с нас – заяви той. – Необходимо е да я проучим в специални условия. Подозираме, че е използван скрит текст, който ще се опитаме да разчетем.
- Ддда, добре – заекна Симона. – Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
- Необходимо ли е това? – попита Дийн, повдигайки закачливо вежда. – Толкова бумащина за една книга? Ще я върнем скоро, не е нужно да я отписвате от каталога с намерени неща.
Тя машинално кимна.
Сам се върна в палатката, взе внимателно книгата, след което двамата се отправиха към колата.
- Как го правиш това – ухили се той и погледна брат си.
- Кое как правя?
- Това с жените. Омагьосваш ги.
Дийн разкърши рамене в крачка и отвърна:
- Нищо не правя. Това е специалният Уинчестър чар, който имаме. Ти също трябва да се възползваш от него, братле.

# 633 18 март 2011, 13:47 ч.

Мнения: 6 452

Цитат на: Злата с метлата в пт, 18 мар 2011, 09:04

Импалка, това гушката на Дженсън ли е, дето съзирам в твоя подпис? Wink

Май попадна и ти в плен на чара на г-н Екълс. Какво ли ще каже Дийн? Mr. Green

Злате,
Когато опре до вдлъбнатинки и ключици, не правя разлика между Диййн и Дженсън – мятам се на всичко стегнато и пулсиращо, за предпочитане след леко нагряване на слънце, когато кожата придобива невероятен аромат, и влажно от ~~въз~~ вълнение... ... Та Диййн ще каже, задъхвайки се: 'Ммммм... Импала...'

# 634 18 март 2011, 14:04 ч.

Мнения: 631

Цитат на: danir в пт, 18 мар 2011, 10:23

П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!

Права си, не си ориентирана коя има и коя няма. Аз нямам, никакво, и сега съм съсипана след цъка пфуууу
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър

# 635 18 март 2011, 14:06 ч.

Мнения: 116

момичета,
тези дни малко съм се изгубила... имам доста работа
но ви чета и гледам...

абе истината е, че видях подписа на Импала и два дни не съм се свестила

# 636 18 март 2011, 14:12 ч.

Мнения: 274

Цитат на: Apocalyptic city в пт, 18 мар 2011, 14:04

Цитат на: danir в пт, 18 мар 2011, 10:23

не мога да повярвам, че нямаш чувство за хумор

# 637 18 март 2011, 14:13 ч.

В средата на времето
Мнения: 2 675

Цитат на: Зимна роза в пт, 18 мар 2011, 11:18

Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...

Това като го прочетох и си представих сцената в "Индиана Джоунс - По следите на изчезналият кивот", в която Индиана е в някаква пещера и трябва да вземе една златна статуя, която е поставена върху пиадестал, но понеже ако просто я вземе всичко около него ще се разруши, той взима една торба с пясък , уж с тегло прибилзително с теглото на статуята и се пробва за части от секундата да грабне статуята и да постави на нейно място торбата Grinning

Ей нагледно:

http://www.imdb.com/media/rm2979106048/tt0082971

# 638 18 март 2011, 14:16 ч.

гр. София
Мнения: 2 775

Изенце, ти какво само току правиш извадки от форумния епизод? Я се включвай активно в писането му Hug

# 639 18 март 2011, 14:23 ч.

В средата на времето
Мнения: 2 675

Цитат на: Зимна роза в пт, 18 мар 2011, 14:16

Я се включвай активно в писането му Hug

Е ти намери кой да накараш да се включи Laughing

Не мога да пиша аз. Не ми се отдава Laughing

Ма така като ви чета разказа и ми изникват някакви паралели Simple Smile

# 640 18 март 2011, 14:27 ч.

Мнения: 274

Цитат на: Apocalyptic city в пт, 18 мар 2011, 14:04

Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър[/b]

За това няма да има хър-мър нали?

# 641 18 март 2011, 14:40 ч.

Мнения: 6 452

Мъъъъъъъъррр.... Laughing

# 642 18 март 2011, 14:46 ч.

Мнения: 631

Хм, Диди. Да, може би само хъррррр-мъррррр тихичко...
Но тук вече...

си е мяуууууууууууууу

Едит за не знам кой път - да нЕма пропуск на единия за сметка на другия

Последна редакция: пт, 18 мар 2011, 15:01 от Apocalyptic city

# 643 18 март 2011, 15:34 ч.

Мнения: 292

Цитат на: Зимна роза в пт, 18 мар 2011, 11:18

Върнаха се обратно в палатката и прибраха книгата в дебел плат, след което се запътиха към колата. Минавайки покрай палатката на Симона, Дийн се прокашля за да привлече вниманието й.
- Ъъъъ г-це Домингез ...
- И само Симона става - прекъсна го момичето леко изчервявайки се.
- Ок, Симона ... - Дийн направи лек театрален жест, произнасяйки й името- Ще върнем книгата възможно най бързо. Ако се сетите нещо което вие убегнало до момента или ..... , звъннете ни на всяка цена. - каза Дийн и извади от джоба си визитка. Хвана я с два пръста и подавайки я, докосна уж неволно ръката на Симона.
Симона усети сладка тръпка да преминава през тялото й. ..... Притъмнена стая .... ароматни свещи .... Дийн излегнал се само по панталон и с чаша уиски в ръка .... потни тела .... сладострастни въздишки ... Симона побърза да се отърси от мислите си. Така й се полагаше, като се беше отдала прекалено много на работата си.
Дийн й каза довиждане и и смигна леко , след което се отдалечиха със Сам.
- Горкото момиче, Дийн ...
- На бас, че ще се обади !!! - каза толкова самоуверено Дийн и знаеше, че тя ще се обади.
Когато пристигнаха в мотела, Сам побърза да отвори компютъра докато Дийн слагаше очилата и отвиваше книгата. Трябваше да разгадаят йероглифите. Тогава щяха да разберат и каква точно е книгата.
- Сам, ще я отворя. Идваш ли ????? - каза Дийн и сложи белите ръкавици на ръцете си. Не искаше да рискува. На този тип книги имаха, от преди векове, навика да ги покриват с тънък слой отрова. Макар и след векове, никога не се знаеше .....
Дийн, повдигна корицата и се изненада от тежестта й. Първата страница бе празна. Прелисти я. Втората бе изписана със ситен почерк. Интересното бе, че бе писано на ръка, но не различаваше езика. Когато отгърна на следващата страница, по лицето му се изписа ужас смесен с изненада ....
- Сам ... трябва да видиш това .... - гласа му леко трепереше.

Розе Hug