ВЪПРОСИ към хомеопати - 14

Ниал, и друго от доста време се каня да те питам...Случвало ли ти се е, ако си с пациент (като психотерапевт, не като хомеопат) в хода на разговора ясно да видиш картината на ХЛ подходящо за човека, какво правиш тогава?

 

Информирам, че има и друг начин, чрез който можем да задълбочим и ускорим терапевтичния процес.
Ако реши че иска - получава ХЛ.

Хората, които идват при мен, знаят къде отиват. Аз не работя със "свободни" пациенти, прочели някъде за мен и обадили се да си запишат час. Работя само с препоръки, т.е човек с когото съм провеждал терапия, доволен от постигнатите резултати, трябва да се обади и да запише час за новия пациент. Със "свободни" пациенти работя само на супервизии, пред курсистите в хомеопатичното училище.

Съчетаването на психотерапия и хомеопатия, не е особено популярно, сред потребителите на услуга. Когато те са наблюдавали процеса на свой близък и той ме препоръча - човек идва подготвен в кабинета и не губим време.

Освен това, да си призная, имам наблюдение, че повече хора са силно мързеливи. За тях посещението при хомеопат е равнозначно на посещението при алопат. И в двата случая след "преглед" продължил конкретно време, човек получава лекарство и неговият ангажимент, се свежда до това просто да си пие лекарството. Къде е разликата? Има ли я? Да има я,  в единият случай пие нещо "билково" или "природно, без странични ефекти" - както много хора си мислят за хомеопатията. Друга разлика няма.

Карл Густав Юнг казва, че да гледаш навън е равнозначно на сънуване, а да гледаш навътре е събуждане. Сънят е илюзия, така че човек, който го мързи и отказва да се вгледа в себе си, да изследва себе си за да разбере себе си е човек, който сънува. В това да посетиш един кабинет, да дадеш една сума пари и да гълташ алопатични хапчета или хомеопатични капки няма нищо събуждащо, според мен.

И когато човек не е информиран къде отива и какво се случва там в онова терапевтично пространство, започва да задава въпроси от типа на "ама аз имам язва, вие защо ме питате за смъртта на баща ми?"

Смятам, че хомеопатията е повече от лечение на сополки, астма, хемороиди и схванат врат...

Дискусията е станала много хубава тука - изтървала съм част от нея, ама наваксвам

Имам прозаичен въпрос. В групата на децата има скарлатина. Как се отнася хомеопатията към скарлатината? Естествено, имам предвид дали се лекува само с ХЛ (знаем, че алопатите изписват АБ задлжително) и може ли да се даде нещо "превантивно", когато се знае, че ще срещнат въпросната болест. Знам, че по принцип хомеопатията не лекува превантивно ама да питам за този конкретен случай.  

Вторият хомеопат ми беше препоръчан от приятелка, която е доволна от него. При това, доколкото разбрах след това, разпитвайки за него, е един от най-добрите във Варна. Честно казано, съм леко потресена.
Освен това за първи път чувам, че хомеопатичните лекарства трябва да се приемат в течна форма...

Nial, това което казваш е много вярно, но не знам какво може и трябва да направи пациента, освен да си взема чинно лекарствата. Струва ми се, че 98% от хората правят само това, а пък сякаш доста от тях казват, че им е помогнало. Отново признавам, че не знам почти нищо за хомеопатията. Просто много познати, след като съм им споменала за моя проблем, казват, защо не пробваш с хомеопатия. Ами пробвах, ама явно не е само до пробването...

Забравих да добавя, че не знам какви са лекарствата, които ми изписа. Явно ще трябва да отида да си взема нови от него.

Не одобрявам тази практика. Пациентът трябва да знае какво лекарство му е изписано.

Мотивацията на някои хомеопати е, че когато пациентът знае кое е лекарството, той ще се сугестира или изплаши.

Когато обясниш на човек защо е изписано конкретното лекарство, когато му дадеш достатъчно информация, така щото той да не живее в неизвестност и да не му се налага да търси и разпитва за допълнително информация, когато му посочиш откъде може сам да се информира - тогава със сигурност пациентът няма да се сугистира или изплаши.

Тази практиква, чрез която пациентът се "заробва" към хомеопатът, тъй като не знае какво лекарство му е изписано е силно порочна.

Когато човек се запознает с хомеопатията, преди да пристъпи към хомеопатично лечение, той много лесно може да различи, дали този при когото е попаднал е истински хомеопат, практикуващ съгласно принципите или е някой, който е далеч от хомеопатията и само се назовава хомеопат.

Ее, Nial, нали подходът е индивидуален..? 
На мен например хомеопатът не ми казва какво ми дава, но следващия път като го попитам какво съм пила, ми казва лекарството. Чувам от приятели, които ходят при него, че на някои казва, но очевидно не на всички. 
По негова преценка е явно.

Вече писах и то само преди две страници, може би, че в хомеопатията не съществува такава практика да се предписва на общо основание и профилактично (превантивно).
Иначе да, хомеопатията, практикувана съгласно нейните принципи, може да се справи със скарлатина.
Естеството на въпросът ви показва дълбоко неразбиране на философията на хомеопатията. Разбира се, не е и нужно. Не може всеки да разбира от всичко. Тук, обаче, става дума за основен постулат. В хомеопатията не се лекува конкретното заболяване, така че е безмислено да се задават въпроси може ли да лекува сенна хрема, може ли да лекува диабет и т.н . Хомеопатията подхожда цялостно към човек и разбира болестта, като следствие от разстроената жизнена сила и следователно от гледна точка на хомеопатията възстановяването на здравето се случва в резултат на жизнената сила, която възстановява своето динамично равновесие. Казано по-просто целта която си поставя хомеопатията е да стимулира естествените оздравителни способности на човек.

Е, точно щото е индивидуален, аз съвсем индивидуално изразявам мнението си по този въпрос.

Смятам, че не е редно да не се казва какво е хомеопатичното лекарство.

Винаги казвам какво е и не съм забелязал това да пречи.

И аз съм от хората, които ако им се предпише нещо, ще се ровят до дупка да изкарат де що инфо из нета има за това лекарство.... Едно време първото ми лекарство, когато трябваше да го пия, го държах във фолио в ръката си сигурно два-три часа, преди да се осмеля да "си капна".Но пък и знам психологическата причина за това. Не знам само как ще я предололея...

Да ви се оплача. Иде ми да изляза на прозореца и да крещя - от удоволствие, ама не знам защо, и от безсилие, и пак не знам защо. Нещо искам да направя, а не смея...не знам и какво искам да направя.
 

При Хипотиреоидизъм  с много висока стойност на ТСХ ,и наложително лечение с л-тироксин,ако се започне лечение с хомеопатия-успоредно с хормоналното лечение ли протича,или се спира хормона и тогава се почва с ХЛ?

става въпрос за мен,и това което повече ме притеснява е че според доктора ,сега ще се почне лечение с 50мг ,но сигурно ще трябва да мина на 100мг л-тироксин,при което майче кърменето ще трябва да спре,а аз не искам

Доколкото аз знам е успоредно. При диабета май е по същия начин - ако има ефект, тогава постепенно се намаляват дозите инсулин... Обсъждаше се паралелното лечение преди време, но нямам други спомени.

Можеш ли да си спомниш къде си видяла информация за лечението на диабет с хомеопатия?! Така и никой не успя да ми покаже адекватен източник, само от уста на уста се предава, че можело да се лекува, имало случаи на излекуване.

Ниал, в школата да разбирам ли, че едно от изискванията ще е кандидатът предварително да вярва, че хомеопатията действа?

Беги, не съм виждала линк. Тук се обсъждаше в темата, че при лечение на диабет и въобще лечение с животоподдържащи препарати, те се намаляват постепенно, не се спират рязко със започването на ХЛ.

Винаги ли се дава конституция, ако няма остро състояние? Имам предвид,че според хомеопата конституцията на детето например е л-во Х, но в момента на проследяването е в състояние на л-во У и се дава от У. Колко често децата променят конституцията си?