- Публикувана: 30 март 2011, 00:55 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2011, 00:12 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 37
Уф, защо днес имам толкова мн работа 
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
Sesana, права си. Според мен, до голяма степен, Бихтер се вкопчи в тази любов, защото видя в нея спасение за младостта си. В същото време Бехлюл е от типа мъже, които могат да омаят всяка жена, която си поставят за цел и не се отказват, докато не получат това, което искат. Колкото повече му се дърпа Бихтер, толкова повече я желае и обратно. Типичният мъж бройкач. Драмата е, че тя много добре разбира какъв е Бехлюл и че всичко ще свърши зле, но отказва да го приеме. Грешка, която правим повечето жени.
Въпреки всичко, не мисля, че Бехлюл не изпитва любов към Бихтер. Напротив- обича я, но е прекалено страхлив, за да остави всичко зад гърба си и да се бори за нея.
Въпреки всичко, не мисля, че Бехлюл не изпитва любов към Бихтер. Напротив- обича я, но е прекалено страхлив, за да остави всичко зад гърба си и да се бори за нея.
IR65 благодаря 
Дали ще обичаш завинаги разбираш накрая на една връзка и трябва и обичам не ми се връзват едно до друго.Или го има,или не,а това с какво е обвързано по-натам,зависи от изпитващите го.
Бихтер вярва,че той я обича и че може и има сили за тази любов,да се пребори първо сам със себе си,не губи надеждата до края.Иначе излиза,че се е лъгала,това именно не може да приеме тя,или всичко или нищо,няма среден път,това е Бихтер.
Дали ще обичаш завинаги разбираш накрая на една връзка и трябва и обичам не ми се връзват едно до друго.Или го има,или не,а това с какво е обвързано по-натам,зависи от изпитващите го.
Бихтер вярва,че той я обича и че може и има сили за тази любов,да се пребори първо сам със себе си,не губи надеждата до края.Иначе излиза,че се е лъгала,това именно не може да приеме тя,или всичко или нищо,няма среден път,това е Бихтер.
Разбира се,че любовта не я оправдава!Просто това е причината за това и налудно поведение..
Но никой,ама никой не е застрахован,че няма да се влюби така зверски
Ние тук пишем така смело,защото не сме се парили така,може би..всичко е било взаимно и разрешено..но пак казвам не е мн сигурно дали няма да сме още по-зле от нея на нейно място!
Но никой,ама никой не е застрахован,че няма да се влюби така зверски
Ние тук пишем така смело,защото не сме се парили така,може би..всичко е било взаимно и разрешено..но пак казвам не е мн сигурно дали няма да сме още по-зле от нея на нейно място!
Бихтер категорично губи разсъдък последните няколко серии,именно защото е загубила пълен контрол над живота си последните месеци.Аз я оправдавам и защитавам.За мен този персонаж е жертва,най-пряката жертва на един слабохарактерен,страхлив и паричкообичащ мъж.
Адмирирам начинът й да обича - силен, дълбок,истински,безрезервен.
Админирам това,че започна битка срещу света и на пук на сибитията.
Адмирирам това,че нито за миг не се разколеба да преследва мечтата си да е щастлива.
Писателя нямаше как да направи хепи енд/така както Стендал и Толстой с подобните истории/ ,защото времената,в които е писал книгата не предразполагат такъв,а не защото е смятал,че Б и Б не заслужават да изживеят Любовта си.
Представям си какво хулене и обществен бунт е щял да предизвика в литературните среди.
http://gledaiseriali.com/2011/03/22/ask-i-memnu-%D0%B7%D0%B0%D0% … 0%B7%D0%BE%D0%B4/
За мен това е най-хубавата серия- вечерта в къщата на морето. Казва толкова много неща.
За мен това е най-хубавата серия- вечерта в къщата на морето. Казва толкова много неща.
Бихтер и Бехлюл са виновни .Трябвало е в началото щом са усетили привличане да се отдръпнат или Бихтер да се раздели с Аднан . Направили са всичко съзнателно така че нищо не ги оправдава.
Понякога това да задържиш всичко в себе си и да похабиш силите си в старание да го скриеш, отречеш и игнорираш , предизвиква много повече болка и страдание, отколкото ако му се отдадеш и се опиташ да го изживееш...
Никой не се отдава на тръпка с мислъта какво ще е след месец или година, ще изгуби ли контрол, ще падне или ще полети.Не сме компютри, не сме машини.За мен колкото са виновни всички за цялата тази история, толкова и не са.Хора сме, различни сме, колкото повече на едно място - толкова по-силно преплитане на съдби и индивидулани истории.Понякога е пагубно.
Уф, защо днес имам толкова мн работа
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
GameOver, прекрасно мнение!
http://gledaiseriali.com/2011/03/22/ask-i-memnu-%D0%B7%D0%B0%D0% … 0%B7%D0%BE%D0%B4/
За мен това е най-хубавата серия- вечерта в къщата на морето. Казва толкова много неща.
За мен това е най-хубавата серия- вечерта в къщата на морето. Казва толкова много неща.
Добре дошла отново Уф, защо днес имам толкова мн работа
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
Искам да пиша, пък само успявам по диагонала да ви чета, а става мн интересно!
Искам само да кажа, че според мен любовта е ужасно многостранна, има толкова лица, че навярно е трудно да изброиш и половината от тях.Като клони на дърво е, разклонява се, понякога е тънка, крехка, друг път дебела и силна, стабилна и устойчива.
Кой казва, че ако си егоист, слабак или страхливец не можеш да обичаш?Защо?Можеш и още как.Друг е въпроса ще се отдадеш ли на чувствата си, ще се пуснеш ли по пързалата, дето се вика или ще свиеш опашка, съзнавайки, че изпускаш невероятни усещания, но така си свикнал и не можеш да се откопчиш от градения с години модел в главата ти.
Любовта може да е тиха, скрита и примирена, като при Бешир и мадмоазел.Може да е детска , невинна, глуповата дори, като при Нихал.Може да е и бурна, крещяща, обсебваща и смачкваща като при Бихтер.Страхлива, но искаща, както при Бехлюл.Изкарваща лошите ти черти, както при Джемиле, даваща и виждаща само красота и добрина, както при Аднан...Има толкова много лица и всяко от тях е истинско в момента, в който го изпитваш.Всяко е и подвластно на обстоятелствата и може да бъде променено във всеки един момент.Не мисля, че трябва да обичаш завинаги, нито, че трябва да се бориш задължително, нито, че трябва да виждаш бъдеще с този човек, за да си искрен, когато го погледнеш или когато му кажеш "обичам те".
Трябва просто да го усещаш, трябва да те изпълва, без значение ще плачеш ли или ще се смееш заради него.Това са неща, които зависят и от теб, от това как виждаш нещата и как процедираш в различни ситуации.
GameOver, прекрасно мнение!
И аз го подкрепям!
Бих оправдала Бехлюл и Бихтер ако са се запознали и са се влюбили без да знаят кои са но те са знаели
Абсолютно съм съгласна! Те обаче са изцяло наясно, че лъжат..
GameOver,ако ми позволи да доразвия мнението й за любовта - понеже Любовта е такова невроятно и възвишено чувство очакваме хората,които го изпитват да станат много добри,изпълнени с положителни качества.А всъщност те са пак същите,понякога дори и отрицателните се засилват.Понеже не приемаме в любовта да се проявяват лоши черти и отсъждаме-той или тя не обича,а всъщност те пак обичат и изпитват силни чувства,но техните основни черти-отрицателни остават,Любовта няма силата да ни промени генерално.
Админирам това,че започна битка срещу света и на пук на сибитията.
Адмирирам това,че нито за миг не се разколеба да преследва мечтата си да е щастлива.
Адмирирам това,че нито за миг не се разколеба да преследва мечтата си да е щастлива.
аз също съм за връзката Б и Б, но честно да ви кажа не ги разбирам, тя е прекалено напориста и иска всичко, а той пък слабохарактерен егоист. И като е толкова "ербап" Бихтер, защо през цялота време си мълча и тя, а не каза всичко на Аднан
Препоръчани теми