Плюшкин

  • 12 718
  • 130
  •   1
Отговори
12 март 2011, 22:09 ч.
  • Мнения: 11 910
Името на героя от романа на Н.В.Гогол се е превърнало в нарицателно за хора, които трудно се разделят с включително ненужните си вещи.
А вие?Лесно или трудно се разделяте с тях?Тежи ли ви присъствието на ненужни вещи или се фиксирате върху сантименталната им стойност и не давате и дума да се изрече за изхвърлянето им.Какво изхвърляте с лекота и какво-със свито сърце.

От известно време се чудя какво да правя с някои вещи, които абсолютно не са ми нужни, но сърце не ми дава да ги изхвърля.Сред тях са:
Пишеща машина.Подарък от родителите ми, когато завърших университета.Беше желан и наистина ценен подарък, но сега просто стои в една ракла.
Учебници, лекции, вкл. и по предмети, които едва ли някой някъде на земното кълбо ще изучава в бъдеще.
Някои по-хубави дрешки "за спомен" от невръстната възраст на детето ми.Общо-взето раздавам дрехите му, но има и такива, които пазя.
Листчета с една игра на думи/ подобна на скрабъл/, която често играехме с мъжа ми, преди да се оженим.
Много ненужни сервизи или поне в ненужно количество.Кой в наше време кани напр. 12 човека у дома.
Сувенирчета от чужбина, които се подмятат в чекмеджета.
И още , и още.
От друга страна, все така се случва, че обикновено след основно почистване и изхвърляне се случва да ми потрябва точно, каквото съм изхвърлила-

# 1 12 март 2011, 22:17 ч.
  • Мнения: 4 120
 В края на януари трябваше да се преместя в много кратък срок. Живях на това място 4 години, а бях натрупала вехтории като за 40. Изхвърлих много вещи, дрехи...олекна ми и се почувствах много добре. Запазих картички и дребни подаръчета от мили на мен хора. Малко след това разбрах и че за зимния сезон ще живея другаде, тръгнах с два куфара. Някои от нещата все още стоят в куфарите, не позлвани. Толкова малко ми е трябвало всъщност....

# 2 12 март 2011, 22:23 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
През този живот е добре човек да върви с малко багаж и в прекия, и в преносния смисъл. Но ние хората прилепваме и на практика оставяме себе си навсякъде и във всичко.

Лесно се разделям с неща, но имам "ценности", които влача към бъдещето...

# 3 12 март 2011, 22:34 ч.
  • Мнения: 455
Лесно изхвърлям вещи, често пъти се случва да подаря, дам или изхвърля нещо, а после да ми потрябва. Разбира се и аз имам колекция от "ценни" вещи с които не се разделям, като например картите за гадаене,които използвахме всекидневно с една от най-добрите ми приятелки, когато бяхме на 17-18 ( а това беше отдавна.... )

Интересно ми е колко от съфорумците знаят кой е Плюшкин( точно заради това име отворих темата )

# 4 12 март 2011, 22:35 ч.
  • Мнения: 371
Хвърлям на ред!! Но мъже ми е такъв плюшкин, че дори си пази етикетите от дрехите, които си купува #Crazy #Crazy Откачена работа! Наскоро имахме спор за едни огромни буркани с протеини, които са с изтекал срок още преди 2 години, но за сметка на това заемат огромно място. Не ми разрешава да ги изхвъля. Кажете ми това нормално ли е? #Cussing out #Cussing out #Cussing out

# 5 12 март 2011, 22:41 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Dusty_wind в сб, 12 мар 2011, 22:35
Хвърлям на ред!! Но мъже ми е такъв плюшкин, че дори си пази етикетите от дрехите, които си купува #Crazy #Crazy Откачена работа! Наскоро имахме спор за едни огромни буркани с протеини, които са с изтекал срок още преди 2 години, но за сметка на това заемат огромно място. Не ми разрешава да ги изхвъля. Кажете ми това нормално ли е? #Cussing out #Cussing out #Cussing out

И моят е такъв - пази всевъзможни боклуци. Не е нормално, но някога ми се струваше сантиментално  Mr. Green.
Сега просто дебна да го няма и да позабрави нещо и хвърлям без никакво чувство на вина. Whistling

# 6 12 март 2011, 22:49 ч.
  • Мнения: 4 300
Гледам да не се затрупвам с излишни неща. Чиниите не виждам какъв ти е проблема да ги ползваш вместо като сервиз за 12, като 2 за по 6.
Лекциите, които съм преценила, че могат евентуално да са ми полезни, са не повече от 4 папки за цялото ми учене, пазя си ги в библиотеката.
Неша със сантиментална стойност почти нямам, а каквото имам заема малко място.
Излишни дрехи не пазя.  И преди да се сдобия с поредното нещо, зарадвало окото ми  мисля дали  ми трябва, а в най лошия случай какво да направя с досега използвания еквивалент.

пп. аз не обичам руска литература, респ. не съм срещала Плюшкин в оригинал

# 7 12 март 2011, 23:02 ч.
  • София
  • Мнения: 2 217
Хвърлям толкова често, че после за някои неща съжалявам..... newsm78 Blush

Последна редакция: сб, 12 мар 2011, 23:08 от Парци

# 8 12 март 2011, 23:20 ч.
  • София
  • Мнения: 16 035
Знам кой е Плюшкин.
Лесно се разделям, не обичм да натрупвам ненужни неща. Имам си правило, нещо което не съм ползвала 6 месеца значи не ми трябва. Заминава в торбичка до кофите за боклук.
Но си имам слабост - трудно се наканям да започна прочистването. Все го отлагам, все има време.
Но сега ме е обзела музата и от др седмица започвам да прочиствам шкафовете.
За съжаление дъщерята е от родата на Плюшкин. Такива боклучета е събрала в стаята си...
От време на време изхвърлям по нещо малко, за да не се усети.  Laughing

# 9 12 март 2011, 23:25 ч.
  • Мнения: 4 275
Точно такава тема мислех да пусна преди ден-два! Не помня какво ме е накара да се сетя за такава тема. Трупам всякакви боклуци, даже касови бележки. После след време обичам да преглеждам какво съм си купувала Simple Smile

# 10 12 март 2011, 23:38 ч.
  • Мнения: 2 674
Аз съм Коробочка!!! Simple Smile

# 11 12 март 2011, 23:40 ч.
  • Мнения: 5 539
Когато хвърлям, имам чувството, че изхвърлям част от спомените си. Сякаш ако изхвърля старата вече непотребна вещ, споменът за отминалите събития ще си отиде заедно с нея. Всъщност донякъде това е така. А аз обичам да се ровя из миналото си.
Затова и рядко хвърлям. Simple Smile

# 12 12 март 2011, 23:46 ч.
  • София
  • Мнения: 5 757
За тук съм. Просто не мога да хвърлям вещите си. Не знам дали е сантимент - все си мисля, че може да ми потрябват  Crazy Blush Всъщност - винаги съм била така, майка ми отдавна ми е лепнала този прякор  Crazy Помня като малка съм плакала за счупени играчки дори, които нашите са хвърляли и съм се заричала да не причинявам това на децата си. За щастие, моите сега не са толкова привързани и даже не разбират когато се случва това  Embarassed

# 13 13 март 2011, 00:19 ч.
  • някъде по морето
  • Мнения: 809
Макар че образът на Плюшкин е по-скоро на скъперник, който се е вманиачил на тема икономии, отдавна името му е нарицателно за хора, които не се разделят с ненужните си вещи.
Уви, във всеки дом има много излишни и ненужни вещи, но това е символ на консуматорското общество - повечето вещи дават някаква измамна сигурност.

# 14 13 март 2011, 00:28 ч.
  • Rio de Janeiro/Austevoll/Varna occasionally
  • Мнения: 580
Имах такъв познат. У тях имаше най-малко 30 телевизора, от които нито един работещ. Отделно всякакви платки и платчици, CD-нца, флопи-та и т.н чарколяци за пра-прародителите на днешните компютри. И купища подобни боклуци, включая 4 стари велосипеда на терасата. Всичко обаче се обгрижваше много старателно и никога, ама никога не се хвърляше.
Върхът беше, когато им се развали хладилника (мисля, че беше от Балканската война  Tired ). Та човека отказа категорично да го хвърли. Намести го между велосипедите и два телевизора и гордо го кръсти "шкафче"  ooooh!

# 15 13 март 2011, 00:41 ч.
  • в моя гьол
  • Мнения: 370
По закона на Мърфи, изхвърля ли нещо, което е стояло заровено и неизползвано в дъното на някой шкаф поне 10 години, задължително в рамките на месец ще ми потрябва.
Опитвам 2 пъти годишно да се освобождавам от ненужни вещи и дрехи, но нещо не ми се получава. Започва се едно неистово сортиране. И въпреки че изхвърлям поне два огромни чувала, неясно как на следващото разчистване пак има събрано същото количество неща за изхвърляне.
Имам лекции от преди 15-20 години, които все се канех да изхвърля, защото ми заемат едно голямо и удобно чекмедже в секцията и все сърце не ми даваше да ги запратя в коша. Обаче им дойде времето. Дъщеря ми учи специалност подобна на моята, изучава голяма част от същите предмети, дори някои от преподавателите са същите и архива на мама влезе с пълна сила в употреба, даже се размножаваше между колегите и.

# 16 13 март 2011, 00:49 ч.
  • Мнения: 2 457
Най много Плюшкиновци има от представителите на зодия Рак. На много места съм го чела, а и лично съм се убедила от познанствата си с Раци. Трудно се разделят с хора,вещи и т.н.
Аз лично съм другата крайност - прахостница съм и хвърлям без да ми мигне окото. Не ми е проблем да се местя през месец в нова къща - номад съм по душа Grinning

# 17 13 март 2011, 01:35 ч.
  • Мнения: 2 480
Цитат на: $hantalche в нд, 13 мар 2011, 00:49
Най много Плюшкиновци има от представителите на зодия Рак. На много места съм го чела, а и лично съм се убедила от познанствата си с Раци. Трудно се разделят с хора,вещи и т.н.
Аз лично съм другата крайност - прахостница съм и хвърлям без да ми мигне окото. Не ми е проблем да се местя през месец в нова къща - номад съм по душа Grinning

Ох, и до зодии стигнахме!

А Хаджи Генчо помните ли го?

# 18 13 март 2011, 01:42 ч.
  • Мнения: 77
Знам кой е Плюшкин. Както и всеки от моето поколение.
Изучавали сме произведението в часовете по литература, писали сме теми за "мъртвите души"-  с увод, изложение, заключение...... Laughing

Изхвърлям много лесно ненужни, повредени, счупени неща.
Случвало се е след време нещо от тях да ми потрябва, но....... Mr. Green
Дрехи които не нося, а "има хляб в тях" подарявам.
Съпругът ми е другата крайност, не изхвърля нищо! Носи всичко в гаража или работилничката си.
Да си призная, доста често разчитам на прибраните от него, изхвърлени от мен неща!
Разни хора........
Шарен свят! smile3503

# 19 13 март 2011, 04:53 ч.
  • Мнения: 1 175
Преди бях голям плюшкин, но имах един период на често сменяне на квартири който ме принуди да си олекотя багажа възможно най-много. Тогава се разделих с много ценни за мен неща, просто защото нямах място... За книгите най-много ми е жал, както и за записките от лекции и учебниците. Останах с два куфара такъми и поддържах това ниво докато не се омъжих и установих по-трайно, и трупането пак започна  Mr. Green Обикновено ми тежи да хвърлям неща, подарявани ми от сърце - разни картички, сувенирчета, ръчно правени но ненужни джунджурийки, туй-онуй дето знам че някой го е избирал или изрязвал специално за мен и ми е терсене да го пратя на боклука. И разбира се, неща с потенциална бъдеща потребност, като копчета, пирончета, кутийки, платове...

Най-много ми липсва работилницата на дядо, където той събираше какви ли не плюшкински неща - части от машинки, всевъзможни големини гайки и болтове, скобички, летви, инструменти, материали. Такова богатство се гради с години, десетилетия, и после каквото и да ти дотрябва, вътре всичко има. Сега започвам наново, и понеже обичам да майсторя, строя и сглобявам разни неща, току ми дотрябва нещо и се сещам че нямам такава бездънна работилничка. Но съм отредила един шкаф, и сега прилежно трупам  Grinning


П.П. Баба ми е рак и хвърля на поразия. Тя е жената на въпросния дядо плюшкин, с когото вечно водеха война за това какво да се изхвърли и какво не. Зодиите са вярни дотолкова, доколкото си готов да си затвориш очите за контрапримерите.

# 20 13 март 2011, 05:16 ч.
  • Мнения: 945
Сега нищо не събирам Naughty Хвърлям с лека ръка. Запазените дрехи и обувки отиват във втора употреба, ненужните джунджурии - в кофата. Зодия Рак съм Mr. Green
В България имах голям таван на къщата, всичко заминаваше там, уж можеше да потрябва за нещо. Като тръгнах да се изнасям - изхвърлих един камион боклуци Crazy
Зарекох се да не трупам излишни вещи и засега успявам Peace

# 21 13 март 2011, 07:22 ч.
  • Мнения: 472
Аз веднъж годишно преравям цялата къща и все намирам абсолютно ненужни неща, които ми е жал за изхвърля. Прибирам ги в кашон и ако до следващата година не съм го отворила нито веднъж ги изхвърлям.

# 22 13 март 2011, 07:25 ч.
  • Smallville
  • Мнения: 994
Цитат на: Izma в нд, 13 мар 2011, 05:16
Сега нищо не събирам Naughty Хвърлям с лека ръка. Запазените дрехи и обувки отиват във втора употреба, ненужните джунджурии - в кофата. Зодия Рак съм Mr. Green
В България имах голям таван на къщата, всичко заминаваше там, уж можеше да потрябва за нещо. Като тръгнах да се изнасям - изхвърлих един камион боклуци Crazy
Зарекох се да не трупам излишни вещи и засега успявам Peace
Благодаря ти,че си писала и вместо мен,само ще добавя,че съм Водолей и съм все още в БГ.
Преживях едно местене и изхвърлих от тавана и мазата повече от камион боклуци,събирани от родителите ми-ако потрябват някой ден..Този ден така и не идва.И аз съм се зарекла и правя 2 пъти в годината чистка-чувствам се прекрасно след това.Засега не ми се е случвало нещо да ми потрябва от изхвърлените.

# 23 13 март 2011, 07:32 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 201
И аз в графата на Плюшкин, ама съм мини Плюшкин по-скоро.От година-две взе да става доста разхвърляно вкъщо от боклуци и натурии, дето едва ли ще потрябват на някого и хвърлям вече без да ми мигне окото.Естествено обаче е като хвърля нещо, в рамките на няколко дни да ми потрябва точно то, дето е седяло с години и не му е дошъл реда:))) Rolling Eyes

# 24 13 март 2011, 07:40 ч.
  • Мнения: 1 175
Искам да добавя, че плюшкинството на майка ми много ми харесва. Тя по принцип хвърля наред, но има една единствена категория неща които й свидят да хвърли - наши бебешки и детски вещи. На село в старата къща има цяла една стая пълна с чували и кашони играчки и дрешки от детските ни години. Уж й се смеем че още пази разни стари парцали, но когато й ходим на гости и от време на време влизаме в онази стая, и наизвадим разните там неща, се отдаваме на спомени, смях и сълзи, и тогава сърце не ми дава да се разделя с тези неща... Всяка играчка, всяка обувчица е обградена с хиляди спомени и връща времето назад. Как иначе ще се сетя аз за точно тези случки и смешки, ако ги няма вещите да ме подсетят? Сега има снимки, видео, блогове, форуми, хората записват и заснемат всичко от живота на децата си. От нашето детство имам пет снимки на кръст, всичко останало е заключено някъде в главата ми, като тези стари вещи се явяват ключовете, без които всичко потъва в забрава. А аз не искам да забравям, това бяха много щастливи години. Може би съм прекалено сантиментална, знам ли...

# 25 13 март 2011, 08:05 ч.
  • Мнения: 5 577
Ето една моя подобна тема от миналата година, много забавна

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=469209.0

имам напредък обаче, да подчертая.  Peace

# 26 13 март 2011, 08:21 ч.
  • Мнения: 3 405
Разделям се лесно почти с всичко.
Освен с някой сантиментални дреболии, които мъкна със себе си при преместванията.

Светкавица, ако някой от сервизите ти е излишен може да ми го дадеш  Laughing

# 27 13 март 2011, 08:42 ч.
  • Мнения: 15 619
Лесно се разделям с ненужните вещи. Изхвърлям с лека ръка, раздавам.Не искам нищо да ми задръства дома.

# 28 13 март 2011, 08:59 ч.
  • Мнения: 12 663
Май трябва по-честода се местим. Когато се нанесохме, бяхме сяма с друхите на гърба си. И уж хвърлям, хвърлям, бая ценни неща са се натрупали. Поне със чаши и чинии нямам проблем, чупим яко.

Шанталче, ти да не заместваш Ксения. 

# 29 13 март 2011, 09:23 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 236
Разчистих много скъпи за мен вещи, когато починаха родителите ми - просто се наложи да изхвърля всичките им дрехи и вещи, с които имах толкова спомени. В момента, в който ги оставих до контейнерите, разбрах колко съм се освободила от миналото. Настроих се на вълна - щом не ми е потрябвало 1 година значи никога няма да ми е нужно. Осъзнавам все повече, че всичко е суета и прах. Вижте какво става в Япония. Поговорката "Яж, пий и си носи новите дрехи" никак не е случайна.

# 30 13 март 2011, 09:30 ч.
  • Мнения: 4 120
Цитат на: Котьо Тръмп в нд, 13 мар 2011, 09:23
Поговорката "Яж, пий и си носи новите дрехи" никак не е случайна.
Peace

# 31 13 март 2011, 09:31 ч.
  • Мнения: 25 610
Я, пекна малко слънчице и пролетното почистване започна!  Laughing
Нали не хвърляте и придобивките от тази тема?   Mr. Green
Че нещо не ми се връзват нещата...  Thinking

# 32 13 март 2011, 09:32 ч.
  • Мнения: 3 405
Аааа, не, пари не хвърлям  Naughty

# 33 13 март 2011, 09:33 ч.
  • София
  • Мнения: 7 990
Изхвърлям. Не искам да се превръщам в слуга на вещите си. Тенденцията да се превърнем в консуматорско общество е гадна, нищо няма да занесем на оня свят.

Вече се замислям преди да купя поредната вещ, която да се чудя къде да складирам.
Старая се да купувам само неща, които са ми необходими и ще влезнат веднага в употреба, а няма да ги "заскладявам" по шкафовете.

П.С. По мое време "Мъртви души" беше сред задължителните произведения за изучаване. Това е книгата, която най-трудно съм изчела в живота си.

# 34 13 март 2011, 09:44 ч.
  • Мнения: 56
Аз съм на периоди.Понякога много лесно хвърлям всичко без да се замисля , понякога всичко ми се свиди да го хвърля.

# 35 13 март 2011, 09:47 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Хвърлям без никакъв проблем. Живеем и без това в малко жилище, за да си позволя да трупам излишни неща. Но виж мъжът ми си е абсолютен Плюшкин, много трудно се преборвам с него, ама успявам.

# 36 13 март 2011, 09:55 ч.
  • Мнения: 5 940
Хвърлям с лекота мои неща ,  но сме заринати от играчки. Синът ми се привързва към всяка, дори и към парчетата от играчки. Спомня си кой какво му е подарил още на първия рожден ден. Знае къде ги е носил, на какво си е играл с тях.

# 37 13 март 2011, 10:18 ч.
  • Някъде там край морето
  • Мнения: 512
По мои наблюдения повечето хора изхвърлят с лекота дадени предмети, но пазят с години други. Например, сестра ми обича да си пази всички картички сувенирчета и всякакви други, според мен, болуци, които са й били подарявани. Аз пък такива прахосъбирачни не търпя, но не мога да хвърлям дрехи, особено ако са здрави. Нищо, че няма да ги облека никога повече.
А пък майка ми хвърля наред всичко, което еа й трябва, но пък има един шкаф, пълен с малки парчена платове. Просто шиенето й е хоби и във всяко парче плат вижда нещо, което може да ушие. Но естествено никога не го прави Simple Smile
Та, мисълта ми е, че всеки си има своите мании - аз може да не мога да се разделя с нещо, което за друг няма никаква стойност, и обратно:)

# 38 13 март 2011, 10:50 ч.
  • Мнения: 11 910
С дрехи се разделям лесно, подарявам на тези, които имат нужда.Обувки изхвърлям до контейнера
Но винаги оставям по някоя дрешка на детето от различни периоди "за спомен", при това моите детски дрехи, които пази майка ми не ми носят никакъв сантимент.И въпреки това и аз постъпвам като нея.

Някои от вещите са абсолютно ненужни, но имат сантиментална стойност-като картички, които сме получили за празници, особено от близки хора.Част от тях пазя, други хвърлям.

Но някои вещи пазя, защото си мисля, че един ден могат да са интересни за детето ми.Напр. пишещата машина, фотоапарат ,работещ с лента, учебници по предмети, които никой на този свят никога няма да изучава.Но все си мисля, че тези вещи могат да са любопитни.От друга страна на моменти, като разчиствам и само ги прехвърлям ме дразни присъствието им.

Ето, аз пазя сватбената покана на баба и дядо от 30-те години-нищо особено, но ми е интересна.Още повече, че съм венчавана в същата църква, където и те.мисля, че това един ден ще е интересно на детето.

И в следващия момент- това интересно, онова- мило и къщата ми се затрупала.

Въпрос към "Плюшкиновците",между които и аз- как успявате да помирите в себе си Плюшкин и едновременно с това- желанието да се освободите от ненужните вещи.

# 39 13 март 2011, 10:52 ч.
  • Мнения: 198
По повод темата се сетих за това: http://www.youtube.com/watch?v=MvgN5gCuLac (но е на английски)  Joy

# 40 13 март 2011, 12:08 ч.
  • Мнения: 957
Аз пък съм обратно... гледам всичко което имам да може да се ползва. Ако нещо не ми трябва или е прахосъбирачка отива на боклука....

# 41 13 март 2011, 13:26 ч.
  • Мнения: 4 668
Аз много изхвърлям ...  Rolling Eyes понякога даже прекалявам - изхвърлям неща за които после се сещам и ми е мъчно . Обаче също си пазя дрешки и играчки от детето - за спомен  Simple Smile

# 42 13 март 2011, 14:02 ч.
  • Мнения: 212
Аз съм убиецът на Плюшкин #Onfire Хвърлям всичко ненужно с огромен кеф. Ако някой трудно се разделя с вехтории, прахосъбирачки и дрехи, които никога повече няма да облече може да ме покани да гости - ще го отменя с удоволствие Grinning. Майка ми ме е канила за подобни дейности, защото на нея "сърце не й давало".

# 43 13 март 2011, 14:15 ч.
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 961
Хвърлям всичко ненужно и неупотребявано дълго време!За мен,натрупаните и неизползвани вещи,натоварват енергийно дома. Mr. Green

# 44 13 март 2011, 14:28 ч.
  • Мнения: 2 175
Аз съм шерка на видна "Плюшкина"..))
Като такава - съм често в абсолютно другата крайност.
Добре, че мързелът ми е в повечко  та масовите изхвърляния са 1-2 пъти годишно.
Преди 2 г се преместих с 2 куфара след 15 г семеен живот..взех си само едни снимки от ученическите години, даже играчките на детето оставих.
Сега имам багаж поне за още 4..ще се изхвърля скоро май.. Laughing

# 45 13 март 2011, 14:35 ч.
  • Мнения: 11 910
Цитат на: magarcho в нд, 13 мар 2011, 14:28


 даже играчките на детето оставих.


При едно от преместванията ни в ново жилище майка ми оставите куклите, не ми ги взе.Много ми е мъчно и сега за една определена кукла, беше неповторима.

# 46 13 март 2011, 14:40 ч.
  • Мнения: 326
 Познавам жена,която си пази сметките за ток още от 80-те,че можело да потрябват за справка,и балтоните на починалия си преди 35 години баща,защото можело някой да иска да ги носи  #Crazy

Последна редакция: нд, 13 мар 2011, 14:47 от Отилия

# 47 13 март 2011, 14:46 ч.
  • Мнения: 2 175
Цитат на: Светкавица в нд, 13 мар 2011, 14:35
Цитат на: magarcho в нд, 13 мар 2011, 14:28
даже играчките на детето оставих.

При едно от преместванията ни в ново жилище майка ми оставите куклите, не ми ги взе.Много ми е мъчно и сега за една определена кукла, беше неповторима.
Може. Но аз проведох разговор със сина си, обясних му защо и го помолих да си вземе само 1-2 любими. Обещах, че скоро пак ще е пълен с играчки..Wink)

# 48 13 март 2011, 14:46 ч.
  • София
  • Мнения: 7 990
Цитат на: Отилия в нд, 13 мар 2011, 14:40
Познавам жена,която си пази сметките за ток още от 80-те,че можело да потрябват за спрака,и балтоните на починалия си преди 35 години баща,защото можело някой да иска да ги носи  #Crazy

Има едно предаване по канал TLC, превеждаше се нещо като "Заровени живи" (Hoarding: Burried alive).
Там има подобни случаи, но направо го диагностицират като отклонение.

# 49 13 март 2011, 15:28 ч.
  • Smallville
  • Мнения: 994
Цитат на: Светкавица в нд, 13 мар 2011, 14:35
Цитат на: magarcho в нд, 13 мар 2011, 14:28


 даже играчките на детето оставих.


При едно от преместванията ни в ново жилище майка ми оставите куклите, не ми ги взе.Много ми е мъчно и сега за една определена кукла, беше неповторима.
както обясних по-горе,не съм от тези,които трупат.Но случаят с играчките е нещо много деликатно.Дори и в момента до възглавницата до мен стои моята Чебурашка,плюшена играчка,която е с мен вече не помня колко години,а аз съм на 39 в настоящия момент.Преди години,когато разчиствах оставих играчките на детето в няколко чувала,защото не зная точно коя е любимата и,нека тя реши след време.
За трупането имам впредвид за ненужно събирането на стари дрехи,счупени уреди и тем подобни.

Последна редакция: нд, 13 мар 2011, 21:08 от danibaby

# 50 13 март 2011, 15:55 ч.
  • Мнения: 11
Ние сме трето поколение в нашата къща, което означава че има натрупани от три поколения вещи, за всяко от тях сантиментални. И изхвърлянето е много трудно, да не кажа невъзможно. А в мазето вече и трудно се влиза. За разчистването се свиква фамилно събрание  Embarassed и настава война. Боклуците за едните са най-ценните вещи за другите.
А от повечето коментари дотук май  излиза, че мъжете са по-големите "плюшкиновци" от жените, като в това число слагам и моя /и касовите бележки си пази ooooh!/

# 51 13 март 2011, 16:55 ч.
  • Мнения: 4 569
Не съм много Плюшкин.Чистя веднъж годишно и хвърлям повечето неща.
Сега си търся пролетните обувки. Crazy

# 52 13 март 2011, 17:58 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 430
Май съм голям Плюшкин, въпреки че не се имам за такава. Пазя много странни и ненужни неща. Например - точно до моята абитуриенска рокля пазя тази на майка ми, пазя риза, която баба ми си е купувала от Германя преди много години. Ризата е красива, но демоде и не я нося, но не мисля, че бих я хвърлила, защото ми е спомен от баба Cry Към мои стари дрехи нямам сантимент, но пазя всякакви видове книги, лекции, защото често ми трябват. Пазя стари календари с хубави снимки, като се сетя и имам настроение си ги рамкирам малко по малко.

# 53 13 март 2011, 18:25 ч.
  • Мнения: 4 892
Аз съм абсолютен, тотален антипод на Плюшкин. Дори не можете да си представите в каква степен.

# 54 13 март 2011, 18:55 ч.
  • София
  • Мнения: 930
Това, което всички наричате "Плюшкин", всъщност е половината "Плюшкин" - само в частта, където той трупал и не изхвърлял ненужните вещи.
Останалата част от "Плюшкин", за която никой не споменава е по-характерна за мъжете.
Напр.: мои близки мъже виждат на земята винтче, болтче, пиронче, някаква тел и др. такива съкровища, навеждат се, взимат го и го пъхат в джоба си - защото може да потрябва. Моя приятелка ми се оплакваше, че мъжът и като минавал с колата покрай кофите с боклук, намалявал и разглеждал захвърлените строителни отпадъци. Около кофите се намират доста "ценни" неща - почти пълен кашон с ламинат (липсват 2 парчета), кашонче плочки, хубави дебели ламарини и др., развалени почти нови електроуреди, които с малка поправка отново функционират и др. такива, които мъжете плюшкиновци влачат в мазетат или дворовете си.
Извод: мъжете са много по-големи плюшкиновци от нас, жените.

# 55 13 март 2011, 19:04 ч.
  • София
  • Мнения: 344
Изхвърлям без угризения. Колкото пъти ровя някъде, толкова пъти мога да намеря нещо за хвърляне. Така ми олеква след това.... сякаш тавана и стените са се отдръпнали и стаята е станала по-широка, а всъщност съм почистила шкаф или чекмедже.... Много хубаво чувство.
Драмата ми е, че се боря с двама Плюшкиновци- баща ми и съпруга ми. Още по-лошото е, че ако не изхвърля нещата веднага в голямата кофа, а ги оставя в кошчето у дома, половината се връщат обратно, защото били много ценни.  Wink Затова разчиствам когато съм сама.
В чекмеджетата и ъглите на детето също има доста неща за разчистване, но там вече ми е по-трудно да се разделя с повечето неща. С дрешките и играчките е лесно, но има безброй листчета с драскулки и картинки, които сърце не ми дава да махна, а се трупат със страшно темпо. Замислям се къде и как да ги съхранявам ...и докога?

# 56 13 март 2011, 20:15 ч.
  • Мнения: 11
Плюшкин съм за някои неща - например пазя много старателно подредени в джобове, папки и класьори мои и на мъжа ми лекции, учебници, включително и тетрадки и учебници от кандидат-студентската подготовка (които се оказаха доста полезни на сестра ми в един момент). Вече нямаме къде да си слагаме книгите, които са основно мои речници и негова техническа литература... (но пък си ги ползваме).
Иначе дрехи, обувки не се задържат много - гардеробите ни са полу-празни и няма нещо, което да не носим (ако нещо не е носено един сезон примерно, го изхвърлям без да ми пука). Най-много мразя джунджурийки, понеже не обичам да имам неща накачулени по секциите, но като са ми подаръци ми е кофти да ги изхвърлям - обикновено ги събирам и ги нося в къщата на нашите (и понеже майка ми не търпи повече и от мен да има ненужни вещи, обикновено ми ги пази известно време и накрая ги изхвърля тя, но поне на мен не ми е чак толкова съвестно, че съм ги метнала аз).

# 57 13 март 2011, 20:24 ч.
  • Мнения: 46
документи, касови бележки пазя ест., обаче всичко останало разчиствам през определен период от време. Някъде четох че не е хубаво да пази вещи които не ползваме... Затова когато не се ползва нещо, остаряло е, амортизирано, счупено или просто не се употребява, хвърлям или подарявам ...

# 58 14 март 2011, 08:48 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: Мелина в нд, 13 мар 2011, 18:55
Извод: мъжете са много по-големи плюшкиновци от нас, жените.

Не всички. Тия дето описваш вероятно са сръчни в ръцете, майсторят и виждат в телчето и гайката средство за направата на нещо, или за поправянето на нещо.
Има и друг тип мъже. Те не знаят за какво служи гайката и през живота си и един пирон не са забили  Simple Smile

# 59 14 март 2011, 09:09 ч.
  • Мнения: 12 663
Цитат на: Анджелина в пн, 14 мар 2011, 08:48
Цитат на: Мелина в нд, 13 мар 2011, 18:55
Извод: мъжете са много по-големи плюшкиновци от нас, жените.

Не всички. Тия дето описваш вероятно са сръчни в ръцете, майсторят и виждат в телчето и гайката средство за направата на нещо, или за поправянето на нещо.
Има и друг тип мъже. Те не знаят за какво служи гайката и през живота си и един пирон не са забили  Simple Smile

Това не им пречи да се привързват към любимите си тениски. В една тема споделихме начини за отърваване .

# 60 14 март 2011, 09:10 ч.
  • Мнения: 3 405
Я дай линк.

# 61 14 март 2011, 09:13 ч.
  • Мнения: 12 663
Цитат на: Анджелина в пн, 14 мар 2011, 09:10
Я дай линк.

Много ме надценяваш, не помня. И темата беше от модела от къде тръгнахме, къде стигнахме.

# 62 14 март 2011, 09:45 ч.
  • София
  • Мнения: 23 096
Преди години бях истински Плюшкин. Е, освестих се  Grinning
Отказвам да превръщам дома си в склад и арена за прахосъбирачки!
След огромения гаф по време на преместването ни в новия дом, когато по грешка някой изхвърли торбата с всичките ми златни и сребърни бижута плюс два часовника и цялата ми козметика, не изпитвам никакви сантименталности спрямо дрънкулки и спомени. Единствено в една кутия пазя дребни неща от детето - теста за бременност, дрешките от изписването от родилния дом, свещичката от първия рожден ден на малката - ей такива мили нещица  Heart Eyes

# 63 14 март 2011, 10:08 ч.
  • Мнения: 5 694
Цитат на: Анджелина в пн, 14 мар 2011, 08:48
Цитат на: Мелина в нд, 13 мар 2011, 18:55
Извод: мъжете са много по-големи плюшкиновци от нас, жените.


Подкрепям горното мнение.
Моят баща е такъв,не дава нищо да се изхвърли.На таванското помещение е пълно с непотребни вещи,които според него не са за хвърляне:телевизори(модели"Опера","София"и не знам още какви),пералня "Рига",ютии,транзистори,фотоапарати,стари легла,дрехи и ред други глупости от соц.времето.
Но не дава да се изхвърлят докато бил жив.
По-голям Плюшкин от моя баща не познавам!

# 64 14 март 2011, 10:28 ч.
  • Мнения: 936
Tonkabonka, такава изхвърлена торба е голям гаф.
Аз започнах да изхвърлям ненужни неща - дрехи, обувки, предмети и ми е добре. Всяко такова разчистване на предмети ми действа малко и като душевно разчистване. Много ми допадна какво ми каза една колежка: нещо, стояло  непипнато 2 години, е абсолютно ненужно и заслужава изхвърляне.

# 65 14 март 2011, 10:39 ч.
  • Мнения: 11 910
За мъжете- моят мъж е особен тип Плюшкин.Нищо, което е електроуред или някакъв механизъм не дава да го изхвърлим преди да го е прегледал.Впоследствие се оказва, че е много изобретателен, интересни идеи му идват за ползване на разни неща.Аз дори не мога да го обясня, защото съм много далече от техниката, но съм се изумявала какви неща майстори -  от нищо-нещо.

Аз съм от по- ужасните Плюшкиновци- пазя си разни неща, просто да си ги имам.
Идва от моята слабост към етнографията.Пазя ръчно изработени тигани, делви от времето  на  баба ми, гривна от ковано желязо,както казах по-горе- сватбената и покана.Гарафа за вода от 30-те години/ ако някой изобщо знае, какво означава думата гарафа/Нещо ценно за мен- сребърна лъжичка , с която майка ми ме е захранвала.Подмяткваше се у дома,при нейните "скъпоценности" и дори се чудех на кого да я подаря, тъй като до късно не се омъжих.Но и дойде времето-сега е любимата лъжичка на сина ми.Но наред с все пак интересните вещи събирам и неща, които вероятно никога няма да имат дори в семеен  аспект етнографска стойност, но да си ги имам.
затова се чудех- има ли  някакъв начин човек да преодолее това не  особено  приятно качество.

# 66 14 март 2011, 10:49 ч.
  • София
  • Мнения: 23 096
Цитат на: Разкошница в пн, 14 мар 2011, 10:28
Tonkabonka, такава изхвърлена торба е голям гаф.
Гаф е меко казано. Като осъзнах какво е станало съм ревала цял ден и почти бях в несвяст. След като си преживях бижутата, все ми е тая дали ще задържа разни дреболии и съм до тук със сантименталните спомени, които само събират прах  Wink Както вече писах - домът ми не е склад.

# 67 14 март 2011, 11:16 ч.
  • Мнения: 3 634
Бях чела една автобиографична книга за жена от номадски народ, която е израснала в изключителна бедност. Сега е богата, но все още е свикнала всичко ценно да й се побира в един куфар. Тогава много ми хареса този поглед върху материалното и успешно го прилагам в живота си. Предпочитам да имам малко вещи, мулти-функционални и качествени. По 1 от всичко необходимо в ежедневието и повече пространство около мен.  

# 68 14 март 2011, 11:38 ч.
  • Мнения: 1 127
Цитат на: Разкошница в пн, 14 мар 2011, 10:28
Tonkabonka, такава изхвърлена торба е голям гаф.
Аз започнах да изхвърлям ненужни неща - дрехи, обувки, предмети и ми е добре. Всяко такова разчистване на предмети ми действа малко и като душевно разчистване. Много ми допадна какво ми каза една колежка: нещо, стояло  непипнато 2 години, е абсолютно ненужно и заслужава изхвърляне.
Peace
С мъжа ми сме на двата полюса в това отношение- той въобще не обича да изхвърля неща, все можело да потрябват  Whistling, но аз тайничко изхвърлям, когато го няма. Mr. Green
Обичам реда, да ми е разчистено, да останат само нужните неща, и когато ги търся, веднага да ги намирам, а не да ми се подмятат неща, които може след 10 или 20 г. евентуално да потрябват, а дотогава да ги подхвърлям с досада... ooooh!

# 69 14 март 2011, 11:56 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Цитат на: Aisha в сб, 12 мар 2011, 23:20

За съжаление дъщерята е от родата на Плюшкин. Такива боклучета е събрала в стаята си...
От време на време изхвърлям по нещо малко, за да не се усети.  Laughing
О, говори ми - моята е същата. Пази абсолютно всичко, за което можеш да се сетиш и изпада в криза ако ме види, че се каня да изхвърлям нещо. Винаги правя прочиствания на нейните неща в нейно отсъствие. За щастие не помни боклуците, които пази.
Аз обичам да изхвърлям ненужни неща. След това се чувствам значително по-добре, по-"лека". Дори някъде бях чела, че когато човек се задръства с ненужни вещи, задръства себе си - съдбата и емоционалността си. Мисля, че има нещо вярно.

# 70 14 март 2011, 12:05 ч.
  • Мнения: 11 910
А им ли някой, който се е преборил със страстта към "колекциониране" на вещи "за спомен" и "за когато им дойде времето".

И още- какви подаръци получавате/ подарявате при пътуване в чужбина, става въпрос за малки подаръчета от колеги, познати.най-често се носят точно или магнити или др. "прахосъбирачки".Понякога ми е жал да ги изхвърлям и само ги прибирам от едно чекмедже в друго.Най-близките съм предупредила, ако ще ми носят подарък от чужбина да са бонбони и нищо друго. Simple Smile

# 71 14 март 2011, 12:27 ч.
  • Мнения: 1 099
Старая се да не бъда, но съм  Confused
Пазя всевъзможни неща, които ми напомнят за хубав момент. Още си пазя дрехи и играчки от моето детство. Полагам усилия да не се привързвам към вещи, но толкова хубаво ми става като намеря някакъв спомен.
Но с времето гледам да намалявам бройката и поне да систематизирам вещите Laughing

# 72 14 март 2011, 13:23 ч.
  • София
  • Мнения: 23 096
Цитат на: Светкавица в пн, 14 мар 2011, 12:05
А им ли някой, който се е преборил със страстта към "колекциониране" на вещи "за спомен" и "за когато им дойде времето".
Майка ми ме пребори, като ми изхвърли всички ученически спомени, без да ме попита  Rolling Eyes Решила жената, че няма да ми трябват и изчистила съдържанието на бюрото ми. А там в една огромна кутия си пазех стотиците писма. Също така на боклука замина и дневникът ми от 7-ми клас, който беше чист шедьовър на тийнейджърската мисъл и трепети. Още ми е мъчно за тях, но да си призная - откакто родих, много малко емоции влагам във всичко останало, което не е свързано с детето. Няма нещо, което да не можа да не прежаля.
И открих, че колкото повече неща изхвърлям от вкъщи, толкова по-добре и пречистена се чувствам  Crazy

# 73 14 март 2011, 13:43 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Много натоварващо е това трупане на всевъзможни вещи.
Не стига, че нямаш въздух, а ако решиш един ден да сменяш жилището, както с много се случва, настава един ад. Самата мисъл за десет кашона, шест торбички, четири куфара и прочие, ме изпълва с тих ужас. Понеже съм виждала такова местене.

Аз самата също не изхвърлям всичко, но наистина не трупам ненужни вещи. Задушаващо е.

# 74 14 март 2011, 13:53 ч.
  • Мнения: 420
     Пазя картини, скици, акордеона си /въпреки, че не свиря вече/, "учебници" и книги. Някои мои книжки и играчки сега ползва сина ми. Всичко останало просто всяка пролет/есен отива на боклука.
    Свекървата и мъжът в къщи обаче са типични Плюшкиновци. За сега постигнах единствено всичките им "съкровища" да са прибрани в една стая и в гаража.

# 75 14 март 2011, 16:16 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: Светкавица в пн, 14 мар 2011, 12:05
И още- какви подаръци получавате/ подарявате при пътуване в чужбина, става въпрос за малки подаръчета от колеги, познати.

Пазя само подаръците от кумата понеже тя е професионален спортист и пътува от 7 годишна. Аз бях на 4 години тогава, та се сещате, че бая сувенири имам от нея у дома. Mr. Green На всичко друго се любувам известно време и след това дарявам. Подаръците, които аз купувам винаги са за консумация.

# 76 14 март 2011, 23:00 ч.
  • Варна
  • Мнения: 495
Пазим ги известно време, ако не влязат в употреба се отърваваме от тях.

# 77 8 апр. 2019, 17:39 ч.
  • Мнения: 797
Майка ми е психопат постоянно трупа.

# 78 8 апр. 2019, 19:31 ч.
  • Мнения: 12 663
Тази  информация е крайно интересна 8 години след темата.

# 79 8 апр. 2019, 22:01 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Боря се със склонността да трупам.Периодично правя генерални разчиствания.

# 80 9 апр. 2019, 01:48 ч.
  • Мнения: 797
Бори се инак хората ще си бягат от теб, отделно че ако изхвърли дори два  три чувала на ден освобождаваш енергия от положителната. И както е казал Христос, не се привързвайте към нищо от земята, защото нищо няма да вземете след смъртта си. А събирайте си съкровища на небесата-тях молец не ги лови. Демек да правим добрини.

# 81 9 апр. 2019, 13:22 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Най-трудното е с книгите.

# 82 9 апр. 2019, 16:29 ч.
  • Мнения: 797
Казват, че трябва да се пребърсва праха по книгите често, ако имаш окултни книги, нумерология и такива ги изхвърли, защото си вкарваш грях и отделно много други проблеми. Можеш да ги дариш на бедно училище или университет и те ще живеят пак за други хора.

# 83 9 апр. 2019, 17:06 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Защо пък грях  Simple Smile Аз съм вярваща, но не съм религиозна.
Имам много и всякакви книги. Голяма част вече подарих на 2 селски библиотеки. Професионалните остават и пак са ужасно много.
Заела съм се с оптимизиране на пространството сега и с изхвърляне на всичко, което не е нужно.Много вещи се натрупват обикновено когато човек живее на едно място дълго време и не се мести.

# 84 18 апр. 2019, 10:17 ч.
  • Мнения: 1 184
За някой работи вместо да се хвърлят има olx и bazar.bg....продайте ги на символични цени...на вас ако не са нужни на някой може да са , но да не може да си позволи.

# 85 18 апр. 2019, 15:32 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 236
Цитат на: Трещерица в пн, 08 апр 2019, 19:31
Тази  информация е крайно интересна 8 години след темата.
И да наречеш майка си психопат Rage

# 86 18 апр. 2019, 16:21 ч.
  • Мнения: 12 663
То всички възрастни май трябва да ги наречем така. С възрастта почват да си трупат.

# 87 18 апр. 2019, 21:42 ч.
  • София
  • Мнения: 930
Цитат на: Трещерица в чт, 18 апр 2019, 16:21
То всички възрастни май трябва да ги наречем така. С възрастта почват да си трупат.
Добре, че не знам какво мислят и говорят за мене децата ми.  Laughing

# 88 19 апр. 2019, 08:58 ч.
  • Мнения: X
Почти съм за тук. Щерка на баща си, той е истинският плюшкин в семейството. Пази, трупа, пренарежда и чисти прахта и продължава да трупа. Обаче само неговите неща. Чуждите без срам ги хвърля, докато не му подскочиш да не пипа.
Аз трупах сувенирчета, 'полезни' домакински джунджурийки, кутии и неща за съхранение (мания са ми) и евтини дрехи. Една съфорумка преди седмици ме светна за капсулираните гардероби, така че от дрехите утре ще събирам шести чувал и мисля поне да направя опит да не се пълня повече с евтини парцали по 5 лв бройката. Не съм палапурница - поддържам ги, но като тръгна да сменям квартирата, ми се увидява. Имам среден куфар, 1 голям и 2 малки сака - тъпча, нося на новото място, изсипвам, тъпча с нова партида и така 2-3 курса.
Книги купувам, чета и при първа възможност прибирам в личната библиотека в родния град. Един път дарих на градската библиотека, защото поредицата я има в Читанката и още ме е яд - явно вкусът ми не е като на нормалните хора и никой не оцени хумора в книжките.
Домакинските джунджурийки и кутии за храна от пластмаса и силикон ги хвърлям поетапно и заменям с по-трайни дървени, метални и стъклени, или пък с нищо. Свидят ми се, обаче всичките ми пластмасови кутии са надрани и се лющят вече.
Сувенирчетата и украсите за дома най-много ми се свидят. Обичам да си украсявам. Такова нещо мога да взема, без да се замисля, на подаръци се радвам много, но после как се пренася  всичкото това и как тежи... От тях хвърлям най-малко и то ако са някакви пластмаси или гипс.
С нещата за съхранение и подреждане обаче не знам какво да правя. Имам подрафтови кошници, текстилни етажерки за гардероб за дрехи и обувки, табуретки-раклички, кутии за бижута, сгъваеми касетки и прочее, и прочее. Сега като ги опразвам, сгъвам ги и ги прибирам в торби. Мисля да ги пазя.
Козметика купувам на периоди. Имах един период, за месец се обзаведох с 30 лака за нокти. Отлежаха някоя и друга година и ги хвърлих. Същото и с гримовете. При едно местене подарих огромна неизползвана палитра сенки на бивша колежка, раздадох червила и лакове - един път слагани. В началото на годината шкафчето в банята беше пълно с всякакви глупости - маски, масла, пилинги, скрабове, шампоани, душгелове. Използвах ги и повече не купих нови. В момента козметиката ми за баня е мъжки шампоан 3в1 и интимен гел, и двете 500 мл, и миналата седмица не се сдържах на един корейски мини шампоан от Ремедиум.

Накратко, опитвам се да се освободя от ненужното Simple Smile Засега успявам.

# 89 19 апр. 2019, 11:23 ч.
  • Мнения: 797
Много ми допада човека с последното мнение. Аз се бях запалила по печатите за нокти, конад, сега последните не ги помня по 8 евро. Но се спрях след като преброих колекцията от над 40 лака. При положение ме аъм лаборант микробиолог и лака ми пада на 4 ден най-късно.
Викам си, който ме люби,да ме люби натурална.  Сама се справих. В момента изхвърлям всякакви идолчета-фигури, защото и това е грешно. Всякакви сувенири, това си е чист идол. А за майка ми, може да попрочетете последното ми мнение за една тема, преди тази, преди да мислите каквото и да е било. Тук си изливам душата, инак няка с кой да споделя. Не ми пука какво мислят за мен. 😂
Извинявам се.  По темата. Ще имаме гости и както винаги майка трупа, Аз горката после чистя. Тази седмица чиатих един ден, толкова ми се откъсна от сърцето, изхяърлих 14 чувала от две стаи. Има още много. Накрая бях готова и майка каза да съм оставила нещата да ги прегледа. Е изхвърли един чувал и днес кашона с боклуците трети ден го преглежда. Като се пенсионира аз ще се махна. Поне да не се ядосвам

# 90 21 апр. 2019, 17:00 ч.
  • Мнения: X
Не обичам да задържам ненужни вещи, дрехи и обувки.
Изхвърлям всичко, което преценя, че няма да използваме. Преди месец, когато започна да се затопля изхвърлих 3 чувала дрехи и обувки.

# 91 24 апр. 2019, 12:16 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Трупането при възрастни хора се нарича компулсивно събирателство и се отключва в третата възраст много често. Това е психично разстрайство и зад него се крие страхът от бъдещето и най-вече от бедността, на която са обречени нашите пенсионери. Психотерапевт съм и съм работила с такива пациенти. Изключително трудно се работи с тях, защото те самите нямат желание да се лекуват и винаги са ми доведени от децата им, защото примерно живеят заедно и къщата е превърната в битак, където никой нищо не може да си намери. Има го това и при млади хора,но с тях е по-лесно, защото те самите се усещат и са мотивирани за промяна. Тогава работим със специфични индивидуални страхове, които се крият зад компусивното събирателство.

Последна редакция: чт, 25 апр 2019, 02:56 от Unknown_lady

# 92 25 апр. 2019, 01:51 ч.
  • Мнения: 797
О, мила...колко си.ми нужна. Майка ме обижда, нарича ме луда. А в същия момент казва няма да хвърля това и това от моя гардероб може внуците да го носят. Стигало се е и за бой. Сега съм изхвърлила около 10 -12 чувала. А в едната стая не може да се влезне жено.....загубих си документите. Тя твърди че аз съм разхвърляна. Ако ви покажа снимки на апартамента който искам да изхвърля целия и да го реновирам ще плачете за мен. Единия ден изхвърлям, другия ден така любезните приятелки и дават нови вмирисани сака и чанти. Та вече казах. Ако видя още нещо ще го запаля със всичкото, и с новата дограма. Да ми олекне. От нерви, чисти чисти от месец ми играе окото, по-скоро прецаках си нерва. Развалиха ми и режима на сън. Карат ме да им пренареждам боклуците, аз им казвам да ги намалят. И после след като съм изчистила идва ми да убия някой. Защото утре пак е ден за хорицата които им е жал да си хвърлят боклуците и не стига че от работата и дават парцалки, ами също ходим през почивките и по секънд хенд. Един път и казах, че е тотално изперкала и вече често и го повтарям. Да си намери друго занимание. Не е много чесно да че тормози. Когато има гости аз нямам личен живот, а и чистя двата апартамента. Защото единия и другия са с пълни спални. Сега ме е срсм от зета. Пример. Шкаф с ненужни вещи стари съдове го очистих за половин ден. Пожела да види нещата и сега седмица по-късно са в кухнята. Един кашон разкарва от седмицаи не е готова. Аз като се ядосам...Леле, да има камера. До тогава ми пука дали ще ми крещи после. Вземам всичко що ми видят очите. И го хвърлям. Вече нямам сили. Тя ще ме тласне към болница. И после в други теми пишат ти си луда. Ама как да не аъм. Никога не си намирам дрехите.

# 93 25 апр. 2019, 02:55 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Аз съм виждала как дъщерята изхвърля в кофата, а после майката отива и го изравя от кофата и го носи обратно в къщи. Ако не живеете заедно, единствен начин е да не допускаш да задръстват и твоето жилище. Това е много трудно, но е възможно. Обаче винаги става с цената на скандали и сърдене. Важното е човек да не се поддава на тях, защото те най- често са манипулативно поведение.

# 94 26 апр. 2019, 01:29 ч.
  • Мнения: 797
В едно сме с цел да сме пестяли ток и вода. В другото всичко е старо. Само за седмица изчистихме 3 стаи. Дрехи и обувки се разхождаха в спалнята, така че да не мога д аотида до терасата. Днес изхвърлих 3 големи чувала. Заинати се да си ходим. Казах и сигурно в горния апартамент са ни заключили. И ме остави. Заклех и се че ако видя още нещо чуждо, ще сменя ключалката. Ще изкарам всичко от гардероба, ще го снимам за фейсбук, за да и се смеят и ще препера нейните дрехи и другите ще изхвърля. Направо ми капна кръста. А съседа отдолу твърди че го наводняваме, имало пукнато при нас. Идеше ми да го гръмна.

# 95 26 апр. 2019, 07:04 ч.
  • Мнения: 11 910
Не винаги е до възраст. При нас майка ми ми приготвя неща за изхвърляне, аз "ревизирам"
А най-упорит е синът ми-13 г, пращам го да изхвърля хартии, в които има някакви брошури, от тези, пуснатиэв пощата. Понякога ги преглеждам от любопитство, после му ги давам да ги изхвърли в контейнер за хартия. Винаги се връща с две, три и той не знае за какво му са.

# 96 30 апр. 2019, 16:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 190
Благодаря за информацията, че това е компулсивно събирателство! Обаче се оказва, че много хора са болни Sad  Или така е само около мен?

# 97 23 май 2019, 23:47 ч.
  • Мнения: 797
Хелоу. Има прогрес у нас. С риск да ме изхвърлят, обаче се опълчих на майка. Разрязах и две чанти и ги хвърлих през терасата. Казах и да спре да ме лъже че са от приятелки. И следващия път щом открия нещо ще го изхвърля. Разбрах от къде идват парите. Покровителства бабината сметка и ще спрс кранчето. Мога да се похваля няма месец но няма нови неща. Ако забележа в новия апартамент ще и сменя вратата. И ще се преместя. Заввирх го. Нека посмее да сложи там в дома ми боклуци. И ще я остава сама да си гледа баба. И без това ме пишат по форум че съм луда, но баба реве и не може да стои и час самичка. Та мисля, че добре постъпих, макар че се поскарахме. И вие се опълчете и дайте правила.

# 98 23 май 2019, 23:58 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Не правете нищо демонстративно. Ще отидат и ще си ги вземат от боклука. И ще продължат по старому. Правилното е да се очертаят граници. Например - в твоята стая трупай каквото щеш, а тук при мен не може. И това се отстоява до край. Не се позволява трупане извън определения периметър. А опити ще има и още как. Важното е да не се поддава човек на манипулации.

# 99 24 май 2019, 00:09 ч.
  • Мнения: 797
Тя трябва да разбере, че няма право да ме затрупва повече. Няма да и давам свободияс периметри. Напиши ми на лично данните си, когато дойдем във вашия град да се видим да поговорите с нея. И ще ви платя. Ако и кажа трупай колкото искаш....сякаш давам на дете право да изкупи  на магазина шоколадовите бонбони.Wink

# 100 24 май 2019, 10:11 ч.
  • София
  • Мнения: 28 565
Благословена, предполагам отдавна си минала пълнолетие. Следователно би трябвало да можеш да носиш отговорност за собствения си живот. Изнеси се под наем и ги остави да се оправят.

# 101 6 юни 2019, 18:15 ч.
  • Мнения: 797
Аз ако се изнеса тя ще се затрупа до тавана. Апартаментът ми не е готов. Иман нужда от доста неща да направя преди това.

# 102 14 юни 2019, 11:57 ч.
  • Мнения: 797
Ох, хора здравейте. Много ми е зле. Днес не съм яла обяд. Просто след случката с бутането на моите неща и маста и леглото, при положение че е тупана кувертата, реших да сложа граници.
По 3-4 чувала от кухня, тераса, под стълбището на блок-наше е, естествено изхвърлили чужди боклуци, за да сложат техни.  
Казвам ви разбита съм. Дори най-големия ни враг,на вратата знае вече защо крещя. Баба ми е невменяема-дегенеративна с психоза от страха да не е самичка. Е в момента и го лекувам. Много ми е съвестно. Но ме обидиха страшно. Изхвърлих 20 кг стари тенжери тигани. И ме заболя далака. Напоследък и подутия лимфен в сгъвката се обажда.
Ще сменя ключалката и вече това е границата. Аз ще нося дърва. Аз ще нареждам компотите. И без това го прсвя но съм уморена от тези мишки. Мирише ужассссс. На наакано, напикано. Отврат.
Отгоре на това питам баба да и давам ли обяд или нещо друго. НЕ. След 45 минути във банята чувам неистов рев сякаш я колят. Вони. Вече и хола ни стана тоалетна. А сложихме нови матраци, нови легла. Отвращавам се. Майка Аи дава мека жилка. Иначе не може да ходи ама до терасата и да надзърта кухнята може. Изроди. Крещя, викам. Разбиха ми нервната система. Проклетници.
Ънкноу лейди. Дай телефон на лично. Искам да поговоря. Пред бърн аут съм. Изключих на баба телефона че веднага ще каже Б чисти хвърля.
Сега ме боли корема но нямам сила да ям. Изхвърлих 50-60 кг минимум сама по две чанти. Сега да ви кажа ли какво следва. Мрънкане. Ме че един ден не каза че ще ми плати да изчистя. И това мрънкане съсипа живота на баща ми. Тя е неспасяема. Захвърля с предмети, а аз аъм била хахо. Ям вит б 12. Не помага особено.
Какво да направя. Помогнете. Единствено в такава ситуация съм била всеки ден в който чистя и после трябва да лъжа че е минсло такси и съм му дала парите да ги изхвърли някъде. И ще ми е тъпо. Но тя си зяслужи. Вече съм на капката. Още една капка и да ме обидят....(че не съм ставала за нищо, че няма да ми позволи докато е жива да осиновя, че ще свърша в лудница) и ще стане страшно.
ИЛИ АЗ ЩЕ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ СТЪПКАТА КОЯТО ОСТАВЯХ ЗА ПКАН Н ПО РЕД-да се изнеса, Или ъе ще ме спукат от бой и аз тях, докато не видя изчистен моя апартамент няма да ги оставя. Иде ми нещо много лошо на мисъл.

# 103 14 юни 2019, 12:02 ч.
  • София
  • Мнения: 28 565
От вайкане няма полза. Още колко време ти остава, докато апартаментът ти стане готов и се изнесеш?

# 104 14 юни 2019, 12:27 ч.
  • Мнения: X
Благословена, мислила ли си да изпратиш баба си в дом за възрастни? Знам как се гледа на това в България, но свекървата на моя роднина е в такъв дом и всички са доволни. Жената не е сама, има си компания, изкъпана, изпрана, ходят да я виждат почти всяка седмица уикенда. Иначе беше много далеч, без никакви роднини или познати дори, няма кой да я наглежда. Жилището им е безбожно малко и затова не са я взели у тях.

# 105 14 юни 2019, 12:46 ч.
  • Мнения: 797
Майка ми не дава. А шефа ми, бях мениджър на дтаи в Касъл Пампорово. Той каза, че отдавна е за там. Но ако отиде ще умре за седмица. От реване и тъга. А ме е гледала и в болницата е била с мен. Тя ни прие с майка когато татко ни изхвърли в 3 посред нощ.
Гадно е. Майка няма да се съгласи.
Не искам да се изнасям щото както казва шефа ми цял живот ти живееш техния живот помагаш им оправяш апартамента. А те какво правят за теб. Освен да те докарват до състояние в което не можеш да дишаш. Имаме магия казвам ви. Не може да имам толкова много кандидати и с нито един да не се стига до брак като пример давам че не съм някоя с грим маникюр. И с тях се караме. До такава безизходица съм стигала да искам да се хвърля от 15 етаж. Тогава ангел ме докосна и аз спрях. Честно. Този живот ми омръзна. Искам хората да са добри. Да спасим света. А ние се убиваме. Ако не се махна ще влезна в лудница.
Апартамента е за смяна на щрангове. Каза майка че ще правиме. Не не ми търси хора. Казах че ще сменям мокетите, не няма да ти помагам. Конъролират я дяволите. За да може да се самоубия. И да победят. Но няма да се дам. Иакам.да го изчистя апартамента и да го осветя. Прекрасен е. Само дограмата за 4 стаи и врати 10 бона. Кухня искам с акрил зелено и тя 10. С банята и тоалетната е много зле. Отдолу капе. Казвам понвже майка работи към вик, тя да викне майстор, аз да платя. Добре и дотам. Стигна се дотам че всеки път като идваше зета се смееше и ме съжалява. Но аз чистя два апартамента. Къде ми седи душата? Сега измислих нещо. Да взема под наем човек да е майстор и да прави по-малко вместо наем. И ще лъжа че сме гаджета. Ще подпишем. И така тя ще ми препише апартамента. За да мога да осиновя.
Но кога......голям е изрод. Скрива всимки налични ключове. Нали съм наивен човек после се усещам. Сега имам последни 600 лв в дк. Мисля да сменя вратата с жвлязна. Дали няма да се ядоса много? Въпроса е да намеря работа. И да мога да спестявам. Преди им давах пари за телефон и вода, храната от тях но аз готвя пък божествено. Жал.ми е щото сестра ми не се интересува от апартамента и ще останат и двата за нея. Аз какво....цял живот се борих да си живея там.и накрая без пари да замина на майната си. Много е трудно да се преборя с това. Иначе съм смирен човек.

# 106 14 юни 2019, 12:50 ч.
  • София
  • Мнения: 28 565
Значи имаш два варианта:
1. Продължаваш да живееш с тях, да мрънкаш и да не правиш нищо друго, освен да мрънкаш;
2. Да се изнесеш и да контролираш живота си като нормален възрастен индивид.

Ти решаваш какъв избор да направиш.

П.П. Забравѝ за осиновяване.

Последна редакция: пт, 14 юни 2019, 12:56 от milenaka

# 107 14 юни 2019, 12:57 ч.
  • Мнения: 797
Миленака. Аз съм щедър човрк. Сега им купувам фурна хладилник пералня да не живеят като циганите. От жал и любов. Но те си обичат онази. И това е. Далечното чедо е по-мило. Ако се изнеса и си сменя вратата тя ще дойде с полиция. И ще каже махай се.

Ако кажа на баба да ми припише нейния, не, няма да го даде. Тя е скрънза, затова така страда.
Сега едни роднини правят ремонт. Ако ми дадат оная стая ще.е супер. Но ми е неудобно. Къде да ида да плача. Бяхме на морето и говорихме с една жена която со е страдала от родители, биологичните ги е намерила. Аз се съмнявам, че съм осиновена. Sad Затова нямам снимки от отделението. Но ужасно приличам на татко. И единия и другия вариант ще постави майка и мен в сложно положение. А в Пампорово не ми се работи вече. Нито да ае връщам в града на бившия мм. Странна птица съм. А те умират сами. Аз съм мераклия зя луксозно именно затова искам да го направя дома да цънка. Писна мид а живея със балатум и лидл списания по пода. И да чистя тайно. Скоро ще избера. Искам да съм далече да си работя лека работа и да не ги мисля. Да не знаят къде съм, дори да мислят, че въм умряла. Прекрасно.

# 108 14 юни 2019, 12:59 ч.
  • София
  • Мнения: 28 565
Явно избираш да продължаваш да мрънкаш. Твоя воля.

# 109 14 юни 2019, 13:00 ч.
  • Мнения: X
Никаква магия няма. Това са нещата от живота. Хората стареят, губят здрав разум. Възпитават лошо и във вина децата си.
Нямаш кандидати, защото си се вкопчила в майка си и баба си. Никаква магия не е, а чувство за вина, а мъжете нормално да не искат да се товарят и те.
Събери си акъла и багажа, жено, и се махни оттам. Правиш простотии от чувство за вина. Харчиш пари пак от чувство за вина. Мъкнеш тежко от чувство за вина. Луда ли си, глупава ли си? Никой не ти го оценява.
Точно от чакане да капне жилище толкова хора теглят от психясалата си рода и се поболяват без време.
Взимай си нещата и дим да те няма. Те няма и да разберат.

# 110 14 юни 2019, 13:08 ч.
  • Мнения: 797
Добре. До вечера ще говоря последно с майка. Или ме пуска отдолу и почваме рермонта или вече ме изгубва. И без това душата ми никога не и е принадлежала. Доеи човека който гони духове каза че има готова присъда там долу задето би спира пътя. Толкова от мен. Че ще припадна. Много ми е лошо. Никой не може да изжира родителите си. Утре ще ходя при кмета. Ще искам да спя и да ям и да работя в едно село с малки и големи деца сираци. Това е моята мечта. Да ги къпя да им чета приказки, да ги гушкам. Ще им подобря живота. Чувствам го. И те ще ме накарат да забравя мъката. Дано да стане работата. Имам човек в Стойките. Ще спя там. Аз мога да ида и в Мадагаскар. Силна съм и падам лесно нос е изправям. Но.....родния град ще ми липсва и това че съм ги изоставила тежи.  
Благодаря ви. Да. На сестра ми беше лесно плащаха и квартира и се ожени а аз пробвах 4 години и не успях. Завърших с паник атаки вследствие на разговори с онкобилницата, че имало духове на умрели. Буквално си игрсеха с мен. Загасяха крушките. Беше ужасно. После научих, че на това място за 1 година не са успяли да намерят някой да се задържи:(
Аз ще сипробвам тръгна гола като пушка. Това мразя в мен. Все казвам ще спестявам. Дори намерих кода на майка за дк, където и дадох да пази сума над хилядарка за мен, за спешни случаи. Сега съм пак наникъде. Бъдете благословени.

# 111 14 юни 2019, 13:26 ч.
  • Мнения: X
Горещо те съветвам при първа възможност да намериш добър психолог и да започнеш курс. Възприятията ти за света са изключително ирационални и увредени и това те прави ужасно лесна жертва за манипулиране. Ще имаш нужда от професионална помощ, за да се справиш и излекуваш.

# 112 14 юни 2019, 19:50 ч.
  • Мнения: 797
В началото бях тъжна, когато ми казваха така. Но е вярно. Не е причината в мен. Майка ме държеше до полата и да нямам приятелка като малка и винаги когато татко идваше се прибираб, за да бъда свидетел на бъдещо убийство. И да знам че съм неспособна сама да се справя. Това ми са го набивали в главата от малка. За да бъда робиня. Ето днес изчистих кухнята, ще им купя още някакви неша и довечера изчезвам да си спя долу. Фурна и хладилник, за да знам че няма да живеят като на катун. Благодаря.

# 113 14 юни 2019, 20:38 ч.
  • Мнения: X
Пак влизаш в спиралата на 'само още нещичко да свърша и от утре спирам'.
Няма утре, няма фурна, няма хладилник, няма нищо, спираш веднага!

# 114 15 юни 2019, 01:35 ч.
  • Мнения: 797
Гал, а ако това което казваш се случи на теб и спираш, да се виждаш с детето си? Привързани сме сякаш с невидими нишки. Все не нине добре заедно но се мъчим. Дори собствена стая нямах.

# 115 15 юни 2019, 06:28 ч.
  • Мнения: X
Аз съм расла в семейство, в което често се повтаря, че телето суче от кравата, не кравата от телето. То не пречи да изперкам на дърти години и ако въобще имам деца, но факт, поне 3 поколения назад примерът ми в семейството е дъртите да не тормозят децата си.
Говориш за по-възрастните, все едно са малки деца, и ги оправдаваш. Жалко е за теб. Ама изборът си е твой - да се ядосваш, да си сецваш кръста, да останеш стара мома, да търсиш глупави оправдания на това, че си съсипваш живота, като магии, псевдо обич и невидими връзки... Или да си оправиш живота.
Не е нормално в едно мнение да говориш за самоубийство, а в следващото за невидими връзки и ценност. Ти си знаеш.

# 116 23 юни 2019, 23:47 ч.
  • Мнения: 931
Влагословенна направо си има нужда от психолог.
У вас оправия няма ,спасявай се..но май вече си им станала робиня.Държат те с нещо,изглежда като дете още да те "обработили ".
Тъжно..

# 117 26 юни 2019, 15:35 ч.
  • Мнения: 5 262
Светкавица. Ако си по труда и творчеството и наистина имаш само някои любими неща , то можеш да ги префасонираш в любими предмети, коит ода употребяваш/ Дрешките можеш да вшиеш в пауърк или възглавница, меморите да направиш на красив плакат за стената и да го ламинираш или остуклиш ... измисли по нещо за всяко.

# 118 30 юни 2019, 09:54 ч.
  • Мнения: 5 916
Как се справих с част от книгите-обадих се на директорите на гимназията, в която учиха дъщерите ми и и на техникума и подарих всички книги , които са ползвали те и нашите от института.
Може да е смешно, но преливам от бижута, събирани повече от 30 години. Съобразно модата в определена година-дървени, медни, хипарско- мънистени, от пластмаса, полимерни някакви,кожени, сребърни. Сребърни, ама демоде. Жал ми е да ги хвърля. А никои никога няма да ги ползва.

Последна редакция: нд, 30 юни 2019, 10:37 от W

# 119 30 юни 2019, 10:45 ч.
  • Мнения: 2 600
Няма ли някой театър примерно да ги ползва за реквизит? Те са страшно интересни. И аз имам една кутия такива древни. Не искам да ги хвърлям, защото са ценни сами за себе си, но не стават за носене. И аз се чудя, какво да ги правя.

# 120 30 юни 2019, 10:58 ч.
  • Мнения: X
Такива бижута стават за носене, но трябва цялата ви визия да е съобразена с тях. Аз примерно страшно се кефя на изпипана ретро визия - обувки, дрехи, бижута, прическа, форма на рамките на очилата, грим - всичко да е съобразено. И всъщност трудно изглежда демоде, ако всичко е пипнато. За съжаление малко хора имат усет как да се наконтят така, на мен също ми липсва Sad

# 121 30 юни 2019, 11:13 ч.
  • Мнения: 5 916
И като прибавя на колко години съм Stuck Out Tongue Winking Eye Ще заприличам на "усмивки от старите ленти"

# 122 30 юни 2019, 12:05 ч.
  • Мнения: 2 600
Въобще не е нужно да е пипнато. Срещам баби с такива бижута. Самите бижута са красиви като народна носия - сами за себе си. Нито на работа, нито в парка ще тръгнеш с тях. Или ако си много хипи. Или ако ходиш на някакви "хайлайф" събития, където да се фукаш с дрехи и аксесоари. Примерно биха били идеални за някой състав за стари градски песни. Но само си го мисля, нищо не съм търсила. Стоят прибрани. Така се трупат камарите боклуци - за това ти е жал, за онова...

# 123 30 юни 2019, 14:17 ч.
  • Мнения: 18 298
Майка ми чела някаква книга „Антикварят”. Оттам си извадила заключението, че от стари вещи могат да се вземат много пари. Така че да не сме изхвърляли нищо, особено вещи от времето на баба ми. Тя и по принцип не обича да изхвърля. Всяко нещо струвало пари, ако го хвърлиш, пък ти затрябва, ще купуваш ново. А аз - на другата крайност. Разчиствам и изхвърлям с удоволствие. Smiley

# 124 30 юни 2019, 15:38 ч.
  • Мнения: 2 600
Аз собствения си боклук изхвърлям - всякакви съвременни вещи, техника и дрехи са направени да летят скорострелно, и си летят, но има неща, които вече наистина са стари, на по 50-100 години и тях не бих никога. Например имам желязна ютия от тези, които се пълнят с въглени.  Не че ще изкарам пари - по пазарите се продават крадени такива, но и в къщите-музеи има такива. Това, което ме възпира за тези неща, е фактът, че те не струват нищо, но никога няма да бъдат произведени повече. Да си стоят ей така, за куриоз.  Simple Smile
Но имам само няколко неща, та не ми заемат и дори и един куфар.

# 125 30 юни 2019, 20:38 ч.
  • Мнения: 11 910
Цитат на: W в нд, 30 юни 2019, 09:54

Може да е смешно, но преливам от бижута, събирани повече от 30 години. Съобразно модата в определена година-дървени, медни, хипарско- мънистени, от пластмаса, полимерни някакви,кожени, сребърни. Сребърни, ама демоде. Жал ми е да ги хвърля. А никои никога няма да ги ползва.

И аз имам такива. Гривна от ковано желязо от баба ми, аз я сложих на абит бал, а оттогава минаха десетилетия. Не нося много бижута, но обожавам да имам. Имам и от майка ми от 60-те години стъклени и метални, както и мои сребърни, демодирани. Те не заемат място, пазя ги.

# 126 30 юни 2019, 22:16 ч.
  • Мнения: 1 120
Цитат на: Вайда в сб, 12 мар 2011, 22:34
Лесно изхвърлям вещи, често пъти се случва да подаря, дам или изхвърля нещо, а после да ми потрябва. Разбира се и аз имам колекция от "ценни" вещи с които не се разделям, като например картите за гадаене,които използвахме всекидневно с една от най-добрите ми приятелки, когато бяхме на 17-18 ( а това беше отдавна.... )

Интересно ми е колко от съфорумците знаят кой е Плюшкин( точно заради това име отворих темата )
Ааааа и Коробочка....и Чичиков и Манилов
А по темата - старая се да изхвърлям вещите, когато остареят, но още не са придобили сантиментална стойност. Станат ли спомени, мнооого трудно ги изхвърлям, но все пак го правя, защото не обичам да трупам вещи, освен книги.

# 127 1 юли 2019, 19:50 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 884
Да се включа и аз по темата. Не успях да изчета всичко назад. И аз се бях затрупала с вещи, докато не се наложи да направим основен ремонт. Много от нещата ги дигитализирах и цифровизирах. Разни лекции от студентството ми, стари детски книжки. Прегледах всички книги и тези, които ги има в Читанка или другаде онлайн ги продадох и раздадох. Разни стари сантиментални картички и дребни предмети също ги снимах. Всичко съм си подредила на външен харддиск и два облака за всеки случай.
Някои неща продадох в антикварен магазин, някои в olx. Играчките, с които не играе детето ги раздаде на други деца.
Наистина доста ми олекна като се отървах от толкова неща.

# 128 2 юли 2019, 00:03 ч.
  • Мнения: X
Поради две местения от държава в държава, на два пъти се разделих с почти всичко, което съм притежавала и после си го купих наново. Навсякъде обаче мъкна две големи торби за пазаруване пълни с детски книги, подарени от баба ми и още две пълни със спомени от нея и дядо ми. Нейно манто, шапка ръкавици, чанта, пудра, парфюм, негови портфейли, табла (за игра), униформа от корабите, такъми за риболов и подобни. Отделно и много техни и на родителите им черно-бели снимки. Плащах даже и за да ми доставят тези неща с DHL. Нося си също навсякъде с мен и първите чифтове обувки на децата си.
Каквото и друго да натрупам, знам че всеки момент мога да го изхвърля и го правя редовно, но тези неща не и никой даже не трябва да си помисля да ми предлага.

# 129 12 юли 2019, 21:37 ч.
  • Мнения: 36 484
Аз не обичам минимализма - не ми харесва нито като начин на живот, нито как изглеждат жилищата на хората с малко вещи (за мен е неуютно, дори грозно).
Изхвърлям само вещи, които не могат да се ползват повече (стари дрехи, счупени неща). Никога не бих изхвърлила нещо, защото не съм го ползвала дълго време, ако самото нещо не е съсипано.
Иначе, бих изхвърлила вещ, която ме дразни - примерно ако ми е подарена от човек, който не харесвам. Дори бих предпочела да я хвърля, отколкото да я продам в ОЛХ.

# 130 15 юли 2019, 13:32 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
И аз не харесвам съвсем минимализма, в пълния му мисъл, неуютен ми е, но пък не понасям и другата му крайност със затрупването. Периодично разчиствам всичко непотребно.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата